Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 178
гр. Севлиево, 24.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христо Христов гражданско дело № 1270/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.срещу Н.Я.А., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответникът е сключил с третото
лице „Изи Асет Мениджмънт" АД на 13.11.2015 г. договор за паричен заем с № 2424691.
На 01.03.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2424691/13.11.2015 г., било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания"
АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, с ЕИК *********
била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК *********.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
изпратено с известие за доставяне. В изпълнение на изискванията на закона
ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата продажба на
вземането с Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2424691 от 02.03.2017 г. от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Видно от известието за доставяне, ответникът получил лично
писмото на 09.03.2017 г.. В случая следвало да се има предвид, че „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер
по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. да изпраща
уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният
представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. На 13.11.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /заемодател/ и Н.Я.А. /заемател/ бил сключен договор за
паричен заем с № 2424691, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от
заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 3000 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждалщ от договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя
на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски,
които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 3509,52 лв.. Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 509,52 лв.. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 07.11.2016 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 292,46 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 13.12.2015
г., а падежът на последната погасителна вноска бил 07.11.2016 г.. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На
основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва
по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв.. Таксата за направени разходи се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лв.. Съгласно клаузите на договора, заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя
по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил представил
на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2619,72
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни
вноски, всяка в размер на 218,31 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателят била в размер на 510,77 лева. На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 13.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 459,33 лева, който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 2072,54 лв., с която били погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 873,24 лв., такса разходи: 45,00 лв.,
договорна лихва: 266,83 лв., главница: 887,47 лв.. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 07.11.2016 г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Ищеца, подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение за дължимите му суми, но същата била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, по
ч. гр. д. № 1048/ 2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, поради което на
ищеца било указано да предяви иск за сумите. Моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи: 2 112,53 лв., представляващи главница по договор
за паричен заем; 242,69
лв., представляващи договорна лихва за периода от 12.03.2016 г. до 7.11.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 1746,48 лв, представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.04.2016 г. до 7.11.2016
г. (падеж на последна погасителна вноска); 459,33 лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 13.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен
срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е
подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява, че клаузите въз основа, на които се претендират голяма част от
исковите суми са нищожни. Иска отхвърляне на исковете за главница и лихва, като основани на неравноправни клаузи, евентуално отхвърляне
на исковете относно вземанията извън главницата и признаване, че ответницата
дължи само остатък от 927,46 лв.. Твърди, че не е получил уведомление за цесия,
тъй като представената разписка нямала заверено съдържание и не било установено,
че именно уведомителното писмо, представено по делото е получено от
ответницата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 2424691/13.11.2015
г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Н.Я.А. като заемател,
че „Изи Асет Мениджмънт" АД е
предоставило на Н.Я.А., сума в размер на 3 000,00 лв., а последната се е
задължила да върне сумата, заедно с лихвите. Н.Я.А. се е задължила, с договора за паричен заем № 2424691/13.11.2015 г.,
да заплати на заемодателя 12 месечни погасителни вноски в размер на 292,46 лв.,
за 12 месеца, с падеж на всяка вноска,
както следва: 13.12.2015 г., 12.01.2016 г., 11.02.2016г., 12.03.2016 г., 11.04.2016 г., 11.05.2016 г., 10.06.2016 г., 10.07.2016 г., 09.08.2016 г., 08.09.2016
г., 08.10.2016 г. и 07.11.2016 г., при фиксиран годишен лихвен процент 30,00 %, лихвен процент на ден при
отказ от договора 0,08 %, общ размер на всички плащания 3 509,52 лв. и годишен
процент на разходите 35,04 %. Съгласно
чл. 3 от договора страните се съгласили, че със сключването му ще се рефинансира
заем на ответника по договор 2299252, в размер 2158,67 лв., страните направили
изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като след
извършено прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а
заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по договора, страните
уговорили, че процесният договор има сила на разписка. Съгласно чл. 4 от договор № 2424691, страните се
съгласили, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, а именно: поръчителство
от две лица, със завишени изисквания към тяхната платежоспособност или банкова
гаранция, в размер на общата сума дължима от заемателя по договор № 2424691, като е уговорено, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи
неустойка в общ размер 2 619,72 лв., разсрочено на части
от по 218,31 лв., платима заедно с
месечната вноска.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г. и приложение № 1 към него от 01.03.2017 г., че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който
вземането по договор за паричен заем № 2424691 на „Изи Асет Мениджмънт" АД
по отношение на Н.Я.А. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за събиране на вземания" АД, уведомително писмо от „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД и известие за доставяне, че ищеца е
упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по
вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., като уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2424691 от
02.03.2017 г. за извършената цесия, адресирано до длъжницата, е получено на
09.03.2017 г. от същата.
