№ 317
гр. Благоевград, 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Търговско дело №
20241200900041 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Х.
Н., ЕГН **********, с адрес село Н.Д., община С., ул. Д.Х.. № 2, чрез адв. Х.
З., против ЗАД „О.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ПК 1301, район В., ул. С. С. № 7, ет. 5, с представители А.П.Л. и Р.К.Д.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което ДА
БЪДЕ ОСЪДЕН ответника, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Н., застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, в размер на 30 000 лева, ведно със законна лихва за забава
върху претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
пред ответника до окончателното плащане на обезщетението.
Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Доказателствените искания на ищеца, заявени в исковата молба, са за
приемане като писмени доказателства на представените към исковата молба
документи.
Посочва се, че с оглед разпоредба чл. 574, ал. 12 от КЗ, справката от
Информационния център на Гаранционен фонд се ползва с материална
доказателствена сила по отношение удостоверените обстоятелства, както и се
вземе предвид извън процесуалното поведение на ответника, считат за
безспорно наличието на валидно застрахователно покритие на полица BG/233
1
********* 13 със срок на валидност от 01.07.2023 год. до 30.06.2024 год. за
лек автомобил марка “Ф.П.”, с per. № *** към дата на събитието 21.08.2023 г.
предвид което и ако ответникът не го оспорва, моли това обстоятелство да
бъде отделено като безспорно в проекта за доклад на съда.
Направено е искане да бъде допусната автотехническа експертиза, която да се
изготви от вещо лице автоексперт, който въз основа на писмените
доказателства и доказателствени средства да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е механизмът на ПТП?
2. Какви са причините за настъпването му?
3. Каква е била възможността па С.А.Д. да избегне настъпването па
пътнотранспортното произшествие?
Направено е искане да бъде допусната съдебномедицинска експертиза, която
да се изготви от вещо лице - лекар ортопед-травматолог, който след като се
запознае с документите по делото и извърши личен преглед па А. Х. Н. да
отговори на следните въпроси:
1. Какви телесни повреди е получил ищеца?
2. Какво лечение му е приложено и период па първоначално лечение?
3. Какъв е общия оздравителен период?
4.Има ли причинно-следствена връзка между нанесените травми и
наранявания и настъпилото произшествие?
5. Причинените травми и наранявания биха ли оказали влияние върху
здравословното състояние на ищеца в бъдещ период от време?
Направено е искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане,
който ще установява търпените от ищеца болки, страдания и неудобства.
На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК се прави искане съдът да изиска от РУ - С.
преписи от документите по прекратеното ДП № 339-3M-338/2023 год. по
описа па РУ С..
На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК прави искане съдът да изиска от ОД па
МВР - Благоевград преписи на документите от воденото
Адмипнстративнонаказателио производство, образувано въз основа на
Постановлението за прекратяване на наказателно производство с вх. №
7133/2023г. по отношение на С.А.Д..
2
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като изпратеното съобщение до
ответната страна е връчено на 19.03.2024 г.
Видно от материалите по делото в указания на ответника срок от получаване
на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
На първо място се прави възражение за местна подсъдност на основание чл.
119, ал. 3 от ГПК, като ответното дружество счита, че компетентен да
разгледа спора е Софийски градски съд.
На следващо място счита, че не съществуват предпоставките за прилагане на
подсъдността по чл. 115 от ГПК и Окръжен съд – Благоевград не е местно
компетентен да разглежда т.дело№ 41/2023 г. по описа на БлОС.
С отговора на исковата молба са оспорени изцяло предявените искови
претенции за неимуществени вреди по основание и размер, както и
акцесорните искове за лихва, за което са изложени подробни съображения.
Направено е възражение за съпричиняване. Претендират се сторените по
делото разноски.
В писменият отговор е посочено, че се противопоставят на искането за
представяне на полица за застраховка „Гражданска отговорност" и не
оспорват застрахователното правоотношение на ответника по повод на
процесното МПС „Ф.П.".
Ако бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза молят вещото лице
да посочи, ако въобще може да отговори на въпросите на ищцовата страна, по
какви доказателства и данни е достигнал до тези изводи с оглед установяване
тяхната процесуална стойност в рамките на настоящия процес.
Формулирани са и следните въпроси към съдебно-автотехническата
експертиза:
1.1. Какви са непосредствените причини за настъпване на ПТП?
1.2. Какви са били вертикалната и хоризонтална пътна маркировка и
пътна сигнализация на мястото на ПТП?
1.3. Налице ли е съприкосновение между МПС „Ф." и мотопеда?
1.4. Ако е налице съприкосновение - в коя лента и къде спрямо
пътното платно е настъпило съприкосновението
1.5. Възможно ли е разминаването между двете МПС, при движение
3
на МПС „С." по банкета или най-вдясно на платното?
1.6. Каква е била скоростта на двете МПС-та, участвали в процесното
ПТП;
1.7. Двамата водачи имали ли са видимост един към друг и бил ли е
предотвратим удара за тях, считано от момента в който всеки от тях е можел
да възприеме другия като опасност;
1.8. Двамата водачи били ли са с включени светлини на МПС - тата;
1.9. Било ли е МПС „С." с изправна спирачна уредба и при наличие на
такава възможно ли е било за него спиране без загуба на странична
устойчивост?
1.10. Непосредствено след подмяна на накладки спирачната
уредба функционира ли безпроблемно и необходим ли е период, в който
водачът да управлява МПС с повишено внимание.
1.11. Какви са били допустимите мА.ри за ищеца, с които би
могъл да предотврати настъпването на инцидента?
В случай, че бъде допусната съдебномедицинска експертиза, молят вещото
лице да посочи, ако въобще може да отговори на въпросите на ищцовата
страна, по какви доказателства и данни е достигнал до тези изводи с оглед
установяване тяхната процесуална стойност в рамките на настоящия процес.
Поставят се въпроси към съдебномедицинската експертиза:
3.1 С оглед получените травми и механизмът на ПТП има ли
медицински данни ищецът да е бил с поставени протектори по време на
инцидента?
3.2 При какъв механизъм са получени травмите, този механизъм може
ли да бъде избегнат или ограничен при носенето на предпазни протектори?
3.3 Ако пострадалия е бил с поставени предпазни протектори, щял ли
е да претърпи същите увреждания?
3.4 Какъв е периода на оздравителния процес за ищеца и в кой етап от
него болките и дискомфорта отшумяват?
3.5 Ищецът страда ли от съпътстващи заболявания, които да влияят
или препятстват лечението и възстановителния му процес.
4
Прави се възражение срещу направеното доказателствено искане за
допускане на свидетел, с чиито показания се цели установяването на
претърпените болки и страдания страна на ищеца. Считат, че това
обстоятелство е субективно за всеки отделен индивид и не е възможно трето
лице да определи дали същият е изпитвал болки и страдания.
От страна на ответното дружество са направени следните доказателствени
искания:
С цел изясняване на обстоятелствата по делото, оспорването на вината и
възраженията ми за съпричиняване, молят да бъде привлечен като свидетел
водачът С.А.Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Св. К.О. ” № 1, като
молят за същия да бъде извършена служебна справка в Национална база
данни "Население" за постоянен и настоящ адрес, на който да бъде призован,
поради факта, че разполагат единствено с посочените по горе данни.
Молят да бъде изискано и приложено по делото досъдебно производство №
3393М-338/2023 г., по описа на РУ - Благоевград, пр.пр. 7133/2023 г., което
намират, че ще допринесе за изясняване на оспорения механизъм на ПТП,
както и за изготвяне на евентуално допуснатите експертизи, доколкото в
същото се съдържат огледни протоколи, скици, фото албум, данни за краен
акт за приключване на наказателното производство и т.н.
Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл.
105 от ГПК, каквото е становището на ответното дружество, тъй като
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК изрично посочва, че исковете за
обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият
или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване
на застрахователното събитие.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат
5
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира наличието,
както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия,
надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
На страната на ищеца за датата на първото по делото съдебно заседание
следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, за
установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства. На страната на
ответника следва да бъде допуснат един свидетели при режим на призоваване
за посочените от ответната страна факти.
