№ 316
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100339 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от
Министерство на труда и социалната политика, административен адрес ***
срещу С. Т. К., ЕГН ********** от *** и Б. Д. К., ЕГН ********** от *** за
солидарно осъждане на ответниците да заплатя сумата от 79358,38 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3343,41
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до
18.02.2024г., на осн. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът има качество на
управляващ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020. На 15.06.2018г. между ищеца и търговското дружество
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ във връзка с изпълнение на проект. Твърди се,
че едноличен собственик на капитала на посоченото търговско дружество,
което се явява бенефициент по посочената програма до 13.09.2018г. е бил
ответникът Б. К., а след тази дата ответницата С. К..
Излагат се твърдения, че управляващият орган по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 е осъществил финансова
корекция във връзка с изпълнение на програмата, по която бенефициент е
посоченото търговско дружество, представлявано и собственост в различни
етапи от двамата ответници, вследствие на която корекция е разпоредено да
бъде възстановена сумата от общо 79358,38 лева.
Поддържа се, че по искане на „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е
образувано търговско дело №666/2023г. по описа на ВОС за откриване на
производство по несъстоятелност, поради състояние на неплатежоспособност,
както основание за това искане е било наличието на публично – правни
задължения към държавата в размер на 79358,38 лева.
1
С исковата молба, уточнена с молба от 27.03.2024г., (депозирана в срок),
ищецът ангажира деликтната отговорност на ответниците за причинени
имуществени вреди в размер на сумата от 79358,38 лева, по отношение на
която развива съображения, че е солидарно дължима от двамата ответници,
позовавайки се на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, уреждаща солидарната
отговорност при множество делинквенти.
Противоправното поведение на ответника К. се изразявало в подаване на
документи съдържащи искания за плащане свързани с изпълнение по проекта,
които формално удостоверявали изпълняне на дейностите по проекта. В това
му качество ответникът, като представител на бенефициента е представял и
разходооправдателни документи, които са доказвали реално извършване на
дейности, които дейности в действителност твърди, че не са осъществявани.
При три от общо четири искания за плащане, ответникът е получил средства,
които средства твърди, че са неправомерно получени от него.
Противоправното поведение на ответника твърди, че се изразява в отчитане на
фиктивно изпълнени дейности по проекта, с което на ищеца са нанесен вреди.
След 13.09.2018г. едноличен собственик на капитала била ответницата
К., която е инициирала искания за плащане по дейности свързани с
програмата и е представяла разходооправдателни документи. Уточнява се, че
искането за авансово плащане по проекта е подадено от ответника К., а
следващите искания за плащане и представените с тях разходооправдателни
документи са произхождат от ответницата К., като същите са подадени чрез
К., като упълномощено лице.
Противоправното поведение на ответниците твърди, че е причинило
щета на бюджета на ищеца. Установена е вредата с изготвяне на финансова
корекция, като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 30.10.2023г., от
която дата до датата на сезиране на съда с исковата молба релевира искане за
присъждане на мораторна лихва върху процесната главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в
който се излагат подробни възражения досежно недопустимост на
предявените искове, а в условията на евентуалност на тяхната
неоснователност.
В отговора на исковата молба се посочва, че търговското дружество
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е страна по облигационно правоотношение с
Министерство на труда и социалната политика / МТСП/, възникнало по
силата на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ** *
по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“. Не се
оспорва, че за периода 20.11.2012г. – 13.09.2018г. посоченото търговско
дружество е било управлявано и представлявано от ответника Б. К., а за
периода от 13.09.2018г. до депозиране на исковата молба в съда от
ответницата С. К..
Не се оспорва, че с решение на ответника №BG05М90Р001-2.01-0155/17
от 16.10.2023г. е осъществена финансова корекция по договора, въз основа на
която „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД следва да възстанови сумата от
79358,38 лева.
Излага изрично възражения, че всички осъществени от управляващите и
представляващи лица действия са извършени от последните не в лично
качество на физически лица, а в качеството им на представляващи търговското
дружество бенефициент по посочената програма. Правата и задълженията,
2
включително и плащанията по процесната програма, които са постъпили са
засегнали единствено и само правната сфера на търговеца. Имуществената
сфера на търговеца е отделна от тази на физическите лица, които ги
представляват, като имуществената отговорност на съдружниците, респ.
