ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.11.2020 г.
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева ч.гр.д. № 10338 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл.
32а от Правилника за вписванията (ПВп).
С
частна жалба, подадена от нотариус И.А.И., вписан под № 384 в регистъра на
Нотариалната камара на Република България, се обжалва Определение №
1219/02.09.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да бъде
извършено вписване на Заповед № РПН19-РД56-22/16.12.2019 г. на Кмета на СО-район
Панчарево за възстановяване правото на собственост.
В
депозираната частна жалба се излагат съображения, че постановеният отказ на
съдията по вписванията да извърши вписването на заповедта е неправилен и
незаконосъобразен. Поддържа се, че неправилно е прието, че освен името следва
да се посочи и единния граждански номер на лицето, на наследниците на което се
възстановява собствеността, тъй като към момента на смъртта на това лице (М.К.Г.)
понятието ЕГН не е съществувало, а в приложеното удостоверение за наследници са
посочени подробно наследниците на починалия и техните ЕГН-та. Посочва се, че
доколкото при изготвянето на плана за новообразуваните имоти данните за
собствеността се взимат от служебно изпратени решения на поземлената комисия,
по аналогия следва да се приложи чл. 29 от ППЗСПЗЗ и в заповедта следва да бъде
отразено само името на бившия собственик. Поддържа се, че в заповедта се
съдържа описание на имота с посочване на неговия вид, местонахождение, номер,
площ и граници, а тъй като имотът съставлява поземлен имот, попадащ в улица,
същият няма административен адрес по смисъла на Закона за гражданската
регистрация. Сочи се, че нито в закона, нито в Правилника за вписванията се
съдържа изискване удостоверенията за наследници, прилагани към вписвания акт,
да са в оригинал или в нотариално заверено копие. Моли се за отмяна на отказа и
постановяване на определение, с което да бъде разпоредено извършване на
вписването на заповедта.
Софийски
градски съд, след като обсъди данните по делото и доводите изложени в частната
жалба, намира следното:
Частната
жалба е подадено от нотариус, който се явява процесуално легитимирано лице съгласно
т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012
г., ОСГТК да подаде жалбата, в рамките на законоустановения срок и се отнася до
подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията съгласно чл. 577, ал. 1
от ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
С
молба от 02.09.2020 г. е поискано от нотариус И.И.вписването на представената към
молбата Заповед № РПН19-РД56-22/16.12.2019 г. на Кмета на СО-район Панчарево за
възстановяване правото на собственост, влязла в сила на 17.06.2020 г., с която
на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с
пар. 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план за
новообразуваните имоти се възстановява правото на собственост на наследниците
на М.К.Г. върху поземлен имот с идентификатор 04234.6914.5398 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, одобрени със Заповед № РД-18-51
от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на СГКК, с адрес на поземления имот:
с. Бистрица, район Панчарево, в.з. Косанин дил, с площ от 11 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, съседи: 04234.6914.5397, 04234.6914.5395, 04234.6914.5394,
04234.6914.920, номер по предходния план: 6080.920. Към молбата са приложени
удостоверения за наследници и саморъчно завещание на М.К.Г., удостоверение за
данъчна оценка, скица от кадастъра и самата заповед.
За да
постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че представената
заповед, макар да е в кръга на актовете, подлежащи на вписване, не отговаря на
изискванията по чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от ПВп, като е преправил и към
чл. 6, ал. 3 от ПВп, а именно – в заповедта, чието вписване се иска, не е
посочено ЕГН на лицето М.К.Г. и не направено пълно описание на имота, до който
се отнася актът. Съдията по вписванията е посочил също, че към подаденото заявление
е приложено копие за удостоверение за наследници на лицето М.К.Г., което не е
нотариално заверено.
При
тези данни, Софийският градски съд намира, че обжалваният отказ за вписване е
законосъобразен, а подадената частната жалба е неоснователна.
С
нормата на чл. 569, т. 5 от ГПК се определя производството по
вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са
утвърдените от закона общи правила по чл. 569 - 577 от ГПК. Съгласно чл.
