РЕШЕНИЕ
Номер 6723.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Христина З. Марева
Секретар:Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20202001000158 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „***“ ЕООД, ЕИК
***5, със седалище и адрес на управление: област ***, община Е., с. Ла***,
ул. „Х***“ № *** представлявано от Б*** *** - управител, против Решение
№ 12 от 27.03.2020 г., постановено по т.д. № 78/ 2019 г., с което Окръжен съд
*** е осъдил „***“ ЕООД да заплати на „Е***“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. *** *** ул. „Ж***“ № ***, кант. *,
представлявано от *** - управител, на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата от 23 499,89 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи от разораването и унищожаването на
посевите от люцерна от 225,822 дка в землището на с. Л. – масив 20, м. „Д.е“,
ведно със законната лихва върху сумата от 2.11.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 30 911,90 лв. е
отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „***“ ЕООД, ЕИК ***5, със
седалище и адрес на управление: с. Лалково, община Елхово, ул. „Х***“ №
*** представлявано от Б*** *** - управител, да заплати на „Е***“ ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Ж***“ № ***,
1
кант. 401, представлявано от *** - управител, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД,
сумата от 969***56 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата от 23 499,89 лв., за периода от 11.10.20*** г. до 2.11.2018 г., като
искът за разликата до предявения размер от 12 751,83 лв. е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба решението се оспорва като
неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се прави
искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
Заявява се, че не е доказано, че дружеството – въззиваем е засяло
процесните земеделски площи с люцерна. По мнение на въззивника, исковата
претенция е основателна единствено в размер на недобитите от въззиваемия
доходи за стопанската 20***/ 2015 г. в размер на 4535, 90 лв., за земи от
187,622 дка.
Акцентира се на обстоятелството, че с краен акт на прокурор от
Окръжна прокуратура *** е прието, че не е налице нанесена вреда от трети
лица върху заявени за подпомагане имоти.
Оспорва се, че съставеният и представен по делото констативен
протокол от 24.10.20*** г. удостоверява разораване на земите от въззивника.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Е***“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Я*, с адрес за
връчване: гр. ***, ул. „Ж*** № ***, кант.*, в който се навеждат доводи за
неоснователността на жалбата и се инвокира искане за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение.
Сочи се, че процесните 225,882 дка са били засети от дружеството –
въззиваем с люцерна, като това е било установено от вещото лице, назначено
по делото, и писмени доказателства.
В допълнение се изтъква, че през стопанската 20***/ 2015 г. именно
въззиваемото дружество е имало правото да ползва процесните земеделски
2
земи и да добива плодовете от посевите, с които са засети, тъй като, със
заповед по реда на чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, тези земи са били служебно
разпределени нему.
В отговора на жалбата се развиват съображения, че разораването,
възложено от въззивника – факт, който не е спорен по делото, е причинило
вреди за въззиваемия и последният има право на обезщетение за всички преки
и непосредствени вреди, чиито размер е установен посредством заключенията
на вещо лице – агроном.
Въззиваемият посочва, че в конкретния случай няма влязъл в сила
акт на наказателен съд по наказателно производство, чиято сила да е следвало
да бъде зачетена от гражданския съд, по реда на чл.300 ГПК.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искве, с правно основание чл.49,
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С предявения пред първоинстанционния съд иск се претендира
ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на дружеството –
въззивник, при въведени твърдения от въззиваемия за унищожени
обработвани от него насаждения от люцерна, от лице, наето от въззивника.
Твърди се в исковата молба разораване на 11.10.20*** г. на 225,822
дка, насаждения от люцерна, находящи се в землището на с. Л., община Е.,
3
област ***, посредством трактор, управляван от работник при дружеството –
въззивник. Не е спорно между страните, че конкретните земеделски имоти,
представляващи ПИ с №№ 20012, 20015, 20017, 20019,
20024,20027,20085,20097, 20101 и 2010*** част от масив № 20 в цитираното
землище, са били възложени за обработка на въззиваемия по служебно
разпределение на земеделските земи в землището, извършено със Заповед №
РД-12-01/9.10.2-*** г., издадена, на основание чл.75а, ал.1, т.2, вр.чл.72в,
ал.*** т.1 ППЗСПЗЗ и чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, от директора на Областна дирекция
Земеделие гр. ***.
Оспорва се в жалбата на въззивника, че конкретните имоти са били
засети с люцерна от въззиваемия, както и обстоятелството, че площите са
били разорани по възлагане от въззивника.
В производството пред съда от първа инстанция е допусната и
изпълнена съдебна агротехническа експертиза – основна и допълнителна
задача, вещото лице по която е депозирало заключение, че във връзка с
извършено ортофотозаснемане на процесните земеделски земи на 29.04.20***
г. същите са били заявени като посев от люцерна.
Ортофотозаснемането е въздушна снимка, която е геометрично
коригирана, така че да може да се използва за измерване на истинските
разстояния. Същото представлява представяне на земната повърхност, след
като е изравнена по отношение на топографския релеф, изкривявания от
обектива и наклона на камерата. Ясно е, че естеството на този способ не
позволява постигане на яснота относно вида на културата, с която теренът е
засят, и не това е целта на приложението му. Посочването на култура
люцерна, в процесния случай, на намиращите се в досъдебното производство
№ 50/ 2015 г. на РУ гр. Елхово, приобщено като доказателство пред първата
инстанция, ортофото изображения е по данни на заявителя – л.12 и сл. от том
2. Горното се потвърждава от вещото лице при разпита ѝ в съдебно заседание.
Не е спорно в производството, че както въззивника, така и
въззиваемият са земеделски производители, подпомагани по реда на различни
програми на Държавен фонд Земеделие. Дружеството – въззиваем е заявявало
за подпомагане пред Държавен фонд Земеделие процесните земеделски земи
за стопанските 2012 – 2013 г. и 2013 - 20*** г. като засети с люцерна. Вещото
4
лице е посочило в заключението си, че видно от контролен лист за проверка
на място на имотите, заявени за подпомагане, за всички имоти контролните
органи са установили налична заявената култура люцерна.
Дружеството - въззиваем е сключило на 28.11.2012 г. договор за
сертифициране за съответствие със стандарта на Регламент (ЕО) № 834/2007
на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти със сертифициращ орган Серес.
Съглашението, представено по ДП № 2342/2015 г. на ОП *** – л.28 от том
*** е сключено без краен срок. По силата на поетите задължения за
сертифициране по този договор, сертифициращият орган е следвало да
извършва инспекции за съответствие със стандартите. Експертът е пояснила
при разпита си в съдебно заседание, че сключеният договор е с предмет
процесните площи, като част от тях са били включени с допълнение към
съглашението. Пояснила е, че сертифициращата фирма е извършвала
проверки поне веднъж годишно на засетите терени, заявени за биологично
растениевъдство, и тези проверки фактически удостоверяват, че площите са
заети от люцерна.
Обстоятелството относно вида земеделска култура, намираща се в
поземлените имоти, се потвърждава и от разпитаните в производството пред
първата инстанция свидетели – Георгиев и Илиев, които са посочили, че при
разораването на площта, тя е била засята с люцерна.
Гореизложеното позволява формиране на становище, че площите,
които въззиваемият претендира да са били увредени от служител на
дружеството – въззивник, са били обработвани от въззиваемия и са били
заети с многогодишната земеделска култура люцерна.
В този смисъл възражението в жалбата е неоснователно.
Настоящият състав приема, че разораването на земеделските земи,
предмет на производството, е извършено по възлагане на въззивника.