От приложеното ч. гр. д. № 1048/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Н.Я.А., заповед № 560/03.08.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 2 112,53 лв. - главница; 242,69 лв. - договорна лихва за периода от 12.03.2016 г. до 07.11.2016 г.; 1 746,48 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 11.04.2016 г. до 07.11.2016
г.; 459,33
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 13.03.2016 г. до 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 91,22 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: остатъкът от задължението по
процесния потребителски кредит е в размер на сумата 4 561,03 лв., формиран от:
главница 2 112,53 лв., договорна лихва 242,69 лв., неустойка 1746,48 лв.,
лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 459,33 лв.;
размерът на задължението на ответника във вариант, при който се приспада цялата
заплатена от ответника сума само от главницата на процесния потребителски кредит
е в размер на сумата 927,46 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит между
праводателя му и ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат
задължение за ответника да заплати процесните суми; изпълнението на
задълженията на праводателя му по този договор; твърдяната неустоечна клауза в
договора, настъпване на предвидените в неустоечната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата; размера на задължението на
ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
– цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да
докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за паричен заем № 2424691/13.11.2015
г., че между праводателя на ищеца и
ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща
правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на ответника Н.Я.А.,
сума в размер на 3 000,00 лв., която е получена от А., съобразно отбелязването в процесният договор,
че същият в тази си част има сила на разписка. Ответника и кредитополучател Н.Я.А.
се е задължила с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите,
подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани
съществуването на договор за кредит между ответника и праводателя на ищеца и
изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на
ответника на сумата по кредита. Установи се от договор за паричен заем № 2424691/13.11.2015
г. и съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, същият е
сключен при задължение на ответника Н.Я.А. да върне заетата сума на 12 месечни погасителни
вноски в размер на 292,46 лв., за период от 12 месеца, на уговорен падеж за всяка вноска, при
фиксиран годишен лихвен процент 30,00 %, като общата дължима сума е в размер 3
509,52 лв.. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за
главница и лихва, доколкото за всички вноски по договора за паричен заем № 2424691/13.11.2015
г. е настъпил уговореният в договора падеж. Установи се от рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., приложение № 1 към
договора за цесия от 01.03.2017 г., пълномощно
от „Изи Асет Мениджмънт" АД за „Агенция за събиране на вземания" АД и
уведомителните писма от Агенция за събиране на вземания" АД, и наличие на
договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника, като преклудирани, евентуално неоснователни са възраженията на
процесуалния предствител на ответника, относно съдържанитето на представената
разписка за извършената цесия,
предвид посочения в същата номер на уведомителното писмо - изх. № УПЦ-П-ИАМ/2424691 от
02.03.2017 г., а дори и да би могло
да се приеме обратното, в конкретният случай няма пречка да се приеме, съобщаване
на цесията на ответника с връчване на исковата молба и приложенията към същата
на процесуалния представител на ищеца (решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по
описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение).
Установи се по делото и уговаряне на твърдените от
ищеца неустоечна клауза в договора за паричен заем № 2424691/13.11.2015 г.. По процесния договор за
потребителски кредит на ответника е предоставена сума от 3 000,00 лв., при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 30,00 % и годишен
процент на разходите в размер на 35,04 %.
