№ 1818
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203267 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Д. К. М. от с.З., обл.Пловдив
ЕГН ********** против издадено наказателно постановление № 21-1030-
002721 от 30.03.2021г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП
са и наложени административни наказания както следва: Глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се представя доводи по същество на искането за отмяна на
издаденото НП, а именно че НП е издадено от лице което не притежава
съответната компетентност, че НП е необосновано и незаконосъобразно,
както и че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати груби нарушения на процесуалните правила, че съставения акт не
отразява действителното положение. С жалбата се оспорват фактическите
1
констатации направени в акта, както и се представят факти че
жалбоподателката не е била на посочената в НП улица и не е управлявала
автомобила.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от адв.А.Б., която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира
събирането на писмени и гласни доказателства. В пледоарията си представи
доводи за неизършителство от нейната поверечинка на посочените в НП
нарушения по ЗДвП.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмена молба-
становище с която изразява неоснователност на жалбата и представя доводи
за правилно и законосъобразно издадено НП. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 01.03.2021г. против жалбоподателката Д.М. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия АА, бланков № 787682 за това
че на 10.02.2021г. около 23:05 часа в гр.Пловдив, ул.Дилянка посока на
движение юг-север управлява л.а.БМВ – 318 с рег. № ****, собственост на
Ив. Н. Д. ЕГН ********** като: 1. Управлява МПС което е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП считано от 12.01.2021г.; 2. Не носи
СРМПС част 2-ра; 3.Не носи СУМПС и К.Т към него с което виновно е
нарушила чл.140, ал.1, чл.100, ал.1, т.2, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно
акта, АУАН е съставен по преписка № 438р-3501/11.02.2021г. на 3-то РУ.
Актът е подписан от посочените в него лица, без вписване на
възражения/обяснения от посоченото в него лице като нарушител-
жалбоподателката М.. На 30.03.2021г. е издадено НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателката за нарушения по ЗДвП,
така както е посочено и в съставения АУАН. Издаденото НП е връчено лично
на жалбоподателката на 12.04.2021г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
2
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Д. Зл. Т.
посочи, че е съставил АУАН въз основа на докладна записка на патрул при 3-
то РУ Пловдив. Свидетелят посочи не че е бил очевидец при установяване на
нарушението. Свидетелят посочи, че посочения в акта свидетел, е такъв при
съставянето на акта.
По искане на съда по делото се приложи копие на полицейска преписка
№ 438р-3501/11.02.2021г.по описа на 03 РУП Пловдив, състояща се от 11
листа. В посочената преписка от 10.02.2021г. е приложена докладна записка
до ВПД Началник 3-то РУ Пловдив от полицейски служител, к.от Чавдар
Данев, който като член на автопатрул при извършен обход по ул.Дилянка бил
очевидец как водач на МПС БМВ 318 И, с рег. № **** е насочил с пълна газ
автомобила към тях, при което за да се избегне ПТП се е наложило да се
отклонят рязко в дясно. При това действие съгласно докладната записка е
било видяно лицето на водача отлично. С полицейския автомобил бил
последван посоченото МПС и установено, че водачът спрял автомобила на
ул.Фрезия и побягнал в посока ул.Кипарис. При извършена справка бил
разпознат водача като лицето Ив. Н. Д., с ЕГН **********, както и че е
неправоспособен водач и регистрационните табели на автомобила са
невалидни. Съгласно докладната записка въпреки многобройните сигнали да
спре МПС за проверка, водачът на автомобила не е изпълнил тези
разпореждания.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Т.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията му
са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят
и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
3
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
4
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП и приетите по делото оправомощителни заповеди на министъра на
вътрешните работи Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед рег. №
8121з-825/19.07.2019г. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.1 на Закона за движене по пътищата
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Както АУАН, така и атакуваното НП са
изготвени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно
издаването им в законоустановените срокове.
Въпреки изложеното съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено поради следните основания: Настоящата съдебна инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Атакуваното НП е издадено в срок, но съдът счита, че същото е
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, поради което и следва да бъде отменено поради
допуснати процесуални нарушения които са съществени като съображенията
на съда за това са следните:
При служебната проверка на издаденото АУАН и обжалваното НП, Съдът
установи, че в хода на административно-наказателното производство при
съставянето на АУАН е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1
5
от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на посоченото в акта като
нарушител лице.
