Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………..
гр. София, ………..2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
състав, в публично заседание, проведено на
дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участие на секретаря Даниела Генчева и прокурора Деян Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 3862 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 07.12.2015 г. по
НОХД № 19765/2012 г., Софийски районен съд
– Наказателно отделение, 97-ми състав, е признал подсъдимата М.А.Л. за невиновна
в това, че на 02.03.2011 г. в гр.София, противозаконно е присвоила чужда
движима вещ – лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Паджеро” с ДК № *******на стойност 56 414,00 лева,
собственост на „Р.Л.Б.“ ООД, която владеела – предоставена й от Р.Л.Б. ООД -
Лизингодател, по силата на сключен договор за финансов лизинг №
012896-RF-001/02.06.2008 г. с приемо-предавателен протокол от 10.06.2008 г.,
като обсебването е в големи размери, като на основание чл. 304 НПК съдът я
оправдал изцяло по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 206,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
С
така постановеното решение на основание
чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата
В законоустановения срок по чл. 319 НПК,
срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при СРП, в който се
излагат доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не съответства
на събраните по делото доказателства. Твърди се, че от ангажираната
по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява осъществен от
подсъдимата престъпен състав на чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК. В подкрепа на
горния извод се развива тезата, че районният съд е направил погрешен анализ на
доказателствата, поради което е достигнал до неправилен извод за недоказаност
на обвинението. Предлага се присъдата да бъде отменена, като на нейно място
бъде постановена нова осъдителна такава.
С протеста не е направено искане за събиране
на нови доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и изслушване на експертизи.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция представителят на СГП поддържа протеста по съображенията
посочени в него. Изразява несъгласие с приетото от първия съд, че подсъдимата
не е извършила инкриминираното деяние умишлено, доколкото последната е била
уведомена за прекратяване на лизинговия договор и кога следва да върне
инкриминирания автомобил, но въпреки това не го е сторила. Според прокуратурата
неверен се явява и изводът на първата инстанция, че деянието по чл. 206 от НК
следва да се извърши единствено с действие, доколкото бездействието също е една
от съставомерните форми на изпълнителното му деяние. В заключение моли подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение, като ѝ
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към минимума, предвиден в чл.206,
ал.3 от НК, което на основание чл. 66 да бъде отложено с изпитателен срок.
Пред съда защитникът на подсъдимата Л.
– адв. Н. моли въззивният съд да постанови решение, с което присъда на СРС да
бъде потвърдена изцяло. Застъпва становище, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че става въпрос за чисти
гражданскоправни отношения. Посочва се още, че не са установени обстоятелства
свързани с разпореждане от страна на подсъдимата с процесната вещ, за да се
говори за обсебване. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват
виновно поведение на подзащитната му, както и такова, което да ангажира
наказателната ѝ отговорност. В заключение моли първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден.
В
правото си на лична защита подсъдимата Л. се придържа към казаното от защитника
си, като посочва, че няма какво да добави. В предоставената ѝ възможност
за последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата,
нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по
реда на НПК доказателствени източници са направени правилни фактически изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя
е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на събрания
доказателствен материал.
С оглед горното и след извършен собствен анализ на
доказателствата, настоящият съдебен състав прие за установена фактическа
обстановка, която не се различава съществено от възприетата от решаващия съд, а
именно:
Подсъдимата М.А.Л., с ЕГН: ********** ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, с настоящ адрес:***.2008
г. в гр. София, подс. М.А.Л. сключила договор за финансов лизинг на ППС с
остатъчна стойност № 012896-RF-001 с „Р.Л.Б.“ ООД с предмет на договора – 1 бр. нов автомобил
марка „Мицибуши“, модел „Паджеро. Като съдлъжник по договора бил вписан съпругът
на подсъдимата свидетелят Д.П.Л., а като доставчик на лизинговата вещ било
посочено дружеството „Б.С.А.“ ЕООД. В общите условия към договора било отразено,
че лизингополучателят няма право да преотстъпва вещта на други лица без
изричното писмено съгласие на лизингодателя.
На същата дата – 02.06.2008 г. бил сключен договор за
покупко-продажба №11071336-0675А между „Б.С.А.“ ЕООД, в качеството му на
продавач и „Р.Л.Б.“ ООД, като предмет на договора бил лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Паджеро” 3.2 DI-D Instyle A/T, с № на шаси JMBLYV98W8J403044 и номер на
двигател: 4М41UCAK2488. На
09.06.2008г. процесният автомобил бил регистриран в съответната служба, като
получил рег. № *******.
