ПРОТОКОЛ
№ 109
гр. П., 23.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20235001000581 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За жалбоподателя „Г.К.Н.“ АД, редовно призован, се явява адв. Д..
Ответникът по въззивната жалба С. К. Д., редовно призован, не се
явява. За него адв. И. К..
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Образувано е по въззивна жалба вх. №*** г. от „Г.К.Н.“ АД – гр.П.,
ул."С.В." № *, ет.*, офис *, – чрез адв. В. Д. против решение №192 от
18.05.2023г., постановено по т. д. N 465/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, с което са отменени решенията на общото събрание на акционерите
от 24.06.2021г. на „Г.К.Н.“ АД – гр. П., като незаконосъобразни и е осъдено
дружеството да заплати разноски по делото. Иска се отмяна на обжалвания
съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
С. К. Д. чрез процесуалния му представител адв. И. К., със служебен адрес:
***, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът констатира, че с въззивната жалба е направено доказателствено
искане за приемане на справка от регистър на търговските дружества от
21.05.2023г., удостоверение за актуално състояние от 03.07.2023г.,
1
извлечение от Кодекс на *** и сертификат за актуално състояние от
27.06.2023г.
Адв. Д.: Поддържам въззивната жалба и оспорвам подадения отговор.
Моля да бъдат приети писмените доказателства, представени с въззивната
жалба.
Желая да представя и нови доказателства. Представям договор за
прехвърляне от 25.09.2017г. – има го по делото и това е вторият екземпляр от
същия договор, но по него продавачът си е изписал имената на неговия
екземпляр. Представям и декларация от 28.02.2023г. С оглед преклузията,
това не е ново доказателство, а втори екземпляр на налично по делото
доказателство. Нося и оригинала на договора.
Адв. К.: На първо място, поддържам отговора. Считам, че
доказателствата, които са представени с въззивната жалба не могат да бъдат
приети, тъй като те не са нови доказателства. Отделно от това са
манипулирани, защото както съм изложила в отговора, една част са
представени частично, да кажем преводът на нормативния акт, но друга част
от тях, освен, че са били налични и е можело да се снабди с тях ответникът,
към настоящия момент се представят в неверен превод. Какво имам
предвид? Например „К.С.“ е преведено като „К.С.“. По отношение на
справката, която се представя, всичките дати и години от документа на
английски не съответстват на превода и това, съпоставено с много други
документи по това дело, които са манипулирани, протоколи от Общи
събрания, протоколи от Съвет на директорите, подписи. Всичко това е
изложено пред първоинстанционния съд. Как пише в превода 2016г., а е 2017
г. в английския текст? Аз не знам коя е годината и какви документи се
представят. Също така, обръщам внимание и на следното. В английския
вариант е „К.“ и понеже става въпрос за компания, която има регистърни
функции и не трябва да има такива разминавания. Първо, в английския
документ, изписването е „К. с.“, а в българския е „К.“. Не е точен преводът.
При превод имената не се превеждат. На следващо място, т.нар. документ,
който е преведен като „*** Подробности относно юридическо лице“, видно
от английския вариант, вижте под № 3 и № 4 , вижте как в българския
вариант годината е 2016г., а в английския е 2017г. Това е уж доказателство,
което удостоверява, но няма подпис, издател, няма нищо върху този лист
хартия, който е преведен. Нито е ясно кой е извършил превода. Този
английски документ е документ, за който се твърди, че представлява
извлечение от техния регистър. Това е поредният документ, който се
представя по делото несвоевременно и не отговаря нито на критериите за
документ, нито за превод. Не следва да се приемат представените
доказателства.
Що се касае до днес представените доказателства. Същите не следва да
бъдат приемани, отново защото са преклудирани. Отделно от това,
декларацията от „Т.Л..“ – т.е. опит чрез клетвена декларация да се създават
2
доказателства - в нашето право е недопустим. Същата е можело да бъде
представена по-рано, а по отношение на договора, изцяло оспорвам същия.