571, изр. 2 от ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване
предполага подадена молба в писмена форма, с която се представя подлежащия на
вписване акт. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 6 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, проверката,
която извършва съдията по вписванията, се ограничава само до това дали актът
подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание, като
съдията по вписванията не може да проверява материалните предпоставки на акта,
с изключение на случаите, когато това изрично му е възложено от закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал.1, буква „а“ от Правилника за вписванията при
вписването следва да бъде посочено ЕГН на правоимащия, а когато няма такова - мястото
и датата на раждане. Това изискване е установено с оглед на обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията в
партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик
и на определената от него страница извършените вписвания, отбелязвания и
заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга,
томът и страницата, където е подреден актът. Следователно вписването на данни
за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот в Службата по
вписванията се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика -
т.е. на лицето, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното
право, поради което в чл. 6, ал. 1, буква „а“ от Правилника за вписванията е установено и изискването
за посочване на данни за всяко лице, което подлежащият на вписване акт сочи
като носител на такова право. В конкретния случай, видно от заповедта, чието
вписване се иска, правото на собственост се възстановява на наследниците на починало
лице – техен общ наследодател. Правилно съдията по вписванията е възприел, че е
необходимо индивидуализирането на лицето М.К.Г. не само с три имена, но и с
ЕГН, за да се извърши вписването и да се определи, че именно на това лице
отговаря кръгът от наследници, посочен в приложените към молбата за вписване
удостоверения. Неоснователно е оплакването в подадената жалба, че лицето М.К.Г.
е нямало издаден ЕГН. В тази хипотеза правилникът предвижда индивидуализиране
чрез дата и място на раждане. Видно от съдържанието на заповедта, тези данни не
са включени в съдържанието ѝ, а макар датата на раждане да може да се
изведе от удостоверението за наследници, мястото на раждане на лицето остава
неизвестна.
Съдията
по вписванията правилно е отбелязал също, че в процесната заповед липсва
описание на имота, до който се отнася подлежащият на вписване акт. Видно от материалите
по делото, въпросният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, като
в този случай описанието на имота следва да включва данните по чл. 60, т.
1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), а именно: идентификатор; вид на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;
адрес; граници на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени
имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); площ в квадратни метри
или в декари; предназначение на имота; етажност на сградата; обстоятелството
по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството. В процесния случай не е проблемно, че не е посочен
административен адрес на имота, както е отбелязано в жалбата, тъй като имотът е
индивидуализиран с адреса си по скицата от Службата по геодезия, картография и
кадастър. В описанието обаче не са включени всички данни по чл. 60, т. 1 от ЗКИР, а именно - предназначението
на имота. Следователно в заповедта липсва в достатъчна степен индивидуализация
на имота, за да отговаря същата на изискването по чл. 6, ал. 1, б „в“ от ПВп.
Що се отнася до
оплакването в жалбата, че нито
в закона, нито в Правилника за вписванията се съдържа изискване удостоверенията за наследници, прилагани към
вписвания акт, да са в оригинал или в нотариално заверено копие, съдът следва
да отбележи, че проверката, която извършва съдията по вписванията, е изцяло
формална и по никакъв начин същият не би могъл да изследва материалноправните
отношения между наследниците на общия наследодател. В този смисъл, доколкото
съдията по вписванията извършва формална проверка от външна страна, а представените
удостоверения за наследници са с дата на издаване 22.06.2015 г. и 21.05.2018 г.,
а самата молба за вписване - от 02.09.2020 г., като в процесната заповед се цитира
удостоверение за наследници от 10.06.2019 г., както и с оглед заложената в чл.
3 от ПВп от законодателя логика, за проверка на
индивидуализацията на
всички наследници на общия
наследодател е следвало да бъде
представено не обикновено ксерокопие на удостоверението, цитирано в Заповед №
РПН19-РД56-22/16.12.2019 г., а или
такова в оригинал, или в копие, заверено за вярност с оригинала.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1219/02.09.2020
г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да бъде извършено
вписване на Заповед № РПН19-РД56-22/16.12.2019 г. на Кмета на СО-район
Панчарево за възстановяване правото на собственост на наследниците на М.К.Г..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му, пред Върховния касационен съд на Република България, при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.