Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260565
21.04.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №451/2021г. по описа на ПОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивни жалби
на „Пловдивска консерва“ АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“
№35, представлявано от
изпълнителния директор Б. И. К.,
„Филикон- 97“
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“
№35, представлявано от
изпълнителния директор Б.
И. К., и
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“-
гр. София, ул.“Московска“
№3, против Решение №261890 от 30.12.2020г., постановено
по гр.д. №6424/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХII
гр.с.
С жалбата на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
решението се обжалва в частта
му, с която
агенцията е била осъдена
да заплати на „Пловдивска консерва“ АД
сумата от 10974,74 лв.,
с която неоснователно
се е обогатила
за сметка на ищеца, представляваща средномесечния
пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво,
собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД,
в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода
01.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020 г. до
окончателното й заплащане, както
и в частта му, с която
агенцията е била осъдена
да заплати на „Филикон- 97“ АД
сумата от 3791,79 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач- невъоръжена охрана на
площадката, върху която са разположени цистерните в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, за периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до окончателното й заплащане. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в посочените
части, като се иска
отмяната му и
отхвърляне на исковете.
Постъпил е
отговор на жалбата от въззиваемите
страни по нея
„Пловдивска консерва“ АД и „Филикон- 97“
АД, чрез пълномощника им по
делото адв. С. С., с
който жалбата се оспорва
и се иска потвърждаване на решението
в обжалваните му части.
С жалбата на
„Пловдивска консерва“ АД решението се обжалва в частта му,
с която е бил
отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 10 974,74 лв.
до пълния предявен размер от 13 402.38
лв., а с жалбата на „Филикон- 97“ АД решението се
обжалва в частта му, с
която е
бил отхвърлен иска за заплащане
на сумата в размер на 4343 лв., с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
платени брутни заплати и осигуровки за управител- МОЛ, за военновременния запас
от гориво за периода 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. Излагат се доводи
за неправилност на решението
в посочените му части, като се иска
отмяната му и уважаване
на исковете в пълния им размер.
Постъпил е
отговор на жалбите от въззиваемата
страна по тях-
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“,
с който жалбите се оспорват
и се иска потвърждаване на решението
в обжалваните му части.
Пловдивският окръжен
съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени
в срок, от страни, които имат
право да обжалват
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивните
жалби доводи, както и
при служебна проверка за допуснато
при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни
норми, като въззивният съд се
произнесе по правния спор между
страните, с който
е сезиран.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с
искове с правно
основание чл.59, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, по който ищците
„Пловдивска консерва“ АД
и „Филикон-
97“ АД искат
постановяване на решение,
с което ответникът
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да бъде осъден
да им заплати следните суми, с които
неоснователно се е
обогатил: на ищеца „Пловдивска консерва“
АД- сумата от 13402,38 лв.,
представляваща средномесечния пазарен наем
за периода
01.07.2016г.-31.12.2016г. на
собствените на ищеца
цистерни, пълни с
248,192 тона гориво, собственост на
агенцията, разположени на площадката на „Пловдивска консерва“
АД в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“
№35; на ищеца „Филикон- 97“ АД-
сумата от 8135,51 лв.,
представляваща платени от
дружеството за периода 01.07.2016г.-31.12.2016г. суми за опазване на
военновременния запас от гориво,
от които 4343,72 лв.-
платени брутни заплати и
осигуровки за управител- МОЛ, за военновременния запас от гориво и 3791,79
лв.- платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач- невъоръжена
охрана на площадката, върху която са разположени цистерните в гр. Пловдив, бул.
„Коматевско шосе“ № 35, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020г. до
окончателното им заплащане.
От фактическа
страна по делото няма
спор, а и
се установява от приложените писмени
доказателства, че между
ответната държавна агенция, като възложител, и
първия ищец „Пловдивска
консерва“ АД, като съхранител, е бил сключен договор
за съхранение на
ВВЗ №***г., действал
до 31.12.2009г., по силата на
който възложителят е
предал за съхранение на съхранителя
военновременни запаси от гориво.
