РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Пловдив, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500560 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника по спора П. В. Н.,
ЕГН – ********** срещу Решение № 4 860 от 06.12.2024 г., пост. по гр.д. № 3 409/2024 г. на
РС – Пловдив, с което е уважен предявеният от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК
********* иск по чл. 422 от ГПК, като е признато за установено, че Н. дължи на ищцовото
дружество сумата 138, 31 лв. – доставена и незаплатена ел. енергия в обект на потребления с
ИТН *** в *** за период 02.03.2022 г. – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.01.2024 г. / датата на подаване на заявлението в съда / и сумата 27, 96
лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 21.04.2022 г. – 18.01.2024 г. – които
вземания предмет на издадена по ч.гр.д. № 960/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед №
625/24.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението. Настоява, че за
исковия период той не е бил собственик на обекта, за който е начислена доставена ел.
енергия / обектът продаден още през 2021 г. на трето за спора лице – Бургойл БГ ООД /, нито
негов ползувател. Настоява, че отговорността за потребената в обекта ел. енергия за исковия
период е на новия негов собственик Бургойл БГ ООД, независимо дали на същия като
клиент е открита или не партида при ищцовото дружество. Настоява и че такава партида е
открита, а впоследствие закрита, а съдът създал процесуални пречки за установяването на
тези обстоятелства, като не задължил ищеца да декларира липсата или наличието им.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
1
Поддържа, че за исковия период въззивникът е бил крайния клиент на доставената от
дружеството ел. енергия за процесния обект и като така задължен да я заплати. Доставената
ел.енергия е правилно отчетена и остойностена – съгласно приетите заключения на СТЕ и
ССчЕ, но не е заплатена от потребителя й Н..
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК ********* срещу П. В. Н., ЕГН – ********** положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че Н. дължи на ищцовото
дружество сумата 138, 31 лв. – доставена и незаплатена ел. енергия в обект на потребления с
ИТН *** в *** за период 02.03.2022 г. – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.01.2024 г. / датата на подаване на заявлението в съда / и сумата 27, 96
лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 21.04.2022 г. – 18.01.2024 г. – които
вземания предмет на издадена по ч.гр.д. № 960/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед №
625/24.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Искът се основава на следните твърдения:
Ищецът в качеството си на краен снабдител по чл. 98а от ЗЕ е доставял в процесния
обект / жилищен / ел. енергия за исковия период в посочените в ИМ количество и стойност.
Ответникът е бил крайния клиент на така доставената ел. енергия - макар преди и към
началния момент на този период да е било влязло в сила Постановление на ЧСИ рег. № ***
по негово изп.д. № ***/*** г. за възлагане на имота на трето за спора лице – Бургойл БГ
ООД – гр. ***, то новият собственик все още не е бил въведен във владение от съдебния
изпълнител и към края на исковия период, съответно не е имало искане за промяна на
абоната и смяна на партидата на името на новия собственик. Същевременно ответникът е
бил ползвател на имота преди и през отчетния период – извънсъдебно признание негова
страна в този смисъл, обективирано в молбата му до „ ЕВН България Електроснабдяване „
ЕАД за възстановяване на прекъснатото от дружеството ел. захранване.
Ответникът не е депозирал отговор по иска. В първото съдебно заседание е взел
становище, че същият е неоснователен, т. к. за исковия период собственик на процесния
имот е третото за настоящия спор лице Бургойл БГ ООД, което на основание извършен от
ЧСИ въвод във владение е открило на свое име партида за имота преди исковия период,
съответно това трето лице има качеството и на ползвател на доставяната в имота ел.
енергия. Твърди още, че третото лице е платило същата на ищеца и неправомерно
последният търси второ плащане за нея от него - бившия собственик.
От фактическа страна по делото е установено и е безспорно, че ищецът е краен
снабдител на ел. енергия в процесния имот, който е бил собственост на ответника П. Н..
