№ 10990
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110167705 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. К. Т. срещу Националната
агенция по приходите, с която са предявени за разглеждане отрицателен установителен иск
за установяване, че ищецът не дължи заплащане на публични задължения за УПФ, ДОО и
ЗО, начислени му за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в размер на 3 820,32 лева – главница, и 3 963,85
лева – обезщетение за забава, във връзка с чието принудително събиране е било образувано
изпълнително дело /ИД/ № 22030007931/2013 г. по описа на ТД на НАП – гр. София, поради
погасяването им по давност, и осъдителен иск за възстановяване на неоснователно
събраните суми по цитираното изпълнително дело.
Според чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 ДОПК, публично държавно вземане е вземането за
данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други
вноски за бюджета, както и вземания по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно
нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ДОПК публичните вземания /в това число
вземания за УПФ, ДОО и ЗО/ се събират от публичните изпълнители при НАП. В
конкретния случай, видно от твърденията в исковата молба и приложените към нея
документи, за принудителното събиране на процесните публични вземания е било
образувано ИД № 22030007931/2013 г. по описа на ТД на НАП – гр. София, т. е. тяхното
принудително събиране е възложено на публичен изпълнител по реда на ДОПК. Това
обстоятелство определя редът за защита срещу изпълнението на едно задължение, което
според твърдения в исковата молба е погасено по давност, като правната защита на ищеца
следва да се квалифицира като такава по чл. 292 АПК, доколкото изпълнителното
производство се провежда по реда на АПК, а не по реда на ГПК – в този смисъл
Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г. Предвиден е
специален административен ред за реализиране на права при неправилно установяване на
финансови задължения и защита срещу незаконно принудително изпълнение,
представляващи вземания за данъци и наложени глоби, при което ищецът разполага с
възможността да реализира правата си по административен ред, който изключва
приложението на реда по ГПК. При това положение настоящият съдебен състав на
Софийски районен съд намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по искова
молба вх. № 364205/13.11.2024 г. е административният съд по седалището на взискателя – в
случая това е Административен съд – София – град.
При горните мотиви съдът намира, че производството пред Софийски районен съд
следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подведомственост на надлежния
1
съд - Административен съд - София град по компетентност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67705/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд - София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2