Няма спор и че
след прекратяване на
действието на договора предадените
запаси от гориво
не са били получени обратно
от възложителя. От приложения
по делото констативен
протокол от 06.08.2010г., съставен от
комисия от служители на ответната държавна
агенция /л.38-47 от първоинстанционното дело/,
се установява, че по
ведомост в „Пловдивска консерва“ АД се
води на отчет промишлено дизелово гориво
като военновременен запас
от общо 969,358
тона, като при
фактическото му измерване в деня
на проверката е установено
такова от 969,546
тона, от които в резервоарите на територията на дружеството- 261,555
тона и в
резервоари на територията на „Балканкар- Рекорд“ АД- гр. Пловдив- 707,991
тона. Няма спор по делото, че
ответната агенция е
предприела разпоредителни действия
по отношение на част
от съхраняваното от „Пловдивска консерва“ АД
гориво, като по силата
на сключен борсов
договор №402/25.08.2010г. и
анекс към него от
23.12.2011г. част от
същото в размер на
655,824 тона е било продадено и
предадено на трето лице- ЕТ
„Анри-64- А. К.“, като от
писмо от 28.03.2012г. на директора
на ТД „Държавен резерв“- гр. Пловдив
до „Пловдивска консерва“ АД
/л.64/ е видно, че
в резултат на
така извършената продажба в дружеството
следва да се съхранява ГПКЦ
/газьол за промишлени и комунални цели/ в размер на
313,776 т., собственост на агенцията. От приложените по делото
писмени доказателства /протокол
за отговорно пазене и складова
разписка на л. 51 и 52
от първоинстанционното дело/ се
установява, че при извършена проверка
от митническите органи
на 01.06.2011г. в наетите от „Пловдивска консерва“ АД
резервоари на територията на „Балканкар- Рекорд“ АД в
гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№17, са били открити, задържани
и предадени за отговорно
пазене на изпълнителния
директор на „Пловдивска
консерва“ АД основание
чл.107б, ал.1 и 2 от Закона
за акцизите и данъчните складове 203,236
тона „тежки масла“- „тежки горива“ и
65,342 тона „тежки масла“-
„газьол“ по смисъла на допълнителна
забележка към глава
27 от Комбинираната
номенклатура. С разрешението и
под контрола на митническите
органи в периода
06.07.-15.07.2011г. посочените
горива са били
преместени и приети
за отговорно пазене в производствената база
на „Пловдивска консерва“ АД, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“
№35, за което са
били съставени съответните
протоколи /л.56-63 от първоинстанционното
дело/. С влязло в сила
наказателно постановление №36/2011г.,
издадено от Агенция
„Митници“, е било постановено на основание
чл.107е, ал.1 от ЗАДС отнемане
в полза на държавата на
откритите при митническата
проверка 65,342 тона „тежки масла“- „газьол“. От заключението на приетата
по делото пред въззивната инстанция съдебно- счетоводна експертиза
се установява, че
в счетоводството на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
по партидата на „Пловдивска консерва“ АД се водят
248,192 тона газьол за промишлени
и комунални цели,
за които няма издавани заповеди
и предавателни сведения
за предаване на
трети лица.
При така установените
по делото фактически
обстоятелства претенцията на
ищеца „Пловдивска консерва“
АД против ответната
агенция за заплащане
на сумата от 13402,38 лв., с
която последната се е
обогатила, представляваща средномесечния
пазарен наем за периода 01.07.2016г.-31.12.2016г. на собствените на
ищеца цистерни, пълни
с 248,192 тона
гориво, собственост на агенцията,
разположени на площадката на „Пловдивска
консерва“ АД в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“
№35, е основателна
и следва да се
уважи. По делото безспорно
се установява, че
ищецът „Пловдивска консерва“
АД съхранява в собствените
си цистерни в
производствената си база посоченото количество гориво, което
е собственост на
ответната агенция, която
не е предприела
необходимите действия за
разпореждане с него след
прекратяване на сключения между страните
договор за съхранение. Количеството
на съхраняваното гориво
се установява по следния
начин: към 06.08.2010г.
същото е било
969,358 тона, които са
били фактически измерени от служителите на
ответника, като част
от него в размер
на 655,824 тона съгласно
сключен борсов договор са били продадени и
предадени на трето лице- ЕТ
„Анри-64- А. К.“, а
друга част в размер на
65,342 тона са били отнети
в полза на държавата с влязло в сила наказателно
постановление. След приспадане
на тези количества остават общо
248,192 тона гориво,
собственост на агенцията,
съхранявани от ищеца „Пловдивска
консерва“ АД, част
от които в размер на 203,236
тона първоначално са
били в резервоари на
територията на „Балканкар-
Рекорд“ АД в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№17, а впоследствие
са преместени и
оставени от служители на
Агенция „Митници“ на отговорно
пазене в производствената база
на „Пловдивска консерва“ АД, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“
№35, до приключване на
образуваните административнонаказателни производства. От приложените по
делото окончателни съдебни
решения на Административен съд- София- град и
Административен съд- Пловдив е
видно, че същите
са приключили, като
от страна на ответната агенция
не се твърди и не се
ангажират доказателства да
се е разпоредила
с посочените количества
гориво. При извършена от настоящия състав на
съда служебна справка се установи
и че с
влязлото в сила
решение по т.д.№425/2016г. по
описа на Окръжен съд-
Пловдив Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни
запаси“ е била осъдена
да заплати на „Пловдивска консерва“ АД
сумата от 132906,93
лв.- средномесечен пазарен наем за ползването
на 14 броя
резервоари /цистерни/ за съхранение
на 248,192 тона гориво,
разположени на площадката на
„Пловдивска консерва“ АД, за
периода
15.07.2011г.-30.06.2016г. С
влязлото в сила решение
по т.д.№784/2015г. на Окръжен съд- Пловдив са
били отхвърлени като неоснователни исковете на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
против „Пловдивска консерва“ АД с правно
основание чл.57, ал.2 и
чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 331341 лв., представляваща паричната
равностойност на 248,192 тона
получен за съхранение, но неналичен
газьол за промишлени
и комунални цели, предоставен за съхранение по договор за
съхранение на ВВЗ
№23 от 14.03.2008г.,
като в решението е
прието, че горивото не
е погинало, отчуждено
или разходвано, а
продължава да се съхранява по надлежния ред. Съгласно
разпоредбите на чл.297
и чл.298 от
ГПК така постановените
решения са задължителни за страните и
настоящия състав на съда и следва
да бъдат зачетени, а
съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК
спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван. Решението по
т.д.№425/2016г. е формирало сила
на присъдено нещо по
въпроса, че за
посочения период 15.07.2011г.-30.06.2016г. в собствените
на ищеца резервоари
са били съхранявани
248,192 тона гориво,
собственост на ответната
агенция. В настоящия
случай исковата претенция
е за периода,
непосредствено следващ този по влязлото
в сила решение,
като по делото не
се твърди и
не се установява
в рамките на процесния период
да е настъпила
някаква промяна във
фактическата обстановка,
поради което и
настоящият състав на съда
не би могъл
да приеме нещо различно, игнорирайки
задължителната сила в
отношенията между страните на влязлото
в сила решение. Предвид
горното в настоящия процес
не би могло
да се приеме
обратното на приетото във влезлите
в сила решения, както
се иска от
ответната агенция, а
именно- че оставеното
на съхранение гориво не е налице
или че иззетите
от митническите органи
и оставени на отговорно
пазене 203,236 тона
гориво не са нейна собственост, тъй
като същите съставлявали
„тежки масла“- „тежки
горива“, а не „газьол“.
Отделно
от това по делото няма
данни какъв е
точният вид на горивото, собственост
на ответната агенция,
което е било
съхранявано от „Пловдивска консерва“ АД,
тъй като в сключения
договор същото не е описано.
В приложения по делото
констативен протокол от 06.08.2010г. за
извършена от служители на
ответната агенция проверка
горивото е посочено
като „промишлено дизелово
гориво“, а в сключения
борсов договор за продажбата му на ЕТ
„Анри-64- А. К.“- като „газьол за промишлени и
комунални цели“. В
изготвените в хода
на административнонаказателното производство
митнически лабораторни
експертизи /л.111-114/ е прието,
че част от
иззетото от митническите
органи гориво отговаря
на изискванията за
„тежки масла“, „тежки
горива“ съгласно допълнителни
забележки към глава
27 на Комбинираната
номенклатура, т.2, б. Г и Е, като
от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че количеството на същото
е общо 203,236
тона, които са били предадени за отговорно
пазене от митническите
органи на „Пловдивска консерва“ АД. По делото
не се спори, а
и се установява от писмените доказателства, че именно
иззетото от митническите
органи гориво е
било предмет на предаване
по сключения от
ответната агенция борсов
договор за продажбата му на
ЕТ „Анри-64- А. К.“, като същото
е било прието от купувача без възражения. При това
положение не би могло да се приеме,
че се касае
за някакъв друг вид
гориво, различно от
съхраняваното като държавен
резерв.