Следва да бъде изискано ДП 339-ЗМ-338/2023 г. по описа на РУ – С..
Следва да бъде изискано от ОД на МВР – Благоевград преписи от
документите от воденото административнонаказателното производство,
образувано въз основа на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство вх. № 7133/2023 г. по отношение на С.А.Д..
Съдът намира, че следва да допусне и назначи поисканите
съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, с поставени от страните
въпроси.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146
от ГПК, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество за прекратяване
на настоящото производство и изпращането му по подсъдност на Софийски
градски съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на07.10.
2024 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните на
посочените в исковата молба и отговора адреси.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищците:
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2023 г. около 17,30 часа в гр. С. на
бул. „Е.“, лек автомобил „Ф.П.“ с peг. № ***, управляван от С.А.Д., излизайки
от крайпътен имот, отнема предимството на мотопед, марка „С.“, управляван
от А. Х. Н., който се движи по бул.„Е.“ към центъра на гр. С. и го блъска.
Твърди се, че в следствие на настъпилия удар ищецът пада на земята и
получава травма в лява раменна става, дясна ръка и охлузни рани в областта
на крайниците. Произшествието е посетено от служители на ОД на МВР -
Благоевград, за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 25/21.08.2023 год. Извършен е оглед на
местопроизшествието и е образувано Досъдебно производство № 339 -ЗМ -
338/2023 год. по описа на РУ - С., пр. пр. № 7133/2023 год. на Районна
прокуратура - Благоевград. На 17.10.2023 год. Досъдебното производство е
прекратено с Постановление на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.
24, ал. 1,т. 9 от НПК.
Посочва се, че след настъпването на произшествието на А. Х. Н. е оказана
първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортиран
от екип на ФСМП в Спешно отделение на МБАЛ „Югозападна Болница“
ООД - гр. Петрич със силни болки в крайниците и тялото. При извършените
прегледи, консултации и рентгенографии е поставена диагноза: ***
***
7
Твърди се, че лекият автомобил марка „Ф.П.” с peг. № *** има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ с
период на покритие на застрахователния риск от 01.07.2023 год. до 30.06.2024
год. и номер па полицата *** в ЗАД „***” АД. Водачът му С.А.Д. попада в
кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
Счита, че е налице правен интерес за ищеца, в качеството му на увредено
лице, от предявяване на настоящия иск за претърпените неимуществени
вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите“ на виновния водач - ЗАД „О.” АД.
Посочва се, че на основание чл. 380. ал. 1 от КЗ, А. Х. Н. е предявил писмена
застрахователна претенция, с която иска ответникът да определи и изплати
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Претенцията е заведена с вх. № 99- 6228/21.09.2023 год.. към ЗАД „О.” АД с
цел получаване на застрахователно обезщетение. С писмо с изх. № 21-
384/21.12.2023 год. дружеството уведомява ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение.
Отправено е искане до съда за постановяване на решение, по силата на което
да бъде осъдено ответното застрахователно дружество ЗАД „О.” АД да
заплати на ищеца А. Х. Н. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
процесното ПТП, изразяващи се в претъпени болки, страдания и неудобства,
ведно със законната лихва за забава, считано от 21.09.2023 год. - датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателно
изплащане па застрахователното обезщетение, както и всички разноски по
делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
Посочва се, че при определяне па размера на обезщетението следва да се
приложи принципа па справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат
предвид горепосочените обстоятелства, които обуславят нанесените па
доверителя ми неимуществени вреди. Сочи се, че нанасянето на телесни
повреди на участник в движението по пътищата е изключително
неблагоприятно развитие при настъпване на ПТП и когато се определя
размерът на застрахователното обезщетение, същото трябва да се съобрази с
8
размера на застрахователната сума - лимита на отговорност на застрахователя.
Към момента предвиденият в Кодекса на застраховането застрахователен
лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е причинена телесна увреда,
като повишаването му през последните години отговаря, както на
повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на
изменението на икономическата обстановка и стандарт на живот в нашата
страна.
В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, в който се посочва, че оспорват твърденията за вина на водача
С.А.Д. за причиняване на вредоносния резултат, оспорвам механизма на
настъпилото ПТП.
Твърди се, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена
действителната фактическа обстановка, оспорват механизма на ПТП, описан
в исковата молба. Посочва се, че представеният от ищеца констативен
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, с оглед на което оспорвам
същия изцяло в частта „обстоятелства и причини за ПТП". Посочва, че без да
е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД.
Във връзка с гореизложеното, твърди, че събитието е случайно (по смисъла на
чл.15 НК) за водача С.А.Д., като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Сочи се, че
видно от приложеното постановление за прекратяване на наказателното
производство не е имало сблъсък между МПС „Ф." и мотопед „С.". Посочва,
че от постановлението се установява, че ищецът не е управлявал ППС според
изискванията на ЗДвП, възможно най-вдясно по прилежащия банкет, с което
е затруднил разминаването между двете МПС. Същият е предприел внезапно
спиране, което е довело до загуба на устойчивост и приплъзване на мотопеда,
което от своя страна е довело до падането на ищеца и до евентуалните му
увреждания. Сочи, че в постановлението за прекратяване на наказателното
9
производство е записано, че ищецът е пътувал след сервиз за смяна на
накладки, с оглед на което поддържам че спирачната му уредба е била
неразработена, което обстоятелство той не е взел предвид, съответно същото
значително е допринесло за настъпване на ПТП. Поддържа също, че ищецът
е управлявал МПС „С." с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, което му е попречило както да реагира правилно на ситуацията, така
и да бъде своевременно възприет от другия водач. Няма данни МПС „С." да е
бил с включени светлини, които също биха спомогнали за възприемането му
от по далечно разстояние.
Предвид изложеното счита, че именно поведението на ищеца е причина за
настъпване на събитието.
Доколкото противоправно поведение се установи счита, че процесният пътен
инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в
ЗАД „***" АД МПС.
Поддържа, че ПТП се дължи на действията на ищеца, който се е движил с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, което му е попречило
да реагира адекватно чрез спиране на двуколесното превозно средство и е
довело до загуба на устойчивост и падането му на терена. Моли съдът да
вземете предвид обстоятелството, че първоначалното съприкосновение не е
между него и МПС „Ф..
Счита, че движението с превишена скорост е допринесло МПС мотопед да не
бъде забелязано своевременно от водача на МПС „Ф.", който е започнал
мА.рата и навлизането в кръстовището в момент, когато МПС „С." не е било
забележимо.
Посочва се, че приложените към исковата молба документи съдържат данни,
че ищецът е управлявал МПС с неразработена спирачната му уредба
(управлявал е мотоциклета непосредствено след смяна на накладки), което
значително е допринесло за настъпване на ПТП.
Твърди, че по делото няма данни ищецът да е изпълнил задълженията си по
чл. 75 ЗДвП да управлява мотопеда с включени светлини, поради което
считам, че неспазването на това негово задължение също е допринесло за
несвоевременното възприятие на МПС„С." от водача на МПС „Ф.“.
Посочва се, че съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗДвП “Когато няма специално
10
предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на мотопеди,
велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за
движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен
банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в
движението". Сочи, че видно от доказателствата по делото (постановлението
за прекратяване на наказателното производство) ищецът не е управлявал
МПС „С." по банкета, като дори не се е намирал и възможно най-вдясно на
пътното платно, а се е бил изнесъл наляво, което е направило разминаването
между него и МПС затруднено до невъзможност. Поддържа, че ако беше
управлявал мотопеда по прилежащия банкет, както и ако беше управлявал
възможно най-вдясно на платното, ПТП не би настъпило, тъй като двете МПС
биха се разминали.
Твърди се, че ищецът е допринесъл в голяма степен за получените
увреждания и тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал МПС
без каска, както и тъй като не е бил с предпазно облекло с протектори. При
поставени такива вредите не биха настъпили или биха настъпили в
значително по лека степен.
Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД.
Твърди се, че в конкретния случай Н. създава реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до
посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и
съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че
за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай
отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Оспорва твърденията, че за пострадалия са възникнали всички описани в
исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за
тяхната продължителност. Оспорва, че същите са резултат на реализираното
ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял
твърдените от него увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази
насока.
