Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
гр. Перник, 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в публично
съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Емилия Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 461 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба
на Р.Г.В.,
с адрес *** против заповед №
СОА20-РД15-8627 от 02.07.2020г. на Кмета на Столична община. Със заповедта е
прекратено служебното правоотношение на В. поради съкращаване на длъжността.
С жалбата се иска отмяна на
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта е издадена
в несъответствие с материалния закон.
Излага подробни съображения за липса към момента на издаване на
оспорваната заповед на кумулативните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл
за съкращаване на длъжността. На следващо място сочи, че страда от заболяване, което
попада под специалната закрила на чл. 333, ал. 1 от КТ и е следвало да се
поиска предварително разрешение на инспекцията по труда. Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателката адв. Р.И. поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като
се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В указания срок депозира
писмени бележки.
Ответникът по жалбата–Кмета на Столична община, чрез процесуалния си
представител юк. Д. Ж.*** оспорва жалбата. В депозирано по делото становище
излага съображения, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, поради
което иска жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност.
Административен съд - Перник, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
проверка на оспорвания административен акт от фактическа и правна страна намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт като негов
адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административен съд - Перник,
след преценка на фактите и доказателствата по делото, а именно: Решение № 246 от 25.06.2020г.
на Столичен общински съвет, длъжностно разписание на
Столична община, утвърдено от Кмета на Столична община, в сила от 01.07.2020г.;
длъжностна характеристика за длъжността началник отдел “Общински приходи” при Столична община, относима към дирекция
“Общински приходи”; Решение № 59 от
20.02.2020г. на Столичен общински съвет, длъжностно разписание на Столична
община, утвърдено от кмета на Столична община, в сила от 01.03.2020г.;
длъжностна характеристика за длъжността началник отдел “Общински приходи” при
Столична община, относима към длъжностно разписание, в сила от 01.03.2020г., като
взе предвид становищата на страните и след извършена проверка на оспорвания
административен акт на всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, че
жалбоподателката е заемала длъжност-началник отдел “Общински приходи-Овча
купел”, към дирекция “Общински приходи”, направление Финанси и здравеопазване
при Столична община по служебно правоотношение.
С решение № 246 от 25.06.2020г.
Столичен общински съвет на свое заседание приема
промяна в структурата и числеността на общинската администрация София като обединява отдел “Общински приходи-Овча
купел” и отдел “Общински приходи-Витоша” в отдел “Общински приходи-Витоша и
Овча купел” с численост 22 щатни бройки. Във връзка с това решение, Кметът на
Столична община утвърждава със заповед № СОА20-РД15-8255/29.06.2020г.
длъжностното разписание на Столична община, в сила от 01.07.2020г. Съгласно него отдел “Общински приходи-Витоша
и Овча купел” е с численост 22 щатни бройки, от които 2 броики заети по
служебно правоотношение и 20 по трудово правоотношение.
С предходното решение № 59 от
20.02.2020г. на Столичен общински съвет е направена частична промяна на структурата и числеността
на районни администрации “Люлин”, “Витоша”, “Изгрев”, “Искър”, “Красно село”,
“Кремиковци”, “Младост”, “Надежда”, “Оборище”, “Средец”, “Студентски”,
“Триадица”, “Лозенец”, “Връбница” и Столична общинска администрация. Във връзка
с това решение Кметът на Столична община утвърждава със заповед №
СОА20-РД15-2400/27.02.2020г. длъжностното разписание на Столична община, в сила
от 01.03.2020г. Съгласно него отдел
“Общински приходи-Витоша” е с численост 12 щатни бройки, от които 2 броики
заети по служебно правоотношение и 10 по
трудово правоотношение, а отдел “Общински приходи-Овча купел” е с численост 10
щатни бройки, от които 1 бройка заети по служебно правоотношение и 9 по трудово
правоотношение.
