О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.П., 23.12.2020 г.
Поповският
районен съд, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното
от с ъ д и я т а ЧНД № 315/2020 г. по описа на ПпРС, за да произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.72 от НПК, във вр. с чл.391 и сл. от ГПК – за вземане на мерки
за обезпечаване на отнемане по чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и на наказание „глоба“, предвидено като
кумулативна санкция за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. Образувано
е по искане от прокурор от РП-Т., с което се иска от първоинстанционният съд да
вземе мерки за обезпечаване на отнемане по реда на чл.53, ал.1,б.“а“ НК и за
обезпечаване събирането на наказание „глоба“ във връзка с извършено
престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
В искането се твърди, че в РП-Т. е заведено с
вх.№ 3255/2020г. (БП № 474/2020 г. по описа на РУ П.) срещу лицето С.Б.С. ЕГН ********** за това, че „ на 19.12.2020 г., около 02.25 ч., в с.**** е управлявал МПС – л.а.“Фолксваген Голф“ с
рег.№ **** , с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда –2.03 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 00067“ -престъпление по
чл.343б,ал.1 НК. С протокол за доброволно предаване от 19.12.2020г., като веществено
доказателство по делото е бил приобщен управлявания от подсъдимия и негов
собствен л.а.
Съобразявайки
изложените в искането фактически обстоятелства както приложените писмени
доказателства и предпоставките за допустимост на подобно искане, съдържащи се в
нормите на чл.389-чл.403 от ГПК, от правна страна
съдът намира, че същото е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО
и в двете му части, по следните съображения:
По
отношение вземането на мерки за обезпечаване на отнемане по чл.53,ал.1,б.“а“ от НК.
Разпоредбата
на чл.53,ал.1, б."а" НК предвижда отнемане в полза на
държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на
умишлено престъпление, т. е. средството на престъплението, докато според буква
"б" на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато
това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична норма
при транспортните престъпления по чл.343б ал.1 от НК липсва. От правна страна
изначално е назащитима тезата, че автомобилът е средство, а не предмет на
престъпление против транспорта и това не може да се промени от становище дадено
от Главния прокурор утвърдено с негова заповед № РД-02-06/11.05.2020 г. за прилагане
на чл.53 НК и чл.72 от НПК в ДП за престъпления по транспорта.
Според
общоприетото в правната теория разбиране, основен разграничителен белег между
правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление е,
че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се
защитава от наказателния закон, или за материална предпоставка за
съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото
отношение, а при второто – за нещо външно на последното, с което деецът избира да
си послужи, за да го увреди – все основни правни понятия, за различията в които
прокуратурата очевидно не държи сметка. Моторното превозно средство не би могло
да бъде "средство" - нещо външно на защитените обществени отношения
по регулиране на транспорта, с което деецът си е послужил, за да ги увреди, а
точно обратното – превозното средство е важен елемент на самите обществени
отношения по транспорта, защото транспортните престъпни състави визират
нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозни средства. В този
смисъл е
и задължителната
съдебна практика на ВКС – ТР № 84/1960
г. според което, "предназначени за извършване на
престъплението" са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши
престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата на
приготовлението, когато е наказуемо, или опита", т.е. това
разбиране и принадлежността на престъплението по чл.343б,ал.1 от НК към
категорията на формалните престъпления, категорично изключва МПС, чрез което то
е осъществено, да е вещ, предназначена за извършване на престъплението и ТР № 18/1977 г. според което "средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и
не са елемент на последното“; ППВС № 11/1971 г. и ТР 2/2012 г. на ОСНК на ВКС.
По
отношение вземането на мерки за обезпечаване на наказание глоба предвидено за
престъплението по чл.343б,ал.1 НК.
Съгласно
задължителните указания дадени в ТР № 2/18.12.2013 г. на ОСНК на ВКС по т.д.№
1/2012 г., т.1 и т.2-„ в производството по допускане на
обезпечение по реда на чл.72 НПК съдът следва да преценява наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление. За основателността на
искането не е достатъчно наличието на акт за образуване на досъдебно производство
за престъпление, за което се предвижда наказание глоба и/или конфискация.
Необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на
което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено
наказание глоба и/ или конфискация”. В конкретният случай, от приложеното в
цялост БП № 474/2020 по описа на РУ П., съдът намира, че събраните към този момент
доказателства са достатъчни, за да бъде направено обосновано предположение за
съпричастност на обв.С. към извършване на формалното престъпление по
чл.343б,ал.1 НК, а от друга страна е безспорно, че това лице – обвиняем, е
собственик на посочения по-горе л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ***.
От
друга страна относимите разпоредби на ГПК предвиждат, че обезпечение се
допуска, когато „без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението...” /чл.391,ал.1 ГПК/. Предвид посоченото по-горе,
отчитайки обществената опасност на престъплението /наказуемо с кумулативни
санкции в размер от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от 200 до 1000 лв./, съдът
счита, че е налице вероятна основателност от постановяване на осъдителна
присъда по бъдещото НОХД. Според
съда, това обстоятелство няма да затрудни по никакъв начин реализирането на
правата на държавата по изпълнение на наказанието „глоба” при нейното събиране.
Освен това, видно от
приложената по делото справка за нарушител, непосредствено след констатиране на нарушението, спрямо обв.С. е приложена ПАМ №
20-0321-000249/19.12.2020г. с правно основание по
чл.171,т.2а, б.“б“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 м., като са отнети 2 бр. рег.
табели с ***, т.е. априори е изключена
възможността подсъдимият да се разпореди със собствения си л.а., с което да
затрудни събирането на евентуално присъдения размер глоба. В заключение следва
да се отбележи, че дори максималният размер на наказанието глоба по
чл.343б,ал.1 НК не е толкова висок, за да послужи като основание за държавното
обвинение да поиска реализиране на обезпечителните мерки върху л.а. на
обвиняемия и според този съдебен състав подобна мотивация на искането не е
обосновавана и очевидно не е свързана с целите по чл.391,ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Пламен Трифонов-прокурор при РП Т., ТО П. за вземане на мерки за
обезпечаване на отнемане по реда на чл.53, ал.1,б.“а“ НК и за обезпечаване
събирането на наказание „глоба“ във връзка с извършено престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК по БП № 474/2020 г. по
описа на РУП П. чрез налагане на запор върху л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, собственост на
обвиняемия по делото С.Б.С. ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба или протест пред Окръжен съд Т., в 7-дневен срок от датата на връчването
му.
След
влизането му в сила препис от определението да се изпрати на РП Т., ТО П. за прилагане
към БП № 474/2020 г. по описа на РУП П..
СЪДИЯ: