№ 65
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502267 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано
е по частна жалба на „Профи кредит България“ с ЕИК:
********* против разпореждане №14493/07.12.2022г.,постановено по ч.
гр.д.№ 7655/2022. по описа на PC-Бургас,с което е оставено без уважение
заявление по чл.410 ГПК, предявено от заявителя/ настоящ частен
жалбоподател/ срещу Т. Н. П. и К. Л. К. ,двамата от гр.*** в частта му, с
която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
парично вземане за следните парични задължения при условията на
разделност по договор за потребителски кредит от 16.05.2013 г. :по 368,11
лв..-договорна лихва за периода от 01.03.2015 г. до 01.06.2017 г.; ,както и
претенцията за разноски над присъдената сума от 19,98 лв
В частната жалба се заявява становище за необоснованост на
обжалваното разпореждане и съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, като се твърди, че районния съд е излязъл
извън рамките на външното формално изследване на претендираното
задължение. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на
заповед за изпълнение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид, че частната жалба е
предявена правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано
заявление от „Профи кредит България „ЕООД –гр.София ,с което се
претендира по реда на чл. 410 от ГПК да бъде разпоредено длъжниците Т. Н.
П. и К. Л. К. ,двамата от гр.*** да му заплатят при условията на разделност
по договор за потребителски кредито от 16.05.2013 г. следните суми: по
1
228,25 лв. – неплатена главница ,дължима по договора за потребителски
кредит ,по 368,11 лв.—договорна лихва за периода от 01.03.2015 г. до
01.06.2017 г. ,по 142,95 лв. –лихва за забава върху главницата за период от
01.06.2017 г. до 24.11.2022 г. ,както и законната лихва върху главницата от
входиране на заявлението до окончателното изплащане ,заедно със сторените
по делото разноски ,от които 29,57 лв. –за държавна такса и 180 лв.-
юк.възнаграждение..Към заявлението е представено пълномощно ,договор за
револвиращ заем от 16,05.2013 г.и удостоверение за наследници .
Районният съд е е уважил заявлението в частта досежно
претендираните вземания за главницата и мораторна лихва,заедно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението и съразмерно
за разноски.
С обжалваното разпореждане от 07.12.2022 г. първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането в частта му по отношение на
претендираните парични задължения за сумата от по 368,11 –договорна
лихва за сочения период поради обстоятелството ,че тези вземания се
основават на неравноправни клаузи по договор за потребителски кредит от
16.05.2013г..; ,както и претенцията за разноски над присъдената сума от
19,98 лв,., като се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК-
поради противоречие на заявените вземания с добрите нрави,както и като е
приел ,че вземанията са основани на договор за потребителски кредит ,който
е изначално недействителен –съгл.чл. 10а,чл. 11 ал. 1 т.10 вр.чл. 19 ал.1-4,чл.
21 ,чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. В тази връзка БРС се е позовал на нормата на чл. 19
т. 4 от Закона за потребителския кредит вр. с ПМС № 426/18.12.2014 г.,който
забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва.Съдът е приел ,че клаузите от договора
за потребителски кредит ,педвищдащи годишна възнаградителна лихва от
97,66 %,разняваща се на 1119 лв.,при отпуснат заем от 500 лв. ,с посочен в
договора ГПР от 149,04% и общо дължима сума от 2034,93 лв. са нищожни
на осн.чл. 19 ал. 5 от ЗПК ,а и на осн.чл. 143 ЗЗП са и неравноправни и
противоречат на добрите нрави .
Настоящият съдебен състав намира обжалваното
определение за правилно и препраща към изложените мотиви на РС по реда
на чл. 272 от ГПК .
На основание чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания
за парични суми или заместими
вещи, ако искът е подсъден на районния съд. Хипотезите, в които съдът не
издава заповед за изпълнение са посочени в чл. 411, ал. 2, т. 1- 4 вкл. ГПК. В
т. 2 е посочено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането
противоречи на закона и добрите нрави. Предвид изложеното, съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави.
Видно от депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са
индивидуализирани в достатъчна степен/ с изключение на това за таксата за
2
извънсъдебно събиране на вземането /.
Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва .В случая ответникът е
получила 500 лв. заем ,а е следвало да върне 2034,93 лв. Затова и на осн.чл.
19 ал. 5 от ЗПК договорките за заплащане на суми над петкратния размер на
законовата лихва са нищожни . По тези съображения вземането по договора
за договорна лихва . Разбирането, че лихви в размер на над 50% по кредити,
раздавани от небанкови финансови институции, е нормално да бъдат
уговаряни и получавани, тъй като паричният ресурс на небанковите кредитни
институции бил много по-скъп от този на банките , съдът ще остави без
коментар поради абсурдността на поддържаните тези. Всичко това дава
основание да се приемат изцяло изводите на първоинстанционния съд
относно основателността на искането за заплащане на договорна лихва от
97,66 % ,поради което правилно заявлението по това перо не е било уважено
Действително целта на заповедното производство е да се ускори
съдебния процес като се установи, че вземането не се оспорва и се издаде
изпълнително основание за него. В тази връзка, заповедният съд извършва
външното формално изследване на претендираното задължение, но доколкото
по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът в заповедното производство е
длъжен да извърши преценка за съобразността на заявеното по реда на чл. 410
ГПК вземане със закона и с добрите нрави, то той следва да oсигури
реализация на правото на заявителя, но само в рамките, в които е зачетено от
правния и обществен ред в страната, с оглед на конкретното твърдяно от
последния правоотношение. Поради изложеното, не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя, че в заповедното производство съдът, дължи
проверка единствено на формалната външна редовност на заявлението по чл.
410 ГПК, а споровете относно процесиите претендирани вземания следва да
се решат по исков ред при евентуално възражение на длъжника. Съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, което налага да изясни въпроса относно валидност на
уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да не бъде направено
възражение от длъжника.
По изложените съображения съдът намира обжалваното разпореждане
за правилно, което налага то да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА р азпореждане № 14493 от 07.12.2022 г.
,постановено по ч.гр.д.№ 20222120107655. по описа на РС-Бургас за 2022 г. ,В
3
ЧАСТТА ,с която е е оставено без уважение заявление по чл.410 ГПК,
предявено от „Профи кредит България“ с ЕИК: ********* ,със седалище и
адрес на управление- гр.София ,бул.“България „ № 49 ,бл.53Е,вх. В
,представлявано от Светослав Николов ,Цветелина Станева и Ярослав
Кжищоф срещу Т. Н. П. ,ЕГН********** и К. Л. К.,ЕГН **********
,двамата от гр.***,ж.к."***" бл.** вх.* ет.* , с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично вземане за следните
парични задължения при условията на разделност по договор за
потребителски кредит от 16.05.2013 г. :по 368,11 лв..-договорна лихва за
периода от 01.03.2015 г. до 01.06.2017 г.; ,както и претенцията за разноски
над присъдената сума от 19,98 лв
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжаалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4