РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1522
гр. Пловдив, 26 юли 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2081 по описа
за 2013 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е във
връзка с Решение № 10220/08.07.2013 г., постановено по адм. дело №
5079/2013 г. по
описа на Върховен административен съд, с което е отменено Решение
№ 257/07.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3543/2012 г. по описа на
Административен съд – гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К.К.К.
*** против Ревизионен акт № *********/17.07.2012 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Кърджали, потвърден с Решение №
1326/12.10.2012 г. на Директора на Дирекция „ОУИ“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
относно определените допълнителни задължения за внасяне за вноски за държавното
обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване –
Универсален пенсионен фонд и за задължително здравно осигуряване за периодите
2005 г. и 2006 г., а делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг
състав на съда.
При новото разглеждане на
делото, съобразно указанията на висшия по степен съд изложени в отменителното
решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производството е оспореният от К.К.К., ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, Ревизионен акт (РА) № *********/17.07.2012
г., издаден от К.Г.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с Решение № 1326/12.10.2012
г. на Директора на Дирекция „ОУИ“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установени задължения за задължителни осигурителни
вноски, както следва: вноски за ДОО за 2005 г. в размер на 2028 лв., ведно със
законните лихви в размер на 2824,93 лв.; вноски за ДОО за 2006 г. в размер на
1655,28 лв., ведно със законните лихви в размер на 1917,40 лв.; вноски за
ДЗПО-УПФ за 2005 г. в размер на 234 лв., ведно със законните лихви в размер на
325,95 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2006 г. в размер на 348,48 лв., ведно със
законните лихви в размер на 403,66 лв.; вноски за ЗО за 2005 г. в размер на 468
лв., ведно със законните лихви в размер на 358,63 лв.; вноски за ЗО за 2006 г.
в размер на 522,72 лв., ведно със законните лихви в размер на 330,92 лв.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска
неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
4. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № 1107051/28.12.2011 г. е сложено начало на ревизията на
жалбоподателя с обхват Данък по чл. 38 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2005 г.
до 31.12.2006 г., както и вноски за ДДО, за ДЗПО-УПФ и вноски за ЗО за
самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г., като е определен краен срок за приключването й до два месеца, считано от
датата на връчване на посочената заповед (09.01.2012 г.). Последвало
е издаваното на ЗВР № 1201281/08.03.2012 г. и ЗВР № 1201826/06.04.2012 г., с която
срокът на ревизията е удължен до 09.05.2012 г.
Цитираните ЗВР са издадени от П.Д.С.
– Началник сектор “Ревизии” Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.
7. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е
издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1201826 от 23.05.2012 г. Впоследствие е
издаден и оспореният РА.
8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно
упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото
упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена на
основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД
на НАП гр. Пловдив, както и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1201826/29.05.2012
г., издадена от П.Д.С. – Началник сектор “Ревизии” Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП гр. Пловдив.
9. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице К.К. е вписан в
Търговския регистър като едноличен търговец с фирма „ТВ САТ – К.К.”, чрез която
се е осигурявал като самоосигуряващо се лице за всички осигурени социални
рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица през
ревизираните периоди 2005 г. и 2006 г.
С оспорения РА на К., са определени данъчни
задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. и 2006 г., както и задължителни
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОО за същите години. Ревизията е
извършена по реда на чл. 122 – 124а ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В ревизионния акт е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.
2 ДОПК, въз основа на което са изчислени доходи с неустановен произход за 2005 г.
