№ 1159
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520101468 по описа за 2021 година
Ищецът „ А1” ЕАД с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД
твърди, че с ответника Робев Такси ЕООД бил сключил договор за
използване на мобилни услуги, партида *********, ID на договор Р0330281.
За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора. По договора била
използвана мобилна услуга, активирана със Приложение № 1 от 24.03.2016 г.,
за срок от две години и активиран тарифен план М-тел мобилен интернет
Сърф XL за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 34,90 лв.
Уговорена била 50 % отстъпка от първоначалния двугодишен срок на
договора, като след изтичане на срока на договора се прилагала стандартната
месечна абонамента такса по т. 3.1.4. от приложението. След изтичане на
определения срок на договора същия продължил действието си като
безсрочен. До м. юли 2019 г. абонатът заплащал използваните услуги, след
което спрял да плаща. По договора били издадени 9 броя фактури на обща
стойност 276,98 лева. Фактурата № *********/16.08.2019 г. на стойност 34,90
лв. била частично платена в размер на 29,11 лв., поради което се претендирал
остатък от 5,79 лв., а по фактура № *********/20.04.2020 г. на стойност 34,90
лв. било издадено кредитно известие за сумата от 18,61 лв. като се
претендирал остатък от 16,29 лв. Длъжникът не заплатил задълженията си,
1
поради което на 05.02.2021 г. било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и
било образувано ч.гр. дело № 698/2021 г. по описа на РРС. По него била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 276,98
лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги
по договор Р0330281 за периода от 14.07.2019 г. до 13.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, 25,00
лева – държавна такса и 300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срок по чл. 414 от ГПК на 16.02.2021 г. подал възражение,
поради което предявили настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 276,98 лева – месечни такси и потребление за
използвани услуги по договор Р0330281 за периода от 14.07.2019 г. до
13.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021 г. до
изплащане на вземането.
Ответникът Робев Такси ЕООД счита предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по гр. д. № 698/2021 г. по описа
на РРС, с която е разпоредено на длъжника Робев Такси ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 276,98 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор Р0330281 за периода от 14.07.2019 г. до
13.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021 г. до
изплащане на вземането, 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение. Длъжникът в срока по чл.414 от ГПК подал
възражение срещу издадената Заповед по чл.410 от ГПК, поради което съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който
е предмет на настоящия правен спор.
При извършена служебна справка по партидата на ищеца в търговския
регистър се установи, че считано от 18.05.2018 г. „ А1” ЕАД е новата фирма
(търговско наименование) на „ Мобилтел” ЕАД . Налага се извода, че по
същество се касае до същия правен субект, с когото ответникът сключил
договор за мобилни услуги.
2
Между страните бил сключил договор за използване на мобилни
услуги, партида *********, ID на договор Р0330281. За всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора. По договора била използвана
мобилна услуга, активирана със Приложение № 1 от 24.03.2016 г., за срок от
две години и активиран тарифен план М-тел мобилен интернет Сърф XL за
мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 34,90 лв. Уговорена
била 50 % отстъпка от първоначалния двугодишен срок на договора, като
след изтичане на срока на договора се прилагала стандартната месечна
абонамента такса по т. 3.1.4. от приложението. След изтичане на определения
срок на договора същия продължил действието си като безсрочен. До м. юли
2019 г. абонатът заплащал използваните услуги, след което спрял да плаща.
По договора били издадени 9 броя фактури на обща стойност 276,98 лева.
Фактурата № *********/16.08.2019 г. на стойност 34,90 лв. била частично
платена в размер на 29,11 лв., поради което се претендирал остатък от 5,79
лв., а по фактура № *********/20.04.2020 г. на стойност 34,90 лв. било
издадено кредитно известие за сумата от 18,61 лв. като се претендирал
остатък от 16,29 лв.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза процесните фактури били отнесени в
счетоводството на „А1 България" ЕАД по партида *********, ID на договор
Р0330281. В счетоводството на ответника процесните фактури не били
осчетоводени и ответникът не бил ползвал право на приспадане на данъчен
кредит по тях. И при двете страни по делото имало осчетоводени издавани и
плащани фактури за предходен период - март 2016 г.- юли 2019 г. както
следва: в счетоводството на „Робев-Такси" ЕООД само за периода м.март
2016 г. до м.септември 2016 г. вкл.; а в счетоводството на „А1България" ЕАД
- за целия период от март 2016 г. до м.юли 2019 г. вкл.; в счетоводството на
ищеца били отразени плащания по фактури издадени за периода октомври
2016 г. до м.юли 2019 г. вкл. само за номер **********, с месечна
абонаментна такса в размер на 34,90 лв., като в счетоводството на ответника
тези фактури не били отразени. Ответникът бил ползвал право на приспадане
на данъчен кредит само за фактурите издадени в периода м.март 2016 г. до
м.септември 2016 г.вкл. В счетоводството на ответника не била осчетоводена
фактура № ********* от 16.08.2019 г, т.е нямало и отразени плащания по нея.