Няма спор също така и е установено, че по изп.д. № ***/*** г. на ЧСИ рег. № ***
имотът е изнесен на публична продан и възложен на трето за спора лице - Бургойл БГ ООД.
Не се установява датата на влизане в сила на възлагателното постановление, но няма спор,
че тази дата е преди началния момент на исковия период, като извод в тази насока се
обосновава и от представения по делото Протокол за насрочен от съдебния изпълнител за
17.03.2022 г. въвод на купувача Бургойл БГ ООД във владение на имота, от който протокол
се установява също така, че въводът не е осъществен и е насрочен нов за 31.03.2022 г..
По делото е представена предявена в ОС – Пловдив на 02.09.2021 г. ИМ от П. Н.
срещу Бургойл БГ ООД, по която е образувано гр.д. № 2261/2021 г. по описа на ОС -
Пловдив с предмет отрицателен установителен иск за собственост досежно реализирани на
2
публична продан имоти на Н., сред които и процесния. Исковете се отхвърлени с влязло в
сила решение.
Представена е Жалба от ответника Н. до ищцовото дружество от дата 03.12.2021 г.., с
която същият възразява срещу прекратеното от дружеството електроснабдяване на имотите,
предмет на казаната ИМ / препис от която приложена към жалбата / и иска възстановяване
на доставките на ел. енергия в тези имоти, като изрично заявява, че въпреки влязлото в сила
постановление за възлагане, той – а не Бургойл БГ ООД, е във владение на същите, което
владение осъществява чрез трети лица / „ мои близки хора „ / , както и че в тези имоти има
скъпи вещи, които охранява чрез СОД Дайкс, като прекъснатото ел. захранване препятства
тази охрана и създава огромен риск от кражба и унищожаване на имуществото.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническа експертиза се установява,
че за процесния период 02.03.2022 г. - 01.04.2022 г., ответникът фигурира при ищеца като
крайния клиент на доставяната от дружеството ел. енергия за процесния обект, който е
захранван ежедневно и консумирал електрическа енергия в размер на 710 кВтч,
предоставяни са съответно и мрежови услуги. Електромерът с фабричен номер *** е
отчитан дистанционно в система за дистанционен отчет, като отчетените количества
електроенергия съвпадат с фактурираните такива. Установява се, че върху лицевия панел на
електромера са нанесени всички маркировки, съгласно изискванията на нормативните
документи, като същият е преминал изискуемите проверки за техническа годност, като
следващата такава подлежи да се извърши през 2026 г..
От приетото по делото заключение на съдебно -счетоводната експертиза се
установява, че счетоводството на ищцовото дружество по повод осчетоводяване на
процесната фактура е водено редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Фактурата е осчетоводена на датата на издаване по
индивидуалната партида на клиента – ответника, плащане по същата не е осчетоводено.
Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по процесната фактура е
съответна на утвърдените съгласно решенията на КЕВР /цитирани в заключението/ цени за
всеки отделен ценови период. Т.е. дължимата цена на стоката/услугите е изчислена
правилно. Изчислена е и законната лихва за забава, която напълно съответства на
претендираната такава.
С оглед така установеното е прието от районния съд, че искът е основателен. Прието
е да е налице валидно облигационно правоотношение между страните за покупко-продажба
на ел. енергия, краен клиент на която е ответника. Защото, макар същият да не е имал
качеството на собственик или на титуляр на вещно право на ползване на обекта, в който е
доставяне ел. енергията, е несъмнено установено, че е нейният ползувател – във владение на
имота, което владение не е било предадено от съдебния изпълнител на новия собственик до
края исковия период. В тази насока е извършено позоваване – по аналогия, на разрешението
по ТР № 2/17.05.2018 г. на ВКС, ОСГК относно възможността крайни клиенти на топлинна
енергия да бъдат и лица, различни от собственика или титуляра на вещно право на ползване.
