№ 366
гр. Видин, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320102921 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Н. А. Н. от с. ******, обл. ****** против Ц.
К. Н. от с. ******, обл. ******, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД за причинени неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се от ищеца, че ответникът е подал жалба срещу него в качеството му на
Председател на Общински съвет – Макреш за извършена дискриминация по признак „ лично
положение“ и „обществено положение“. С решение № 265/ 19.09.2024г. по преписка №
49/2023г., влязло в сила на 16.10.2024г. е постановено, че ищецът не е осъществил
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Поддържа се, че в резултат на подадената жалба ищецът е търпял вреди в размер на
1500.00 лева за платено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво в размер на 250.00
лева за пътуване до гр. ****** и обратно, както и разходи за храна за явяване пред
Комисията за защита от дискриминация.
Поддържа се също, че ищецът е търпял и неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, вдигане на високо кръвно и висока захар. Чувствал се неудобно пред хората заради
изявленията на ответника, че ще го осъди.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от
3000.00 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът редовно уведомен, чрез упълномощен процесуален представител е подал
отговор на исковата молба в законния месечен срок, в който е оспорил предявения иск като
неоснователен и недоказан.
1
По делото са събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е копие от
преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С жалба вх. № 44-00-776/23.02.2023 г. по описа на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ ответникът Ц. К. Н. е сезирал Комисията за осъществена спрямо него
от ищеца Н. А. Н. дискриминация. С Разпореждане № 164/01.03.2023 г. на Председателя на
КЗД е образувана преписка № 49/2023 г. В хода на производството пред КЗД, на 05.10.2023
г., ищецът Н. А. Н. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Р. Д. с
предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално
представителство по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД. На същата дата ищецът е
заплатил на адвокат Р. Д. в брой възнаграждение в размер на 1500.00 лева. С Решение №
265/19.09.2024 г., постановено по преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД, влязло в сила на
16.10.2024 г., е установено, че Н. А. Н. не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр по признаци „лично положение“ и „обществено положение“ спрямо Ц. К.
Н..
По делото са представени лабораторни резултати на ищеца Н. Н. от 24.07.2024 г. от
МЦ „Св. Петка“ ЕООД - гр. Видин, от които е видно, че част от кръвните му показателите са
завишени.
По делото е разпитан свидетелят П. Р. В. – без родство със страните. Същият
свидетелства, че е общински съветник в Обс – Макреш и че познава страните много добре.
Познава ищеца от дете, били са общински съветници в Община Макреш. Знае, че ответникът
е водил дело срещу ищеца в КЗД. Посочва, че ищецът Н. е публична личност и хората го
познават, твърди, че делото в КЗД е повлияло на психиката на ищеца, като същият получил
стрес от това, че го съдят за прояви на дискриминация. Излага, че ищецът бил председател
на ОбС – Макреш, а ответникът бил общински съветник, твърди, че по време на сесиите
ставали скандали между страните. Твърди, че ищецът Н. бил спокоен и спазвал правилника,
но ответникът Ц. скачал и му казвал, че го дискриминира, че не му дава думата. Пред целия
Общински съвет ответникът Ц. казал на ищецът Н., че ще го съди за дискриминация.
Свидетелят посочва, че знае, че преписката пред КЗП е приключила в полза на Н.. Твърди,
че Н. много пъти вдигал кръвно, защото хората в общината започнали да говорят, че му е
заведено дело за дискриминация и че е осъден. Посочва, че ищецът има проблеми с
кръвното налягане. Излага, че няма медицинско образование, но страда от много болести и
има апарат за мерене на кръвното налягане. Живее на 100 метра от ищеца и последният
много пъти му е мерел кръвното налягане и от там знае, че е високо. Посочва, че миналата
година ищецът заболял и от диабет. Твърди, че хората в селото и сега говорят и обсъждат
производството пред КЗД против Н.. Свидетелят твърди, че ищецът не се е притеснявал, че
ще го осъдят, защото знаел, че е невинен, но се притеснявал от хората, защото те знаят, че е
председател на Обс – Макреш и ще ходи на съд за прояви на дискриминация. В момента
свидетелят сочи, че ищецът не е председател на Обс – Макреш, а е общински съветник.
Посочва, че може би преди около година и половина е започнал да вдига кръвното налягане,
2
когато е бил председател, това е станало през 2023 г. Твърди, че хората постоянно
коментират, че председателя на Обс – Макреш се занимава с дела, че го съдят в КЗД.
Посочва, че не само населението на община Макреш говори за това, а тъй като ищецът е
земеделски производител го познава цялата община. Свидетелят твърди, че имало и други
дела, докато ищецът бил председател на ОбС – Макреш, общо 11 дела ответникът е завел на
ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са логични и съответстващи на
останалите доказателства по делото.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящото производство искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съдът намира така предявените искове за допустими.
За да бъдат уважени исковете за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на ответника
/действие или бездействие/, в резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да са
причинени виновно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
По иска за имуществени вреди
В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от
административен съд по пътя на обжалването, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.
