Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 27.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публичното заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от съдията Кр.Борисова
АД № 105 по описа за 2023 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Административното дело е по реда на
чл.68л ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл. 145 АПК.
Образувано
по реда на чл.68л ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл. 145 АПК по жалба на „С-К“АД-
гр.Шумен, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище
№13Б, представлявано от С.т., чрез адвокат А.Д.от САК против Заповед №
231/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
която на основание чл. 68л ал.1 във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г ал.4,
във връзка с чл.68д ал. 1, предложение първо от Закона за защита на
потребителите и чл.5 ал.1 т.1, чл. 8, ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствения правилник
на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на
нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т.4 от Протокол №
6/09.02.2023г. забранява на акционерното дружество да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.1 пред.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП).
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваната
заповед поради съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Сочи се, че в производството по издаване на оспорвания акт, административният
орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и по-специално нарушение на чл.34, от АПК, неуведомявайки оспорващото дружество за
започнатото административно производство и неосигурявайки му възможност да изрази становище по събраните
доказателства, както и в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като индивидуалният
административен акт е издаден без изясняване на всички относими към спора факти
и обстоятелства. В тази връзка счита, че
липсата на процесуална възможност за становище и искане за събиране на
допълнителни доказателства досежно
данните относно работното време на „С-К“АД, посочени по цитирания в заповедта
текст на интернет страницата на „С-К“АД, че същото работи без почивен ден
от понеделник до неделя, както и че част
от офисите на „Изипей“ АД, чрез които могат да се извършват преводи за заемните
суми към потребителя също работят без почивен ден. Според жалбоподателя,
гореизложените факти са от съществено значение
за правилната преценка досежно
наличието или не на нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение първо от Закона за
защита на потребителите, с оглед на което невъзможността за изразяване
становище и отправяне искане за събиране на допълнителни доказателства
съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Счита, че заповедта е постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради следното: от събраните в
хода на административното производство доказателства не се установява
кумулативното наличие на трите елемента на фактическия състав, визиран в разпоредба на чл.68д, ал.1, предложение първо
от Закона за защита на потребителите.Сочи, че информацията: „Получавате отговор
за заявката си за заем до минути“ не е невярна, тъй като дружеството е
изградило такава система на работа, при
която обработва всяка заявка за кандидатстване за кредит веднага след нейното
получаване и предоставя отговор в рамките на минути. Действително дружеството
обработва заявките в работно време от понеделник до петък от 09:00 до 20:00
часа и в събота и неделя от 09:00 до 19:00 часа, но наличието на работно време
не противоречи и не изключва твърдението, че заявките за кредит се обработват
веднага и отговорът се получава до минути. На интернет страницата на
дружеството по цитирания текст е посочена информация относно работното време на
дружеството, с оглед на което за средния потребител е ясно и може да прецени,
че обработката на подадената от него заявка се извършва единствено в рамките на
работното време. По отношение на текста: „ При одобрение превеждаме парите по
банкова сметка ***“, също не е невярна, тъй като в случай, че
заявлението за отпускане на кредит е
одобрено, заемната сума бива веднага превеждана от дружеството по
указания от потребителя начин - чрез банков превод или чрез платежна институция
„Изипей“ АД. С оглед на изложеното, нито
едно от двете изречения не съдържа невярна информация. Счита още, че
обективното разглеждане на двата
свързани текста, както и на другите данни, находящи се на интернет страницата
на дружеството, включително и посоченото работно време на търговеца не обуславя
извод, че макар и вярна информацията заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, че дружеството работи денонощно и че парите
могат да бъдат получени на момента.
Предвид изложените доводи отправя искане за отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна.Претендира присъждане на сторените по делото
разноски,съобразно представения списък.
Ответникът- Председателят на КЗП,
чрез процесуалния си представител-главен юрисконсулт М.П., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, за което излага подробни съображения в придружаващо
административната преписка писмо и в молба с рег.№ДА-01-1485/19.06.2023год. по
описа на ШАдмС и моли същата да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган при спазване на правилата, разписани в АПК. Не са допуснати
процесуални нарушения при постановяване на заповедта. Счита, че от
представените по делото доказателства се установява безспорно нарушението, за
което е издадена оспорената заповед, като моли за потвърждаване на същата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Надлежно уведомена за образуваното съдебно
производство, Окръжна прокуратура Шумен не изпраща представител и не депозира
становище.