Прието е, че плащане не е престирано – при лежаща върху ответника доказателствена
тежест да го установи. Прието е, че за исковия период третото за спора лице „ Бургойл БГ
ООД не е имало открита за имота партида и клиентски номер при ищцовото дружество.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно чл. 269 изр. първо от
ГПК, настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо. При проверката за
неговата правилност – във връзка с възведените в жалбата оплаквания / чл. 269 изр. второ от
ГПК /, го намира за правилно.
Неоснователно жалбоподателят оспорва качеството си на потребител на
електроенергията в процесния имот за възведения период поради това, че за този период не е
бил собственик на имота, нито титуляр на вещното право на ползване. Качеството „ краен
3
битов клиент „ не се обуславя единствено от притежанието на тези вещни права. Това негово
виждане съответства на разпоредбата на т. 42 от ДР на ЗЕ – понастоящем отменена, според
която „ потребител на енергия или газ за битови нужди „ е физическото лице – собственик
или ползувател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си“. В
действащата за исковия период – а и понастоящем, законодателна уредба понятието „ краен
клиент „ е дефинирано като клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване / § 1 т. 27г от ДР на ЗЕ / ; „ битов клиент „ - клиент, който купува ел. енергията за
битови нужди / § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ /, а „ потребител на енергийни услуги „ е крайният
клиент, който купува електрическа енергия. Тоест, краен клиент на електрическа енергия /
битов или не / може да бъде и лице, което не притежава правото на собственост, респ.
вещното право на ползване върху имота, за който купува ел. енергия. В случая е безспорно
установено, че облигационното правоотношение относно доставката на ел. енергия в
процесния имот е изначално възникнало между страните по делото; за исковия период не е
променено относно ответната страна – краен клиент и титуляр на партидата при ищеца /
съгласно изявленията на въззивника в казаната негова жалба от 31.12.2021 г. до ищеца, в
която признава, че не е отстранен от имота и го владее - чрез трети лица, и желае
възстановяване на прекъснатите доставки на ел. енергия в същия /; че собственикът на
имота от проведената за него публична продан не е бил въведен във владение за исковия
период. Така установеното налага извод, че крайният клиент на процесната ел. енергия е
именно въззивникът, съответно той е задълженото за плащането й лице – в който смисъл и
приетото от районния съд.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че районния съд препятствал правото
му на защита като създал процесуални пречки за установяване на твърдението му, че по
искане на новия собственик Бургойл БГ ООД е открита, а впоследствие закрита партида на
това дружество при въззиваемия – ищец. На въззивника – ответник е дадена възможност да
представи такива доказателства, което той не е сторил до датата на следващото и последно
открито съдебно заседание, в което не се е и явил. Същевременно, въззиваемият - ищец –
чрез ангажираните от него доказателства, е установил по делото, че за целия исков период
клиентският номер е този на въззивника по съществуващата отпреди облигация между тях –
което не е и оспорено от него, т.к. твърденията му за открита, а впоследствие закрита
партида от Бургойл БГ ООД не е конкретно за исковия период, а за неуточнен такъв. При
това положение съдът не е бил длъжен служебно да събира доказателства в тази насока,
като задължава ищеца да представя непоискана от въззивника декларация за тази
обстоятелства. Освен това, установяването на открита, а впоследствие закрита
индивидуална партида на името на Бургойл БГ ООД преди исковия период е без значение за
изхода на спора, т.к. не променя извода, че длъжник на процесната ел. енергия за възведения
отчетен период е на въззивника - по гореизложените доводи.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне
на иска е правилно и се потвърждава.
На въззиваемото дружество се присъжда претендираното за настоящата инстанция
юрисконсултско възнаграждение, което по размер съдът определя на 100 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4 860 от 06.12.2024 г., пост. по гр.д. № 3 409/2024 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда П. В. Н., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за въззивното
4
производство в размер на 100 / сто / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5