едноличния собственик е ограничена до размер на капитала на дружеството,
на осн. чл. 113 ТЗ.
Поддържа се, че с оглед осъществената финансова корекция, за
търговското дружество е възникнало публично задължение, вследствие на
което същото е изпаднало в неплатежоспособност, при което е открито
производство по несъстоятелност с решение по т. дело № 666/2023г. на ВОС,
ТО. Поддържа, че на управителите на търговското дружество не може да бъде
търсена отговорност за вреди, отделно от тези, които са причинени от тях на
самото дружество по см. на чл. 145 ТЗ, като самото дружество със своето
имущество отговоря за задълженията към кредиторите си. Дори и да бъде
прието, че може да бъде ангажирана отговорност на едноличния собственик
на капитала на дружеството бенефициент, то същата следва да бъде
ограничена до размер от 1000 лева, в какъвто размер е дяловата му вноска в
капитала на търговеца. Излага, че ответникът К. към момента на сезиране на
съда не е управляващ и представляващ дружеството, при което намира за
недопустимо насочване на претенция срещу него.
Излагат се съображения, че ответниците не са извършили
противоправни действия, с които да са увредели ищеца. Поддържа се,
ответниците са осъществили пълно и качествено изпълнение по проекта, по
който страна е „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД. Изрично по отношение
дейността на ответника Б. К. се посочва, че сключените трудови договори в
изпълнение на задължението по договора не са фиктивно изготвени, същите се
били регистрирани в НАП, като по същите били заплатени и дължимите
осигуровки, съответно изплащани дължимите трудови възнаграждения.
Поддържа се, че ответникът е нямал задължение да представя списъци на
консултираните юридически лица, поради което това му действие изразяващо
се в представяне на списъци със заличени данни не може да бъде разглеждано
като противоправно такова. Излага, че ответникът не е предвидел нарочен ред
за отчитане дейността по програмата, поради което дейността по отчет не
може да бъде вменена в противоправно поведение на ответника. По
отношение на исканията за заплащане на разходите по проекта са представяни
съответните разходооправдателни документи от дружеството, което е страна
по договора. По отношение на ответницата К. се посочва, че не следва в нейно
неправомерно поведение да бъде вменявана дейността по представяне на
искания за плащане по проекта въз основа на разходооправдателни документи.
Посочва, че ответницата като представляващ търговското дружество
бенефициент е имала такова задължение, което е изпълнявала.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № ** */15.06.2018г. по оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2014-2020“, който е сключен между ищеца в качеството му
на ръководител и управляващ орган на Оперативна програма „ Развитие на
човешките ресурси“, от една страна, а от друга търговското дружество
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, представлявано от Б. К. в качеството му на
3
управител, който договор е с предмет осъществяване на дейности по
психологическо подпомагане и мотивиране на лица от уязвими групи за
включване в заетост, предоставяне на обучени по ключова компетентност
„Обществени и граждански компетентности“, оборудване на новосъздадени
работни места във връзка с дейността на социалното предприятие, подкрепа и
осигуряване на заетост за периода до 12 месеца, като общата стойност по
договора е уговорена на 99197,98 лева.
С решение №BG05М90Р001-2.01-0155/17 от 16.10.2023г. на МТСП е
осъществена финансова корекция на 100 % от средствата по предоставени по
договор ** */15.06.2018г. сключен с търговското дружество „Евроконсулт
2014-2020“ ЕООД, като сумата определена за възстановяване е определена на
79358,38 лева, за която сума е определен 14 дневен срок за нейното
възстановяване по сметка на ищеца.
С решение №36/22.01.2024г. постановено по т. дело № 666/2023г. на ВОС
е открито производство по несъстоятелност на търговското дружество
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, като е определена начална дата на
неплатежоспособността на 01.11.2023г.
Представен по делото е протокол от ТД на НАП – Варна № П-
03000320168203-073-001/13.01.2021г. за проверка дейността на търговското
дружество „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, същата за периода 15.06.2018г. –
16.09.2020г. В протокол е констатирано наличието на 15 бр. наети лица за
периода 16.06.2018г. – 16.09.2019г., същите намиращи се на трудово
правоотношение с проверяваното лице.
Прието по делото е справка от ТД на НАП – Варна за актуално състояние
на трудовите договори по партида на търговското дружество „Евроконсулт
2014-2020“ ЕООД към 22.01.2019г., от която се установява, че по трудово
правоотношение с посоченият търговец в качеството му на работодател се
намират общо 9 служители, от които едни на длъжността счетоводител, един
психолог – консултант, един експерт професионално и кариерно ориентиране,
един ръководител на социално предприятие, както и 5 бр. служители на
длъжност експерт програми и проекти. Видно от съдържание на справката
посочените служители са заемали длъжността при безсрочно трудово
правоотношение при работодателя.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на
вещото лице Б. Й., която експертиза е допусната по искане на ответниците. В
заключението си вещото лице посочва, че след преглед на счетоводството на
търговското дружество „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е констатирала, че
общият размер на разходите, които е сторило дружеството при изпълнение на
задължението си по договор ** */15.06.2018г. възлизат на 71054,28 лева, като
съответно 27205,66 лева от така посочената стойност е изразходваната сума
през 2018г., 43848,62 лева през 2019г. В рамките и на двете години се
констатира, че преобладаваща част от разходите и за двете проверявани
години са ориентирани преобладаващо за заплащане на работни заплати и
осигуровки. В приходната част се дава заключение, че същата за 2018-2019г.
възлиза на 79358,38 лева, от която 19839,60 лева през 2018г. – получено
финансиране по договора с МТСП, съответно два транша през 2019г. на
стойност от 20525,10 лева, съответно 38993,70 лева по посочения договор. По
отношение на сумата от 8304,10 лева посочва, че същата е осчетоводена, като
неусвоена сума по договора.
Вещото лице в съдебно заседание при защита на своето заключение
4
посочва, че счетоводството на търговското дружество „Евроконсулт 2014-
2020“ ЕООД е водено редовно, съобразно изискванията на Закона за
счетоводството. Общата стойност на поекта по сключения договор възлиза на
99197,98 лева, като получените средства от така общо одобрените от ищеца
възлизат на 79358 лева. В заключението си посочва, че разходите по договора
от търговското дружество „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД са били реално
извършени към момента на влизане в сила през 2020г. на решение №
№BG05М90Р001-2.01-0155/17 от 16.10.2023г на МТСП, с което е била
осъществена финансова корекция.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Отговорността съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е отговорност на
физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде уважен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, е необходимо
да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а т.е.: да се докаже осъществяване на противоправно деяние
извършено от дееца, настъпила вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и наличието на вина, която съобразно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че търговското дружество
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е страна по договор с Министерство на труда
и социалната политика, възникнало по силата на договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № ** * по оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси 2014-2020“. Не се спори, че за периода 20.11.2012г. –
13.09.2018г. посоченото търговско дружество е било управлявано и
представлявано от ответника Б. К., а за периода от 13.09.2018г. до депозиране
на исковата молба в съда от ответницата С. К., както и че с решение на МСТП
№BG05М90Р001-2.01-0155/17 от 16.10.2023г. е осъществена финансова
корекция по договора, въз основа на която „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД
следва да възстанови сумата от 79358,38 лева и ли същата възлизаща 100 % от
средствата получени по договора.
От приетата и не оспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза
на вещото лице Б. Й., съдът приема, че общата стойност по заплатените от
ищеца в качеството на управляващ орган по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ в полза на „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД средства
възлизат на процесната сума от 79358,38 лева. Сумата се формира от общо три
плащания по договора, едно от което е осъществено през 2018г. и две през
2019г. Отново от доказателствата по делото, съдът приема, че през посочения
период, за който са получени процесните средства 2018-2019г., „Евроконсулт
2014-2020“ ЕООД е осъществявало дейност чрез свои служители, като видно
от представените по делото писмени доказателства, техният брой е варирал от
15 бр., така както се посочва в протокол за проверка от ТД на НАП – Варна №
П-03000320168203-073-001/13.01.2021г., която проверка обхваща периода
15.06.2018г. – 16.09.2020г., до 9 броя служители съобразно справката за
актуални регистрирани трудови договори по партида на работодателя
„Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД към 22.01.2019г. От счетоводното отразяване
в счетоводството на дружеството, съдът приема, че за периода 2018-2019г.
дружеството е заплащало разходи във връзка с дейността, като същите са
свързани със заплащане на работни заплати, осигуровки, придобиване на
материални активи, закупуване на материали и наем на помещение.
5
От изложеното съдът приема, че за периода 2018-2019г. „Евроконсулт
2014-2020“ ЕООД е осъществявало фактически дейност, като не е предмет на
настоящото дело дали извършваната от търговеца дейност е била съобразена с
предмета на договора, който е бил сключен с ищеца.
В правния мир търговските дружества осъществяват действия с правно
значение чрез своите представляващи и управляващи органи. Няма спор, че за
съответните периоди управител на „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД е бил
както ответникът К., така и ответницата К., при което следва и извода, че
дейността на юридическото лице е осъществявана чрез последните, в
качеството им на управители на посочения търговец.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответниците в качеството им на
управители на посоченото дружество „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД,
фиктивно са отчитали като извършени дейности по договора, които дейности
са отчитали, като реално извършени, за което са получени и процесните 79358
лева, като са предмет на предявения срещу тях иск. Съдът още със своя проект
на доклад указа на ищеца, че в негова тежест е да докаже тези свои твърдения,
от които да бъде направен обоснован извод за противоправно поведение на
ответниците, като същевременно се докаже и пряка причинно – следствена
връзка между това противоправно поведение, което е осъществено от дееца и
вредоностния резултат, който е настъпил за увреденото лице. Въпреки така
разпределената тежест на доказване, съдът намира, че ищецът не доказа тези
свои твърдения. Последният в исковата си молба посочи, че процесната сума
се формира вследствие осъществена от самия него финансова корекция на
отпуснатите по договора с „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД в изпълнение на
програмата средства. Следва да бъде посочено, че това решение на ищеца в
качеството му на управляващ орган по програмата следва да поради
единствено и само действие по отношение на страните по договора, които в
случая са МТСП и „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД. От така цитираното
решение не възникват задължения на ответниците в лично качество на
физически лица, доколкото не в такова качество е сключен процесния договор
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, финансова
корекция, по който е наложена от управляващия орган.
Доказа се, че за процесния период 2018-2019г. „Евроконсулт 2014-2020“
ЕООД е осъществявало търговска дейност, която дейност е осъществявана
чрез служителите на дружеството, които към 22.01.2019г. са били общо девет,
както следва: счетоводител, психолог – консултант, експерт професионално и
кариерно ориентиране, ръководител на социално предприятие, както и 5 бр.
служители на длъжност експерт програми и проекти, всичките заемащи
съответната длъжност по безсрочно трудово правоотношение с работодателя.
Съдът отново посочва, че е извън предмета на спора дали дейността на
дружеството е съобразена с предмета на договора, съответно дали същото се
явява изправна страна по този договор.
Установиха се разходи по извършване дейността на дружеството
изразяващи се в разходи по заплащане на работни заплати, осигуровки, наеми,
придобиване на дълготрайни материални активи и пр., които разходи са
свързани с дейността на дружеството. При тези съображения от начините по
делото писмени доказателства, съдът не може да приеме за доказани
твърденията на ищеца, че ответниците фиктивно са извършвали дейност по
отчитане на дейност на представляваното от тях търговско дружество /в
съответния момент за всеки един от тях/, с което си поведение са допуснали
6
противоправно деяние, от което за ищеца да са породени вреди, за които вреди
те да носят отговорността.
Наред с изложеното следва да бъде посочено, че юридическото лице,
каквото е „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, последното страна по договора с
ищеца е самостоятелен правен субект. Юридическото лице като
самостоятелен правен субект има свое имущество, с което имущество то
отговаря спрямо своите кредитори. За частните задължения на търговското
дружество към неговите кредитори, управителят не носи отговорност.
Специалната имуществена отговорност на управителя за вреди причинени на
дружеството е уредена в разпоредбата на чл. 145 ТЗ, която разпоредба
съобразена с настоящия казус се явява неприложима.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
солидарно осъждане на ответниците да заплатя сумата от 79358,38 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главния иск, то неоснователен се явява и
акцесорния такъв за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3343,41
лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до
18.02.2024г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски, като същевременно бъдат обсъдени и възраженията за
прекомерност за уговорения размер на възнаграждението за процесуално
представителство на ответниците.
Претендира се заплащане на сумата от 6400 лева, от които 6000 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 400 лева съдебно –
деловодни разноски. Като доказателства по делото е представен договор за
правна защита и съдействие единствено от ответника К., видно от който е
уговорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 6000
лева. Доколкото в договора е посочено, че така уговорената сума от 6000 лева
е заплатена в брой, то в тази част договорът има характер на разписка, при
което съдът приема, че ответникът К. е сторил разход за процесуална защита и
съдействие по делото в размер на посочената в договора стойност от 6000
лева.
Липсват по делото доказателства за сторени разходи от ответницата К.
във връзка с процесуалното й представителство пред съда.
Видно от съдържанието на договора е уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 6000 лева, като посоченото основание е
осъществяване на процесуална защита по настоящото дело. В договора не е
посочено по кой иск в какъв размер възлиза уговореното възнаграждение, при
което съдът приема, че възнаграждението е уговорено поравно за всеки един
от предявените искове или сумата от по 3000 лева по всеки иск.
При определяне на дължимото възнаграждение за процесуално
представителство, съдът възприема актуалната към момента практика в
областта на разноските, като за определяне размера на разноските взима в
предвид видът на спора, неговата фактическа и правна сложност,
продължителност на делото, видът на процесуалните действия, които са
осъществени, така и защитимият материален интерес. В случая делото е с
предмет облигационен иск, като производството по делото не се отличава с
7
висока фактическа и правна сложност на спора, нито с особена
продължителност на делото. Наред с така изложеното следва да се отчете и
материалния интерес по делото, който се формира от цената на всеки иск, при
което като ориентир следва да бъдат взети предвидените в Наредба
№1/09.07.2004г. минимални стойности на размерите на възнагражденията за
процесуално представителство.
При така изложеното и като бъде съобразено, че при материален интерес
по първия иск в размер на 79358,38 лева, минималното възнаграждение за
процесуално представителство съобразно Наредба №1/09.07.2004г. възлиза на
6998,67 лева, то възражението за прекомерност на уговореното
възнаграждение от 3000 лева по първия иск се явява неоснователно. Този
размер на уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство не се явява прекомерен.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство по
втория иск с цена на иска от 3343,41 лева възлиза на 634,34 лева. Съдът прие,
че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, делото
приключи в три съдебни заседания, като второто по реда съдебно заседание бе
отложено без извършване на процесуални действия по делото, а причина за
това бе единствено необходимостта от даване възможност на вещото лице да
изготви заключението си, поради което не се следва да бъде определяно
допълнително възнаграждение по правилата на чл. 7, ал.9 от Наредбата. При
изложените съображения по този иск следва да бъде определено
възнаграждение в минималния размер посочен в Наредбата.
При изложените съображения в полза на ответника К. следва да бъдат
присъдени 3634,34 лева, представляващи заплатено от него възнаграждение за
процесуално представителство.
В полза на двамата ответници следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен депозит
по допусната съдебно – счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Министерство на труда и
социалната политика, административен адрес *** срещу С. Т. К., ЕГН
********** от *** и Б. Д. К., ЕГН ********** от *** за солидарно осъждане
на ответниците да заплатя сумата от 79358,38 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, както и сумата от 3343,41 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2023г. до 18.02.2024г., на осн. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика,
административен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. К., ЕГН ********** от
*** сумата от 3634,34 /три хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 34
ст./ лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика,
административен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. К., ЕГН ********** от
*** и Б. Д. К., ЕГН ********** от *** сумата от 400 /четиристотин / лева
8
представляваща заплатени съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9