П Р О Т О К О Л
Град СОФИЯ,
16.06.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 30-ти състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН МИЛЕВ
ЧЛЕН-СЪДИЯ: ИРИНА СТОЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Р.
С.К.
И.П.
СЕКРЕТАР:
МАРИАНА КОСАЧЕВА
ПРОКУРОР:
ИВАН КУЧИЕВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕВ, НОХД № 1657 по описа за 2021
година,
На именното
повикване в 11.00 часа, в залата се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Х.Р.Б. – редовно
уведомен, доведен от органите на РД „Охрана – София“ от ареста на ОЗ „СА“ –
София, бул. „ Д-р ********, явява се
лично и със служебния си защитник адв. Л.М.Д..
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Получил съм разпореждането за
насрочване на делото и препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на подсъдимото лице:
Х.Р.Б. – ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), живущ ***, неженен,
със средно специално образование, безработен, професионален шофьор по професия.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия Б. правата му в разпоредителното
заседание и при евентуално по-нататъшно разглеждане на обвинението по същество.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Разбрах правата си. Не правя
отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
СЪДЪТ намери, че следва да изслуша страните по въпросите,
визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че престъплението, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия е териториално и родово подсъдно на СГС
и той е компетентен да разгледа делото. Не са налице основания за прекратяване
на наказателното производство, или за спирането му. В хода на досъд.
производство не е допуснато отсранимо съществено нарушение на процесуални
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не считам,
че са налице основания за предприемане на процедурни действия от тези, посочени
в чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК. Към момента спрямо подсъдимия се изпълнява мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Не са налице основания за нейното изменение
или отмяна. Моля да се насрочи делото за разглеждане по общия ред.
ЗАЩИТАТА: Смятам, че делото е подсъдно на
съда, който го разглежда. Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство. На досъд. производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подзащитния ми. Присъствала
съм на всички процесуални действия и съм упражнявала неговите процесуални права.
Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Относно разглеждане
на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, на преводач,
тълковник - предоставям на съда.
Правя искане за привличане на резервен съдебен
заседател. В практиката ми при друг състав на СГС по обвинение по чл. 116 от НК, много дълго съдебно следствие с много работа, един от съдебните заседатели
се разболя и почина и делото започна отначало, след две години и половина след
събиране на доказателства и работа.
Относно мярката
за процесуална принуда, имам искане за промяна на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“. Дори да е налице обосновано предположение, каквото съда вече има,
след като делото е в съдебна фаза, целта на мярката за неотклонение е да
осигури подсъдимия за наказателния процес и да го възпре от извършване на друго
престъпление. По отношение на подзащитният ми Б. считам, че няма опасност от
укриване. Той има собствено жилище, което е заключено от датата му на
задържане. Има постоянен адрес. Няма опасност от извършване на друго престъпление,
доколкото е той реабилитиран по другите две осъждания. Не е криминално проявен и
няма нарушение на закона, които да обуславят системна престъпна дейност. Моля
да се промени мярката му. Той няма средства и възможности да напусне страната.
Няма средства за плащане на „Парична гаранция“. Моля съдът да се съобрази с
това.
Имам искания
за събиране на нови доказателства, но това ще го направя в хода на съдебното следствие.
По отношение на насрочване на делото, предоставям на съда.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Придържам се към казаното от защитника ми.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намери, че делото му е
подсъдно и няма основания наказателното производство да бъде спирано или
прекратявано.
Налице са обаче предпоставки за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, допуснати при изготвянето на
обвинителния акт, които са направили обвинението неясно и не дават възможност
за недвусмислено дефиниране на предмета на доказване, в чиито рамки съдът може
да изследва относимите обстоятелства и в чиито рамки дължи окончателното си
произнасяне с финалния съдебен акт.
