Решение по дело №376/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 514
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20235330200376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20235330200376 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000641 от
30.11.2022г. на Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Р. К. Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят Р. К. Т. оспорва наказателното постановление и моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направени по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - РУ „Полиция“ 03 - Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При
условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
1
предвидения.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р. К. Т. за
това, че на 03.11.2022 г. около 01:55 часа в гр.Пловдив на бул.“България“ до
№ 97, в посока от запад към изток, управлява лек автомобил „Мерцедес АМГ
Г63“ с рег.№ **, собственост на „Порше лизинг“ ЕООД, Булстат
1312836540065, като отказва да бъде тествана за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер-Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0179.
Издаден талон за медицинско изследване № 119449. На основание ПХЕ №
2175/04.11.2022г., който отчете 0,60 промила на хиляда алкохол в кръвта, с
което е извършил: 1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алхокол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
673886 от 03.11.2022г., съставен от Г. К. Д., заемащ длъжността „**“ към 03
РУ при ОД на МВР – Пловдив. В така съставения АУАН фактическата
обстановка е изложена по следния начин: На 03.11.2022 г. около 01:55 часа в
гр.Пловдив на бул.“България“ до № 97, в посока от запад към изток,
управлява лек автомобил „Мерцедес АМГ Г63“ с рег.№ **, собственост на
„Порше лизинг“ ЕООД, Булстат 1312836540065, като отказва да бъде тествана
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер-Алкотест 7510 с
фабричен номер ARNA-0179. Издаден талон за медицинско изследване №
119449. Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Г.
К. Д., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички
те са последователни, обективни, логични и взаимно подкрепящи се.
2
При служебна проверка на АУАН и НП съдът намира, че при
съставянето, респ. издаването им, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и обуславят неговата отмяна. Такова съществено
нарушение е допуснатото разминаване в дадената от актосъставителя и
наказващия орган правна квалификация на приетото от тях за извършено от Р.
Т. административно нарушение. Със съставения АУАН съобразно описаните
съставомерни обстоятелства, при които е възприето да е извършено деянието,
поведението на жалбоподателя е квалифицирато като нарушение на чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. От своя страна в НП освен описаната в акта
фактическа обстановка е допълнено и ново обстоятелство, установено от
заключението на извършеното химическо изследване за установено наличие
на алкохол /етанол/ с конкретна концентрация, като е дадена различна от
АУАН правна квалификация, а именно – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. Разпоредбата забранява на водача на пътно превозно средство да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По този начин един път на жалбоподателя е вменено с АУАН нарушение за
отказ на водача да се тества за употреба на алкохол, а с НП е санкциониран за
нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол, които се явяват
две отделни и самостоятелни нарушения. В резултат на извършената от
наказващия орган промяна се е достигнало до недопустимо разминаване
между акта и Наказателното постановление относно посочените като
нарушени законови норми и до нова правна квалификация, като е приета и
3
различна фактическа обстановка. Различието в посочване на нарушената
норма в двата акта сочи за допусната нередовност на съставения АУАН,
която представлява съществено процесуално нарушение и обуславя
незаконосъобразността на издаденото впоследствие НП. Недопустимо е по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма,
като за пръв път в НП се дава нова, различна от акта правна квалификация.
С допуснатите нарушения се е достигнало до неприемливо ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за
него да разбере срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, какво
точно е вмененото му във вина административно нарушение, кои разпоредби
е нарушил, а несъмнено и за какво точно е санкциониран. По този начин се
ограничава възможността на жалбоподателя да реализира защитата си в
пълен обем, както и поставя в невъзможност съда да преценява в пълнота
горните обстоятелства и следователно да осъществи в адекватна степен
контролните си функции, като визираните нарушения на процесуалните
правила са неотстраними в настоящата въззивна инстанция.
Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на
разноските от жалбоподателят, то същото по принцип е основателно с оглед
отмяната на процесното НП. От доказателствата по делото обаче не се
установява какви точно разноски са направени за адвокатско възнаграждение.
Размерът на уговореното адвокатско възнаграждение не се сочи в наличното
пълномощно по делото, в хода на производството не са представени и други
доказателства за това в какъв размер е и заплатено ли е същото. С оглед на
това и такива не могат да бъдат присъдени. Ето защо това искане следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 22-0438-000641 от 30.11.2022г. на
Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Р. К.
Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10
4
контролни точки, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0438-000641 от 30.11.2022г.
на Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Р. К.
Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5