При съпоставка на двете решения
на Столичен общински съвет се приема, че с решение № 246
от 25.06.2020г. е направено обединение на отдел “Общински приходи-Овча купел” и отдел
“Общински приходи-Витоша” в отдел “Общински приходи-Витоша и Овча купел” с численост 22 щатни бройки. Съгласно
длъжностното разписание на Столична община, влязло в сила от 01.07.2020г.
отдел “Общински приходи-Витоша и Овча
купел” е с предвидени за заемане 22 щатни бройки, една от който е началник на
отдел и се заема от лице по служебно правоотношение. Съгласно длъжностното
разписание в сила от 01.03.2020г., отдел “Общински приходи-Витоша” е с
численост 12 щатни бройки, а отдел “Общински приходи-Овча купел” е с численост
10 щатни бройки. И за двата отдела е предвидена длъжност-началник на отдел,
която се заема по служебно правоотношение.
Длъжностна характеристика за
длъжността началник на отдел “Общински приходи” след решение № 246 от 25.06.2020г.
на СОбС не е изготвяна, видно от нарочна молба от ответника по делото. От приложена длъжностна характеристика за
длъжността „началник отдел “Общински приходи” се установява, че са
регламенитрани основни цели, преки задължения, отговорности и вземане на
решения, както и нормативни компетентности.
С обжалваната заповед № СОА20-РД15-8627 от
02.07.2020г. Кметът на Столична община е прекратил, едностранно и при неспазен
едномесечен срок на предизвестие, служебното правоотношение с жалбоподателката Р.Г.В.,
заемала към този момент длъжност „началник отдел “Общински приходи-Овча купел”.
Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., с мотив „съкращаване на
длъжността“. Със заповедта е наредено на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл на
служителя да бъдат изплатени обезщетение за неспазения срок на предизвестие,
както и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна Административен съд – Перник намира обжалвания
административен акт за незаконосъобразен. Правните изводи за това са
следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган и в рамките на законовите му правомощия.
Кмета на Столична община е орган по назначаването на държавните служители в общинската
администрация в смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Оспорената
заповед е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма.
Съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдържа и дължимите
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен от страна на
органа по назначаването срок на предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Заповедта не съдържа посочени
ред и срок за обжалване, но тъй като нормата на чл. 59, ал. 1, т. 7 от АПК е
своего рода гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба и предвид
обстоятелствата по настоящото дело, а
именно срочност, подведомственост и подсъдност на обжалването, нарушението не следва
да се квалифицира като съществено. Следва да се посочи, че за разлика от общия
текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изискващ излагане
и на фактическите основания за издаване на административния акт, чл. 108 ЗДСл. изисква посочване само на
правните основания. Мотивирането от фактическа страна не е изведено от
специалния закон като абсолютно необходимо условие за законосъобразността на
административния акт за прекратяване на служебното правоотношение, поради което
не е необходимо излагането на други мотиви.
Поради това не се възприемат изложените в противна насока аргументи в жалбата.
Предвид изложеното се следва, че е спазена установената от закона форма и не са
налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
При
издаване на процесната заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Ирелевантен в процесния случай е
факта, че жалбоподателката при прекратяване на служебното правоотношение е
ползвала разрешен отпуск за временна неработоспособност. ЗДСл не свързва
ползването на законоустановен отпуск със специални последици по отношение на
прекратяването на служебното правоотношение на държавни служители, извън
предвидената в чл. 107б закрила, каквато хипотеза не е налице в процесния
случай.
По съществото на спора:
За да е
налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е необходимо
да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като
наименование – нормативно определена позиция в длъжностното разписание на
съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика. От доказателствата по делото се
приема, че в случая не е налице съкращаване на длъжността в хипотеза на
премахването й едновременно като нормативна позиция и система от определени
функции, задачи и задължения.
Съкращаване
на щата е налице и в случаите, когато длъжността продължава да съществува като
нормативно определена позиция в длъжностното разписание, но е намален броя на
служителите, които я заемат. Настоящата инстанция намира, че в случая е налице
именно тази хипотеза. Към дирекция “Общински приходи” към Столична община са
съществували до решение № 246 от 25.06.2020г. на СОбС 22
отдела “Общински приходи” след което отдел “Общински приходи-Витоша” и отдел “Общински приходи-Овча купел” са
обединени. Налице са 21 отдела “Общински приходи”. При обединяването на двата
отдела е запазена общата им щатна численост от 22 броя. Обединяването е
наложило едната от двете длъжности "началник отдел" да бъде съкратена
и органа по назначаването е преценил, че това следва да бъде длъжността
началник отдел "Общински приходи-Овча купел”.
Този
извод следва от утвърденото ново длъжностно разписание по силата, на което е
предвидена 1 бройка, вместо 2 за
длъжност началник отдел. За главен инспектор се запазва 1 бройка; за
старши инспектор са запазени 5 броики; за инспектор са предвидени 6 бройки,
вместо 5; за главен специалист се запазва 1 бройка; старши счетоводител са
запазени 4-те бройки и старши специалист
са запазени 2 бройки. Следователно е налице структурна промяна чрез създаване
на една нова бройка за длъжността инспектор и съкръщаване на 1 бройка от
длъжността началник отдел. Длъжността: началник на отдел “Общински
приходи-Витоша и Овча купел” към Дирекция “Общински приходи” продължава да
съществува като нормативна позиция и като система от функции, задължения и
изисквания. Броят на длъжностите "началник на отдел" в Дирекция
“Общински приходи” е намален от 22-ма на 21, като намалението е поради
обединяването на двата отдела в един “Общински приходи-Витоша и Овча купел”.
Налице е съкръщаване на щата, тъй като е намален броя на служителите, която я
заемат. Нова длъжностна характеристика не е изготвяна, а всички 21 началник на
отдел “Общински приходи” изпълняват тази длъжност с еднакви длъжностни
характеристики.
Действително
дейността на отдела, на който жалбоподателката
е била началник, реално не е прекратена, тъй като е останала да се
упражнява в новообразувания отдел - “Общински приходи-Витоша и Овча купел”. С
оглед обединяването на отдел "Общински приходи-Витоша” и оглавявания от
жалбоподателката отдел “Общински приходи-Овча купел” длъжността й като
"началник отдел" не е
престанала да съществува, а е поета със същото съдържание, но от едно лице в
новообразувания отдел. Преценката на органа да предприеме процесното
оптимизиране на отделите в Дирекция "Общински приходи” не подлежи на съдебен контрол. Доколкото
ответникът по делото сочи, че след преобразуването не са изготвяни нови
длъжностни характеристики се приема, че вида и обема на заложените в двата
отдела функции преди извършеното преструктуриране и след него са едни и същи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването
утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с
възможността да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във
вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена. В съответствие с така
очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за
промяна в числеността, установена за дадена длъжност е въпрос на
целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация
на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол.
В
конкретния случай е съкратена ръководна длъжност, а е създадена експертна
такава, с която е запазена общата численост на отдела. И тъй като в ЗДСл
липсват разпоредби, които да задължават органа по назначаването да извърши
подбор, а при ответника по жалбата липсват разписани писмени правила и
процедури, които да го задължават за извършването на такъв, не може да бъде
упражнен контрол за законосъобразност върху преценката по целесъобразност на
Кмета на Столична общината кой от служителите да съкрати. В ЗДСл липсва и задължение за органа по
назначаване да предлага друга длъжност на съкратения държавен служител. С оглед
на това доводите изложени в жалбата, че са запазени идентични функции,
задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемала, не променят
факта на реално съкращаване на нейната длъжност. Преценката коя длъжност или
бройка на длъжността да бъде съкратена, е свързана с оперативната
самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по
най-ефикасен начин. В правомощията на органа по назначаването е да извършва
структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост.