11
Посочва се, че видно от фиша, издаден от центъра за спешна медицинска
помощ непосредствено след ПТП при ищеца са констатирани само
охлузвания по краката и контузия на ляво рамо. Посочва, че няма данни за
травми на главата или помрачено съзнание. В извършените в последствие
образни изследвания е записано че ,„липсват травматични промени на
костите на ляво стъпало....“ Липсват травматични промени в лява раменна
става". Във връзка с изложеното - оспорва установената в изследванията
фрактура на костица на дясната длан към малкото пръстче на дясната ръка да
е следствие на процесното ПТП.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Посочва се, че
видно от медицинските документи на ищеца бе е предписан специален
двигателен или хранителен режим или обезболяващи. Поддържа, че от
обстоятелството, че обезболяващи не са му предписани следва, че
интензитета на болките на ищеца не е бил в степента, която се твърди в
исковата молба, тъй като с оглед на обективната лекарска преценка болките
не са налагали обезболяване. Поддържа, че предвид характера на счупването -
малка кост на дланта на неводещата лява ръка - ищецът не е бил
нетрудоспособен. Оспорва твърденията при него да се наложила
имобилизация на лява раменна става - видно от медицинските документи
травматични увреждания в нея не са констатирани.
Оспорва твърденията, оздравителния процес да е бил продължителен, както и
твърденията, че не е приключил изцяло. Данни за протичането на каквото и
да е лечение при ищеца липсват. В случай, че действително се установи по-
бавен оздравителен процес, поддържа, че това се дължи на неспазване на
лекарските предписания, както и на несвързани с процесното събитие
предходни и съпътстващи заболявания и/или хронично-дегенеративни
изменения, от които същият страда и които нямат връзка с ПТП, за които
ответното дружество също не следва да отговаря.
Оспорва твърденията за продължаващ стрес и душевни страдания на ищеца,
няма данни той да е потърсил специализирана медицинска помощ
/консултация с психолог или психиатър/ по повод на психо-емоционалното му
състояние. Поддържа, че липсата на действия в тази посока, индикират че в
следствие на ПТП не са настъпили промени в психо-емоционалното
12
състояние на ищеца. Доколкото такива промени се установят, поддържам че
липсата на своевременно лечение е предпоставка за по-бавното преминаване
на конкретното състояние, като същото не следва да се възлага в тежест на
ответното дружество. Оспорва ищецът да е развил остра стресова реакция,
както и предположението, че ПТП щяло за в бъдеще да афектира психиката
му. Счита, че за предполагаеми вреди ответното дружество не може да
отговаря.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно
завишени по размер. Намира размера на иска, предявен по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, за неоснователно завишен и прекомерен, както и
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по
изложените по-горе съображения. Оспорва твърдението на ищеца, че в
следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да
обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 30 000
лв. (тридесет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди.
Твърди, че ищеца не доказва да е търпял болки и страдания, които да
обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени
по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило
като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва
да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Посочва, че съгласно
съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване
на обезщетението /в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на
ВКС по гр, д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докл адчик председателят Таня Митова/.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Предвид периода на възстановяване на ищеца, социално-икономическото
положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване
на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна
заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявения
13
размер е неоснователно завишен. Счита, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на
пострадалия, а да отговаря на действително претърпените от него вреди. В
този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се
превръща в повод за материалното замогване на ищеца, а последния да бъде
обезщетен в границите на претърпените от него вреди.
Оспорва претенцията по акцесорните искове за лихви, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорвам ЗАД „О." АД да е
изпадало в забава. Посочва се, че съгласно §л. 497 КЗ , както и трайната
съдебна практика застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване и
изтичане на определения в чл. 496. ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по
предявената претенция. (В този смисъл са следните решения: Решение №
7289 от 22.11.2018 г. на СГС по гр. д. № 497/2018г.; Решение № 6145 от
16.08.2019 г. на СГС по гр. д. № 12149/2017г.; Решение № 2686 от 12.04.2019
г. на СГС по гр. д. № 2016/2017 г.; Решение № 3474 от 15.05.2019 г. на СГС
по гр. д. № 952/2018 г.; Решение № 8698 от 18.12.2019 г. на СГС по гр. д. №
9140/2018 г.; Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I
т. о., ТК)
2. Правна квалификация - предявени са обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 498, ал. 3 от
КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, по възраженията на ответника-чл. 52 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават - съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на Застрахователна полица №
***, с период на покритие на застрахователния риск от 01.07.2023 г. до
30.06.2024 г. сключена с ЗАД „***“ АД, л.а. „Ф.П.“ с рег. № ***.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - посочените в горния
пункт.
5. Разпределение на доказателствената тежест - всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
14
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
отговорността на ответника, а именно: 1) наличие на валиден застрахователен
договор; 2) настъпило по време на действие на застрахователния договор
застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; 3)
противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат
на което е причинено процесното ПТП от дата 21.08.2023 г., вследствие на
което са причинени травми и наранявания на А. Х. Н., като ищецът е
претърпял вреди - в случая неимуществени такива, изразяващи се в търпени
болки и страдания от причинените травматичин увреждания и размера на
причинените неимуществени вреди; 4) причинно-следствената връзка между
поведението на застрахования и претърпените вреди, както и
обстоятелството, че ищецът е отправила до застрахователя претенция за
заплащане на обезщетения, като такива не са заплатени от негова страна.
В тежест на ответника е да докаже наведените в отговора възражения - факта
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и
останалите наведени възражения.
- факти, за които страните не сочат доказателства - няма такива.
На основание чл. 146, ал. 4 от ГПК, съдът ДОПУСКА и ПРИЕМА като
писмени доказателства, приложените към исковата молба документи.
На основание чл. 146, ал. 4 от ГПК, съдът ДОПУСКА на страната на ищеца
един свидетел, един при режим на довеждане за установяване на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства.
На основание чл. 146, ал. 4 от ГПК, съдът ДОПУСКА на страната на
ответника един свидетел при режим на призоваване: С.А.Д., с адрес гр. С., ул.
Св.К.О. №1.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите на ответната страна в
размер на 40,00 лева, вносими в едноседмичен срок от съобщаването, за което
да представят доказателства по делото.
На основание чл.195 във вр. с чл. 197 ГПК назначава съдебно- автотехническа
експертиза, изпълнението на която възлага на вещото лице В.Н., с предмет и
задача, посочени в исковата молбата и в писмения отговор.
Определя възнаграждение за експерта в размер на 500 лева, депозит платим в
едноседмичен срок от днес от ответника по с/ка на Окръжен съд Благоевград,
15
за което да представи доказателства по делото за заплащането му.
На основание чл.195 във вр. с чл. 197 ГПК назначава съдебномедицинска
експертиза, изпълнението на която възлага на вещото лице д-р Р.Т.Х., с
предмет и задача, посочени в исковата молбата и в писмения отговор.
Определя възнаграждение за експерта в размер на 500 лева, депозит платим в
едноседмичен срок от днес от ответника по с/ка на Окръжен съд Благоевград,
за което да представи доказателства по делото за заплащането му.
ДА СЕ ИЗИСКА ДП № 339-ЗМ-338/2023 г. по описа на РУ-С..
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР – Благоевград преписи на документите от
воденото административнонаказателно производство, образувано въз основа
на Постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. №
7133/2023 г. по отношение на С.А.Д..
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, принадлежи на страната, която твърди в настоящото
производство тези факти.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за
разрешаване на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните
адвокати и специално обучени за това медиатори. Тази процедура е
доброволна за страните и те сами решават как да се разреши спорът им при
взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо, окончателно,
безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на
страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не
влияе върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното
им съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да
бъде одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда,
производството по делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в
половин размер дължимите се разноски по воденето на настоящото
производство - държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др. под.,
16
както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на
явяванията си в съдебни заседания. □
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 от ГПК/.
Страната която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни. Препис от
отговора на ответника и приложенията към него да се връчи на ищците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд - Благоевград:
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
17