3
В счетоводството на „А1 България"ЕАД имало осчетоводено плащане по
фактура №********* от 16.08.2019 г. на стойност 34,90 лв., което било в
размер на 29.11лв. Общият размер на задълженията на ответника в
счетоводството на ищеца бил 276,98 лв. Вещото лице в съдебно заседание е
посочило, че за периода от 19.09.2016 г. до 31.12.2019 г. имало отразени
плащания в счетоводството на ищеца и те били само за мобилен номер
**********.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза договорът на потребител „Робев-Такси" ЕООД при ищеца бил
обозначен с име: „Р0330261",ID на клиент: *********,ID нa партида:
*********. За посоченият период 14.07.2019г.-13.04.2020г. номерата били
със следният статус: за номер **********: Активиран бил в системата на
24.03.2016 год, като на дата 25.11.2019г. му били спрени изходящите
обаждания. На 24.01.2020г били спрени входящи и изходящи обаждания,
както и всички други услуги. На дата 28.04.2020г. мобилният номер е
анулиран в системата и при не можело да бъде възстановен. 3а номер
**********: активиран бил в системата на 09.03.2011год. На дата 16.08.2020г
мобилният номер бил анулиран в системата и не можел да бъде възстановен.
Установява се по категоричен начин, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги. От тях за
ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в
договорите услуги. В тежест на ответникът е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за
това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на общо 200.98 лв.,
представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги договор Р0330281.
Съдът приема, че ответникът не е заплатил за процесния номер
********** сумата от 200.98 лв. за предоставените му услуги. Това е така,
тъй като по една от процесните фактури №********* от 16.08.2019 г. е
направено частично плащане в размер на 29.11лв. Освен това за целия
период от 19.09.2016 г. до 31.12.2019 г. били заплащане на ищеца услугите
предоставени за номер **********. Житейски нелогично е изразеното от
процесуалния представител на ответника възражение, че някакво непознато
4
за ответника лице е активирало процесната сим карта на номер **********
без знанието на ответното дружество. Още повече, че съгласно чл. 301 ТЗ,
търговецът потвърждава действията на лице действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на
тези действия.
Следва да се посочи обаче, че ответникът не дължи заплащане за
периода след 24.01.2020г., тъй като на тази дата били спрени входящи и
изходящи обаждания, както и всички други услуги. В случая договорът
между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива
на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че
потребителят забавил плащането на търсената в настоящото производство
сума. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на
парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да
претендира единствено лихва за забава върху дължимата главница, или пък
неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок
размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата,
която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и
същевременно да претендира, възнаграждение за престация по вече
прекратения договор, която не е предоставил на абоната.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен за
сумата от 200.98 лв. представляващи неплатени месечни абонаментни и
използвани услуги за периода 14.07.2019 г. до 24.01.2020г., като над тази
сума искът следва да се отхвърли,
Предвид изхода на спора, ответникът ищецът следва да заплати на
сумата от 235.82 лв. – разноски по гр. д. № 698/2021 г. по описа на РРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът съобразно
уважената част от иска, дължи на ищеца направените от него разноски в
размер на 326.53 лв. На ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 96.03 лв., т.е. по компенсация
ответникът дължи на ищеца сумата от 230.50 лв.- разноски за
производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Робев Такси ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Църковна
независимост“№3, ет.5, ап.22 А, дължи на „А1България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден,
ул.“Кукуш“ № 1, с предишно наименование Мобилтел ЕАД, сумата от 200.98
лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор Р0330281 за периода от 14.07.2019 г. до 13.04.2020г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 04.02.2021 г. до окончателното и
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
08.02.2021 г. по гр. д. № 698/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1,
с предишно наименования Мобилтел ЕАД, срещу Робев Такси ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Църковна
независимост“№3, ет.5, ап.22 А, иск по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за
установено, че дължи сумата над 200, 98 лева до 276.98 лв., представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор Р0330281 за
периода от 14.07.2019г. до 13.04.2020, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2021 г. до окончателното и изплащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021 г. по гр. д.
№ 698/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Робев Такси ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.“Църковна независимост“№3, ет.5, ап.22 А, да
заплати на „А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с предишно
наименования Мобилтел ЕАД, сумата от 235.82 лв. – разноски по гр. д. №
698/2021 г. по описа на РРС и сумата от 230.50 лв.- разноски за настоящото
производство по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6