На 10.06.2008 г. лизинговата вещ (автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Паджеро” 3.2 DI-D Instyle A/T, с рег. № *******) била предадена в
изпълнение на договора за финансов лизинг от страна на доставчика („Б.С.А.“
ЕООД) на подсъдимата Л., като за удостоверяване на предаването на автомобила,
бил изготвен и приемо-предавателен протокол. В него било отразено, че
доставената кола е годна за ползване и в съответствие със спецификацията на
договора за финансов лизинг.
Поради възникнали финансови проблеми подсъдимата и
съпруга ѝ св. Л. (съдлъжник по договора) изпитвали затруднение да
заплащат лизинговите вноски за автомобила, в резултат на което на 06.07.2010г.
подсъдимата Л. депозирала молба до лизингодателя с искане за разсрочено плащане
на застрахователната премия по застраховката „Каско“ на автомобила. Дружеството
уважило молбата на подсъдимата, като на 08.07.2010 г. бил сключен Анекс към
подписания договор за финансов лизинг № 012896-RF-001, в който лизингодателят
изготвил нов график за плащанията на просрочените задължения на подсъдимата по
договора, както и график за плащане на застрахователната премия по застраховката
„Каско“ на процесния автомобил.
На 26.02.2011 г. Поради неизпълнение на задълженията
по договора за финансов лизинг и подписания към него анекс на подс. Л. била
връчена нотариална покана от страна на лизингодателя „Р.Л.Б.“ ООД, изготвена от
нотариус В.Балева. За удостоверяване
на връчването била изготвена нарочна разписка, подписана лично от подсъдимата. С
поканата подсъдимата била уведомена, че към датата на връчването ѝ (26.02.2011г.)
има просрочени задължения като лизингополучател по сключения с „Р.Л.Б.“ ООД договор за финансов
лизинг, ведно с разходи за застраховки, маркировка, начислени лихви, и
нотариални такси общо на стойност 17 472,72 лв., като с незаплащането на
процесните суми последната нарушавала чл.2 от Договора за лизинг, раздел 5 и
раздели, 8, 10. С така направеното писмено изявление „Р.Л.Б.“ ООД уведомило
подсъдимата, че договорът следва да се счита едностранно развален, поради
виновно неизпълнение на поетите от нея задължения. С нотариалната покана
подсъдимата била уведомена, че с оглед развалянето на договора следва да върне
лизинговата вещ на собственика ѝ в тридневен срок, в противен случай,
последният ще бъде иззет по принудителен ред.
Въпреки получената покана подс. Л. не предала
процесния лизингов автомобил на стойност 56 414 лв. в дадения ѝ с
поканата срок до 02.03.2011г.
С телеграма № 21675/20.06.12г. лизинговият автомобил,
модел „Паджеро“ марка „Мицибуши“ бил обявен за общодържавно издирване, но
местонахождението му не било установено.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд
установи след анализ на събраните в хода на производството доказателства:
показанията на свидетелите – Г.А., Д.В.; писмените доказателства събрани по
делото, а именно: справка съдимост по отношение на подсъдимата Л., договор за
финансов лизинг № 012896-RF-001 от 02.06.2008 г. и анекс към него от 08.07.2010
г., договор за покупко-продажба №11071336-0675А от 02.06.2008 г., фактури от
06.06.2008 г., и от 10.06.08 г., приемателно-предавателен протокол от 10.06.2008
г., писмо от „Р.Л.Б.“ ООД до СРС ведно с приложение, нотариална покана и
разписка към нея от 26.02.2011 г., телеграма за обявяване на ОДИ №
21675/20.06.12 г.; способи на доказване – заключението на назначената в хода на
производството съдебно-автооценителна експертиза и графическа експертиза.
Според въззивния съд, СРС е интерпретирал правилно
доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е извел обосновани
съждения относно фактите, които е приел за установени, с които въззивната
инстанция изяло се съгласява.
В подкрепа на фактологията на събитията, районният съд
правилно е кредитирал и се е позовал на писмените доказателства, приложени по
делото, а именно: договор за финансов лизинг № 012896-RF-001 от 02.06.2008 г.,
ведно с погасителен план и общи условия, анекс към същия от 08.07.2010 г.,
приемателно-предавателен протокол от 10.06.2008, от които се установява по безспорен
начин, че подсъдимата Л. е получил фактическата власт върху процесната движима
вещ – л.а. марка „Мицубиши”,
модел „Паджеро” 3.2 DI-D Instyle A/T, с рег. № *******, въз основа на валидно
правно основание – сключен договор за финансов лизинг с „Р.Л.Б.“ ООД – като
лизингодател и анекс към същия, в които са били уредени, а впоследствие и
предоговорени, лизинговите вноски, погасителният им план, както и параметрите
около ползването на вещта. На така установените факти в писмените доказателства
съответства и изложеното от св. Д.В. – служител на дружеството доставчик по
договора за финансов лизинг – „Б.С.А.“ ЕООД, която по време на разпита си в
съдебно заседание потвърждава обстоятелството, че дружеството „Б.С.А.“ ЕООД е
закупило процесния автомобила, след което собствеността му е била прехвърлена на
„Р.Л.Б.“ ООД, което изцяло им е изплатило продажната цена, а въпросният
автомобил бил предаден на подсъдимата Л. с приемо-предавателен протокол. Въззивната инстанция подобно на
контролирания съд оцени процесните гласни доказателствени средства за обективно и достоверно изнесени, с оглед на
което им се довери.
По отношение на развилите се събития с процесната
лизингова вещ след предаване на владението ѝ от страна на дружеството
лизингодател са ангажирани гласни доказателствени средства единствено в лицето
на служителя на лизингодателя „Р.Л.Б.“ ООД – Г.А., доколкото
свидетелят Д.П.Л. – съпруг на подсъдимата и съдлъжник по договора за лизинг, се
е ползвал от правото си да не дава показания пред съда, каквато воля е изразила
и подсъдимата Л., посочвайки пред първата инстанция, че не желае да дава
обяснения на този етап от процеса. От показанията на свидетеля А.се установява
обстоятелството, че като служител в „Р.Л.Б.“ ООД, заемащ длъжността – специалист
изземване на активи, се е запознал с конкретния случай, доколкото е следвало да
осъществи контакт с подсъдимата по повод неизплатени вноски по договора за
лизинг. Както правилно е констатирал и първият съд, от изложеното от свидетеля се установява и фактът, че доколкото му е била
предоставен информация, че автомобилът е бил ползва от съпруга на подсъдимата
Димтър Л., последният е водел разговори по повод просрочените вноски именно с
него. В показанията си свидетеля дава сведения и относно обстоятелството, че
въпреки установената връзка със свидетеля Л., последният не заплатил
просрочените вноски, като отказал да върне и автомобила, с оглед на което била
депозирана жалба в полицията с обвинение за извършено обсебване спрямо
процесния лизингов автомобил. Видно от показанията на свидетеля впоследствие автомобилът
е бил обявен за общодържавно издирване от полицията, но така и не бил открит,
което обстоятелство намира потвърждение в приложената по делото телеграма за
обявяване на ОДИ № 21675/20.06.12 г. Настоящата инстанция не намира основания да поставя
под съмнение достоверността на разгледаните показания, както и обективността и
добросъвестността на депозиралото ги лице, като ги кредитира с доверие.
В подкрепа на установената от съда фактология
на събитията въззивната инстанция кредитира ангажираните по делото писмени
доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, настоящият
съдебен състав констатира, че последните изхождат от лицата, които са посочени
в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на
обективната действителността, отразените в тях обстоятелства. От приложената по делото нотариална
покана, ведно с разписка към, нея се установява факта, че последната е получена
лично от подсъдимата на 26.02.2011г., от която дата и договорът за лизинг между
подсъдимото лице и дружеството лизингодател се е считал за развален, както и
обстоятелстовото, че с поканата, с оглед развалянето на договора, на
подсъдимата е бил предоставен тридневен срок за връщане на лизинговата вещ. Във
връзка с горното въззивният съд кредитира с доверие заключението на
графическата експертиза, от която се установява по категоричен начин, че подписът
в графа „1. Получател:“ след името „М. Ал. Л.“, находящ се в представената за
изследване разписка (във връзка с нотариална покана с рег. № 882/09.02.2011г., Акт 44, том 1) с получател М.
Ал. Л., е положен от последната.
Съдът кредитира като обосновано и обективно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-автооценителна
експертиза, от което се установява, че стойността на инкриминираната вещ към
датата на неговото присвояване – февруари 2011 г. възлиза в размер на
56 414 лева, при минимална работна заплата за периода от 240.00 лева,
както и че сумата 56 414 се равнява на 235 минимални работни заплати към
датата на присвояването – февруари 2011г.
Констатация за необремененото съдебното минало на
подсъдимата Л. към датата на деянието, първият съд законосъобразно е направил
въз основа на приложената и приета по делото справка за съдимост в досъдебното
производство и инкорпорираната такава в хода на съдебното следствие.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери,
че преценката на доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд,
макар и сравнително кратка, е правилна и обоснована, а възраженията, застъпени
от прокуратурата, за превратно тълкуване на доказателствата, се явяват
неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че при така
установеното от фактическа страна крайният извод на контролираната инстанция за
необходимостта от оправдаването на подсъдимата следва да бъде споделен, макар и
при други съображения.
Престъплението „Обсебване” по смисъл на чл. 206 от НК
спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК „Престъпления
против собствеността”. Присвояването представлява акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес,
като може да се извърши, както с действие, така и с бездействие. От своя
страна, присвояванията се характеризират с особен субективен елемент, изразяващ
се в промяната на намерението на дееца от това да владее или пази повереното му
имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес
противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като част
от тази група престъпления, обсебването по чл. 206 от НК притежава описаните
характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични особености –
непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима вещ, която вещ
се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание –
договорно правоотношение, акт на държавен орган и др. От друга страна,
престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от
засягането възможността на собственика на вещта да упражнява безпрепятствено
всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея. Особен е
субектът на деянието, който може да бъде единствено лице, което притежава
фактическата власт върху предмета на посегателство на правно основание. По
отношение на субективната си страна, престъпния състав на обсебването се
осъществява единствено при форма на вина пряк умисъл, като във волево отношение
извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в негов или чужд
интерес.
Така изложените характеристики на разглежданото
престъпното посегателство подведени под конкретната фактическа обстановка,
описана по-горе в настоящото изложение, водят до извод за липса на осъществен
състав на престъплението, в извършването на което е обвинена подсъдимата Л..
В настоящия по делото се установи по категоричен начин,
че на подсъдимата Л. е предоставена фактическата власт върху движима вещ – л.а.
марка „Мицубиши”, модел „Паджеро” 3.2 DI-D Instyle A/T, с рег. № ******* въз основа на валидно
правно основание, а именно сключен договор за лизинг с „Р.Л.Б.“ ООД, в качеството му на лизингодател,
както и обстоятелството, че на последната е била връчена нотариална покана от
страна на лизингодателя, с която е била уведомена, че поради неизпълнение на
задълженията по договора, последният следва да се счита за развален, с оглед на
което лизинговата вещ следва да бъде върната на дружеството в тридневен срок от
получаване на поканата. От друга страна, се установи, че процесният автомобил
така и не е бил върнат на лизинговото дружество в предоставения срок, в
резултат на което е била депозирана и жалба в полицията от страна на
лизингодателя с обвинение за осъществено обсебване на автомобила.
Противно на постановеното в мотивите на обжалваната
присъда, а именно, че не е изпълнен състава на вмененото на подсъдимата
престъпление от обективна страна, доколкото не се констатира юридически или
фактическо разпореждане с чуждо имущество, настоящата съдебна инстанция отчита
факта, че изпълнителното деяние, а именно престъпното своене на вещта, може да
се реализира чрез валидно правно действие или акт на фактическо разпореждане на
дееца с вещта, но може да се изразява и в бездействие, каквото безспорно съставлява
отказът да се върне чуждата вещ (наличието на какъвто се констатира и в
настоящата хипотеза). Независимо от горното съгласно константната практика на
ВКС / в този смисъл Решение № 472 от 19.11.2013 Г. по н. д. № 1541/2013 Г., Н.
К., І Н. О. на ВКС; Решение № 443 ОТ 13.02.2014 Г. по н. д. № 1830/2013 Г., Н.
К., ІІ Н. О. на ВКС/ сам по себе си отказът на дееца да върне вещта не може
дефинитивно да бъде третиран като акт на имуществено разпореждане, сочещ на
присвоителна дейност, в каквато насока са застъпените от държавното обвинение
доводи в протеста. За да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206,
ал. 1 от НК, отказът да се върне вещта следва да е противозаконен – поведението
на деецът трябва да не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно
конкретното правно основание за владение или пазене на вещта, като в резултат
на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго.
