№ 5904
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110130721
по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, за която
е издаден изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по т. д. № 1032/2017 по описа на СГС, за
събирането на което е било образувано изп. дело № 4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег.
№ 838 на КЧСИ, вземането по който е прехвърлено на ответника.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е бил издаден по т. д. № 1032/2017 по описа на
СГС, като въз основа на него е образувано изпълнително дело при ЧСИ. Излага твърдения,
че последно валидно изпълнително действие по висящото изпълнително дело е извършено
на 10.04.2018 г., поради което към датата на образуване на настоящото производство
вземането е погасено по давност. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове като
неоснователени. Твърди, че вземанията на ответника са установени по основание и размер и
давностният срок не е изтекъл – за вземане установено със съдебно решене давността винаги
е пет годишна. Поддържа, че след образуване на изпълнителното производство са поискани
и извършени множество изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Между страните по делото не е спорно и видно от приложеното по делото копие от
изпълнително дело №4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, че последното е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2017 г., с който ищецът А. Т. В. е
осъден да заплати на /фирма/, ЕИК ************ сумата в размер на 1 285,40 евро,
представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 25.02.2013 г. до 25.07.2013 г.
дължими по Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото
1
на собственост № 17167/в/30.11.2012 г., заедно с уговорената в чл. 7.4.1 от Договора
неустойка за забава по 0,1% от неизпълнената част от дължимата сума за всеки просрочен
ден, считано от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 1 200 лева,
представляваща разноски за възстановяване на държането върху актива, сумата в размер на
120 лева, представляваща разноски заплатени от /фирма/ за възстановяване държането на
актива, сумата в размер на 538,19 евро, представляваща неустойка при предсрочно
погасяване на Договора по вина на лизингополучателя, сумата в размер на 1085,19 евро,
представляваща неустойка, сумата в размер на 3 009,65 лева – разноски по арбитражното
дело, както и сумата в размер на 134,40 лева, представляваща застрахователна премия,
ведно със законната лихва върху нея от 26.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.
Видно от представеното копие на и. д. 4539/2017 г. последното валидно изпълнително
действие насочено срещу ищеца е извършено на 10.04.2018 г., а именно запор на
притежаваното от А. В. МПС.
С молба с вх. № 55533/08.10.2019 г. ответникът е представил договор за цесия и е поискал
конституирането му като взискател, като видно от съдържанието на молбата възлагане по
реда на чл. 18 ЗЧСИ. Със сочената молба, ответникът е направил искане за насрочване на
дата за извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на
задълженото лице. С последващи молби с вх. № 05161/31.01.2020 г., както и молба с вх. №
06312/06.02.2020 г. ответникът е направил отново искане за насрочване на дата за
извършване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на задълженото
лице.
Видно от запорно съобщение с изх. № 92837/19.11.2021 г. е наложен запор върху вземанията
на ищеца от /фирма/.
С молба вх. № 36858/03.08.2023 г., както и с молба с вх. № 43937/14.09.2023 г. ответникът е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 ГПК изпълнителни основания са и
решенията на арбитражните съдилища. Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на
арбитражното решение то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на
принудително изпълнение. Поради това, че с влезлите в сила арбитражни решения се
формира сила на пресъдено нещо между страните по конкретния спор, установените с тях
вземания съгласно чл. 117 ЗЗД се погасяват с изтичането на 5-годишна давност от влизането
2
в сила на арбитражното решение.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай последното валидно изпълнително действие и налагането на запор на
МПС, притежавано от длъжника на 10.04.2018 г., като от този момент в продължение на 2
години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Поисканото с молби от 8.10.2019 г., 31.01.2020 г. и 06.02.2020 г. насрочване на опис и
оценка на движими вещи, собственост на длъжника, не е от естество да прекъсне давността,
доколкото не се установява такъв опис да е насрочван или описът на движими вещи да се е
осъществил, следователно и това не представлява валидно действие по изпълнението.
В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е регламентирано, че изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. В случая 2-годишният срок следва да се определи
считано от 10.04.2018 г., когато е наложен запор на притежаваното от длъжника МПС. Ето
защо, на 10.04.2020 г. по силата на закона изпълнителното производство е прекратено.
Новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие /в подкрепа на посоченото – т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, както и решение № 42 от 26.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС,
IV ГО; решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение №
290 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 3217/2017 г. на ВКС, III Г0/. За последно по време валидно
изпълнително действие следва да се счита последното такова, извършено преди настъпване
3
на перемпцията, съответно – преди да бъде прекратено по право изпълнителното дело, тъй
като след прекратяване по право на изпълнителното дело предприето по него изпълнително
действие не би могло да се счита валидно извършено. В случая последното изпълнително
действие преди перемпцията е налагането на запор на МПС от 10.04.2018 г.
Извършеният след прекратяване по право на изпълнителното производство запор на
микросметка в ****** от 19.11.2021 г. не съставлява валидно извършено изпълнително
действие и не води до прекъсване на давността за вземанията. Следва да се има предвид и че
същото не представлява валидно извършено изпълнително действие доколкото за неговото
извършване липсва изрична молба на взискателя, а видно от установеното, в
изпълнителното производство липсва и изрично упълномощаване на ЧСИ по реда на чл. 18
ЗЧСИ от страна на ответника в качеството му на взискател.
С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложените сторените от ищеца разноски в размер на 1658,79 лева – държавна такса
и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Т. В., ЕГН ********** и адрес в
**********, против **********, ЕИК ********* със седалище адрес на управление в
****************, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че А. В. не дължи на **********
сумата в размер на 1 285,40 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за периода
от 25.02.2013 г. до 25.07.2013 г. дължими по Договор за финансов лизинг на оборудване с
опция за прехвърляне на правото на собственост № 17167/в/30.11.2012 г., заедно с
уговорената в чл. 7.4.1 от Договора неустойка за забава по 0,1% от неизпълнената част от
дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 26.10.2015 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 1 200 лева, представляваща разноски за възстановяване на
държането върху актива, сумата в размер на 120.00 лева, представляваща разноски
заплатени от /фирма/ за възстановяване държането на актива, сумата в размер на 538,19
евро, представляваща неустойка при предсрочно погасяване на Договора по вина на
лизингополучателя, сумата в размер на 1085,19 евро, представляваща неустойка, сумата в
размер на 3 009,65 лева – разноски по арбитражното дело, както и сумата в размер на 134,40
лева, представляваща застрахователна премия, ведно със законната лихва върху нея от
26.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 50.00 лева – разноски
по делото, предмет на изпълнителен лист от 31.03.2017 г., за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 4539/2017 г. по описа на ЧСИ М.Б..
4
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********* със седалище адрес на управление в
**************** да заплати на А. Т. В., ЕГН ********** и адрес в **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 658,79 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5