Макар да е основателно повдигнатото в жалбата възражение, че
съставеният на 24.10.20*** г. констативен протокол от служители на община
Е.– л.90 от ДП № 50 на РУ Елхово, не може да се третира като доказателство,
че обработването на земеделските имоти е било извършено от въззивника,
5
това обстоятелство се установява от депозираните пред съда от първа
инстанция свидетелски показания на свидетелите Г.и И.. Потвърждение може
да се почерпи и от изявленията на представителя на дружеството – въззивник
в писмения отговор, чиято теза е, че ползването на земите от дружеството е
извършено поради убеждение на управителя, че те са му предоставени за
стопанисване за конкретната стопанска година на годно правно основание по
договори за аренда и наем на земеделска земя. Ето защо, възражението във
въззивната жалба следва да се окачестви като неоснователно.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, тя
има гаранционно – обезпечителна функция и за възникването са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, от
лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа, при или по повод
изпълнението на която вредите да са настъпили, виновно причинени от
работника – Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на ПВС и Постановление №
9 от 28.12.1966 г. на ПВС. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в
Постановление № 7 от 1959 г. на ПВС, отговорните по чл.49 ЗЗД юридически
лица отговарят за причинените от техни работници и служители, при или по
повод на възложената им работа, вреди и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД предпоставят
установяване осъществяването в обективната действителност на следните
правопораждащи юридически факти: действие или бездействие на
делинквента; противоправност, изразяваща се в несъответствие между
правнодължимото и фактически осъщественото поведение; вреди –
неблагоприятно въздействие върху имуществената сфера или
неимуществения интегритет на увредения; причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди – вредоносният резултат
да е закономерна последица от действията на делинквента; вина, която се
предполага; при специфичната предпоставка прекият причинител на
увреждането да е действал в изпълнение на възложена дейност от отговорния
за действията му и повредите да са настъпили именно в резултат или по
повод изпълнението на тази дейност. Като разновидност на деликтната
отговорност, предмет на обезщетяване и тук е негативният интерес на
кредитора да не възникват нежелани и неблагоприятни промени в правната
6
му сфера и репарацията цели да възстанови нещата в положение, като
нежеланата промяна да не се е била случила.
Фактическата установеност по делото, основана на преценката на
ангажираните доказателства, позволява изграждане на становище, че
унищожаването на посевите от люцерна, собственост на въззиваемото
дружество, е настъпило като последица от дейности, предприети от служител
на въззивника, като е правнобезразлично кое точно натоварено лице е
извършило действията по разораването.
Повреждането на посевите и невъзможността да се прибира
занапред реколта от тях е закономерна последица от действията, възложени
от въззивника, което обосновава извод за налична причинна връзка между
поведението и вредоносния резултат.
Противоправността на деянието също следва да се счете за
установена, доколкото действията по унищожаването на чужда вещ, без
съгласието на нейния собственик, влизат в директна колизия със забраната да
се вреди другиму, възведена в общ принцип в гражданското ни право, уреден
в законов императив.
Неоснователно е повдигнатото в жалбата възражение, че при
обективния факт на прекратяване на наказателното производство за
извършено деяние унищожаване и повреждане на чужда вещ, във връзка с
процесните имоти, изводът за противоправност е разколебан.
Установява се от приложените доказателства, че наказателното
производство срещу неизвестен извършител е било прекратено с
Постановление на прокурор при Районна прокуратура гр. Елхово от 2.04.2018
г., поради липса на доказано по безспорен начин извършено от обективна
страна деяние, касаещо конкретния предмет на посегателство, време и място.
Разпоредбата на чл.300 ГПК очертава предметните и персонални
предели, в които присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския, разглеждащ гражданските последици от деянието. От
разпоредбата не може в обратен ред да се извлече извод, че при постановена
7
оправдателна присъда или при прекратяване на наказателното производство
по отношение на дееца, предявеният против него иск за търсене на вреди от
непозволено увреждане е лишен от основание. Елементите на фактическия
състав на гражданскоправния деликт са уредени в чл.45 ЗЗД и констатацията
за липсата или наличието им стои в основата на произнасянето по
дължимостта на обезщетение. Изводът, че определено деяние не покрива
състава на уредено в закона престъпление, не е идентичен в съдържателно
отношение на извода дали е налице деликт. Ето защо, не може да бъде
споделено становището, че прекратяването на наказателното производство
сочи на отсъствие на извършено противоправно деяние, откъдето да е
изводимо, че отговорният по чл.49 ЗЗД следва да се освободи от отговорност.