Горните обстоятелства обаче не бяха доказано по категоричен начин от страна на държавното
обвинение. Видно от ангажираните по делото доказателства, се установи, че съдлъжник
по подписания договор за лизинг е съпругът на подсъдимата – св. Л., от друга
страна, от показанията на свидетеля А.се извличат данни, че автомобилът реално
се е ползвал не от подсъдимата Л., а от съпругът ѝ – св. Л., с когото
единствено представителят на лизингодателя (свидетеля А.) е провеждал разговори
с оглед просрочените лизингови вноски. Предвид горното, не се установява по
безспорен начин дали отказът на подсъдимата да върне вещта в бил неправомерен,
доколкото липсват доказателства, които да обосноват категоричен извод за липса
на последващи договорки между лизингодателя и съпруга на подсъдимата –
свидетеля Д.Л., с когото единствено са осъществявани разговори относно
просрочените вноски, в посока предложение за споразумение и разсрочване на
задължението, за намиране на нов лизингополучател за автомобила и др. От друга страна,
според настоящата въззивна инстанция, дори да се приеме, че отказът на подсъдимата
да върне вещта е бил противозаконен, то съставът на вмененото ѝ престъпление,
не е изпълнен от субективна страна. Съгласно константната съдебната практика, за да е
налице „обсебване”, е необходимо да бъде установено от субективна страна
намерение за окончателно разпореждане с чуждата вещ. Деецът трябва да съзнава,
че предметът на престъплението е чужда вещ, която той само владее или пази, че
разпореждането с тази вещ е извън пределите на правомощията му, както и че с
присвояването ѝ и ще лиши собственика от възможността да упражнява
правата си върху нея. Необходимо е във волево отношение деецът да свои вещта с
цел да се разпореди с нея, като набави облага за себе си или за трето лице.
Умисълът на дееца се обективира с неговите конкретни действия.
В конкретната хипотеза, доколкото по делото не се
установи с категоричност, от кого е ползван автомобила, къде се е намирал последният
към момента, в който е следвало да бъде върнат на лизингодателя, както и кой е
станал причина това да не бъде сторено (подсъдимата или свидетелят Л., за
когото са ангажирани данни, че реално е ползвал процесния автомобила), то не се доказва по безспорен начин,
че след получаване на нотариалната покана и изтичане на предоставения ѝ
срок за връщане на автомобила, подсъдимата умишлено е задържала и укрила вещта,
съзнавайки, че последната не ѝ принадлежи, с една единствена цел, а
именно да се разпореди с нея в свой или чужд интерес. Обстоятелството, че последната
не е върнала автомобила, съгласно договора за финансов лизинг и с оглед получената
нотариална покана, според настоящата съдебна инстанция не обосновава безспорен
извод, че подсъдимата е имала намерение да присвои вещта, доколкото при
обективни пречки за връщане на автомобила (каквато би била неговата физическата
липса, с оглед данните, че последният е бил ползван от съпруга ѝ – св. Л.)
деянието не би било съставомерно, с оглед обективирана липса на съзнателно
задържане и отказ за връщане вещта – респективно липса на вина.
Що се отнася до неизпълнението на поетите по силата на
договора за лизинг задължения от страна на подсъдимата за заплащане на
лизинговите вноски, лихви неустойки, както и за връщане на автомобила, въззивната
инстанция намира, че единствените правни последици на това бездействие, е
възникването на спорни граждански правоотношения, които следва да бъдат решени
по реда на гражданския процесуален закон, а не чрез репресията на наказателния
процес.
Доколкото постановяването на осъдителна присъда
изисква обвинението, формулирано с обвинителния акт да бъде доказано по
несъмнен и категоричен начин, като доказателствената тежест в наказателните
производства от общ характер лежи в тежест на прокуратурата, а анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя
извод за несъмнена доказаност на съпричастност на подсъдимата към вмененото
ѝ престъпно деяние, въззивната инстанция намира, че единственият
законосъобразен завършек на въпросното наказателното производство е постановяването
на оправдателна присъда.
Предвид горното крайният извод на първия съд да
признае подсъдимата за невиновна, като на основание чл. 304 от НПК я оправдае
по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 от НК, се явява правилен и законосъобразен.
Предвид на изложеното до тук протестът на
представителя на обвинението, с който се иска отмяна на атакувания акт и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна,
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на делото обосновано първата инстанция
е постановила направените по делото разноски да останат за сметка на държавата
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не намери наличието на основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6, във вр. чл. 338
от НПК, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 07.12.2015г. по НОХД № 19765/2012г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 97-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.