Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232
гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 27.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ХРИСТО ПОПОВ
при секретаря Стефка Колева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 111 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателката
К. Г.Б. с ЕГН: ********** обжалва НП № 2019-268-04-1487/10.01.2020 г. на Началника
на РУ - Горна Оряховица при ОД МВР – Велико Търново, с което на основание чл.
45 ал.3 от Закона за закрила на детето, за извършено нарушение по чл. 8 ал.3 от
ЗЗДет., й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер от 300.00 лв. Моли
да бъде отменено наложеното наказание. Сочи, че на адреса живее
с двете си деца – А.А.Б. и М.А.Б.. Те са ученици. Жалбоподателката е заявила,
че издържа децата си сама. Издържа ги със заплатата си, която е в минималната
за страната. Получава и пенсия поради инвалидност в размер на 200,00 лв.
Диагнозата й е глухота и глухонемота, за което има експертно решение на ТЕЛК.
По тази причина, като си легне вечер не чува и не е разбрала, че синът й е
излязъл, иначе би го върнала вкъщи. Налагането на глобата от 300 лв. ще се
отрази крайно непосилно и ще се отрази на издръжката на цялото семейство й,
което и без това трудно издържа с големи лишения от храна и вещи от първа необходимост.
Към жалбата й са приложени:
- Експертно
решение № 909 от 04.04.1995 г. От същото е видно, че Б.Г. Б.с ЕГН: **********
страда от глухота/глухонемота. Оценката за трудоспособността й е – ВТОРА ГРУПА
ПОЖИНЕНО съгласно т. 34 СТНПСН.Н.36.
В хода на
съдебните прения жалбоподателката поиска от съда да отмени наказанието, тъй
като няма възможност да заплати глобата. Сама се грижи за децата си. Баща им не
се грижи за тях.
Въззиваемата страна РУ - Горна
Оряховица при ОД МВР – Велико Търново, не се представлява в съдебно заседание и не зае становище по наведените
обстоятелства в жалбата.
Районна прокуратура - Горна
Оряховица, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
23.12.2019 г. противБ.Г.Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес на
местоживеене:*** е бил издаден АУАН бл. № 0633549. Актът е издаден, затова че
на 18.12.2019г., около 23.30 раса в гр. Горна Оряховица на кръстовище между ул.
„Славянска“ и ул. „Панайот Цвикев“, като
родител който полага грижи за непълнолетния си син А.А.Б. с ЕГН: **********, не
го е придружила на обществено място след 22,00 ч., въпреки, че е била длъжна. С
гореописаното деяние Б. е нарушила виновно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на
детето.
В законоустановения срок по ЗАНН
не били депозирани допълнителни писмени
възражения, поради което не било извършено разследване на спорни
обстоятелства от административнонаказващия орган.
На
основание съставения АУАН, било издадено НП № 2019-268-04-1487 от 10.01.2020 г.
на Началника на РУ Горна Оряховица при ОД МВР Велико Търново, с което на Б.Г.Б. с ЕГН: **********, за нарушение на
чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето, било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер от 300.00 лв. на основание чл. 45, ал.3 от ЗЗД.
Наказателното
постановление е било връчено на Б.Б. на 30.01.2020 г.
На
31.01.2020 г. в РУ – Горна Оряховица е била заведена жалба на г-жа Б. срещу
издаденото НП № 2019-268-04-1487 от 10.01.2020 г. на Началника на РУ Горна Оряховица.
В своите показания св. П.С.В. ***. Той е
съставил АУАН срещу жалбоподателката. Поясни, че на 18.12.2019 г., негови
колеги от криминална полиция са извършили проверка след 22 ч. и са установили
на улицата без придружител непълнолетния А.А.Б.. Момчето е било задържано. В.
посочи, че не е присъствал на установяване на нарушението. По Закона за закрила
на детето непълнолетния А.Б.е установен и вписан в книгата. Свидетелят е написал
акта въз основа на написаното в бюлетина.
Св. С.С.
каза, че е свидетел при съставяне на акта, но не е присъствал при установяване
на нарушението.
Жалбоподателката
Б.Б. даде обяснения по случая. Тя изрично заяви, че поддържа жалбата си.
Уточни, че е предупреждавала своя син А. да се прибира в 22 ч., но той е закъснявал.
Жалбоподателката посочи, че е с увреден слух. В 23 ч. вече си е била легнала.
Помоли съда да отмени наложеното й наказание – глоба. Каза, че тя се грижи за
децата си. Ходи на работа, но й е трудно материалното положение.
От
приложената към материалите на делото Справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба № 14/18.11.09 г. по искане № 164/11.02.2020 г. се установява, че
жалбоподателката Б.Г.Б. е омъжена. Нейният съпруг е А. С. Б. с ЕГН: **********.
Жалбоподателката и съпругът й имат две деца – близнаци: - М.А.Б. с ЕГН: **********
и А.А.Б. с ЕГН: **********. От изложеното е видно, че двете деца на жалбоподателката
са родени на *** г., което сочи, че на 18.12.2019 г. А.Б.ще е на 17
години, 11 месеца и 12 дни, т.е. остават му 19 дни за да стане пълнолетен.
В хода на
делото бе изискана справка от ТД НАП Велико Търново за актуалното състояние на
действащи трудови договори за периода 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г. сключени с
Б.Б., както и справка – данни за осигуряването й по ЕГН.
От първата
справка (лист 31) е видно, че жалбоподателката работи в „Аполон – 95“ ЕООД.
Основната й заплата е 460,00 лв.