Уговорено е в чл. 4 от договора за потребителски кредит № 2424691, че ответника
в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени в договора, а именно: поръчителство от две лица или
банкова гаранция, в размер на общата сума дължима по договора, като е
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, се дължи неустойка в общ размер 2 619,72 лв.. Посочената неустоечна
клауза в договора за паричен заем № 2424691/13.11.2015 г., е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като нарушаваща
принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване на
ответника. Същата създава явна нееквивалентност между престациите на страните
по договора за потребителски кредит, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на неустойка в претендирания размер,
наред с ГЛП и ГПР по процесния договор в посочените по - горе размери. Неустоечната
клауза, ведно с гореобсъдените ГЛП и ГПР води до нееквивалентност на насрещните
престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поети от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на неустойка в такъв висок размер.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато
се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. Нищожността поради накърняване на добрите нрави е обусловена
от наличие на значителна липса на еквивалентност между насрещните престации или
размер на вземането на едната страна, чувствително надвишаващ насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване,
какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са
налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието
добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност -
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 47/21.03.2018г.,
по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд, решение № 86/09.05.2019 г.,
по в. гр. д. № 110/2019 г. на Габровски
окръжен съд. В случая е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност
на насрещните престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 3
000,00 лв., със сравнително кратък срок на ползване – около година, при
договорени високи годишен лихвен процент
30,00 % и годишен процент на разходите в размер на 35,04 %, уговорената неустойка в размер, съизмерим
със стойността на заетата сума - 2 619,72 лв., и то за неизпълнение на
задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с
разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера
на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед всичко изложено в
конкретният случай следва да се приеме, че неустоечната клауза е нищожна, тъй
като целта, за която същата е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
иска за присъждане на сумата 1746,48 лв., основан на нищожната клауза за
неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По настоящото дело възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, изрично не бе направено, а бе заявено единствено,
че клаузите въз основа, на които се претендират голяма част от исковите суми са
нищожни, като основани на неравноправни клаузи и то след изтичане срока
за отговор на исковата молба, но тези обстоятелства са ирелевантни в конкретния
случай, доколкото в трайната си практика ВКС приема, че е налице служебно
задължение съдът да се произнесе по това основание за нищожност, при наличие на
предпоставките за това, без да е от
значение дали такова възражение е заявено и дали това е станало в преклузивните
срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96 от
27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
По изложените в съдебно заседание доводи от
процесуалния представител на ответницата, за приспадане от дължимите от
ответницата суми за главница, на заплатените и отнесени от ищеца, като
погасяване на вземанията по нищожната клауза за неустойка и по другите вземания
извън главницата, съдът намира че същите биха били относими по делото, в случай
че бе заявено в срока за отговор възражение за прихващане на заявените с иска
претенции, с вземане за връщане на недължима сума, каквато се установи че е
платената по нищожната неустоечна клауза. В конкретния случай страните са
уговорили какви части от главницата и лихвата ще бъдат платени на съответните
падежи на вноските по кредита, като не може да се приеме, че без установени
каквито и да е други изявления от страните, при извършените плащания на други суми, се заплаща именно главницата, поради което
претендираният от представителя на ответницата ефект би могъл да се постигне
единствено, ако в срока за отговор бе заявено възражение за прихващане, като
това не е сторено, поради което съдът не може да основе решението си на възражения,
които ответникът не е заявил в преклузивния срок за отговор на исковата молба.
С оглед изложеното посочените доводи на процесуалния
представител на ответницата са неоснователни, което обаче не препятства
ответницата да претендира в друго производство, връщане на недължимо платеното
по нищожната клауза за неустойка. Не се установи по делото в облигационните отношения
между страните да е уговорена и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗПП,
която да е във вреда на ответницата - потребител, да не отговаря на изискването
за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, поради което неоснователно е и възражението на
ответницата за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор. На първо
място ответницата не посочи конкретни клаузи, които счита за нищожни на
основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите, както и конкретни
обстоятелства, обуславящи тази неравноправност, като с оглед изложеното, а и
след служебна проверка на процесния договор, съдът не намери основание да обяви
непосочени от ответницата клаузи на процесните договори, въз основа на
нетвърдени от ответницата обстоятелства за нищожни, при приложение на незаявени
от ответницата хипотези на разпоредбите на ЗПП.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на исковете за: сумата 2 112,53 лева -
главница; сумата 242,69 лева - договорна
лихва за периода от 12.03.2016 г. до 7.11.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска) и сумата 459,33 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 13.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 02.08.2018
г., за които исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното
искане за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен е иска за сумата 1746,48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 11.04.2016 г. до 7.11.2016 г., поради
което същият следва да се отхвърли.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, поради неоснователност, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 501,78 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1048/2018
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 102,57 лева. С
оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж.
к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда
„Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., съществуват парични вземания за: сумата 2 112,53 лева, представляваща главница,
дължима по договор за паричен заем № 2424691/13.11.2015 г., рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1
към него от 01.03.2017 г.; сумата 242,69 лева -
договорна лихва за периода от 12.03.2016 г. до 7.11.2016 г. (падеж на
последна погасителна вноска) и сумата 459,33 лева, представляваща обезщетение
за забава, за периода от 13.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника Н.Я.А., с
ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед №
560/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1048/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., против Н.Я.А., с ЕГН **********,***,
за установяване съществуване на парично вземане: за сумата 1746,48 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, дължима по договор за паричен заем № 2424691/13.11.2015 г., рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към него от 01.03.2017 г., за което вземане е издадена заповед №
560/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 1048/2018 г. по описа на Районен
съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Н.Я.А.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., направените
по гр. д. № 1270/2018 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 501,78 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Н.Я.А., с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Н.Т.С., направени по ч. гр. д. № 1048/2018 г. по описа на Районен съд -
Севлиево разноски в размер на 102,57 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: