№............/.........2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети януари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2943/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Дирекция
за национален строителен контрол /ДНСК/ срещу решение № 112/08.08.2019 г. на
Девненския районен съд (ДРС),
постановено по НАХД № 148/2019 г., с което е отменено наказателно постановление
(НП) № В-04-ДНСК-46/22.04.2019 г., издадено от заместник началника на ДНСК, с
което на „Дема“ ЕООД в качеството на лице, упражняващо строителен надзор е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.237 ал.1 т.2
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за това, че не е спряло
изпълнението на строителни и монтажни работи на строеж: „Складово стопанство за съхранение на
зърно-силозен тип 6 бр. силози и оборудване за приемане, почистване, сушене и
транспортиране на зърно“ в УПИ ІІ-14 по плана на с. Калиманци и с идентификатор
35376.110.14 по кадастралната карта на същото село, общ. Суворово“, който се
изпълнява без строителната площадка да е
оградена от временна плътна ограда, предвидена по част „План за безопасност и
здраве“ във връзка с изискванията на чл.157 ал.7 изречение второ от ЗУТ във
връзка с чл.224 ал.1 т.3 предложение второ от ЗУТ и чл.169 ал.3 т.3 от ЗУТ, с
което не е изпълнило задълженията си по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ.
В касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и при
съществено нарушение на материалния закон. Смята за погрешен извода на
предходната съдебна инстанция, че във връзка с установяване на нарушението е
било необходимо съставянето на констативен акт. Възразява срещу правното
заключение на съда, че неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето, упражняващо строителен
надзор, тъй като за визираното нарушение тя лиже върху възложителя на строежа. Иска отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната страна – „Дема“ ЕООД чрез адв.Х.Я. оспорва
касационната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното
съдебно решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за основателна. Счита, че в акта и в НП се съдържат пълни описания на
фактите от състава на нарушението, като отменяйки го съдът е постановил
неправилно решение, което трябва да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Девня като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касационният съд не споделя
основанията, на които се е позовал Районен съд гр.Девня при отмяна на наказателното
постановление. Намира същото за незаконосъобразно при други съображения, както
следва:
По силата на чл.36 ал.1 от ЗАНН, административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Разпоредбата на чл.224 ал.2 от ЗУТ, която изисква съставяне
на констативен акт е неприложима в производството по ЗАНН, тя се прилага в
административното производство по издаване на заповед по чл.224 ал.1 от ЗУТ за
спиране на строителството и е част от законосъобразността на административния
акт, но не и на наказателното постановление.
Не се спори, че „Дема“ ЕООД
е лице, упражняващо строителен надзор въз основа на договор от 31.05.2018г. с
възложител „Ай Ем Кей Нур“ ООД върху строителен обект: „Складово стопанство за съхранение
на зърно-силозен тип 6 бр. силози и оборудване за приемане, почистване, сушене
и транспортиране на зърно“ в УПИ ІІ-14 по плана на с. Калиманци и с
идентификатор 35376.110.14 по кадастралната карта на същото село, общ. Суворово“,
за чието изграждане има издадено разрешение за строеж №13/16.04.2018г. на
гл.архитект на община Суворово и одобрен инвестиционен проект. Строителството
му е започнало на 07.06.2018г., съгласно чл.157 ал.1 от ЗУТ със съставянето на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво.
В това си качество
на лице, упражняващо строителен надзор „Дема“ ЕООД, на основание чл.159
ал.4 от ЗУТ има правомощия да спира строителството със
заповед, която вписва в заповедната книга на строежа, и съставя протокол за
установените отклонения, който в тридневен срок изпраща в регионалната дирекция
за национален строителен контрол, единствено в хипотезата на установяване на съществени
отклонения от строителните книжа при проверката на достигнатите проектни нива.
В наказателното постановление е посочено, че спирането
на строежа е било наложително, поради нарушение на чл.224 ал.1 т.3 предложение
второ от ЗУТ – строителството се извършва в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и в нарушение на
основните изисквания на строежите по чл.169 ал.3 т.3 от ЗУТ – без физическа защита
на строежа, изразяваща се в необходимостта от ограждане на строителната
площадка с временна плътна ограда, предвидена в
плана за безопасност и здраве към инвестиционния проект. Няма спор, че
въпросния строеж е първа категория, съгласно чл.137 ал.1 т.1 б.“г“ от ЗУТ, поради което неговото спиране в условията на
чл.224 ал.1 т.3 от ЗУТ при нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на основните изисквания към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, е единствено в правомощията на началника на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице, както повелява разпоредбата на чл.224 ал.1 от ЗУТ.
Отговорността по чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ на
лицето, упражняващо строителен надзор се свежда до задължението да осигури
незабавното фактическо изпълнение на заповедта по чл.224 ал.1 от ЗУТ за строежи
от първа до трета категория или на заповедта по чл.224а за строежи от четвърта
до шеста категория, които са с допуснато
по силата на чл.217 ал.1 т.2 от ЗУТ
предварително изпълнение. Липсват данни и твърдения по делото да е била
издадена заповед по чл.224 ал.1 от ЗУТ от началника на ДНСК или упълномощено от
него лице по отношение на процесния строеж.
Тълкуването на чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ,
извършено от административно-наказващия
орган относно правомощието за спиране на строеж от първа категория противоречи
на нормата на чл.224 ал.1 от ЗУТ, което е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление и неговата отмяна е правилна. Обжалваното
решение е правилно като краен резултат, което налага оставянето му в сила.
Въпреки този изход на
делото не могат да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на ответника,
поради липса на доказателства за платено адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Х.Я. за процесуалното му представителство в касационното производство. Касационната
инстанция не може да присъди разноските, сторени пред въззивната, защото разпоредбата
на чл.63 ал.3 от ЗАНН е влязла в сила на 29.11.2019г., след като Девненския
районен съд е постановил своето решение.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/08.08.2019 г. на
Девненския районен съд, постановено по
НАХД № 148/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.