При това обстоятелство не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително
е целесъобразно съкращението, при осъществяване на промени в структурата и в
организацията на работа в администрацията. В случая е налице съкращаване на
длъжността изразяващо се в намаляване бройката на служителите, натоварени с
изпълнението й, макар длъжност със същото наименование и функции да продължава
да съществува.
Предвид горното налице са
основания за извод, че е налице реално
съкращаване на длъжността изразяващо се в намаляване бройката на
служителите, натоварени с изпълнението й.
Следващия аргумент на защитата е, че прекратяване на служебното
правоотношение е в нарушение на чл. 333, ал. 1 от КТ. Този довод е
релевантен за изхода на делото и същият следва да се разгледа.
От данните по делото е видно, че към дата на прекратяване на служебното
правоотношение жалбоподателката боледува от заболяване, включено в
приложното поле на Наредба № 5 от 20.02.1987г.. Съдът приема също така, че по отношение на
служителката следва да се приложи
закрилата на норма на чл. 333, ал. 1 от КТ, независимо, че
разпоредбите на ЗДСл, регламентиращи статута на работещите по служебно
правоотношение, не предвиждат аналогична защита за държавните служители, които
страдат от заболяванията, изброени в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното
здраве и председателя на ЦС на БПС, (обн., ДВ, бр. ЗЗ от 28.04.1987 г., в сила
1.01.1987г./ Наредбата) и същевременно липсва препращаща разпоредба към КТ за
тази хипотеза.
От доказателствата по делото се
приема, че с вх. № СОА 20-БЛ09-734 от 29.05.2020г. в Столична община е
депозиран болничен лист № Е20200712306 за временна
неработоспособност на Р.В. за периода от
21.05.2020г. до 22.06.2020г., с диагноза: доброкачествено
новообразувание на млечната жлеза, с
посочен режим на лечение болничен и домашен. От епикриза, издадена то МБАЛ „****“
ООД се установява, че В. е с онкологично заболяване на гърдата и е претърпяла
на дата 01.06.2020г. операция. С вх. № СОА 20-БЛ09-819 от 30.06.2020г. в
Столична община е депозиран болничен лист №
Е20200712397 за временна неработоспособност на Р.В. за периода от 23.06.2020г. до 22.07.2020г., с диагноза:
доброкачествено новообразувание на млечната жлеза.
От писмо с вх. № 2547 от
01.09.2020г. се установява, че не е искано предварително разрешение от
Инспекцията по труда преди прекратяване на правоотношението.
Настоящият състав намира, че наличните,
при ответника преди датата на прекратяване на служебното правоотношение медицински документи-болнични листи, издадени
по реда на НМЕ са годни доказателства, които удостоверяват, че лицето е в
състояние на временна неработоспособност,
в т.ч. и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Състоянието
на временна неработоспособност е основание за ползване на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на ползвания отпуск. По разбиране на състава,
с оглед на данните, че лицето е неработоспособно, т.е. боледува и с оглед
вписаната в Епикризата, издадена то
МБАЛ“****“ ООД окончателна диагноза: МКБ 10: С.50.3. Злокачествено
новообразувание на долен вътрешен квадрант на млечната жлеза, поставена след имунохистологично изследване и
отстранено с оперативна намеса на радикална ексцизия на аксиларни лимфни възли,
обективирана в оперативен протокол № 357 от 01.06.2020г. се приема, че е налице онкологично заболяване. Онкологичното
заболяване е само злокачествено. Вписаната окончателна диагноза в епикризата доказва
вида и характера на заболяването, от което страда лицето, съгласно чл. 293, ал.
3, т. 3 от НРД №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022г.. Като неоспорена по съответния ред същата се приема
за годно доказателство въз основа на което се приема, че в случая е следвало да
се процедира по реда на Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333,
ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3 от
Наредба № 5 от 20.02.1987г. документите намиращи се при ответника е трябвало да
се представят на ТЕЛК за мнение. ТЕЛК след изясняване на здравословното
състояние, издава експертно решение, в което
посочва болестта, от която страда лицето, прави преценка на
трудоспособността му, на показаните и противопоказаните условия на труд и
целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма
при евентуална промяна в условията на труд. След получаване на мнението се
сезира инспекция по труда за даване на предварително разрешение, съгласно чл.
333, ал. 1 от КТ. Липсата на процедура по взимане мнението на ТЕЛК, и искане на предварително разрешение на
инспекцията по труда, съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по
закрилата при уволнение. Нарушената процедура води до нарушаване на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ и е основание за отмяна на уволнението дори без
да се разглежда спорът по същество. Закрилата
по чл. 333 от КТ
има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици
на уволнението по социални и хуманни критерии. Тя е предварителна, доколкото
предхожда извършването на уволнението и го поставя в зависимост от получаването
на предварително разрешение от определен държавен орган. Регламентирането й в
КТ сочи, че закрилата обхваща всички лица, работещи по трудово правоотношение.
Според актуалната съдебна практика на
Върховния административен съд - Решение
№ 7237 от 11.06.2020г. на ВАС по АД № 2895/2020г., Решение № 1204 от 27.01.2020г. на ВАС по АД № 5536/2019г., решение № 4151 от 30.03.2018г. на ВАС по АД
№ 494/2015г., оставено в сила с решение № 10283 от 31.07.2018г. по АД №
6150/2018г. на ВАС, 5-членен състав; решение № 6014 от 15.05.2017г. по АД №
12369/2014г. на ВАС, както и при съобразяване с решение от 09.03.2017г. по дело С-406/2015
г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) се приема, че приложното поле на
националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по
трудово правоотношение, следва да се
разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със
същото увреждане. В контекста на
тълкуването, дадено от СЕС, нормите на националното и общностното право, в
случая за разрешаване на спорния въпрос превес следва да се даде на уязвимото
състояние на лицето с увреждане. Съгласно чл. 633 от ГПК
решението на Съда на Европейските общности/СЕС/ е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България. Поради това
следва да се предостави специалната
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, не с оглед характера и
вида на правоотношението, а предвид здравословното му състояние.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено в противоречие с
материалноправните разпоредби. Данните по делото безспорно сочат, а и
ответникът не спори за това, че предварително разрешение от Инспекцията по
труда не е поискано, въпреки диагностицираните заболявания на служителя, които е
трябвало да се произнесе ТЕЛК дали са включени в Наредба № 5/1987г. Оспореният
административен акт е в противоречие с изискванията за равно третиране и
забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд,
установени с разпоредбите на ЗЗДискр и Директива
2000/78/ЕО. Неспазването на приложимата процедура по чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ и Наредба № 5/1987г., свързана със задължението на
работодателя да предприеме необходимите действия, преди да прекрати
правоотношението със служителя, имащ съответното увреждане, представлява нарушение
на материалния закон. Налице е основание
за отмяна на процесната заповед по чл.
146, т. 4 от АПК.
Жалбата е основателна. Заповед № СОА20-РД15-8627
от 02.07.2020г. на Кмета на Столична община ще се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора
жалбоподателката има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена.
Придружена е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по договор
за правна помощ от 15.07.2020г. Постъпило е възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020г.,
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение
по настоящото дело е 500 лв. Производството се е развило две съдебни заседания,
в които са събрани писмени доказателства. Представени са от адв. И. и писмени бележки, в които е изразила становище
по съществото на правния спор. Правният спор не разкрива фактическа и правна
сложност. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обосновано и
справедливо по смисъла на чл.
36, ал. 2 от ЗА, е възнаграждение в
минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г., а именно - 500
лв. Затова на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение следва да бъда възложено
на ответника до размер от 500 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № СОА20-РД15-8627 от
02.07.2020г. на Кмета на Столична община.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр.
София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
Р.Г.В., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва от страните
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението му.
СЪДИЯ:/п/