Номер 53819.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
Секретар:Петя Е. Помакова Нотева
Прокурор:Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202000600203 по описа за 2020 година
С присъда № 36 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 87/20г., по описа на Окръжен
съд, гр.Ямбол, подсъдимият Д. И. С. , ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
10.11.2019 г., около 22.00 ч., в гр.Ямбол, в приземен етаж на къща, находяща се на ул. „К.
М.“ № ***, умишлено умъртвил Н. М. В. от гр. Ямбол, с ЕГН **********, чрез нанасяне на
множество удари с брадва в дясната половина на главата и лицето на пострадалата, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост,
поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и пр. 3-то, вр. чл.115, вр. чл. 54 от НК
го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване наказанието.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, считано от 11.11.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец М. В. Д. , ЕГН **********,
сумата от 5 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като отхвърлил
гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е върнал на
гражданския ищец и частен обвинител предадения с протокол за доброволно предаване от
11.11.2019 г. мобилен телефон „Redmi - designed by Xiomi“, син на цвят с IMEI
************* и IMEI ****************; постановил е оптичен носител DVD+R ЕМТЕС, с
надпис „Сейба“, да се съхранява към делото; а останалите веществените доказателства да
бъдат унищожени след влизането на присъдата в сила.
1
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Присъдата е обжалвана от служебния защитник. Според въззивната жалба наложеното
наказание се явява явно несправедливо, защото не отговаря на обществената опасност на
деянието и на дееца. Присъдата е обжалвана и в гражданско-осъдителната част като се
иска алтернативно отхвърляне изцяло на предявения граждански иск или значително
намаляване на уважения размер.
В писменото допълнение към въззивната жалба и във възивно заседание защитникът
развива доводи, че присъдата не само е явно несправедлива, но е постановена и при
нарушение на материалния закон, поради отсъствието на квалифициращото обстоятелство
„извършено по особено мъчителен начин за убития“. В този смисъл моли да бъде
коригирана правната квалификация, както и да се намали размерът на наложеното наказание
чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК. В гражданско-осъдителната част на
присъдата се поддържат алтернативните искания за отхвърляне на гражданския иск или за
намаляване размера на присъденото обезщетение до сумата от 1000лв.
Подсъдимият е съгласен с доводите на защитника си , признава вината си, изразява
съжаление за извършеното и моли наказанието му и присъденото обезщетение да бъдат
намалени.
Представителят на Апелативна прокуратура-Бургас подробно аргументира позицията си, че
жалбата е неоснователна. Излага съображения, че събраните в съдебно следствие
доказателства не налагат промяна във възприета от първоинстанционния съд правна
квалификация и определения размер на наказанието. Моли присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Гражданският ищец и частен обвинител също моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и сам служебно провери правилността на присъдата, намери за установено следното:
По инициатива на подс. С. и неговия защитник първоинстанционното производство е
протекло по процесуалния ред, предвиден в чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК. След
изразено съгласие от подсъдимия, защитника му и частния обвинител да не се провежда
разпит на всички свидетели и на вещите лица, изготвили приложените на досъдебното
производство експертизи, съдът е преценил, че посочените действия по разследването са
извършени при условията и по реда предвиден в НПК и с определение по чл. 372, ал. 3 от
НПК е одобрил така изразеното от страните съгласие. Като е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие, ЯРС е провел разпит на подсъдимия и на основание чл.
373, ал. 1 от НПК е прочел по реда на чл. 283 от НПК протоколите за разпит на свидетелите
и експертните заключения, за които е одобрил съгласието на страните, приобщил е
писмените доказателства и е предявил приложените по делото веществени доказателства.
Въз основа подробен анализ на събраните по време на съкратеното съдебно следствие
доказателства, първоинстанционният съд е изяснил напълно пълно фактите, относимите
към предмета на обвинението.
Извършвайки собствен анализ на всички доказателства и доказателствени средства,
2
настоящият въззивен състав приема фактическа обстановка, която няма съществени отлики
от възприета от ЯОС, а именно:
Подсъдимият Д. И. С. с ЕГН ********** е роден в с.Маломирово, общ.Елхово и живее в
гр.Ямбол на ул. „К. М.“, № ***, където обитава приземния етаж, състоящ се от стая,
коридор, тоалетна и баня. В същата къща, на първия етаж, живее сестра му – свид. Ж. Д. с
дъщеря си - свид. Б. Дж.. Къщата е собственост на подсъдимия и сестра му.
Пострадалата Н. М. В. била бездомна. С подсъдимия били приятели и в началото на 2019
г. той я приел да живее безвъзмездно при него в приземния етаж на къщата, докато получи
от Община Ямбол за ползване жилище като социално затруднено лице без дом. В
приземният етаж били обособени стая, коридор, тоалетна и баня. Двамата гледали заедно
телевизия и се хранили в стаята, в която освен телевизор имало легло, ракла, маса, шкафче
и печка. Пострадалата спяла на леглото, а подсъдимия на дюшек в прилежащата към
приземния етаж пристройка, предназначена за съхраняване на инструменти, зимнина и
стари вещи.
Двамата били безработни. Подс.С. получавал храна от Социален патронаж - Ямбол, а
пострадалата осигурявала средства за препитание и за цигари за подсъдимия от просия.
Финансова помощ оказвала сестрата на подсъдимия.
Между пострадалата и подсъдимия възниквали спорове по повод злоупотребата му с
алкохол и занемарените му хигиенични навици. Пострадалата пък отказвала „да разчисти“
събираните от контейнерите за смет употребявани пластмасови бутилки и други отпадъци,
които носела ежедневно и складирала в дома на подсъдимия, проявявала раздразнение,
наричала го „умряло куче“ и „помияр“.
През деня на 10.11.2019 г. подс.С. бил сам у дома си и гледал телевизия. Около 19.00 ч.,
се върнала Н. В., взела една пластмасова празна туба да пълни вода от първия етаж на
къщата. Подсъдимият се възпротивил, защото не желаел тя да безпокои близките му , а
течаща вода имало и на приземния етаж. Пострадалата му отговорила, че горе водата била
по-чиста и се отправила към етажа, където живеели сестрата на подс.С. и племенницата му.
Попитала подсъдимия кога „оная“ ще пере, като под „оная“ имала предвид сестрата на
подсъдимия . Подсъдимият се почувствал засегнат от отношението на Н. В. към сестра му,
която освен че не е възразила В. да живее в къщата, плащала консумираните ток и вода.
Ядосан, подс.С. излязъл от дома си и отишъл пред намиращия се наблизо магазин
„Кауфланд“. Там срещнал своя познат- свидетеля И. А. И. Двамата закупили от аптеката 2
шишенца по 100 мл с медицински спирт, които разредили с вода в празни шишета от по 500
мл. Изпили ги и се разделили.
Около 22.00 ч. на 10.11.2019 г., като се прибрал у дома си на ул. „К. М.“ № *** в
гр.Ямбол, подс.С. заварил в стаята в приземния етаж на къщата пострадалата Н. В.. Когато
й казал, че е бил с И., тя му заявила, че пак е бил с „този помияр“. Двамата започнали да се
карат. Тя отново га нарекла „умряло куче“ и „помияр“, който ще умре от глад, ако не била
тя. Ядосан от поведението й , обидите и под влияние на изпития алкохол подсъдимият
отишъл в пристройката, от където взел брадва с дървена дръжка. Връщайки се в стаята той
заварил Н. В. да лежи в леглото. Подсъдимият се приближил с брадвата в ръце и започнал
3
да нанася удари в областта на дясната половина на лицето и главата на В.. Нанесените с
брадвата удари били множество, бързи и с голям замах. В резултат на множеството нанесени
от подсъдимия удари по главата и лицето на пострадалата, по предметите и вещите в стаята
и по стените и останали пръски и следи от кръв и друг биологичен материал. Такива следи
останали и по острието и дръжката на използваната от подс.С. брадва, както и по
окосмената и теменната част на главата на подсъдимия. Множество следи от кръв и друг
биологичен материал останали и по дрехите му - черното поларено горнище и по двата
чифта дънкови панталони, които носел обути един върху друг.
Ударите причинили на пострадалата Н. В. тежки и несъвместими с живота увреждания, от
които изпитвала силни и мъчителни болки, довели до бързото й изпадане в мозъчна кома с
последваща смърт.
След като умъртвил пострадалата Н. В., подсъдимият пуснал използваната от него брадва
на пода под масата. После съблякъл горния от двата дънкови панталона, с които бил обут,
излязъл на двора и го изхвърлил в бяла кофа до вратата. Веднага след това се качил на
горния етаж на къщата, събудил свид. Ж. Д. и я помолил да се обади в полицията, като й дал
мобилния телефон на пострадалата В.. Тя незабавно се обадила на спешен телефон 112, след
което надникнала пред прозореца и видяла кръв по стената до леглото, където лежала
умъртвената В..
Пристигналият на мястото медицински екип, в присъствието на отзовалите се полицаи,
констатирал настъпилата смърт на Н. В..
Според заключението на вещото лице, изготвило назначената в досъдебното производство
съдебно- медицинска експертиза № 214/2019 г. („л.127-л.130, ДП), при външния оглед и
аутопсията на трупа на Н. В. са констатирани следните травматични увреждания: тежка
механична травма на главата - наличие на множество разкъсно- контузии рани в десните
челни,теменни и слепоочни области на главата и в областта на дясната и предната
повърхност на лицето с подлежащи депресионни и импресионни многофрагментни
счупвания на костите на лицевия и мозъчен череп; деформация на главата- сплескана
отдясно и отгоре,наляво и надолу; разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка и меките
мозъчни обвивки; разкъсвания и размачквания на мозъка в областта на челните, теменните
и слепоочните дялове предимно на дясната голямомозъчна хемисфера. Лицето, главата и
останалите части на горната половина на тялото са намерени зацапани с размачкано мозъчно
вещество. Установени са масивни счупвания на костите в областта на лицевия череп в
дясно, с образувани отделни отломки от челюстите със съответните зъби по тях и масивни
кръвоизливи. Вещото лице е констатирало и натрошаващо счупване на носа с обилни
кръвоизливи от него.Дясната очница е намерена хлътнала,с многофрагментни счупвания на
костите на мозъчния и лицевия череп под установените разкъсно - контузии рани. В
заключението изрично е записано, че освен изброените травматични увреждания в дясната
половина на главата и лицето на Н. В. , други травми и увреждания не са намерени.
Съобразно същото заключение, причината за смъртта на пострадалата е тежката черепно
- мозъчна травма, изразена в констатираните разкъсно - контузии наранявания на меките
черепни покривки в десните челни , теменни и слепоочни области на главата ведно с
4
контузия в областта на лицевия череп в дясната половина на лицето и отпред, с масивни
многофрагментни натрошаващи счупвания на всички кости и размачквания на меките
тъкани. Непосредствената причина за смъртта на пострадалата В. е изпадането и в дълбоко
коматозно и остро шоково състояние вследствие на тежкостепенната черепно- мозъчна
травма, изразените счупвания на костите на лицевия и мозъчния череп, значителните
кръвоизливи с обезкървяване на кожата, лигавиците и вътрешните органи. Посочено е, че
настъпването на смъртта на пострадалата В. е в пряка причинно - следствена връзка с
причинените и значителни травматични увреждания на меките черепни покривки, черепни
кости, мозъка и мозъчните обвивки.
Според експерта описаните травматични увреждания, са получени вследствие действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, които добре отговарят на са такива с гладка
повърхност, ограничена от тъпи ръбове с дължина 5 до 6 см. и добре отговарят да са
причинени следствие нанасянето на множество удари със сечиво или метален инструмент с
дръжка, която да служи за замахване. Ударите са били ограничени в областта на главата и са
били множествени. Според вещото лице най- достоверен е механизма на бързо нанесени
един след друг удари, с голям замах, предвид наличните тежки несъвместими с живота
травми, множеството пръски и всякакви зацапвания с кръв в помещението, където е намерен
трупа на пострадалата В.. Направен е категоричен извод, че констатираните травматични
увреждания са получени следствие нанасяне на удари със значителна сила, а предметите, с
които са причинени тези увреждания не са от групата на „случайните предмети“ от вида на
парче тухла или камък. Посочва се в писменото заключение, че тези предмети добре
отговарят да са били сечива или метален инструмент с дръжка, служеща за замахване.
Според съдебния медик установената тежка мозъчно- черепна травма с масивни
кръвоизливи , счупвания и размачквания на мозъчно вещество са причинили на
пострадалата постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като тази
опасност е била реализирана за кратко време. Прави се и извод , че установените и описани
наранявания , предвид тяхното разположение и тежестта им, са били причинени на
пострадалата по особено мъчителен за нея начин. Причиняването на травматичните
увреждания в тези области на главата и лицето са били съпроводени с усещането на особено
силни и мъчителни болки. В заключението е посочено , че след получаването на описаните
тежки множество на брой травми, пострадалата бързо е изпаднала в състояние на мозъчна
кома, завършило със смъртта й, настъпила след няколко минути.Трупната картина, отговаря
на смърт в първо денонощие, настъпила около 21.00 ч- 22.00ч. на 10.11.2019 г.
От заключението на ДНК- експертизата, обективирана в Протокол № 19/ДНК-334 от
13.11.2019 г. (л.136 - л.137, ДП) се установява наличието на човешка кръв върху кичура
косми иззет при освидетелстването от теменната област на главата на подс.С., чийто ДНК
профил показва пълно съвпадение с ДНК-профила на убитата Н. В..
Според заключението на следващата ДНК- експертиза Протокол № 20/ДНК-23 от
15.01.2020 г., намерените следи от кръв по веществените доказателства брадва, два дънкови
панталона и черно поларено горнище с дълги ръкави, отговаря на един и същи ДНК- профил
на лице от женски пол, който профил напълно съвпада с ДНК профила на пострадалата Н.
5
М. В.. В същото заключение е посочено, че при изследването на двата чифта дънкови
панталони са изолирани смес от клетъчен материал, част от който произхожда от
подсъдимия, а останалата част е на пострадалата В., като не е установен клетъчен материал
от трето лице
Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- химическа експертиза -
Протокол № 341/13.11.2019 г. (л.167-л.168, ДП) в кръвната проба , взета от подс. Д. С. в
09.40 ч. на 11.11.2019 г., е установено наличие на етилов алкохол от 0.65 промила, като
според направеното изчисление около 22.00 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била 2.40 промила.
Възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си е изяснена посредством изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна психолого - психиатрична експертиза (л.173- л.183, ДП), според
която подс.С. не е боледувал от психично заболяване в смисъл на психично разстройство и
не се води на отчет в психиатричен кабинет- Ямбол. Според вещите лица психолог и
психиатър, към момента на деянието, подс.С. е бил в обикновено алкохолно опиване.
Възприемал е и е отразявал адекватно реалните факти и събития и е реагирал съответно на
възприетото. Посочили са , че няма данни за продължително или краткосрочно разстройство
на съзнанието както и данни за дефицит на интелекта и паметта. Експертите са категорични,
че към момента на осъществяване на деянието, подс.С. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
В заключението се прави извод, че натрупаните у подсъдимия негативни емоции по
отношение на пострадалата В. са провокирали неособено характерни за него поведенчески
реакции, а изпитото количество алкохол е имало подпомагащо действие. Категорично се
изключва поведение на подсъдимия като такова при афект, възникнал внезапно и взривно,
породен и мотивиран от особено важни елементи от ценностната система на личността-
живот, здраве, близки хора. Решението на подсъдимия, двете вещи лица определят не като
импулсно, а като протрахирана във времето реакция на редица възприятия и действия,
предшестващи фатално нанесения удар. Според вещите лица подсъдимият е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване на лице с хроничен алкохолизъм, а снизения самоконтрол
е атрибут на обикновеното алкохолно опиване, чието въздействие е доминирало
поведението на подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено от фактическите
изводи на първоинстанционния съд, но е съобразена с обясненията на подсъдимия в
съдебната фаза на процеса.