Неоснователни са
и доводите на
ответната агенция, че не
следва да дължи
заплащане на спестените от
нея разходи за
съхранение на горивото, тъй
като същото е
било оставено от
митническите органи на
отговорно пазене на „Пловдивска консерва“ АД по реда
на чл.107б, ал.2
от ЗАДС. Посочената
разпоредба, регламентираща
съхранението на иззети
и задържани стоки- предмет на нарушение,
намира приложение до приключване
на административнонаказателното производство, което в случая е
станало на 17.07.2014г.
с постановяването на
решението на Административен съд- Пловдив
по КНАХД №1493/2014г.,
с което е оставено
в сила решението на
Районен съд- Пловдив по
НАХД №4591/2011г., с което
издаденото наказателно постановление
срещу „Пловдивска консерва“ АД, в
което е
било постановено отнемане
в полза на държавата на
иззетите 203,236 тона
гориво, е било
отменено. С писмо от 09.10.2015г.
на началника на
Митница Пловдив до
ответната агенция /л.65/ на същата
е указана възможността да
предприеме съответните
действия по отношение
на посоченото гориво,
което няма спор,
че тя до
настоящия момент не е
сторила. Предвид горното
за процесния
период 01.07.2016г.-31.12.2016г. не би могло
да се приеме, че горивото се
съхранява от „Пловдивска консерва“ АД на
основание, изключващо заплащането
от собственика му на
направените за това
разходи. По така изложените
съображения и при така установените
фактически обстоятелства следва
да се приеме,
че предявеният от „Пловдивска консерва“
АД
иск е
доказан по основание,
тъй като ответната
агенция е ползвала
без основание собствените
на ищеца цистерни за съхранение на горивото
си, с което
се е обогатила
за негова сметка,
а ищцовото дружество
е обедняло, тъй
като е било
лишено от възможността
да ги ползва.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД
всеки, който се
е обогатил без
основание за сметка
на другиго, дължи
да му върне това,
с което се е обогатил, до размера
на обедняването. За
установяване на размера
на обогатяването на
ответника и обедняването
на ищеца по
делото е прието
заключение на съдебно- счетоводна експертиза,
според което средномесечният пазарен наем
на цистерни, пълни с 248,192 тона гориво, възлиза
на 2233,73 лв.,
а за процесния
период 01.07.2016г.-31.12.2016г. е
в общ размер от
13402,38 лв. Предвид
горното в частта
му, с която
искът на „Пловдивска консерва“ АД
е бил уважен
за сумата от
10974,74 лв. обжалваното
решение следва да
се потвърди, а в частта му, с която
е бил отхвърлен
за разликата над уважения
размер от 10974,74
лв. до пълния
предявен размер от
13402,38 лв. решението е
неправилно и следва
да се отмени,
като се постанови
ново решение за уважаване
на иска и за посочената разлика.
По претенциите
на ищеца „Филикон-
97“ АД:
Посоченото дружество
твърди, че след прекратяване на
договора за съхранение, сключен между
ответната агенция и „Пловдивска консерва“ АД, е започнало
чрез своите служители да
изпълнява фактически дейността
по опазване на
военновременните запаси от гориво,
поради което претендира направените
за процесния
период 01.07.2016г.-31.12.2016г. разходи за това
в размер на
сумата от 8135,51 лв.,
от които 4343,72 лв.-
платени брутни заплати и
осигуровки за управител- МОЛ, за военновременния запас от гориво и 3791,79
лв.- платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач- невъоръжена
охрана на площадката, върху която са разположени цистерните в гр. Пловдив, бул.
„Коматевско шосе“ № 35. Доколкото
от съдържанието на исковата молба
е видно, че
посочените дейности са били
извършвани от ищеца „Филикон- 97“ АД по
неформална уговорка с ищеца
„Пловдивска консерва“ АД,
който има законовото задължение
по чл.24 от Закона
за държавните резерви
и военновременните запаси да
продължи опазването им и след
прекратяване на договора
за съхранение, то не би могло да се приеме,
че обедняването на „Филикон- 97“ АД
със сумата на
направените разходи за
съхранението им е за сметка на ответната държавна агенция, в качеството й на собственик на военновременните запаси.
Ето защо и за последната не
може да възникне
задължение по чл.59 от
ЗЗД за заплащане на
тези разходи, тъй като
обедняването и обогатяването не произтичат от общ
факт или
група от факти, а разходите
са направени в
изпълнение на постигнатата
договореност с „Пловдивска консерва“ АД /в
този смисъл е постановеното по
идентичен спор между същите страни
за предходен период Решение №18
от 25.02.2021г. на ВКС
по т.д.№434/2020г., І т.о./.
Предвид горното исковите претенции на „Филикон- 97“ АД са неоснователни и
следва да се
отхвърлят, поради което в
частта му за уважаването
на иска за сумата от
3791,79 лв.- платени брутни
работни заплати и осигуровки за пазач,
обжалваното решение следва
да бъде отменено, като вместо него
се постанови отхвърляне на
тази претенция, а в частта му
за отхвърлянето на иска
за сумата от 4343,72
лв.- платени брутни заплати и осигуровки за управител-
МОЛ, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора
и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в полза на
ищеца „Пловдивска консерва“ АД
следва да бъдат
присъдени в пълен размер
направените в първоинстанционното
и въззивното производство
разноски. съразмерно на уважената част от
претенцията. Разноските в първоинстанционното
производство съгласно представения
списък са в размер
на 1611,10 лв.,
от които с първоинстанционното решение
са били присъдени
1321,16 лв., поради което
следва да бъдат
присъдени още 289,94 лв.
Разноските във въззивното
производство са в размер
на 1148,55 лв.,
които следва да бъдат присъдени.
В частта му, с
която ответната агенция
е била осъдена
да заплати на ищеца „Филикон-97“
АД разноски в размер
на 560,56 лв.
обжалваното решение следва
да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК в полза
на ответната агенция
следва да бъдат присъдени разноски
и юрисконсултско възнаграждение за
отхвърления иск, предявен
от „Филикон-
97“ АД. За първоинстанционното производство следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв.,
от които с първоинстанционното решение
са били присъдени
106,78 лв., поради което
следва да бъдат
присъдени още 93,22 лв.
Разноските за държавна такса във въззивното производство
са в размер на
75,83 лв., които
следва се присъдят заедно
с юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№261890 от 30.12.2020г., постановено по гр.д. №6424/2020г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХХII гр.с., в
частта му, с
която Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни
запаси“ е била осъдена
да заплати на „Пловдивска консерва“ АД
сумата от 10974,74 лв.,
с която неоснователно
се е обогатила
за сметка на ищеца, представляваща средномесечния
пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво,
собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД,
в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода
01.07.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до
окончателното й заплащане, както и в
частта му, с която
е бил отхвърлен иска
на „Филикон- 97“ АД
против Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни
запаси“ за заплащане на
сумата в размер на 4343 лв., с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, представляваща платени брутни заплати и осигуровки
за управител- МОЛ, за военновременния запас от гориво за периода 01.07.2016г.
до 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№261890 от 30.12.2020г., постановено по гр.д. №6424/2020г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХХII гр.с., в частта
му, с която
е бил отхвърлен искът
на „Пловдивска консерва“ АД
против Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни
запаси“ за заплащане на горницата над
уважения размер от 10 974,74 лв. до пълния предявен размер от 13 402.38 лв.,
с която сума
неоснователно се е
обогатила за сметка на ищеца,
представляваща средномесечния пазарен наем за
ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на
ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в гр. Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода 01.07.2016г.
до 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до окончателното й заплащане,
както и в
частта му, с която
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
е била осъдена да заплати
на „Филикон-
97“ АД
сумата от 3791,79 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач- невъоръжена охрана на
площадката, върху която са разположени цистерните в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, за периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата
от 560,56 лв.- разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, да заплати
на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Коматевско шосе“
№35, представлявано от
изпълнителния директор Б.
И. К., горницата над уважения размер от 10 974,74 лв. до
пълния предявен размер от 13 402.38
лв., с
която сума неоснователно
се е обогатила
за сметка на ищеца, представляваща средномесечния
пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво,
собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД,
в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода
01.07.2016г. до 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до
окончателното й заплащане, както
и сумата от още 289,94 лв.-
разноски за първоинстанционното производство
и 1148,55 лв.-
разноски за въззивното
производство.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Филикон- 97“ АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“
№35, представлявано от
изпълнителния директор Б.
И. К., против
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“-
гр. София, ул.“Московска“
№3, за заплащане на
сумата от 3791,79 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща
платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач- невъоръжена охрана на
площадката, върху която са разположени цистерните в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, за периода 01.07.2016 г. до
31.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 08.06.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Филикон- 97“
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Коматевско шосе“
№35, представлявано от
изпълнителния директор Б.
И. К., да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“-
гр. София, ул.“Московска“
№3, сумата от още
93,22 лв.- юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата от
275,83 лв.- разноски
и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.