в размер на 162 563,90 лв. и за 2006 г. – 375 619,09 лв., към тях е прибавена
декларирана от лицето данъчна основа за съответната година, приспаднати са
съответните облекчения и е изчислена годишна данъчна основа за облагане: за
2005 г. - 167 194,70 лв. и за 2006 г. – 396 316 лв., върху която съответно са
изчислени размерите на годишните данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./,
както следва: за 2005 г. – 39 586,70 лв., от които за довнасяне – 38 964 лв.;
за 2006 г. – 94 479,80 лв., от които за довнасяне - 90 148,60 лв. При
определяне на задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за 2005
г. и 2006 г. е посочено, че осигурителният доход на ревизираното лице в
качеството му на самоосигуряващо се лице, е определен по реда на чл. 122-124а ДОПК, предвид констатираните факти и обстоятелства за наличие на основание по
чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и установените размери на годишната данъчна основа за
облагане с данък върху доходите за съответната година. За всяка от двете години
са направени констатации, че ревизираното лице е внасяло осигурителни вноски
върху минималния осигурителен доход и е направило годишно изравняване съобразно
декларирания с годишната данъчна декларация /ГДД/ за съответната година
облагаем доход. Предвид определените при ревизията годишни данъчни основи за
всяка от годините (за 2005 г. - 167 194,70
лв., за 2006 г. – 396 316 лв.), които
надвишават максималния осигурителен доход за съответната година (15 600 лв. за 2005 г. и 16 800 лв. за 2006 г./, се дължи годишно изравняване върху доходите съобразно
максималния осигурителен доход за съответната година, както е определен със
Закона за бюджета на ДОО.
10. РА
е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” – Пловдив по реда на чл. 152 – 155 ДОПК, който е постановил
решение № 1326/12.10.2012 г., с което е потвърдил РА в обжалваната част за
установени задължителни осигурителни вноски (включително и установените задължения
за ЗОВ за 2007 г., които не са предмет на настоящото производство), и е отменил РА в обжалваната част относно направените
констатации и установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г.
и 2006 г., ведно с прилежащите лихви, като на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е
върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за
извършване на нова ревизия на К.К. за задълженията му по ЗОДФЛ /отм./ с цел
правилно и законосъобразно определяне на данъчните задължения при съобразяване
с изводите, направени в решението. В мотивите на решението като основание за
отмяната на РА, в частта, относно определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ
/отм./ за 2005 г. и 2006 г. е посочено, че със заповед за възлагане на ревизия
№ 1107051/28.12.2011 г. е възложена ревизия на К.К. за определяне на данъчни
задължения – данък по чл. 38 ЗОДФЛ /отм./ и не е възлагана ревизия за
определяне на задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./, каквито са установени с РА,
поради което е направен извода, че органът, издал РА не е бил компетентен да
определи данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./.
11.
Този резултат е обжалван от К. пред Административен съд Пловидв, във връзка с
което е образувано адм. дело № 3543/2012 г., приключило с постановяване на Решение
№ 257/07.02.2013 г. С така постановеното съдебно решение жалбата на К. е
отхвърлена изцяло.
12. Както вече бе казано, с Решение
№ 10220/08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5079/2013 г., Върховният административен съд е отменил Решението
(№
257/07.02.2013 г.) на ПАС, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К.К.К.
против процесния РА, потвърден с Решение № 1326/12.10.2012 г. на Директора на
Дирекция „ОУИ“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определените допълнителни
задължения за внасяне за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за периодите 2005 г. и
2006 г., а делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на
съда.
За
да постанови решението си (№
10220/08.07.2013 г.), Върховният административен съд е приел, че предвид решението на Директора на Дирекция „ОУИ”,
с което е отменен РА в частта, с която са определени данъчни задължения по чл.
35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. и 2006 г., изчислени върху данъчна основа,
определена по реда на чл. 122-124 ДОПК, определянето на задължения за
задължителни осигурителни вноски за тези две години след годишно изравняване на
доходите върху максималния осигурителен доход за съответната година, е
необосновано. При това положение е прието, че като е отхвърлил жалбата на К.К. против
тези задължения – за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОО за 2005 г. и 2006 г. и съответните
лихви за забава, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - при
неизяснена фактическа обстановка и невъзможност за преценка относно правилното
приложение на материалния закон, тъй като изводът относно размера на
задълженията за трите вида задължителни осигурителни вноски е направен въз
основа на изводите в РА относно размера на годишната данъчна основа за облагане
с данък върху доходите на физическите лица – по чл. 35 ЗОДФЛ, определен по
особения ред по чл. 122-124 ДОПК. в която част обаче, РА е отменен при
задължителното обжалване по административен ред, а преписката в тази част е
върната за възлагане на нова ревизия. Следователно, не е налице установяване на
годишни данъчни основи за 2005 г. и 2006 г. в конкретен размер, поради което не
може да се приеме по презумпция, че щом е било установено наличие на основание
по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, то получените доходи от ревизираното лице, за
които се дължат задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОО, са
били в размер на максималния осигурителен доход за съответната година или в
размер, надвишаващ този доход. Всъщност не може презумптивно дори да се приеме,
че лицето е получило доходи, които надвишават декларирания от него размер със
съответната годишна данъчна декларация, доколкото е осъществено изравняване
след подаване на декларациите и съответните задължения са внесени.
Посочено
е още в решението, че ревизираното лице е задължително осигурено лице на
основание чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно
чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4
са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета
на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия
член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от
минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход; окончателните
осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен
доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация; годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения
с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на
съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски.
С
оглед изложеното ВАС е посочил, че след като с Решение № 1326/12.10.2012 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив, преписката е върната
за извършване на нова ревизия относно облагането по ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. и
2006 г., то с оглед изясняване на спора от фактическа страна и за преценка дали
правилно е приложен материалния закон, първоинстанционният съд е следвало да
установи как е приключила ревизията относно посочените задължения, като в тази
връзка е следвало да прецени дали е налице необходимост от спиране на съдебното
производството до приключване на производството по установяване на задълженията
по чл. 35 /ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. и 2006 г. с влязъл в сила ревизионен акт,
след което да прецени дали задълженията за задължителни осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за същите две години са определени законосъобразно с
обжалвания РА.
С
тези мотиви ВАС е обосновал отмяната на първоинстанционното решение в тази част
и на основание чл. 222, ал. 2, ал. 1 и 2 АПК делото е върнато за ново
разглеждане от съда при спазване на указанията, дадени с настоящото решение.
13. С оглед дадени от ВАС
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и след извършените
в тази връзка проверки, бе установено, че по отношение на К.К., във връзка с
Решение № 1326/12.10.2012 г. на Директора на Д”ОУИ” – Пловдив, е образувано
повторно ревизионно производство приключило с издаването на Ревизионен акт №
*********/21.03.2013 г. Последният е обжалван по административен ред, като с
Решение № 604/18.06.2013 г., Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив потвърждава
посочения РА, в частта, относно установените на К.К. задължения за данък по чл.
35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер
на 90 148,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 63 328,74 лева и отменя същия в частта, относно
установените задължения на ревизираното лице за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г.
Ревизионен акт №
*********/21.03.2013 г., в частта потвърдена с Решение № 604/18.06.2013 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е обжалван по съдебен ред пред Административен съд –
Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 2126/2013 г. по описа на
съда.
В тази връзка
съдебното производство по настоящото дело бе спряно до приключване на адм. дело
№ 2126/2013 г. по описа на ПАС с влязъл в сила съдебен акт.
14. С Решение № 163/30.01.2015
г. постановено по адм. дело № 2126/2013 г. по описа на ПАС,
жалбата на К.К.К. против Ревизионен акт №*********/21.03.2013 г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение №
604/18.06.2013 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта, относно
определен допълнително дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер
на общо 90 148,60 лв., ведно със законните лихви в размер на 63 328,74 лв., е ОТХВЪРЛЕНА.
Решението на ПАС е
оставено в сила с Решение № 3275/22.03.2016 г. постановено по адм. дело №
3526/2015 г.
С Определение №
643/11.04.2016 г. производството по настоящото дело е възобновено.
ІV. За
правото :
15. В конкретния
казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се
приеме, че констатациите на органите на приходна администрация не са основани
на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях
правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се
констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Това обаче не е в състояние да санира неточните фактически констатации и
направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на
материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
16. На
първо място, следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 1 от 18.05.2016 г. на Върховния административен съд на Република България –
Общо събрание на колегиите, по тълкувателно дело № 3/2015 г., което според чл. 130, ал. 2 от Закона
за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С това тълкувателно решение е постановено, че разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване
на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода
преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.