Само по себе си, дори житейски звучи нелогично - „Т.Л..“ ще си подпише
своя екземпляр, но не екземпляра, който е предоставил на другата страна. Не
е възможно сега да сравним всички детайли, с оглед идентичност на текста и
това, което се твърди от колегата, че представлява същият документ. Не е
посочено в този документ, че е съставен в два екземпляра. Говоря за
договора. И отново посочвам, че сме оспорили този договор по отношение,
както на идентификацията на страната „Т.“ или „Т.“, защото две имена има
юридическото лице, така и по отношение на обекта, който се прехвърля – не е
ясно дялове, акции, колко на брой и т.н. Оспорваме съществуването на този
договор, тъй като не е регистриран в регистъра. Регистрациите са
2017г.,2018г. и 2020г., но нищо на 25.09.2017г., както се твърди. Обръщам
внимание на съда върху посоченото от първоинстанционния съд, а именно, че
с дата 05.12.2017г. в ТР по партидата на АД - ответник по жалбата, именно
адв. В. Д. е заявил вписване на обстоятелства, като е представил
удостоверение за актуално състояние на „С.х.“ с дата 28.09.2017г., т.е. дни
след като твърдяната сделка би трябвало да е извършена. Твърди се, че на
25.09.2017г. „С.х.“ е сменил собственика си, същевременно на 28.09.2017г. е
представено актуално състояние от регистъра, от което се вижда, че не е
сменен собственикът. Този документ е използвал в нашия ТР, послужил е за
вписване и това е нещо, установено от първоинстанционния съд, който е
посочил това заявление А5, качено в нашия регистър, т.е. считаме, че не е
налице валидно прехвърляне на собствеността на дружеството „С.“ на Б.А..
Съответно няма свързаност между „С.“ и Б.А., за да може Б.А. да придобие
собствеността от акциите от мажоритарния пакет акции на „Г.к.н.“ АД.
Адв. Д.: По отношение на представените с въззивната жалба и
днешното заседание доказателства считам, че това са нови доказателства.
Видно от тях, датата на издаване на съответното удостоверение е след
съдебното дирене в първоинстанционния съд. Доколкото основният спорен
момент по делото е кой е бил собственик на дружеството към конкретен
момент и да се установи има ли свързаност, тези обстоятелства се доказват с
удостоверение, затова считам, че е важно да се вземе предвид състоянието на
дружеството към конкретния момент. Считам, че следва да се приемат.
Относно преводите, от тях е видно, че са направени от заклет преводач.
Възможно е да има грешка по превода, но не считам, че е съществена. Датата
е 2017г. Просто при превода има грешка. Това е справка, която се заявява в
Интернет страницата на това дело и се изпраща по имейл. Тук нося флаш
памет, на която съм копирал мейла и файла, изпратен до мен от регистъра. По
принцип този документ се представя, с оглед изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение, че ответникът може да поиска пълна справка,
да плати 120 долара и затова я представяме да е видно, че дори когато се
плати пълна справка, регистърът не дава информация кои са управители.
Този регистър държи отчетност за името на дружество, фирмен номер, дали
3
си платил данъците и т.н. Както колегата каза, законодателят на щата придава
значение на регистровите агенти подобно на длъжностите лица в съда. Тези
удостоверения следва да бъдат считани като документ, който в максимална
степен се доближава до официален документ.
По отношение на декларацията от днес. Да, доколкото насрещната
страна оспорваше, че такъв договор е недействителен, нищожен, продавачът
дори сам предложи да представи декларация, че от договора произтича
действие. Обикновено се подписва в два екземпляра. Представил съм
договор. Той удостоверява настъпване на някакъв юридически факт.
Разговорът с продавача, когато поискахме техния екземпляр, беше поводът да
я представя. Направил съм подробни съображения в жалбата за
удостоверението от 28.09. На първо място, удостоверението го издава
регистровият агент. После подписът на регистровия агент се заверява при
нотариус, в последващ момент се поставя апостил, пътува до Б. и тогава се
прави официален превод. В жалбата съм посочил, че всеки представен
документ, включително и пълномощното, на пълномощното датата е 20.09.,
заверката е примерно на 27.09., апостилът е поставен след това и преводът е
на последваща дата, примерно месец по-късно. Искам да кажа, че заверката е
направена на 28.09., но това не означава, че удостоверението като документ,
издадено от „К. с.“ е било на 27.09. Това е практика в множество документи,
които са издавани там и са пътували към Б.. На различни дати се използва.
Удостоверението е правено за целите на пълномощното, което е в този
период, непосредствено преди продажбата. Относно това, че е представено в
ТР декември месец същата година, уточнявам, че с това заявление, по мой
спомен, се иска вписване на финансов отчет. С решение, което е взето по-
рано през годината, може би в средата на годината, когато са сроковете по
Закона за счетоводството.
Адв. К. /реплика/: В момента слушаме една разказвателна пледоария
как се случват нещата, която отново е абсолютно невярна. На първо място,
обърнете внимание, как в договора, който се твърди, че е подписан на
25.09.17г. „Т.“ или „Т.“ няма никакви идентификационни данни.
Същевременно днес ви се представя декларация, където „Т.“ има
регистрационен номер посочен. Как разбирате, че дружеството, посочено в
договора по делото и тази декларация, която се представя днес, е едно и също
дружество? В нито един момент „Г.к.н.“ АД не е получило актуално
състояние на тази компания „Т.Л..“ Как приемаме днес доказателства
подписани, договор, който е очевидно дописван от някакво лице, без да знаем
актуалното състояние на тази компания „Т.“? Категорично тези доказателства
не следва да бъдат приемани. Отново обръщам внимание на удостоверението
за актуално състояние, депозирано на 05.12.2017г. и носещо дата 28.09.2017г.
В това актуално състояние е посочен друг регистров агент и правилно
първоинстанционният съд е проследил цялата история на дружеството от
2009г. до 2017г. и е установил, че регистровият агент е именно „А.С.С.М. с.“,
а не „К. с.“. Ако обърнете внимание на тези актуални състояния, при тях
4
истинският регистров агент „А.С.С.М. с.“ казва: Потвърждавам, че в архивите
се състои такава информация“. Това са доводи, защо не могат да се приемат
тези доказателства - неверни преводи, неверни данни, дописани договори и то
на втора инстанция. Възразявам срещу приемането им. Затова казвам, че в ТР
има достатъчно много удостоверения за актуално състояние, от които се
вижда, когато регистровият агент посочва факти и когато ответникът
представя доказателства, където се казва – „Според информацията, която ни
е предоставена“, не според регистъра, не според вписаното в регистъра, а
„според информацията, която ни е предоставена“ и няма да разберете от
цялото дело и ТР кога регистърният агент е сменен и е „К. с.“. Кога се
появява това лице? Така че възразявам срещу приемането на доказателства в
тази инстанция.
Съдът счита, че не следва да бъде приемано като доказателство по
делото представеният в днешно съдебно заседание договор от 25.09.2017г. за
прехвърляне, доколкото такъв документ вече е представен като доказателство
по делото. Съдържащото се дописване в този документ, депозиран в
днешното заседание, го прави различен от вече представения и като такъв е
преклудиран, с оглед предпоставките на чл. 266 ГПК.
По отношение на останалите представени документи: Касае се за
документи, съставени на дати, след приключване на съдебното дирене в
първата инстанция и в този смисъл същите не са преклудирани и може да се
приемат като доказателство по делото, а що се отнася до тяхната
доказателствена стойност и относимостта им и значението им за делото,
съдът счита, че се касае за въпроси по същество на спора, по които не би
могъл да вземе становище преди постановяване на съдебното решение.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представения договор за прехвърляне от 25.09.2017г.
Върна се същият на жалбоподателя.
ПРИЕМА представените с въззивната жалба писмени доказателства и
представената в днешното съдебно заседание декларация от 28.08.2023г.
Адв.Д.: Нямам други искания.
Адв. К.: Нямам други искания.
С оглед становището на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, с оглед становището на страните и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
въззивна жалба.
Претендирам разноски, за което представям списък с разноски.
5
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение.
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита.
Правя искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв., тъй
като представлявам безвъзмездно доверителя ми. Представила съм договор в
първа инстанция, валиден за всички инстанции.
Няма да правя възражение за прекомерност на възнаграждението на
жалбоподателя.
Съдът дава възможност в 10-дневен срок от днес страните да
представят писмени защити по делото.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6