№ 2717
гр. София, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20241100101514 по описа за 2024 година
Ищцата Д. П. Я. е предявила срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА
осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 26
000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили във връзка с осъществил се инцидент с ищцата настъпил на
27.05.2022 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение, изразяващо се
в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна
мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 27.05.2022 г.
до пълното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на 27.05.2022 г., в светлата част на денонощието, в гр.
София, при движение по ул. „Нишава”, с посока на движение от бул.
„България” към Южен парк, на тротоар пред №119, попаднала в
необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсваща тротоарна
настилка, в резултат на което паднала и претърпяла телесни увреждания,
изразяващи се в закрито счупване на метатарзална кост на лявото ходило.
Характерът и степента на уврежданията наложили извършването на
оперативна интервенция под локална анестезия, изразяваща се в закрита
репозиция на фрактурата с поставяне на гипсова имобилизация.
Твърди, че изпитвала продължителни болки и дискомфорт, тъй като не
могла да са се обслужва сама и имала постоянна нужда от грижи и помощ от
1
близките си в ежедневието. Преживеният страх от неочаквания и внезапен
инцидент й причинил силни негативни изживявания, проблеми със съня,
безпокойство и раздразнителност. Сочи, че и към настоящия момент
продължава да изпитва болки в областта на травмата при натоварвяне и смяна
на времето.
Ищцата счита, че за претърпените от нея вреди отговорност следва да
носи Столична община, чието е задължението да поддържа участъка от пътя,
където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени. Претендира
разноски.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в законоустановения едномесечен
срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната
им връзка с твърдяното противоправно деяние. Навежда подробни доводи, че
не е налице неизпълнение от СО на задължението да поддържа в изправност
общинската част от пътя, на която е настъпил процесния инцидент. Навежда
възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е положила
дължимата грижа да прояви внимание при движението си. Претендира
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Я.С.Я.
(съпруг на ищцата), които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени
доказателства, че в края на месец май, пре 2022 г., свидетелят и ищцата се
движили по левия тротоар на ул. „Нишава” в гр. София, като ищцата
изведнъж паднала и се оплакала от болка в крака. Свидетелства, че след като
се огледал, забелязал шахта и след нея участък с дължина около 20 см., без
павета и плочки, в който била стъпила съпругата му. Сочи, че преди падането
й, не са забелязали препятствието, което било необозначено. След инцидента
отвел съпругата си в „Пирогов”, където гипсирали крака й. Ищцата носила
гипс около месец и половина, като в този период имала нужда от чужда
помощ, за да се обслужва. След като гипсът бил махнат, ищцата ходила на
рехабилитация, но продължила да изпитва болки и да накуцва. Сочи, че и към
настоящия момент продължава да изпитва болки.
2
От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че в следствие на процесния инцидент ищцата е
получила следните увреждания – закрито счупване на основата на петата
метатарзална кост на лявото ходило. Механизмът на полученото увреждане на
индиректен, като напълно кореспондира на описаното в исковата молба
събитие. Тъй като се касаело за разместена фрактура, при ищцата била
извършена под локална анестезия мануална репозиция, след което е поставена
гипсова имобилизация, като според медицинските стандарти в
травматологията при посочения тип фрактури срокът на имобилизация е
средно 45 – 50 дни. Вещото лице е посочило, че при този тип фрактури
болките са най-силни в първите 20 – 25 дни, след което постепенно намаляват
до края на периода на имобилизация. След свалянето на гипсовата
имобилизация и започването на рехабилитация болките постепенно се
усилват и постепенно отшумяват до края на възстановителния период, който е
средно около 3 месеца. При по-възрастни хора, особено жени с остеопороза, е
възможно възстановителният период да е по-дълъг до около 3,5 месеца. С
оглед вида на увреждането, вещото лице счита, че е възможно при някои
пациенти при определени обстоятелства, като промяна на метеорологичните и
атмосферни условия, спорадично да се появява болков синдром в засегнатата
зона до края на живота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
(виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
3
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
(ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. По делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е
реализиран процесния инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда,
определена като такава със заповед на кмета на общината. Не са представени
и доказателства в тази насока. Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл.
31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се касае за тротоар като част от земното платно,
по отношение на който на основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а"
ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на ответника.
Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно
и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин, установява се
събитието да е настъпило на територията на Столична община; доколкото
собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението
следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди
неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на
улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с
това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не
доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара, където е
настъпил инцидента. Без значение за отговорността на ответника е дали
изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които
изпълнението му е възложено.
Установява се, че на мястото на инцидента е имало участък с дължина
около 20 см., без павета и плочки, което сочи проявено от страна на ответната
община бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон
задължения за поддръжка.
Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на ищцата неизбягването
на този участък от тротоара. За да достигне до този извод съдът съобрази
4
приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да се е спънала в дупка,
образувана от липсваща тротоарна настилка, и това да е причинило
последващото й падане. Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на
тротоарите предполага изправност на същите, която да позволи
безпрепятственото им използване и по отношение на уязвими групи –
възрастни хора или деца, които обичайно се придвижват с намалено внимание.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е
възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице по
изслушаната СМЕ.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения,
възраст (Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне
на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки първите 20 – 25
дни от деликта, била й е поставена гипсова имобилизация, като според
медицинските стандарти в травматологията при посочения тип фрактури
срокът на имобилизация е средно 45 – 50 дни. Тъй като се касаело за
разместена фрактура, при ищцата била извършена под локална анестезия
мануална репозиция. През първите месеци изпълнението на дейности от
ежедневието е зависело от оказваната на ищцата помощ от трети лица.
Преживеният страх и изпитваните болки са променили ежедневието на
пострадалата и тя е ограничила активността си в периода на възстановяването
й. СМЕ е посочила, че след свалянето на гипсовата имобилизация и
5
започването на рехабилитация болките постепенно се усилват и постепенно
отшумяват до края на възстановителния период, който е средно около 3
месеца, а при по-възрастни хора, е възможно възстановителният период да е
по-дълъг до около 3,5 месеца. Съдът отчита и изпитаните от ищцата силен
страх и притеснения от внезапността на инцидента.
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищцата, тоест да ангажира доказателства, че ищцата с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата е
неоснователно.
Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде
ангажирана.
Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 15 000.00 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 26 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и
законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 27.05.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 1 006.73 лв.,
представляващи внесена държавна такса и депозит за вещо лице.
С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. М. Д. Д.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя възнаграждението на пълномощника в размер на 800.00 лв., което
възлага в тежест на ответника.
6
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 338.46 лв. (юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на Д. П. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. М. Д. Д., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД
сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания от травматично увреждане настъпило
на 27.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 26 000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на Д. П. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. М. Д. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 006.73
лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „Московска” № 33,
да заплати на адв. М. Д. Д. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 800.00
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. П. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. М. Д. Д., да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София,
ул. „Московска” № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 338.46 лв.,
представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7