На първо място - налице е противоречие между заявените от прокурора
в обстоятелствената част на обвинителния акт причини за смъртта на починалатаБ.и
предявеното от него в диспозитива на обвинението. От обстоятелствената част на
обвинителния акт (абз. последен, лист 6 от НОХД) е видно, че прокуратурата
претендира като пряка и непосредствена причина за смъртта на жертвата няколко
вида фатални (според експертизата) увреждания, които са довели до леталния
резултат. В същото време, в диспозитива на обвинението за първи път прокурорът
е въвел (инкриминирал) твърдението, че една от причините за смъртта е „травми
на крайниците“, посочена в точка 4 от изброените телесни увреждания. На
практика, цитираните „травми на крайниците“ (т.е. всички изброени увреждания по
въпросната точка 4) са посочени като елемент от умъртвяването, т. е. като част
от изпълнителното деяние на престъплението, при условие, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт няма такова твърдение.Именно обстоятелствената част на
обвинението, съгласно чл. 246, ал.2 НПК, е мястото, на което прокурорът следва
да формулира недвусмислено фактическата си теза, която ще доказва, и в чийто
рамки претендира съответната правна квалификация. В конкретния случай съдът е
изправен пред процесуална хипотеза, при която за първи път с диспозитива на
обвинението са въведени нови факти, които не се твърдят в неговата обстоятелствена
част. Вярно е, че констатираните „травми на крайниците“ са описани в
обстоятелствената част на О (л.7, н.о.х.д.), но не във връзка с конкретните
причини за (генезиса на) смъртта, а като последица от поведението на обвиняемия
по нанасяне на удари на жертвата. Точно обратното – в диспозитива се твърди, че
подс. Б. умъртвил майка си, причинявайки и – освен надлежно предявените като
причина увреждания, и травми по крайниците.
При това положение – предметът на доказване
(деянието, резултатът, причинната връзка между двете и авторството) не е формулиран
по недвусмислен начин, доколкото не позволява да се установи първоначално дали
включените в диспозитива травми на крайниците са елемент на умъртвителното деяние
или не. Разглеждането на делото при тези предели на обвинението крие потентицална опасност финалният съдебен
акт, какъвто и да е той, да бъде опорочен.
На второ място, съдът откри противоречиви твърдения
за датата на деянието. На лист 4 от НОХД (съответстващ на стр. 2 от обвинителния
акт) е посочено, че подсъдимият е умъртвил майка си на 17.03.2021 г., която
дата е заявена и като ден на прибирането му в гр. София от гр. Видин, а на 19.03.2021
г. е посочено, че той е подал сигнал до органите на МВР (цитат по л. 6 от
НОХД). Очевидно е, че тези дати не кореспондират с приетото в диспозитива на
обвинението, защото в него се твърди, че деянието е извършено през 2020 г. и е
налице противоречие, което следва да бъде отстранено. В действителност, това
разминаване би могло да бъде преодоляно и чрез института на чл. 248А от НПК, но при
условие, че се налага прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на друго основание, при повторното изготвяне на обвинителния акт следва
да бъдат преодолени и тези противоречия при формулирането на фактите.
Отделно от
посоченото, в кориците на досъдебното производство (том 1, л. 167) съдът откри
данни, че подсъдимото лице има сестра - Б.Р.Б.а, с която има общ баща и която
не е дъщеря на починалата П.Б.. В същото
време, обаче, по време на разследването е трябвало да бъде изяснен въпросът съжителствала
ли е Б.Б.в семейството на починалата П.Б.и покойния й съпруг; отглеждана ли е
от тях; създадени ли са били между нея и починалата отношения на такава близост
и морална обвързаност, които са й дали повод да претендира настъпване на
морални вреди от причинената смърт. Така е, защото и според тълкувателната
практика на В(К)С, пределът на пострадалите лица при смърт на жертвата далеч не
се изчерпва с роднините, посочени в удостоверението за наследници. Ето защо -
за да се гарантира правилното изясняване на въпроса явява ли се Б.Б.пострадало
лице с права по чл. 74 и следващите от НПК, съдът прецени, че в досъд.
производство същата е следвало да бъде призована, разпитана, с цел изясняване
на обстоятелствата живяла ли е в общо домакинство с починалата, била ли е отглеждана
от нея, формирани ли са отношения на морална обвързаност и взаимно уважение,
които я правят реално пострадало лице с права да встъпи в производството и в
неговата съдебна фаза.
Основното обаче,
което държавното обвинение следва да извърши, е да формулира по недвусмислен
начин обвинителните си твърдения в обвинителния акт, като го приведе в
непротиворечив вид относно датата (периода) на деянието и относно причините за
смъртта.
При условие,
че според съдебния състав се налага прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото в неговата предсъдебна фаза, не се налага и произнасяне относно
исканото изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Щом в рамките на
чл. 248, ал.1, т.3 НПК съдът е приел, че съдебното производство следва да бъде
прекратено, той не е компетентен оттук нататък да се произнася по заложеното в
т. 4, 5, 6, 7 и 8 от разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК. Молба за промяна на
мярката подсъдимият може да бъде
подадена и в рамките на досъдебното производство по реда на чл. 65 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 249, ал. 2,
вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
1657/2021 г. на СГС, НО, 30 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на нарушенията,
посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
7- дневен срок, считано от днес пред САС
по реда на Глава 22 от НПК.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник
на подсъдимия за представянето му пред НБПП.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 11.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: