РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№2212/24.11.2022г.
гр. Пловдив,24.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието
на прокурора Светослав Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 2451 по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.
285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е
по подадена касационна жалба Р.Ф.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат М.,
срещу Решение № 1169 от 21.06.2022г. на Административен съд Пловдив,
постановено по АД № 364 по описа на същия съд за 2021г., с което е осъдена
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да
заплати на Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 5000
/пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на които е бил
поставен в унизително и нечовешко положение, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за
периода 09.01.2012г. до 30.11.2016г. в Затвора-Пловдив, както и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. Отхвърлена е исковата претенция за
сумата над 5000 /пет хиляди/ лева до пълния ѝ размер от 15000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Образувано е и по подадена касационна жалба от Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу Решение № 1169 от 21.06.2022г. на
Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за
2021г., в частта, с която е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и
нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за периода 09.01.2012г. до
30.11.2016г. в Затвора-Пловдив, както и законната лихва върху тази сума,
считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС.
Касационният жалбоподател Р.Ф.Д., чрез
процесуалния си представител, оспорва изцяло Решение № 1169 от 21.06.2022г. на
Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за
2021г. като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира
присъденото обезщетение за недостатъчно и неотговарящо на действителните вреди.
Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт и да се
уважи изцяло претенцията на Р.Д..
Ответникът по тази касационна жалба - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” не изразява становище.
Касационният жалбоподател - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” намира Решение № 1169 от
21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа
на същия съд за 2021г. за неправилно и незаконосъобразно в оспорената му част.
Твърди, че по делото не се доказват реално претърпени вреди, които да са в
резултат на посочените бездействия на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, в частност в затвора Пловдив. Изразяват
се подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебното решение на ПАС в
оспорената част и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
тази касационна жалба - Р.Ф.Д. не изразява становище по касационните
оплаквания.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на
касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено
следното.
Касационните
жалби са подадени от надлежни странио и в срок, поради което са ДОПУСТИМИ.
Производството
по адм. дело № 364/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се е
развило по искова молба, предявена от Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Г.М., срещу ГДИН с претенцията ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на преустановяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС, за
претърпени от него неимуществени вреди, претърпени при престоя му в Затвора
Пловдив за периода от 09.01.2012г. до 30.11.2016г., вследствие на които е бил
поставен в унизително и нечовешко положение. Конкретно в исковата молба се
сочат оплаквания за недостатъчно жилищна площ и пренаселеност на килиите
(нетната площ не надвишавала 3 кв.м. на човек), които е обитавал ищецът, липса
на вентилация; липса на свеж въздух; лошо качество на предоставяната му храна,
която не съдържала достатъчно калории и рядко имало плодове или млечни
продукти; не му е предоставяна диетична храна във връзка с поставената му
диагноза хепатит „Ц“; липса на достъп на естествена светлина в килиите, поради
малкия прозорец и поставените решетки и мрежа; липа на изолация по външните
стени на затвора, поради което през зимата в помещенията било студено; през
зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а молбите му да му
бъдат предоставени са отхвърляни с мотива, че одеяла и завивки липсват; липсват
достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи,
в които прибират бельото и посудата си; спалното и постелъчно бельо се сменя
рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не му е осигурен достъп до
пералнята на затвора с мотива, че трябва предварително да подаде молба и да
изчака няколко дни; в килиите има мухъл и плесен; с ищеца не е водена
индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в
програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; не
му е предоставян достъп до течаща вода, поради това, че липсва налягане в
чешмите и през по-голяма част от денонощието водата не достига до неговата
килия; отказвана му е медицинска помощ във връзка със заболяването му от
хепатит „С“, не са му извършвани необходимите медицински прегледи и лекарства,
което довело до влошаване на здравословното му състояние.
Твърди се,
че така посочените вреди са причинени, вследствие на бездействията на
администрацията на Затвора – гр.Пловдив, която е била длъжна да предостави
условия, които не са унизителни за човешкото достойнство.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се
ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка.
С
обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства
и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че обезщетението за неимуществени
вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от
степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който
са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия в Затвора Пловдив от 09.01.2012г. до 30.11.2016г. (общо
1788 дни), според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. В останалата част за разликата над 5000 /пет хиляди/ лева, до пълния
предявен размер от 15000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че от представено Становище с рег. № 2794/12.04.22г. от ГДИН се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието
на л.св. Д. ***, в стаите, в които е пребивавал са извършвани текущи ремонти,
смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела. Пак
от становището става ясно, не е допускано наличие на счупени прозорци. През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, дограмата
е подменена с нова PVC и е поставен гранитогрес в общите умивални. Банята е
обща, подът е с мозайка, а стените – с фаянсови плочки. Всички работещи
(какъвто е Д.), лишени от свобода, имат осигурена възможност всеки работен ден
да използват баня след приключване на работния ден. При постъпване в
Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при
желание от страна на лишените от свобода
домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода
имат право да ползват и лично спално бельо в ротация със служебното такова.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по
усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има неограничен
достъп до течаща вода и санитарен възел. Отоплението в Затвора-Пловдив се
извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята се
извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. В становището се сочи, че
никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана, което да причини мухъл.
Към становището са приложени договори за ДДД обработка, по утвърден график, на
помещенията в Затвора-Пловдив. Сочи се още, че ежедневната хранителна дажба на
един л.св. се съобразява с полагащото му се количество и калориен състав, като
за приготвената храна в затворническата кухня се изготвя дневен лист, в който
се отразяват какви ястия са приготвени, количеството на порцията и калориите в
нея, а когато л.св. има здравословен проблем, по указания на лекар, му се
приготвя диетична храна. В случая на Д., съгласно докладна записка от д-р
Даскалова - лекар ординатор МЦ Затвора-Пловдив, е констатирано, че л.св. няма
здравословни проблеми, които да налагат специална диета, въпреки което, са му издавани
медицински бележки, за да получава допълнително храна. Има изготвена диета № 5,
която е съобразена със здравословното му състояние и съгласувана с д-р
Даскалова. По делото са представени ксерокопия от диета на л.св. медицински бележки, издадени за допълнителна
храна), дневни листове за получените продукти вложените в казана за приготвяне
на храна, договор за ДДД и протоколи и разходооправдателни документи (фактури)
за извършена ДДД обработка за периода от 2012г. до 2016г.
По делото е представено медицинското досие на Д.,
съдържащо резултати от изследвания, становище от ЛКК и епикризи.
Първоинстанционният съд е обсъдил и
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните. От същата е
установено, че ищецът е бил в болнично заведение за периода 26.01.2021г. –
29.01.2021г. с диагноза „Остър
холецистит“, придружаващи заболявания: „Хроничен повърхностен гастрит“, а при
пролежаване от 26.01.2021г. до 03.03.2021г. е бил с диагноза: „Гастродуоденитис
хроника – плоскоерозивна форма. Дгр.“ По този повод, Д. е представен на ЛКК при
СБАЛЛД София. Съгласно СМЕ и представената по делото документация, ВЛ сочи, че
при поява на оплаквания от страна на Д., му е оказвана медицинска помощ редовно
и в пълен обем, както и че никъде в медицинската му документация не се
споменава заболяването „Хепатит Ц“. Според заключението на ВЛ, на Д. му е било
предоставено качествено лечение в университетска болница и в пълен обем, като
са му били извършени редица високоспециализирани изследвания. Към момента на
изготвяне на експертизата, ВЛ посочва, че липсват данни за влошено състояние на
Д.. Същият трябва да спазва ХДР. Изводът на ВЛ е, че не се намират медицински
данни ищецът да страда от хронична инфекция „Хепатит Ц“.
Съдът е
обсъдил и събраните гласни доказателства по делото.
От събраните
писмени и гласни доказателства Съдът е приел, че исковият период е този посочен
от ищеца /09.01.2012г. до 30.11.2016г./, тъй като не се ангажират други
доказателства от ответника. Няма конкретна информация точно в кои помещения е
пребивавал Д. и относно броя на настанените лица в тези помещения.
Приел е, че
ответникът - ГДИН не е представил доказателства за осигуряване на
приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив за целия исков период, а именно от 09.01.2012г. до
30.11.2016г., за който в исковата молба се твърди, че Д. търпи вреди.
Прието е,
че в конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с
лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч.
свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани оборващи ги доказателства.
Първоинстанционният съд е приел, че пребиваването на ищеца в пренаселени
килии, може да се определи като уронващо човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Това обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, съставлява самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение, което се явява в разрез с разпоредбите на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Съдът е
приел, че няма нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, тъй като, съгласно становище
от ГДИН, прието по делото, във всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел и лишените от свобода имат достъп до тях.
Във връзка
с цитираното становище от ГДИН е прието, че са неоснователни оплакванията на ищеца за липса на вентилация
и естествена светлина в помещенията, в които е пребивавал същият, ниски
температури в помещенията, наличие на мухъл. В становището на ГДИН, по тези
обстоятелства подробно се обосновава, че дограмата в затвора е подменена с нова
(ПВЦ), отоплението се извършва посредством централно парно, помещенията са
снабдени с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като отварянето им се
извършва от лишените от свобода. Наличието на отваряем прозорец е потвърдено и
от показанията на свидетеля Ламбов.
По
отношенията на твърденията на ищеца, че през разглеждания период на престоя му
в Затовора, спалното му и постелъчно бельо е сменяно изключително рядко, което
предпоставяло развъждане на дървеници и бълхи в леглата, е прието от първоинстанционния съд, че същите
не са подкрепени с доказателства, а напротив, предвид данните от становището на
ГДИН и наличните по делото писмени доказателства за договорена, респ. извършена
на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в Затвора гр.Пловдив, тези твърдения
са оборени от ответника.
Прието, е
че недоказани се явяват и наведените от
ищеца твърдения, че не му е предоставян достъп до пералнята на Затвора-Пловдив.
С оглед становището от ГДИН, прането се осъществява по усмотрение на самия
лишен от свобода - в пералнята на
Затвора-Пловдив, ръчно или чрез изнасяне на пране от близките. Самото
снабдяване на лишения от свобода с комплект спално бельо и завивки, става още
при постъпването му затвора като, при желание от страна на лишения от свобода,
домакинът му осигурява, колкото комплекта са му необходими.
За неоснователна
е приета претенцията на ищеца за
предоставяна в Затвора-Пловдив нискокалорична храна с лошо качество за исковия
период. Предвид становището от ГДИН, ежедневната хранителна дажба за един лишен
от свобода се съобразява с полагащото му се количество и калориен състав като
за приготвената храна се изготвя и дневен лист, в който се отразява вид,
количество и брой калории на приготвяната храна. От докладна записка, изготвена
от лекар ординатор в МЦ Затвора гр.Пловдив, е видно, че в случая на Д. няма
необходимост от специална диета и диетичното хранене се осъществява по
съответната диета по общия ред.
Относно предявения
иск в частта му за настъпили вреди в резултат на липсващо и некачествено
медицинско обслужване, довело до заболяване на ищеца, диагностицирано като
„Хепатит С“, първоинстанционният съд намира иска, в тази му част, за изцяло
неоснователен. Съдът се е позовал на изводите на ВЛ в приетата по делото СМЕ,
от която се изяснява категорично, че ищецът на страда от посоченото заболяване,
което се твърди да е причинено, вследствие влошените условия в Затвора в
гр.Пловдив. От заключението на изготвената съдебно-медициска експертиза
безспорно се установява, че липсва причинно-следствена връзка между престоя на Д.
в Затвора и неговото здраве.
По отношение
на твърдението за непредоставянето му от страна на органите на затвора на
корекционна работа и невключването му в програми за въздействие, съдът е
установил, след обсъждане на свидетелските показания на свидетеля Ламбов, че л.св. е посещавал курсове, а съгласно
становището на ГДИН, същият е работил, по време на изтърпяване на наказанието
си.
Първоинстанционният
съд е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника ГДИН само по отношение на конкретно установените факти по делото
относно пренаселеността в килиите, в които е бил настанен Д., по отношение
периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Пловдив, а
именно от 09.01.2012г. до 30.11.2016г. Посоченото незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника ГДИН създава предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
Прието е за
безспорно установено, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от
страна на ответника- ГДИН, защото негови длъжностни лица, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца, в посочения от него период, такива условия на живот, съобразени с
уважение към човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната,
установена в чл.3 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният
съд е определил обезщетението за неимуществени вреди съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД. Размерът на
обезщетението е съобразен със степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив от
09.01.2012г. до 30.11.2016г. (общо 1788 дни), е определено обезщетението в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева при съобразяване цялостната практика на ВАС по
идентични дела. В останалата част за разликата над 5000 /пет хиляди/ лева, до
пълния предявен размер от 15000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационният
състав на ПАС намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Правилно
съдът е разгледал исковите претенции в светлината на ясно обособената и
изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища,
а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват
наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на
Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни
параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително
отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата
практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за
защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по
правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и
др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за
преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по
чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага
българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ /а
понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл. 284 и
чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална
законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно
компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3.
Видно от
мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите
на ЕКПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и
обоснованост на решението.
В случая
съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС,
така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято
юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а
за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по
чл. 3 на ЕКПЧ.
С оглед
изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите
за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен
състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с
материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо
място следва да бъде съобразено, че претендираните неимуществени вреди от
ищеца, са групирани от решаващия съд в няколко насоки, а именно: като последица
от липса на достатъчно жилищна площ-пренаселеност на килиите; достъп до студена и топла вода, санитарен възел, лоша
хигиена; наличието на гризачи и хлебарки; липсата на дневна светлина и
вентилация в помещенията, липсващо и некачествено медицинско обслужване, липса
на корекционна работа.
По отношение
на твърденията за пренаселеност на килиите за процесния период е установено от
първоинстанционния съд, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, което
създава предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.
Касационният
жалбоподател- ГДИН не ангажира писмени доказателства в хода на
касационното производство, които да опровергаят фактите, установени от
първоинстанционния съд, респективно формираните правни изводи. Твърденията на
касационния жалбоподател – ГДИН относно неправилност, незаконосъобразност на
първоинстанционното съдебно решение, в оспорената му част, остават напълно
недоказани, респективно неоснователни.
Относно
касационните оплаквания на Р.Д., че неправилно съдът е приел за неоснователни
оплакванията относно липсата на условия за вентилация, слънчева светлина и за наличието
на вредители и насекоми в помещенията, следва да се посочи, че тези твърдения
решаващият съд е приел за недоказани, с оглед на представените доказателства по делото за наличие на отваряеми прозорци, за
дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация, поради
което и е безпредметно тяхното подробно обсъждане, още повече, че няма данни по
делото касационният жалбоподател - Д. да е депозирал оплаквания относно
условията на престой и работа.
Определеното обезщетение в размер на 5000лв. /пет хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и
нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за периода 09.01.2012г. до
30.11.2016г. в Затвора-Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, са
правилно определени от решаващия съд в съответствие с установените по делото
факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Казаното
дотук обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационните
жалби. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе касационният съд- ХХIIсъстав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1169 от
21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа
на същия съд за 2021г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.