От втората
справка (лист 32) се установява, че
начисления месечен доход на г-жа Б. към 20.12.2019 г. е 885,73 лв., а към
24.01.2020 г. е 987,58 лв.
С решение №
144 от 06.04.2009 г., постановено по гр. дело № 1405/2008 г. по описа на ГОРС
(листи 20 и 21), влязло в законна сила на 21.04.2009г. е, че съдът е изменил
размера на издръжката, определен със спогодба по гр. дело № 1808/2006 г. по
описа на ГОРС. Съгласно решението А. С. Б.
е осъден да заплаща на двете си малолетни деца М. и А. издръжка в размер от
50,00 лв. месечно на 70,00 лв. месечно на всяко едно от тях. От мотивите на
това решение е видно, че Децата живеят заедно със своята майка. Родителите им
са във фактическа раздяла от началото на 2006 г.
От
изложеното се установява, че жалбоподателката и двете й деца към 20.12.2019 г. са
получили брутен доход от 1025,73лв., т.е. по 341,91лв. за всеки един от тях. В
жалбата си Б.Б. е посочила, че получава пенсия поради инвалидност в размер на
200,00 лв. Следва де се има предвид, че минималната работна заплата към този
момент за страната ни е 560,00 лв., а за следващата 2020 г. е 610,00 лв. Изводът е, че доходите (не нетни, а брутни),
които всеки един от тримата получава са под минималната работна заплата.
Съдът кредитира дадените
обяснения от жалбоподателката, показанията на свидетелите П.В. и С.С. като
пълни, обективни и кореспондиращи на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така изложената фактическа
обстановка, която се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства
на събрания доказателствен материал, Съдът счита, че правилно административният
орган е квалифицирал констатираното нарушение. По категоричен начин се
установи, че на 18.12.2019г., около 23.30 часа в гр. Горна Оряховица на кръстовище
между ул. „Славянска“ и ул. „Панайот Цвикев“, се е намирал непълнолетния тогава А.А.Б. с
ЕГН: *********. Той е бил на това обществено място след 22,00 ч. без
придружител – родител или пълнолетно лице. По тази причина правилно и
законосъобразно полицейските служители са приели, че жалбоподателката Б.Б. в
качеството си на родител на непълнолетния А. Б., не го е придружила на
обществено място след 22,00ч. Предвид на това Съдът счита, че правилно
административният орган е квалифицирал нарушението като такова по чл. 8, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дадено дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00 часа,
ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 - годишна възраст. От
друга страна закона дава правната възможност по смисъла на чл. 8, ал.4 от
Закона за закрила на детето, когато родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дадено дете и не могат да го придружат, то
да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на съответните
обществени места. В Наредба за специализирана закрила на деца на обществени
места, Приета с ПМС № 165/25.07.2003 г. В § 1. от допълнителните разпоредби е
посочено, че: „По смисъла на наредбата: „Обществени места“ са общодостъпни
за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене,
търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други“.
В конкретния случай, определено посоченото точно място - кръстовище между ул.
„Славянска“ и ул. „Панайот Цвикев“, находящо се гр. Горна Оряховица представлява
такова обществено място по посочената легална дефиниция.
Безспорно фактическата
обстановка, описана в АУАН ясно показва извършеното нарушение и фактите, които
го подкрепят. В обжалваното НП фактическата обстановка е повторена.
Съдът е на мнение че наказващия
орган правилно е определил санкционната норма ответстваща на извършеното
нарушение.
Въпреки изложеното съдът е на становище,
че така издаденото НП следва да бъде отменено, тъй като в конкретния случай са
налице условията на чл. 28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен случай на
административно нарушение. При преценка на събраните по делото доказателства
съдът счита, че следва да се вземат предвид тежкото материално, семейно и
здравословно положение на жалбоподателката. Тя сама се грижи за непълнолетните
си деца, които към момента на деянието са ученици и не получават доходи. Б. и
двете й деца живеят с минимални доходи. Следва да се вземе предвид и здравословното
състояние на Б., която страда от глухота и глухонемота. Тези й заболявания
определено затрудняват жалбоподателката при осъществяване контрола над
непълнолетния й син А. Б.. В жалбата си Б.Б. е посочила, че като си легне
вечер, не чува и не е разбрала, че синът й е излязъл, иначе би осъществила
по-строг контрол и би го върнала вкъщи.
Следва да се вземе предвид, че от думите й личи съжаление за това, че не е
оказала нужния родителски контрол. Трябва също така да се вземе предвид и възрастта
на А. Б., който на 18.12.2019 г. в 23,30 ч. е почти пълнолетен, такъв ще стане
на 06.01.2020 г., т.е. след 19 дни и 30 минути. Важно е да се посочи и обстоятелството, че ако
за така разглежданото адм. нарушение се наложи адм. наказание „глоба“ в размер
на 300,00 лв., очевидно ще се наруши „екзистенц-минимума“ на жалбоподателката и двете й непълнолетни деца,
което от морална гледна точка е
недопустимо.
След съвкупна преценка на
посочените обстоятелства съдът счита, че нарушението разкрива признаците на маловажен
случай, което налага НП да бъде отменено. Това е така, защото съгласно
установеното разбиране с ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС, по н.д. № 1/2007 г. на
ОСНК преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
2019-268-04-1487/10.01.2020 г. на Началника на РУ - Горна Оряховица при ОД МВР
– Велико Търново, с което на К. Г.Б. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес на местоживеене:***, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на
детето й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лв. (триста лева) за нарушение на чл. 8,
ал. от 3 от Закон за закрила на детето.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: