Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Русе, 24.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публичното заседание на двадесет и първи май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Тодорка Недева и с участието на прокурора Валентина Личева,
като разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.а.х.д. № 179/2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №123 от 21.01.2020 г. по а.н.д. №2464/2019
г. на РРС, 6-ти наказателен състав обв. Д.И.Д.
е бил признат за виновен в това, че на 08.02.2019 г. в с. Борисово, обл. Русе, управлявал МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Г.“, с рег. №Р ****КК в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, наложена с ЗПАМ №18-1085-001023/10.09.2018 г. на Началник
сектор ПП при ОД на МВР Русе, влязла в сила на 30.01.2019 г., поради което и на
основание чл.343в, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на хиляда лева.
Срещу решението в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обв.
Д.Д. – адв. Б.Д.. Със
същата се моли присъдата на РРС да бъде отменена, като обвиняемият бъде
оправдан от въззивната инстанция по повдигнатото му обвинение за осъществен
състав на престъпление по чл.343в, ал.3,
вр. ал.1 от НК. Развиват се съображения, че
извършеното не съставлява престъпление, а административно нарушение – по
чл.177, т.2, вр. чл.150а, вр.
чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, като е следвало на основание чл.301, ал.4, вр. чл.305, ал.6 от ЗДвП на Д. да бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл.177, т.2 от ЗДвП.
В жалбата не е направено искане за
събиране на доказателства пред РОС.
В съдебно заседание пред РОС представителят
на Русенска окръжна прокуратура пледира първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден като правилно и законосъобразно издаден.
Упълномощеният защитник на обв. Д.Д. моли въззивната жалба
да бъде уважена, като развива съображения за неправилност и необоснованост на
първостепенния акт.
Обвиняемият Д. – редовно призован, не
се явява.
Русенски окръжен съд, като съобрази
изложените от страните доводи и служебно провери правилността на решението
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение
на РРС по фактите е формирано на основата на анализ на доказателствената
съвкупност – гласните доказателства (показанията на свидетелите А.и Н.Х.) и
писмените такива.
Изброената доказателствена маса установява
еднопосочно, че обвиняемият Д.И.Д. бил правоспособен водач на МПС – категории
В, М и АМ. Същият бил санкциониран с административни наказания за нарушения по
ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1085-001023/10.09.2019 г. на Началника
на сектор ПП при ОД на МВР Русе на обв. Д.Д. била наложена принудителна административна мярка “Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверовъчен изпит”. Административният акт бил връчен лично
на обвиняемия на 05.10.2018 г. На същата дата фактически било иззето и
свидетелството му за правоуправление. Заповедта влязла в законна сила на
30.01.2019 г.
Въпреки това на 08.02.2019 г. обв. Д. привел в движение л.а. „Ф.”, модел „Г.” с рег.
№ Р ****КК, негова собственост и го управлявал по
улиците на с. Борисово, обл. Русе. Около 09,30 часа той
бил спрян за проверка от свидетелите Н.Х. и Н.А.– полицейски служители при РУ
Сливо поле при ОД МВР Русе, които установили, че Д. е с отнето свидетелство за
управление на МПС. За това нарушение му бил съставен АУАН № 952276/08.02.2019
г.
При правилно установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е
приела, че поведението на обвиняемия Д.Д. е
осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 08.02.2019 г., в с. Борисово, обл. Русе същият е управлявал МПС в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е на просто извършване и за осъществяването
му не е необходимо настъпването на други вредни последици извън тези по
застрашаване на обществените отношения по безопасност на транспорта, настъпващи
с довършване на изпълнителното деяние. От обективна страна деецът осъществява
този престъпен състав когато управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, а от субективна да съзнава, че СУМПС му е било временно отнето по силата
на наложената ПАМ .