В доказателствената съвкупност е налице несъответствие единствено по отношение на
съобщените от подсъдимия в обясненията му пред съда брой на нанесените удари с
брадвата(„два или три пъти“) с констатираните от съдебния медик броx, вид и
характеристики на причинените на пострадалата увреждания в десните челни , теменни и
слепоочни области на главата, както и в областта на лицевия череп и дясната половина на
лицето отпред, характеризиращи се с масивни многофрагментни натрошаващи счупвания
на всички кости и размачвания на меките тъкани. Именно тези обективни находки са
6
поставени в основата на извода на същото вещо лице за нанесени не два или три, а
множество удари с твърд тъп или тъпоръбест предмет с гладка повърхност и тъпи ръбове от
5 до 6 см., които удари са нанасяни в бърз порядък един след друг и с голям замах. Според
настоящия състав посоченото различие се дължи на установената от КСППЕ известна
ферагментираност на спомените у подсъдимия, проявила се след деянието като реакция от
защитен характер. Последното се потвърждава и от заявената от него пред съда липса на
спомен: „Два или три пъти ударих Н.. Вече не мога да кажа. Беше ми причерняло.“-л.56 от
НОХД № 87/20г. по описа на ЯОС.
В останалия доказателствен материал съществени противоречие не се констатират.
Правнорелевантните факти, отразени в мотивите на атакуваната присъда, са установени с
допустимите от НПК средства. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които
могат да се направят правилни изводи досежно предмета на доказване. Изводите на ЯОС по
фактите почиват на пълна и обективна оценка на проверените и събрани в хода на
съдебното следствие различни доказателствени средства и тяхното поотделно и комплексно
обсъждане. Настоящата инстанция ги споделя и намира за ненужно те да бъдат
обосновавани със собствен анализ на доказателствата, който не може да бъде различен от
направения от първоинстанционния съд, тъй като изложеният такъв в мотивите му е
напълно съобразен с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основана на така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният състав
споделя изцяло като обосновани и законосъобразни и правните изводи на ЯОС. Като е
изложил подробни мотиви, първоинстанционният съд правилно е приел, че с така
обективираното поведение подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр.3, вр. чл. 115 от НК. Правилно и
обосновано е прието, че от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е лишил от живот Н. М. В., нанасяйки й многобройни, бързо
един след друг и силни удари с брадва, с голям замах. В резултат от така обективираното
поведение на подсъдимия, на пострадалата е причинена тежка черепно мозъчна травма, с
разкъсно - контузии наранявания на меките черепни покривки в десните челни, теменни и
слепоочни области на главата , както и в областта на дясната лицева половина на лицето и
отпред, с масивни многофрагментни натрошаващи счупения на всички кости и
размачквания на меките тъкани. Тези увреждания, съобразно експертното заключение, са
несъвместими с живота, а като непосредствена причина за настъпване на смъртта на
пострадалата В. е изпадането й в дълбоко коматозно и остро шоково състояние, пряка
последица от тежката черепно- мозъчна травма и значителните кръвоизливи с обезкървяване
на кожата, лигавиците и вътрешните органи.
Въззивният съдебен състав споделя напълно като законосъобразни и обосновани изводите
на първостепенния съд досежно наличието на по-тежко квалифициращите деянието
признаци, поради което не възприема възраженията на защитника за материално правна
незаконосъобразност. От установените по делото фактически обстоятелства се обосновава
извод, че подс. С. е извършил убийството на пострадалата с особена жестокост - чл. 116, ал.
1, т. 6 пр. 3 от НК. Използвайки брадва е нанесъл с многобройни удари със значителен
7
замах, локализирайки ги в областта на главата и лицето на пострадалата, причинявайки
множество тежки увреждания. Именно посочените обективни обстоятелства - броя на
ударите, използваното средство, приложената сила и интензитет, тежестта на пораженията,
охарактеризиращи начина, по който е осъществено изпълнителното деяние, запълват
критериите на това квалифициращо обстоятелство. Следва да се отбележи, че основавайки
се на заключението на КППЕ и свидетелските показания, ЯОС коректно е обособил
особена жестокост като характеризираща дееца в конкретната му проява, явяваща се
протрахирана във времето реакция на натрупаните негативни емоции в отношенията му с
пострадалата, ведно с улесняващата роля на изпития алкохол, а не като качество, присъщо
на неговата личностова характеристика.