74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого,
а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /в
този см. Решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 73/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК./. Това разрешение следва да се
прилага аналогично за всички вреди, които са пряка последица от извършена
дискриминация, включително и когато се претендират по реда на чл. 45 ЗЗД сторените от
ответната страна /Н. Н./ по преписката пред КЗД разноски.
В настоящия случай по делото е представено влязло в сила решение на КЗД, което
обвързва настоящия състав да приеме, че ищецът Н. Н. не е осъществил противоправно
поведение /дискриминация/ срещу ответника Ц. Н.. С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признаци
„лично положение“ и „обществено положение“ спрямо ответника Ц. Н.. Налице е
претърпяна от ищеца вреда. Тя се изразява в заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита пред КЗД в размер на 1500.00 лв. В тази връзка настоящият
състав съобразява разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според които, когато адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой, тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
3
Съдът приема, че претърпяната от ищеца вреда е пряка и непосредствена последица
от установеното противоправно деяние на ответника. Не може да се приеме, че ищецът
безпричинно е платил хонорар на адвокат. Адвокатът е бил ангажиран именно с оглед
специалните му знания и с цел да представлява ищцовата страна пред КЗД, която е
компетентна да установи извършването на дискриминация. Провеждането на производство
пред КЗД или пред съд е необходима предпоставка за да се установи налице ли е
осъществена дискриминация или не. Ако в производството по защита от дискриминация
съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити,
заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената му сфера. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
поведението на ответника, тъй като ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не е била подадена неоснователна жалба срещу него в КЗД. Заплащането на
адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход
на спора. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с установеното от КЗД, че ищецът не е осъществил дискриминация
по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. спрямо ответника. Независимо, че плащането на
адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на облигационно отношение между
адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като
единствената причина за използването на адвокатска услуга е неоснователната жалба на
ответника срещу ищеца пред КЗД.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е
основателен до размера от 1500.00 лева - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна
защита и съдействие от 05.10.2023 г., във връзка с осъществени адвокатски услуги по
преписка № 49/2023 г. по описа на КЗД. Ищецът претендира разноски за две пътувания до
гр. ****** за заседанията по преписката пред КЗП, но същият не е представил доказателства
за тези твърдени имуществени вреди, поради което в останалата част до пълния претендиран
размер от 2000.00 лева искът за имуществени вреди е недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен.
По иска за неимуществени вреди
От доказателствата по делото безспорно се установи, че ответникът подал жалба
против ищеца пред КЗП, била образувана преписка № 49/2023 г., която приключила с
Решение, от което се установява, че ищецът не е осъществил дискриминация спрямо
ответника по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Свидетелят Перо Василев свидетелства, че производството по ЗЗДискр. пред КЗД
довело до промяна в психическото състояние на ищеца. Същият бил стресиран, повишило се
кръвното му налягане, бил притеснен от приказките на хората от общината, че срещу него е
заведено производство по ЗЗДискр. притеснявал се, че се уронва престижа му пред
съгражданите му. Негативните емоции довели до хипертония, а видно и от представените
лабораторни резултати доста от показателите му са завишени, което също може да се счете
за косвено доказателство за търпени негативни емоции и стрес от ищеца.
4
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като са последователни и няма
данни да са повлияни от странични факти.
С оглед на това, съдът приема, че ответникът е осъществил фактическия състав на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Налице е пряка причинна връзка между противоправното му
деяние – подадената неоснователна жалба срещу ищеца пред КЗД и настъпилите вреди за
ищеца.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
В случая със свидетелските показания се доказват твърденията в исковата молба, че в
резултат на подадената неоснователна жалба от ответника против ищеца пред КЗД и по
време на цялото производство е била нарушена емоционалната сфера на Н. А. Н., като това
довело и до хипертония.
След преценка на причинените вреди и отражението им върху здравословното
състояние на ищеца, съдът приема, че е справедливо ответникът да му заплати обезщетение
в размер от 2000.00 лева, като искът в останалата част до пълния претендиран размер от
3000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху присъдените суми се дължи и лихва за забава, която е претендирана считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.12.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати и направените
разноски на ищеца за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената
част от исковете в общ размер на 700.00 лева /140.00 лева – държавна такса и 630.00 лева –
адвокатско възнаграждение/.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата в размер на 240.00 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая ищецът е посочил банкова сметка за превеждане на дължимите суми,
както следва: IBAN: BG******, BIC: UBBSBGSF в „Обединена българска банка“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ****** да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ****** сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
5
имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2023 г., във връзка с осъществени адвокатски услуги по преписка №
49/2023 г. по описа на КЗД, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ******, да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ****** сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и хипертония, ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 3000.00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ******, да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ****** разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в общ
размер на 700.00 лева /140.00 лева – държавна такса и 630.00 лева – адвокатско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******,
ул. ****** да заплати на Ц. К. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ****** сумата от 240.00 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Банковата сметка на ищеца Н. А. Н., по която да се преведат присъдените суми е:
IBAN: BG******, BIC: UBBSBGSF в „Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6