№ 1411
гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление/НП/№ 550814-F581234 от
10.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СРЕЩИ” БУЛСТАТ ***, представлявана от Л.Г.Т., за нарушение на чл.180
ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 и чл.86 ал.1 и ал.2 от Закон за данък
добавена стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал.2 вр чл.180 ал.1, от
ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 621.67 лв шестстотин два десет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/.
Жалбоподателят, „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СРЕЩИ”, редовно призован, не се явява законният представител за
фондацията, явява упълномощен представител- адв. К.. Моли да се отмени
НП по изложени съображения в жалбата и в с.з
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител гл. юрк. П.
излага становище за правилно и законосъобразно НП и пледира за неговото
потвърждаване, като прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивски районен съд - VII н.с., като прецени събраните
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.11.2020г. от актосъставителя Г.К.Б. - инспектор по приходите в
ТД на НАП – Пловдив бил съставен акт за установяване на административно
нарушение против ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СРЕЩИ” БУЛСТАТ ***, за това, че данъчно задълженото лице не е
начислило ДДС в размер на 621.67 лв по облагаеми доставки на обща
стойност 3730.00 лв през периода 01.03.19г -31.03.19г, когато ЗЛ не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление регистрация, въпреки,
че е било длъжно.
За достигане на горния извод способствали проверки документирани
със следните протоколи: №16000320002/25.09.20г;№**********/30.10.20г и
№**********/18.11.20г.
Установено било, че ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР
ЗА СРЕЩИ” БУЛСТАТ *** на територията на страна повежда обучителни
курсове по немски език и префактурира наем и консумативни разходи. Не
била институция в системата на образованието и няма лиценз за
професионално обучение или професионално ориентиране, не е включена в
списък утвърден от ИД на Агенцията по заетостта за предоставяне на
обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно-
просветно и ли научна институция и провежданите от нея обучения не
попадат в чл.41 т.1 б. “а“ от ЗДДС и не се третират като освободени.
Посочено е, че ЗЛ не било подало заявление за регистрация по ЗДДС в
ТД НАП гр.Пловдив в 7 -дневен срок от изтичане на данъчния период
01.09.17г.-30.04.18г., през който е достигнало до облагаем оборот от 50 000
лв/54 360 лв/ т.е. до 07.05.18г., такова заявление било подадено едва на
11.09.20г. с вх.№303912002809645/11.09.20г. в ТД НАП гр.Пловдив.
Фондацията била регистрирана по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с
АКТ за регистрация от 25.09.20 година, считано от датата на връчването -
07.10.20г.
За периода от 01.11.2018г. до 06.10.2020г./дата предхождала, датата на
която е регистрирано/ , лицето е следвало да начислява данък за извършените
от него облагаеми доставки по ЗДДС по арг. от разпоредбата на чл.102 ал.3
т.1 от ЗДДС, за периода 01.03.2019г.-31.03.2019г. оборотът бил в размер на
3730,00 лв. Приходът бил формиран на база издадени фактури и представени
2
банкови извлечения.
Ако лицето беше регистрирано за цитирания период, същото е следвало
да начисли ДДС в общ размер сумата от 621,67 лв. за извършените от него
облагаеми доставки за периода 01.03.19г -31.03.19г. по реда на чл.86 ал.1 от
ДДС., отрази отчета за продажби в дневника за продажби за м.03.19г. като
включи размера на данъка по извършените оставки в справка -декларация за
данъчен период 03.19г. и да ги подаде в ТД НА в срок до 14-то число на
месеца следващ, съответния данъчен период, а именно до 15.04.2019г. вкл./
14.04.19г. почивен ден/. Нарушението било извършено на 16.04.19г. в
гр.Пловдив.
Нарушението било квалифицирано по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.102 ал.3
т.1 и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС вр чл.112 ал.1 от ППЗДДС. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, която го подписала
без възражения и без да са подавани такива по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие актосъставител Г.К.Б.. В рамките на проведения
разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в
цитирания по-горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логически последователни и непротиворечиви на събраната по
делото доказателствена съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установи и от събраните писмени
доказателства включително НП, АУАН, заповед, цитираните по-горе
протоколи за проверка, които съдът ползва при постановяване на решението
си като събрани по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” БУЛСТАТ
*** е осъществило описаното в НП административно нарушение, но при
издаване на НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са основание за отмяна на същото.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
3
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - Всяко данъчно задължено лице с
облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок/редакция от 01.01.2018г/ от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Разпоредбата на чл. 180, 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., доп.,
бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) - Регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на
глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък,
но не по-малко от 1 000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като
не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок.
В противоречие с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в
наказателното постановление при описанието на нарушението липсва
изложение относно конкретните облагаеми доставки за визирания в него
период, възникналото задължение за начисляване на ДДС по всяка от тях,
срока за изпълнение, което е от съществено значение, с оглед приложението
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл.96 ал.1 от ДДС, когато е било длъжно,
но не е било подало задължение за регистрация по ЗДДС в срок, се приема, че
лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми
ВОП и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя т.1 „ за периода от изтичането на срока, в който е
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление
за регистрация в срок до датата на която е регистрирано от органите по
приходите.
В НП е отразено ,че на 07.05.18г. ДЗЛ е следвало да подаде декларация
за регистрация по ЗДДС, тъй като на тази дата е достигнало облагаем оборот
над 50 000 лв/544 360 лв/, за периода 01.09.17г.-30.04.18г., което не е сторено
в седем дн. срок . Такава е подадена със заявление от 11.09.20г., на 25.09.20г.
данъчната администрация с акт за регистрация по ЗДДС от 25.092.20 г,
връчен на 07.10.20г. е регистрирала ЗДЛ., като е определила ,че за периода от
4
01.03.19г. до 31.03.19г. , е извършило доставки в размер на 3 730 .00 лв., за
което е било длъжно да отчете дължимото ДДС, ако е бил извършил
регистрацията си
ДА е определила, че погасителната давност по чл.34 от ЗАНН не е
настъпила към месец 11.20г., поради което е определила период в който ДЗЛ
се третира като регистрирано по ЗДДС от 01.11.18г .до 06.10.20г.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и на наказателното
постановление, от начина по който е описано установеното нарушение не
става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител -
за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, към
08.05.18г., за това, че не е начислило ДДС през периода от 01.03.2019 г. -
31.03.2019 г. или и за двете.
Освен това в АУАН и в наказателното постановление е отразено, че
облагаемият оборот на жалбоподателя за периода от 01.03.19г-до 31.03.19г. е
3730.00 лв. но не са посочени облагаемите доставки, от които е формиран
този оборот и датите на извършване на всяка от тях.
Отделно от това, първоинстанционният съд не е изследвал и не е извел
изводи относно начина на определяне на данъчното задължение и съответно
размерът на наложената имуществена санкция. Настоящият състав е в
невъзможност да провери как е определен размерът на имуществената
санкция, която съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с ал. 1
на с. чл. е в размер на дължимия данък – 621.67 лв.
Нито от обстоятелствените части на акта и НП, нито от доказателствата,
обосновали ангажирането на административно-наказателна отговорност,
става ясно кои и колко са конкретно доставките, от които е образуван този
оборот и кога е извършена всяка от тях. Посочени са единствено, че са по
фактури и банкови плащания. В тази връзка настоящия състав приема, че
протоколите не могат да замести ревизионния акт, с който именно, съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 4 (сега ал. 5) от ЗДДС, се определят задълженията
по ал. 3 и 4 на с. чл. Наказателното постановление се позовава именно на
разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС като липсват доказателства, от
които да се установи, че това задължение е определено с ревизионен акт по
реда на ДОПК. Поради това посочения като дължим за начисляване данък,
който на свой ред се явява размерът на наложената имуществена санкция не е
определен и не е установен по съответния ред, което води след себе си и
недоказаност на предявеното обвинение.
В неразривна връзка с изложеното по-горе и във връзка с
доказателствата, съдържащи се в делото, не става ясно и каква е възприетата
от административно наказващия орган методика за изчисляването на данъка,
обосновал размера на санкцията. Недопустимо е посредством тълкуване да се
определя начинът на изчисляване на ДДС, съответно размерът на санкцията.
5
Но, дори да се приеме, че данъкът е изчислен на основание посочения в акта
и НП реализиран облагаем оборот от 3 730.00 лв. за периода 01.03.2019г. до
31.03.2019г., то 20% върху тази сума е ДДС в размер е различен от
наложената санкция с процесното наказателно постановление.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
Ето защо и Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 550814-F581234 от
10.12.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СРЕЩИ” БУЛСТАТ ***, представлявана от Л.Г.Т., за нарушение на чл.180
ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 и чл.86 ал.1 и ал.2 от Закон за данък
добавена стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал.2 вр чл.180 ал.1, от
ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 621.67 лв/ шестстотин два десет и един лева и шестдесет и седем ст..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6