Р Е Ш Е Н И Е
№……../………...2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд -
Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА
и на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2097 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас
против решение № 858/23.06.2022 г. по н.а.х.д. № 5286/2021 г. на Районен съд –
Варна, ХХІІІ-ти състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-137/03.12.2021
год., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас при
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури, с което на И.Р.И. за нарушение на чл. 17 ал. 1 т. 1 ЗРА и на основание чл. 56
ал. 1 ЗРА е наложено административно наказание глоба
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Решението се оспорва на
касационно основание нарушение на закона като се излагат доводи, че при
правилно установени факти въз основа на събраните по делото доказателства съдът
е формирал неправилни правни изводи. Отправя се искане към касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и наместо него
да постанови друго по съществото на правния спор, с което да потвърди обжалваното
по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
В съдебно заседание на 27.10.2022 г. касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация И.Р.И., редовно
призован, се явява лично заедно с процесуалния си представител по пълномощие адв.
Димитър Д., който оспорва изцяло касационната жалба на посочените в нея
основания като претендира при оставяне в сила на въззивното решение на
доверителя му да се присъдят направените в касационното производство съдебни
разноски за адвокатска защита.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и
в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора
на 05.07.2022 г. /л. 100 от н.а.х.д. № 5286/2021 г. на ВРС/, а според пощенското
клеймо върху плика, с който жалбата е изпратена до ВРС, тя е подадена чрез
въззивния съд на 19.07.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният
съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН,
касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление
№ 03-137/03.12.2021 г. е ангажирана административнонаказателната отговорност по
чл. 56 ал. 1 ЗРА на И.Р.И. за това, че на 09.02.2021 г. в 13:30 часа в канал 2 извършва
стопански риболов при координати N 43° 11´
67´´ E 27° 43´ 57´´ от лодка без
регистрация с немаркирани мрежи. Така индивидуализираното от АНО изпълнително
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 17 ал. 1
т. 1 ЗРА като за него на основание чл. 56 ал. 1 ЗРА на И.Р.И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
е достигнал до извод, че наказателното постановление и съставеният преди
издаването му АУАН, поставил началото на административнонаказателното производство,
са изготвени от компетентни лица и в сроковете, установени в ЗАНН. Независимо
от това съдът е отменил наказателното постановление по съображения за допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, свързани с игнорирането на
задължителни елементи оп съдържанието на АУАН и НП по смисъла на чл. 42 ал. 1 т.
4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, обективирани в установеното от съда отсъствие в
обстоятелствената част на двата акта на съставомерни признаци в
индивидуализацията на нарушението, обосноваващи извода за осъществен административнонаказателен
състав по чл. 56 ал. 1 вр. чл. 17 ал.1 т. 1 ЗРА.
Решението е правилно.
Изводите на районния съд се основават на обективно изследване
на всички обстоятелства по делото, логично, подробно и последователно изведени от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, като се споделят изцяло и от
касационната инстанция.
Съгласно посочения от АНО като нарушен чл. 17 ал. 1 т.
1 ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след
издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически, юридически
лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра (т. 1). Според
обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление нарушението, за
което И.Р.И. е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 56
ал. 1 ЗРА, се състои в това, че на конкретно посочените дата, час и място при
обозначени географски координати той е извършвал стопански риболов от лодка без
регистрация с немаркирани мрежи. Съобразяването на издирените и посочени от АНО
правни норми на чл. 17 ал. 1 т. 1 и чл. 56 ал. 1 ЗРА категорично потвърждава
извода на ВРС, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не са
посочени съставомерни признаци на изпълнителното деяние, за извършване на което
е ангажирана отговорността на И. и по-конкретно не е посочено, че стопанският
риболов се извършва от лицето без то да притежава разрешение за това. Още
повече, че във въззивното производство е установено, че И. притежава валидно разрешително
за извършване на стопански риболов във водите на Черно море и на река Дунав, но
то касае извършването на риболов с притежавана от И. и надлежно регистрирана
лодка с външна маркировка ВН 7350, тоест отнася се за плавателно средство,
различно от това, с което е установено И. да лови риба на посочените в НП дата,
час и място. Като не е упоменал изрично в наказателното постановление, че И.
извършва стопанския риболов без притежаването на разрешително конкретно за
процесния плавателен съд, АНО до голяма степен е въвел наказаното лице в
заблуждение по какви конкретно причини му се налага глобата като по този начин
е нарушил и правото му на защита в административнонаказателното производство. Отделно
от това, след като И. е извършвал стопанския риболов с лодка без регистрация,
то при индивидуализацията на нарушението приложение е следвало да намери и разпоредбата
на чл. 17 ал. 6 ЗРА, според която разрешителното за стопански риболов във
водите на Черно море, река Дунав и водите на Европейския съюз поначало се
издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби, какъвто процесният
явно не е, след като е описан като лодка без регистрация.
Поради всички тези пропуски в индивидуализацията на
нарушението в АУАН и в НП, решаващият делото състав на ВРС като е отменил
наказателното постановление е постановил правилен съдебен акт, който следва да
се остави в сила от касационната инстанция.
Независимо от този изход на спора, съдът не следва да присъжда
разноски в полза на ответната по касация страна, тъй като по делото е
представено единствено пълномощно от 04.10.2022 г. за осъщественото от адвокат Д.
процесуално представителство без то да е придружено от доказателства за договореното
и реално изплатено му адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр.
първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 858/23.06.2022 г. на Районен
съд - Варна, ХХІІІ-ти състав, постановено по н.а.х.д. № 5286/ 2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/