РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно административно
наказателно дело № 20212300600084 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия Г. В. В. срещу Решение №
260014/13.01.2021 г. постановено по АНД № 1082/2020 г. по описа на ЯРС, с което
въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 14:10 ч. в центъра на с.
***** ****, общ. ******, обл. *****, чрез захващане с ръце около тялото на Д. С. от с. *****
****, обл. *****, и хвърлянето му назад и настрани върху земята (прилагане на хватка от
спорта „суплекс”), е причинил на С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в
тилната област на главата, врата, гърба и кръста; контузия на дясната ръка с наличие по
задно-страничната повърхност на лакътна става на охлузвания на кожата с болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта, и контузия на десния крак, с наличие по
предно-страничната повърхност на колянната става, на охлузвания на кожата с болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2200 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия В.
1
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 584.47 лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и несправедливо, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Във въззивното съдебното заседание въззивникът не се е явява. Представлява
се от защитник-адвокат, който счита, че ЯРС незаконосъобразно и немотивирано е отказал
да проведе съдебно следствие, че в мотивите не са обсъдени възраженията на защитата по
отношение механизма на получаване на увреждането; по отношение на твърденията за
липса на умисъл; по отношение на твърденията за недоказаност. Пледира се за отмяна на
атакуваното решението на ЯРС и за оправдаване на обвиняемия, или алтернативно – за
отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при спазване правилата на
чл. 375 и сл. НПК, или алтернативно – за намаляне на наложеното наказание глоба към
минимално предвидения размер.
В с.з. от държавното обвинение не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав счита, че фактическата обстановка е правилно установена
от решаващият съд и счита за ненужна да я преповтаря детайлно. Основното е нея е
следното:
Обвиняемият Г.В. и пострадалият С. се познавали. На **.**.**** г. обв. В.
управлявал лек автомобил „******** *** ** **” и се движел по главната улица на с. *****
**** обл. *****, като с него пътувала и свид. П.. Свид. С. управлявал своя автомобил лек
автомобил „******* ********” в който пътувала и малолетната му дъщеря Д. и се движил
по улица, която водела към тази, по която управлявал лекия си автомобил обвиняемия. На
кръстовището на двете улици свид. С. направил ляв завой, като по същото време към
кръстовището от лявата страна на свидетеля, шофирайки с висока скорост, приближавал
обвиняемият. Преди кръстовището последният рязко намалил скоростта и спрял, а
пострадалият извършил маневрата и продължил по пътя си в посока, обратна на посоката на
движение на обвиняемия. Последния предприел обратен завой и карал след свид. С., който
след като забелязал обвивяемия в огледалото, спрял в центъра на с. ***** **** в лентата си
за движение. С. излязъл от колата си, а обв. В. спрял излязъл от автомобила си нанесъл на
постр. С. удар с ръка в областта на главата. След което минал зад гърба му и с прийом от
2
свободната борба, го хвърлил назад и настрани на земята. В резултат на това на свид. С.
били причинени контузия в тилната област на главата, врата, гърба и кръста; контузия на
дясната ръка с наличие на охлузвания на кожата по задностраничната повърхност на
лакътна става и с болезнен травматичен оток на меките тъкани в същата област, както и
контузия на десния крак с наличие на охлузвания на кожата по предно-страничната
повърхност на коленната става с болезнен травматичен оток на меките тъкани в същата
област, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Всичко това се случило пред очите на малолетната дъщеря на свидетеля – Д., която излязла
от автомобила и плачела. На място, където е осъществено деянието, пристигнали и
свидетелите Д. и Е., които се намесили и предотвратили развитието на конфликта.
Обвиняемият В. е осъждан-реабилитиран и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС намира, че решаващият съд обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство доказателства – в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, както и тези от съдебното следствие и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установени
фактическите положения. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
обясненията на обвиняемия, дадени по време на съдебното следствие; отчасти показанията
на свид. П., показанията на свидетелите С., Д. Д., А. Е. и А. – дадени в ДП и заключенията
на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска и видео-технически експертизи,
както и писмените доказателства по делото, като е изложил убедителни мотиви по тяхната
верификация.
ЯОС ще отбележи специално, че решаващия състав е изложил убедителни
аргументи защо не дава вяра на обясненията на обвиняемия и на показанията на свид. П. в
частта им относно обстоятелството, че постр. С. пръв посегнал да нанесе удар на
обвиняемия, като правилно е посочил, че в тази им част същите се опровергават по
категоричен начин от заключенията на ВТЕ, видно от които констатираното вдигане лявата
ръка нагоре от водача на л.а. „******* ********” е извършено докато обвиняемият е бил в
автомобила си, поради което, а и с оглед посоката на движение на ръката – нагоре, очевидно
това му действие не е било насочено срещу телесната неприкосновеност на обвиняемия.
ЯОС също намира, че обясненията и тези показания отчетливо представляват защитна теза и
респективно подкрепата й.
Въззивният съд намира, че по отношение на главния факт всички ценени от
двете инстанции доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че обв. Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на престъплението на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
като на **.**.**** г. около 14:10 ч. в центъра на с. ***** ****, общ. ******, обл. Ямбол,
чрез захващане с ръце около тялото на Д. С. от с. ***** ****, обл. *****, и хвърлянето му
назад и настрани върху земята (прилагане на хватка от спорта „суплекс”), е причинил на С.
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в тилната област на главата, врата, гърба и
кръста; контузия на дясната ръка с наличие по задно-страничната повърхност на лакътна
става на охлузвания на кожата с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, и
контузия на десния крак, с наличие по предно-страничната повърхност на колянната става,
на охлузвания на кожата с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От обективна страна обв. В. на инкриминираната дата е причинил на свид. С.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. обективно, в резултат от
действията на обвиняемия, на пострадалия е била причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
ЯОС се солидаризира с решаващият състав, че деянието на обвиняемия
покрива квалифициращия признак на т. 12 от чл. 131, ал. 1 от НК. Безспорно по делото се
установи, че обв. В. е извършил престъпното посегателство върху телесната
неприкосновеност на пострадалия, по хулигански подбуди. Чрез нанасянето на побой над
пострадалия, той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Същият е противопоставил себе си на
правилата за обществено приемливо поведение, проявил е груба сила и е въздействал
физически над личността на пострадалия. Деянието е извършено на обществено място, в
присъствието на местопрестъплението на други членове на обществото – свид. П., свид. Д. и
малолетното дете на пострадалия. Въпреки това обв. В. е демонстрирал своето явно и грубо
неуважение към обществото, сиреч – освен проявлението на елементите на леката телесна
повреда, в конкретния случай е наличен и хулигански мотив за извършването на
престъплението. Деянието е извършено от обвиняемия без причина, без „основания” и е
израз на неговото съзнание и волята му да извърши непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганския
мотив за извършване на престъплението е точно определен по съдържание и насоченост – в
случая отсъстват лични негативни отношения между пострадалия и обвиняемия и
действията на последния нямат никакво логично обяснение. В конкретния случай,
хулиганският мотив се изразява в стремежа на обвиняемия открито да пренебрегне
обществения порядък и да причини телесни увреждания на пострадалия. Със самия процес
на причиняване на телесната повреда, дееца е желаел да изрази и е показал своето
4
„превъзходство” над останалите членове на обществото и в частност над пострадалия, както
и да накърни телесната му неприкосновеност. Хулиганския мотив да се нанесе телесна
повреда на пострадалото лице, изведен след подробен анализ на доказателствата, е ясно
установен, изразен, има своето външно проявление и да е достатъчно подчертан, като
обществения порядък е бил нарушен чрез осъщественото физическо насилие. Още повече,
че деянието е извършено на обществено място, в присъствието на свид. П., на свид. Д.,
както и на малолетното дете на пострадалия.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от
субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, тъй като безспорно
обвиняемия има достатъчен житейски опит за да съзнава, че върши обществено опасно
деяние с неизбежни престъпни последици, ерго – целял е тяхното настъпване, като е
съзнавал, че действията му ще доведат до причиняване на телесно увреждане на
пострадалия и те са дръзки и непристойни, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са възраженията на защитата, че незаконосъобразно ЯРС е
отказал да бъде извършено следствие с проверка на доказателствата, събрани в ДП.
Настоящият състав намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила на съдебната фаза (а така също и в досъдебното
производство), тъй като ЯРС е провел съдебно следствие в което обвиняемият е дал
обяснения и съдът е приобщил (чрез прочитането) им надлежно събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, като с оглед специалната разпоредбата на чл. 378,
ал. 2 от НПК – ги ползвал директно, без непосредственото им изслушване.
Неоснователен е доводът на защитника, че първата инстанция е пресъздала в
детайли обвинителния акт без да са обсъдени аргументите на защитата. Делото е разгледано
по реда на Глава 28, като съобразявайки задължителното условие по чл. 378, ал. 3 от НПК,
решаващият съд го е разгледал в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Правилно съдът не е установил нови фактически положения и е възприел
фактическата обстановка, описана в постановлението. В противен случай съдът е следвало
да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Законосъобразно ЯРС
е подложил на анализ и съпоставил всички доказателства по делото (и тези събрани в ДП) и
в съответствие с чл. 378, ал. 3 от НПК, е разгледал делото в рамките на фактическите
положения, посочени в прокурорското постановление. Установените фактически
положения, посочени в постановлението, са изведени от правилния анализ на събраната
доказателствена съвкупност, приложена по делото. В мотивите към решението, районният
съд е изложил достатъчни аргументи и го е мотивирал съобразно верния и обстоен анализ
на доказателствените материали – районният съд не е игнорирал правомощията си дадени
му с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК за преценка на доказателствените източници и е
извършил задължителния анализ на доказателствата в изпълнение на нормата на 305 от
5
НПК.
По отношение на доказаността настоящият състав изложи виждането си при
анализа на дейността на решаващият съд при формиране на доказателствената съвкупност,
поради това всички възражения за недоказаност на деянието са несъстоятелни. Тук съдът ще
посочи специално, че безспорно по делото се установи, че обв. В. е извършил престъпното
посегателство върху телесната неприкосновеност на свид. С., по хулигански подбуди, като
хулиганският мотив се изразява в демонстрация на явно неуважение към обществото и
незачитане на човешката личност чрез употребата на неоправдана агресия по отношение на
пострадалия.
Неоснователно е възражението на защитата, че мотивите на атакуваното
решение не отговарят на изискванията на НПК, тъй като не съдържат обсъждане на
възраженията на защитата по отношение механизма на получаване на увреждането, по
отношение твърденията за липса на умисъл и по отношение на твърденията, че липсват
доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал цялостно фактическата обстановка
на базата на събраните и кредитирани по делото доказателства в досъдебното и съдебното
производство, в резултат на което е направил обосновани правни изводи относно всяко едно
от твърденията на защитата, като е взел отношение по всяко от възраженията. Мотивирал се
е защо не е дал вяра единствено на обясненията на обвиняемия и на показанията на свид. П.
в частта им относно обстоятелството, че постр. С. пръв посегнал да нанесе удар на
обвиняемия – тъй като тази им част същите се опровергават по категоричен начин от
заключенията на ВТЕ, видно от които констатираното вдигане лявата ръка нагоре от водача
на л.а. „******* ********” е извършено докато обвиняемият е бил в автомобила си, поради
което, а и с оглед посоката на движение на ръката - нагоре, очевидно това му действие не е
било насочено срещу телесната неприкосновеност на обвиняемия.
Несъстоятелно е и възражението, че ЯРС е посочил, че фактическата
обстановка се установява от показанията на конкретни свидетели, но не посочил в кои части
и защо ги приема или не. Както се посочи напред в изложението ЯРС е посочил в мотивите
кои доказателства и в кои части кредитира. Така доказателствения анализ е логичен,
последователен и безпротиворечив и безспорно установява авторството, времето, мястото и
механизма на извършеното деяние. На базата на него ЯРС правилно е приел за установена
съответната фактическата обстановка и респективно – въз основа на нея е извел обосновани
правни изводи.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Обосновано районният съд е съобразил, че са налице всички законови
предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – за извършеното престъпление е предвидено наказание до три
години лишаване от свобода, обвиняемия не е осъждан (реабилитиран е) и спрямо него не е
прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Правилно ЯРС е определил вида и размера на наказанието Глоба р
6
размер на 2200 лв., като е отчел от една страна, чистото съдебно минало на въззивника и
дадените в съдебна фаза обяснения (с които в известна степен е допринесъл за разкриване
обективната истина по делото), а от друга – липсата на критичност към извършеното;
обстоятелствата, свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието; броя на
причинените на пострадалия телесни увреждания и начина на причиняването им. ЯОС се
счита, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия точно това наказание необходимо и достатъчно
за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия обвиняем, така и върху останалите членове на обществото. Затова алтернативното
искане на защитата за налагане на минимално наказание е несъстоятелно.
Законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемият
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 584,47 лева, вносими в
приход на Републиканския сметката на ОД на МВР – Ямбол
По изложените съображения ЯОС намира, че атакуваният съдебен акт, като
законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/13.01.2021 г. постановено по АНД №
1082/2020 г. по описа на ЯРС
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7