Неоснователно е и възражението срещу квалифициране на деянието като престъпление
по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 2 от НК. Според защитата на подсъдимия, действията му не
реализират квалифициращия признак „особено мъчителен начин за убития“, тъй като
изпитваните от пострадалата болки не са били продължителни във времето. За това свое
виждане защитата се позовава на СМЕ и аргументира с предположението, че още след
нанасянето на първия удар пострадалата В. е изпаднала в безсъзнателно състояние, поради
което при последвалите още един или два удара тя не е била в съзнание, за да изпитва сили и
продължителни болки. Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
нанесените на починалата травми са причинили „постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота“, която е била реализирана за кратко време.Направено е и уточнението , че
„след получаването на описаните травми, пострадалата бързо е изпаднала в състояние на
мозъчна кома, която е завършила със смъртта й за няколко минути“. За наличието на
квалифициращия признак „особено мъчителен начин“ на убийство са от значение броят и
начинът на нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие
на което той изживява предсмъртни мъки. Продължителността по време на претърпените
болки и страдания не е единственият критерий. Мъчителният начин на убийство изисква
обективно пораженията да са особени и пострадалият да е преживял извънредни мъки по
обем и качество. Преценката за обема и качество на изпитваните от пострадалата преди
смъртта болки , може да се направи единствено въз основа на констатациите на
притежаващия специални знания съдебен медик. В изготвеното заключение на
медицинската експертиза вещото лице съобразявайки разположението и тежестта на
нараняванията изрично е посочило, че „причиняването на травматични увреждания в тези
области са съпроводени с усещане на особено силни и мъчителни болки.“(гърба на л.130 от
досъд.п.). Ето защо настоящият състав намира, че в конкретния случай данните по делото
сочат, че и този квалифициращ белег е налице, поради което ЯОС правилно е квалифицирал
деянието като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр.3, вр. чл. 115 от НК.
Подсъдимият е психично здрав, т. е. вменяем, съзнавал е и квалифициращите признаци,
че е осъществява деянието по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост,
искал е по този именно начин да извърши същото, предвиждал е неизбежното настъпване на
общественоопасните последици - смъртта на жертвата, предвид нанесените удари, тяхната
насоченост - в главата на пострадалата, където се намират жизненоважни органи, техният
8
брой и интензитет довел до множествени счупвания на черепните кости, които действия на
подсъдимия сочат на умисъл за отнемане на човешки живот. От субективна страна,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подс.
Д. С. при пряк умисъл. В тази насока първостепенният съд също е изложил правилни
подробни съображения, които е ненужно да бъдат преповтаряни.
В обобщение, възприетата от първоинстанционният съд правна квалификация на деянията
е в съответствие с установените по делото факти, към които е приложен правилно
материалния закон.
Следващото оплакване, направено в допълнението към въззивната жалба, поддържано и
във въззивно заседание, е свързано с несправедливост на наложеното наказание, поради
неприложение на чл.55, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Настоящият състав намира, че проверяваната присъда е
напълно справедлива, в частта й относно наложеното на подсъдимия за извършеното от него
престъпление наказание, а именно - петнадесет години лишаване от свобода.
На първо място, при алтернативно предвидените наказания за извършеното престъпление,
първоинстанционният съд, съобразно преценката за характера и тежестта на извършеното
деяние, както и личността на дееца, правилно и съобразно чл.57, ал.1 от НК е преценил, че
адекватното наказание се явява наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на
размера на това наказание е възприет много сериозен привес на смегчаващите вината
обстоятелства, при което е наложен минималния размер на наказанието „лишаване от
свобода“, предвиден за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1 от НК.
Първоинстанционият съд правилно е преценил,че присъстващия привес на смегчаващите
вината обстоятелства не е достатъчен за определянето на наказанието лишаване от свобода
при условията на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно са оценени предходните
осъждания на подсъдимия, за които не е реабилитиран, като е съобразен дългия период след
постановяването им. Съобразено е, че за извършването на престъплението е допринесло
алкохолното му опиянение и насложилото се напрежение в отношенията му с пострадалата,
„неблагодарното“ й поведение и отправяните обиди. Значението на това поведение на
пострадалата обаче е недопустимо да бъде възприето като провокация към посегателство
към най-висшето благо - човешкия живот, както и за евентуалното му надценяването като
изключително смекчаващо обстоятелство. Недооценено от първоинстанционния съд като
отегчаващо обстоятелство е останало наличието на две квалифициращи престъпната
дейност обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието ЯОС правилно е отчел като смекчаващи
обстоятелства направените самопризнания, допринесли за изясняване на обективната
истина, изразените критично отношение и искреното му съжаление за извършеното.
Действително е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства, но те не могат да
се интерпретират нито като многобройни, нито пък като изключителни, определящи като
9
несъразмерно тежко и най-лекото, предвидено в закона наказание. Нито нито техният брой,
нито характерът им налага приложението на чл. 55 от НК, поради което ЯОС съд
законосъобразно е приложил нормата на чл. 54 от НК. При отмерване на наказанието
лишаване от свобода, първият съд е съобразил и правилно отчел относителната тежест на
всички обстоятелства, влияещи при индивидуализацията на наказанието и е извършил
адекватна преценка за постигане целите на специалната и генералната превенция.
Настоящата инстанция също не съзира основания за допълнително смекчаване на
наложеното наказание, в каквато насока е искането в жалбата.
Преценката на първоинстанционния съд, че размерът на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 15 години, изисква изтърпяването му при първоначален строг режим,
е правилна и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Поддържаните пред въззивната инстанция алтернативните искания на защитата за
отхвърляне на предявения от майката на починалата граждански иск или за намаляване на
уважената му част до размера на 1000лв., са неоснователни. По отношение на присъдата в
гражданско-осъдителната й част, настоящият състав не констатира допусната от
първостепенния съдебен състав необоснованост. Безспорно е, че след раждането на Н. В.
майка й - М. Д., поради невъзможност да се грижи за нея, я оставила за отглеждане в дом за
деца в гр.Шумен, където я виждала няколко пъти. След този период майката и дъщерята са
се срещали три пъти. След излизане на дъщерята от дома, когато сама е издирила майка си
и по веднъж последни две години – 2018г., 2019г., отново по нейна инициатива. Отсъствали
са поддържани контакти, близки отношения, взаимна обич и привързаност. Видно от
показанията на свид.М. Д. (л.79-л.80 от досъд.п.) тя е присъствала на погребението на
дъщеря си, но поради липса на средства не тя го е организирала. На последната им среща
свид.Д. е предложила на Н. В. да остане да живее при нея, но последната отказала , защо
свикнала да живее в гр.Ямбол.
Всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото на
пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, са били отчетени от ЯОС съответно на
тяхното обективно значение, поради което е постигната справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
Роднинската връзка между починалата и свид.Д. е само предпоставка за допустимостта на
предявения от последната граждански иск. Коментираните факти сочат, че живота на
свид.Д. е бил подчинен на недоимък , но тя не е останала безразлична към съдбата на
детето си, поради което причинената смърт на дъщеря й е предизвикала негативни емоции у
нея, явяващи се действителните неимуществени вреди. Загубата на дете е сред най-тежките
от възможните да настъпят в живота. Правилна е преценката на ЯОС за необходимостта да
се присъди обезщетение, съответстващо на дълбочината и интензивността на причинените
негативни емоции. При определяне на размера му първоинстанционият съд правилно е
изхождал не от субективни виждания за справедливост, а от развитието и състоянието на
обществото и от обществените разбирания за морал и етика в отношенията майка - дъщеря.
Въззивният съд намира присъденото обезщетение за напълно справедливо по своя размер
и съответно на обема на причинените неимуществени вреди, като в случая адекватно са
били отчетени всички относими обстоятелства. С оглед на това, напълно правилна и
10
законосъобразна се явява проверяваната присъда и в гражданската й част, с която
гражданският иск е частично уважен за сумата в размер на 5 000 лева и е отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер за сумата от 120 000 лева.
Произнасянето на съдът по веществените доказателства е в съответствие със закона.
С оглед виновността на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, ЯОС правилно е
възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда настоящата
инстанция не установи основания за нейната отмяна или изменение, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а съдебният акт - потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 87/20г., по
описа на Окръжен съд, гр. Ямбол.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република
България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11