Обсъжданата
разпоредба
на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й
е придадено обратно действие, същата не може да служи като основания за
определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в
сила.
Само това е достатъчно оспореният РА, в частта, относно установените на К.К. ЗОВ за периода
от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., да бъде
отменен.
17. На
следващо място, обстоятелството, че е констатиран укрит доход все още не
означава, че следва да се определя нов размер на дължимите от лицето ЗОВ за
съответната година. Първо, следва да бъде доказано, че този доход е от трудова
дейност и едва тогава да се пристъпи към определяне на нов размер на дължимия
ЗОВ. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 6, ал. 2 от КСО в приложимата
редакция, според която доходът, върху който се дължат
осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и
неизплатени, и други доходи от трудова
дейност. Към изложеното следва да се добави, че за правилното определяне на
месечните осигурителни вноски, съответно на дължимите лихви върху тях, е наложително
размерът на осигурителния доход да се определя за всеки месец поотделно.
Констатации
в горната насока, разбира се, не се съдържат в оспорения РА.
В
обобщение следва да се посочи, че след като липсват каквито и да било
доказателства, установеният от органите по приходите укрит доход (с Ревизионен
акт № *********/21.03.2013 г.) да е от трудова дейност,
приравняването на същия на осигурителен доход би било фактически и правно
необосновано, доколкото законодателят не е създал подобна презумпция.
Изложеното
в настоящия параграф също е самостоятелно основание за отмяна на оспорения РА в
разглежданата част.
18. Най-сетне, следва да се посочи,
че с оглед Решение
№ 604/18.06.2013 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № *********/21.03.2013 г. (издаден
при повторната ревизия на жалбоподателя), в частта, относно установените
на К.К. задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г., изчислени
върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122-124 ДОПК, определянето на
задължения за задължителни осигурителни вноски за тази година след годишно
изравняване на доходите върху максималния осигурителен доход за съответната
година, е изцяло необосновано.
Изводът
относно размера на задълженията за трите вида задължителни осигурителни вноски
е направен въз основа на изводите в РА относно размера на годишната данъчна
основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица – по чл. 35
ЗОДФЛ, определен по особения ред по чл. 122-124 ДОПК. в която част обаче, РА е
отменен при задължителното обжалване по административен ред, а преписката е
върната за възлагане на нова ревизия, като издаденият при повторната ревизия РА
№ *********/21.03.2013 г. също е отменен от Директора на
Дирекция „ОДОП” - Пловдив (с Решение № 604/18.06.2013 г.). Следователно, не е налице установяване на годишни
данъчни основи за 2005 г. в
конкретен размер, в резултата на укрит доход, който евентуално би могъл да бъде
и осигурителен такъв.
19. Тези
съображения налагат извод за незаконосъобразност на процесния РА в обсъжданата
част. Той ще следва да бъде отменен.
V. За разноските:
25. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и чл. 226,
ал. 3 АПК на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер
на 1,60 лв. – съответната част от заплатените държавни такси.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № *********/17.07.2012 г., издаден
от К.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ
Кърджали, потвърден с Решение № 1326/12.10.2012 г. на Директора на
Дирекция „ОУИ“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с
която на К.К.К., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, са установени задължения за
задължителни осигурителни вноски, както следва: вноски за ДОО за 2005 г. в
размер на 2028 лв., ведно със законните лихви в размер на 2824,93 лв.; вноски
за ДОО за 2006 г. в размер на 1655,28 лв., ведно със законните лихви в размер
на 1917,40 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2005 г. в размер на 234 лв., ведно със
законните лихви в размер на 325,95 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2006 г. в размер
на 348,48 лв., ведно със законните лихви в размер на 403,66 лв.; вноски за ЗО
за 2005 г. в размер на 468 лв., ведно със законните лихви в размер на 358,63
лв.; вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 522,72 лв., ведно със законните лихви
в размер на 330,92 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати
на К.К.К., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл. 8 от ДОПК ***, сумата от 1,60 лв., представляваща съответната
част от заплатените държавни такси.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/