Същественото е да се установят материалноправните предпоставки, които
правната норма свързва с възникването правото на репарация, които, както се
обоснова по-горе, са в разглеждания случай налице.
Следователно, на въззивника се следва компенсаторно обезщетение.
Относно размера на причинените увреждания, съдът кредитира
заключението на вещото лице по съдебната агротехническа експертиза.
Установи се, че люцерната е многогодишно растение, с фуражно
предназначение, което може да дава стопански значим добив до пет години.
За част от площите се доказа, че са били с тригодишна култура, а останалата
част - с такава на възраст две години. По признание на законния представител
на претендиращия обезщетението, за част от исковия период дружеството е
стопанисвало само 38 дка от насажденията, което е взето предвид от вещото
лице.
Обезщетението за настъпилото намаляване на имуществото на
въззиваемия се обема от разходите за създаване и отглеждане на трайните
насаждения, и пропуснатите добиви от същите. Относно последните, съдът
съобразява, че на репариране подлежат пропуснатите ползи, за които
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, по разума на Тълкувателно решение № 3/
12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В жалбата не са инвокирани оплаквания относно способа за
8
оразмеряване на вредите, поради което апелативният състав заключава, че
лишаването на въззиваемото дружество от възможността да ползва полезните
свойства на вещите, които е създало, следва да се оразмери на сумата от
23 499,89 лв. – разходи за създаване, отглеждане на насажденията и
нереализираните добиви, за които е налице сигурност за получаването.
Основателна се явява и претенцията за лихва за забава, от датата на
увреждането – 11.10.20*** г., поради функционалната обусловеност от
уважаването на главния иск, пресметната по правилата на чл.86, ал.1 ЗЗД и
ПМС № 426 от 18.12.20*** г. за определяне размера на законната лихва върху
просрочени парични задължения, в размер на 969***56 лв.
Съвпадането на изводите на настоящия състав с тези на съда от
първа инстанция налага потвърждаване на решението.
При този изход от делото, отправеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, които
да бъдат понесени от въззивника, в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1600 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12 от 27.03.2020 г., постановено по т.д. №
78/ 2019 г., с което Окръжен съд *** е осъдил „***“ ЕООД, ЕИК ***5, със
седалище и адрес на управление: област ***, община Елхово, с. Ла***, ул.
„Х***“ № *** представлявано от Б*** *** - управител, да заплати на „Е***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** *** ул. „Ж***“
№ ***, кант. *, представлявано от *** - управител, на основание чл.49,
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 23 499,89 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи от разораването
и унищожаването на посевите от люцерна от 225,822 дка в землището на с. –
масив 20, м. „Д.“, ведно със законната лихва върху сумата от 2.11.2018 г. до
окончателното изплащане, като искът за разликата до предявения размер от
30 911,90 лв. е отхвърлен; осъдил е „***“ ЕООД, ЕИК ***5, със седалище и
адрес на управление: с. Л община Е. ул. „Х***“ № *** представлявано от
9
Б*** *** - управител, да заплати на „Е***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „Ж***“ № ***, кант. 401, представлявано от
*** - управител, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 969***56 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 23 499,89 лв.,
за периода от 11.10.20*** г. до 2.11.2018 г., като искът за разликата до
предявения размер от 12 751,83 лв. е отхвърлен, и са присъдени разноски.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***5, със седалище и адрес на
управление: област ***, община Елхово, с. Ла***, ул. „Х***“ № ***
представлявано от Б*** *** - управител, да заплати на „Е***“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. *** *** ул. „Ж***“ № ***, кант.
*, представлявано от *** - управител, сумата от 1600 лв., представляваща
съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10