Видно от безспорно установената
фактическа обстановка, спрямо обвиняемият Д.. е била приложена ЗППАМ №18-1085-001023/10.09.2019
г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Русе, влязла в законна сила на
30.01.2019 г. С нея, СУМПС на обв. Д. е било временно
отнето, до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Деянието по настоящото дело, извършено от обв. Д. на 08.02.2019
г., в срока на изтърпяване на посочената ПАМ. Последното, анализирано съвкупно
с обстоятелството, че ЗППАМ и решението на Административен съд Русе, с което е
била оставена без уважение жалбата му, са били надлежно връчени на обвиняемия,
той е бил запознат със съдържанието им и е съзнавал ясно вменената му с
влязлата в законна сила ПАМ забрана да управлява МПС, но въпреки това не е
съобразил поведението си с нея. Изложеното води до единствения и непротиворечив
извод, че с поведението си Д. е реализирал от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК. Деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. Същият е съзнавал обществената опасност
на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Доказателство за субективния елемент на престъплението е
именно посочената по-горе ЗППАМ и решението на административния съд, които са
му били връчени лично.
В обобщение законосъобразно РРС е
приел наличието на всички елементи от обективната и субективната страна на
престъпния състав
Настоящият въззивен
съдебен състав, както и първоинстанционния такъв намира на самостоятелно
основание, че осъщественото от страна на обв. Д. не
покрива признаците на малозначително деяние по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Обществената опасност на извършеното от негова
страна не е явно незначителна. За да има характера на престъпление, предвид
легалната дефиниция, провъзгласена от чл.9, ал.1 от НК съответното деяние
следва да разкрива една висока степен на обществена опасност. Последната е
основно неюридическо качество на престъплението. Преценката дали дадено деяние
е общественоопасно е свързана с отрицателното
въздействие на същото върху конкретния обект на посегателство-конкретното
засегнато или застрашено обществено отношение.
Безспорно е, че обв.
Д. е бил санкциониран нееднократно за допуснати нарушения на ЗДвП (макар и за
един сравнително продължителен период от време). Отчетено от страна на
въззивния състав беше и обстоятелството, че той е осъществил деянието почти
веднага след стабилизиране на ЗПАМ, което на собствено основание завишава
обществената опасност на извършеното (макар, че влизането в сила на
административния акт е без правно значение, предвид обстоятелството, че ПАМ
подлежи на предварително изпълнение с оглед предписанията на чл.172, ал.6 от ЗДвП).
Всички тези обстоятелства разкриват
личността на Д. и тази на конкретното деяние като такива с висока обществена
опасност, което обстоятелство не дава основание настоящият съдебен състав да
приеме, че конкретно осъщественото престъпление по чл.343в, ал.3 от НК е такова
с явно незначителна степен на обществена опасност, че същото засяга защитените
с нормата обществени отношения в изключително ниска степен, респективно – че
представлява административно нарушение. В този смисъл и неоснователни се явяват
възраженията на защитника на Д. с твърдение за наличие на основания за
оправдаване на обвиняемия, предвид липсата на престъпление по смисъла на чл.9,
ал.1 от НК.
На следващо място въззивният съдебен състав навира, че законосъобразнно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.78А, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Д.Д.. За извършеното от него умишлено престъпление санкционната част на нормата на чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК предвижда наказания лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. От престъплението не са причинени имуществени вреди и обвиняемият не е бил осъждана и не е бил освобождаван и от административно наказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства районният съд правилно е разгледал делото в диференцираната процедура по глава Двадесет и осма от НПК и е освободил дееца от наказателна отговорност.
Районният съд е
изложил мотиви за причините, поради които е счел, че отмерената глоба от хиляда
лева е санкция, годна да изпълни целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд възприе
конкретните съображения на контролираната съдебна инстанция в последната насока
като прие, че в този размер административното наказание е съответно на степента
на обществена опасност на деянието и личната опасност на обвиняемата. Ето защо
и Русенски окръжен съд счете, че индивидуалната и генерална превенция могат да
се постигнат с административно наказание глоба в отмерения от районния съд
размер от хиляда лева – на минимума на предвиденото в закона.
Цялостната служебна проверка на решението на първата инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Русенски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №123 от 21.01.2020 г. по а.н.д. №2464/2019 г. на РРС, 6-ти наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.