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата -
свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен
биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими
към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия
извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това,
дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са
лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната
възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири
категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
В хода на настоящето производство се установи че актосъставителят Д.Т. не е
бил очевидец при установяване на нарушенията посочени в съставения от
него АУАН. Свидетел П. М. П. също така не е бил очевидец при
установяване на нарушенията посочени в акта, а само свидетел при
съставянето на акта. От приложената по полицейската преписка докладна се
установява че автопатрул при 03 РУ Пловдив е установил нарушението, както
и че един от този състав е бил к.о., полицейски служител Ч.Д., който не е
присъствал при съставянето на АУАН, положил началото на настоящето
производство. При така изложеното, настоящия съдебен състав счита, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно:
АУАН не е съставен от лице установило нарушението, както и в
присъствието на свидетелите, които са очевидци при извършване или
6
установяване на нарушението. В разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е
въведено изискване за съставяне на акта за установяване на
административното нарушение в присъствие на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. При не
наличието на такива свидетели, съгласно ал.3 на чл.40 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. При така
изложеното съдът счита, че в изпълнение разпоредбата на чл.40 от ЗАНН
актосъставителят Т. е следвало да състави АУАН в присъствието на
полицейските служители установили нарушението, или в присъствието на
други двама свидетели с изрично отбелязване, че те са свидетели при
съставянето на акта. Не изпълнението на посочените разпоредби
представлява съществено процесуално нарушение което води до отмяна на
издадено НП като незаконосъобразно.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи относно налично и друго правно основание за отмяна на
издаденото НП.
Настоящата инстанция намира, че административнонаказващият орган
е постановил необосновано наказателно постановление. Изводите на
административнонаказващият орган досежно възприетата от него фактическа
обстановка не съответстват на доказателствения материал по делото. От
изложеното във въззивната жалба е видно, че основното възражение на
жалбоподателката се изразява в това, че същата не е управлявала автомобила
към момента на установеност на управление му по ул.Дилянка от
полицейски автопатрул при 03 РУ Пловдив до изоставянето на автомобила на
ул.Фрезия, от водача който е избягал към ул.Кипарис в гр.Пловдив с оглед на
което няма качеството на „водач“ на МПС за да бъде санкционирана по
посочения ред. От подробния анализ на показанията на свидетел Т. не се
установи той да е установил че жалбоподателката М. да е управлявала МПС в
деня 10.02.2021г. и часът 23:05, по ул.Дилянка в гр.Пловдив. В полицейската
преписка на която се позовава свидетел Т. е налична докладна записка от
лице което е било очевидец на нарушението, възприел е ясно лицето на
водача и установил негота самоличност като Ив. Н. Д. от гр.Пловдив, с ЕГН
**********, която не е била взета под внимание при съставянето на акта.
Актосъставителят се е позовал на съставена от самия него докладна записка,
7
чиито констатации не се потвърждават от съдържащите се по преписка
доказателства. Ето защо съдът намира,че след като посредством събраните по
делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин
жалбоподателката да е имала качеството „водач на МПС“, същата не следва
да носи отговорност за вмененото и деяние. Правилото на закона е
категорично,че всички елементи на деянието,които очертават състав на
нарушение,следва освен да са посочени конкретно,следва и да бъдат доказани
по начин,който не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правната логика. Обратното ще има за последица
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице. Правоприлагането особено в частта му на
налагане на административни наказания,не може да почива на
предположения,нито на субективна преценка при липса на категорични
доказателства.Тъй като настоящото производство е от
административнонаказателен характер и по своята същност е санкционно
такова, следва да бъде доказано с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин,че вмененото на
конкретен деец съставомерно деяние е извършено по описания в акта начин и
от лицето, посочено като нарушител, който акт именно поставя началото на
производството и има обвинителна функция. От доказателствата по делото не
се установява безспорно описаното в АУАН, а именно че жалбоподателката е
била водач на МПС по смисъла на & 6 т.25 от ДР на ЗДвП поради което и
съдът обоснова заключение че не е извършила вмененото и деяние и не е
осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП като водач на МПС. По
изложените съображения,съдът намира че не е нужно да обсъжда останалите
нарушения посочени в обжалваното НП. Санкционирането на лице в
качеството му на „водач на МПС“ изисква доказването именно на това
качество. Недоказването му в рамките на производството както е в настоящия
случай води до изначална незаконосъобразност на оспореното НП. Това води
до извода,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло.
Страните по делото не са направили искания за присъждане на разноски
поради което и съдът не дължи произнасяне с настоящето решение.
Ето защо и поради горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
8
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002721 от 30.03.2021г.
с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на Д. К. М. от с.З.,
обл.Пловдив ЕГН ********** са и наложени административни наказания
както следва: Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 10
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9