Административният съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
прие следното от фактическа страна:
Производството пред административния
орган е образувано във връзка с проверка на интернет страница https://stikcredit.bg/, на която е публикуван следния текст: " Получавате
отговор за заявката си за заем до минути“ и „При одобрение превеждаме по
банкова сметка ***“". В хода на проверката, резултатите от която са
отразени в Констативен протокол № К-0001448/25.01.2023г. /л.23/ е установено,
че търговецът, който извършва дейност чрез тази страница е „С-К“АД- гр.Шумен,
предоставящо потребителски кредити от разстояние. С КП са били изискани
документи от търговеца, като процесното нарушение е описано по т.4 от
протокола. В Протокол № 6/09.02.2023г., допълнително представен и приложен по делото на л.25-29, на редовно
събрание на КЗП, на което била разгледана Докладна записка №
Ц-01-36/30.01.2023г. на Директор на Дирекция ЗППР относно съмнение за
използване на нелоялни търговски практики от страна на „С-К“АД при предоставяне
на информация на интернет страницата но дружеството /стр.30 по делото/, било
решено единодушно, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68д ал.1,предл.първо от ЗЗП по отношение на
представената на интернет страницата
https://stikcredit.bg/ информация: " Получавате отговор за заявката си за заем до минути“
и „При одобрение превеждаме по банкова сметка ***“", при предоставяне на
небанкови услуги от разстояние.В мотивите на решението на комисията по т.4 от
Протокол№6/09.02.2023год., към който препраща обжалваната заповед по т.4.3. е
посочено, че съгласно Общите условия, получаването
на парите от клиентите е обвързано с работното време на банките, което означава,
че не винаги парите могат да бъдат получени „на момента“.Разглеждането на
документите и предоставянате на становище на кандидатстващия за кредит също е
обвързано от работното време на финансиращата институция, с оглед на което е
прието, че тази формулировка би могла да въведе в заблуждение потребителя, че
ако в неработни дни или в извънработно време има нужда от пари, ще може да ги
получи, сключвайки договор за кредит конкретно с точно този кредитор, което би
могло да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител на
би взел без използването на тази търговска практика. Въз основа на това, е
издадена процесната заповед№231/02.03.2023г., с която на дружеството е
забранено при упражняване на търговската дейност да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68д ал.1 предложение първо от ЗЗП,
която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, по отношение на представената
в сайта https://stikcredit.bg/ информация: " Получавате отговор за
заявката си за заем до минути“ и „При одобрение превеждаме по банкова сметка ***“"
, с която заблуждава средния потребител и може да доведе до вземането на
търговско решение, което потребителят не би взел без ползването на тази
търговска практика.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав на АдмС Шумен, като извърши цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168, ал. 1 от АПК, направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу процесната заповед е допустима като подадена 14-дневния
преклузивен срок по чл.149 ал.1 АПК/връчена на 07.03.2023г. и обжалвана на 21.03.2023г.
с жалба, подадена чрез пощенски оператор/, от легитимирано лице, адресат на
оспорваната заповед, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.68л ал.1 от ЗЗП, когато Комисията
за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика. Поради това, настоящият състав приема, че оспорената
заповед е издадена от материално компетентен орган, действащ в рамките на
предоставените му със закон правомощия.
Заповедта е издадена при спазване на
установената от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, ограничаващи правото на защита на
оспорващия и препятстващи възможността му адекватно да я организира. Посочен е
издателят на заповедта, адресатът, описано е действието, което органа е
възприел като заблуждаваща нелоялна търговска практика. Изложени са
фактическите и правни основания за издаването ѝ, като мотиви се съдържат
в самата заповед. Производството е образувано във връзка с контролните
правомощия на Комисията, за което е извършена съответната проверка, резултатите
от която са отразени в съставените съответни констативни протоколи. В този
смисъл съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения
на административно-производствените правила като релевантните по случая факти
са установени правилно и същите са отразени в оспорваната заповед.
Не са налице и твърдените от
оспорващото дружество съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.34 и
чл.35 от АПК, накърняващи правото му на защита.Видно от материалите по
преписката, с КП№0001448/25.01.2023год. са били изискани документи от
дружеството, като процесното нарушение е описано по т.4 от протокола, с оглед
на което твърденията на последното за неуведомяването му за започналото
административно производство се явяват неоснователни и необосновани. Преценката на административния орган в случая е направена,
след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в
изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи индивидуалният
административен акт да се издава, след изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Административният орган е събрал всички необходими
доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен
резултат е в съответствие с приетите фактически установявания.В този смисъл
съдът счита, че не налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно
са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Не е нарушено правото
на защита на жалбоподателя в хода на производството, за съществуването на което същият е бил
уведомен и са изискани от него доказателства. В случай, че жалбоподателят не се
е запознал с всички събрани по преписката доказателства, това процесуално право
той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, като оспори писмените
доказателства или представи нови такива.
По отношение на приложението на
материалния закон, настоящият съдебен състав съобрази следното:
По делото липсва спор, че жалбоподателят
е търговец по смисъла на § 13 т.2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на
предлагане на небанкови финансови услуги от разстояние представлява търговска
практика по смисъла на § 13 т.23 от ЗЗП.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.68л ал. 1 ЗЗП, според която, когато КЗП установи, че дадена търговска
практика е нелоялна, Председателят на комисията издава заповед, с която забранява
прилагането ѝ, като съобразно чл.68в се забраняват нелоялните търговски
практики. Съгласно легалната дефиниция на понятието "търговска
практика", дадена в § 13 т.23 ДР от ЗЗП това е "всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е
пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите". Легалната дефиниция на
нелоялна търговска практика е дадена в разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗЗП -
"търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители". С цитираните разпоредби от вътрешното
законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета и Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
С процесната заповед
административният орган е квалифицирал поведението на акционерното дружество
като заблуждаваща нелоялна търговска практика– нарушение по чл.68д ал.1 предл.
първо от ЗЗП, съгласно което търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
той не би взел без използването на търговската практика. Обстоятелствата по
ал.1 включват информация за: 1. съществуването или естеството на стоката или
услугата; 2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност,
преимущества, рисковете, които тя съдържа и др; 3. обхват на задълженията на
търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на
процеса на продажба; 4. цената или начина на нейното изчисляване, или
съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 5.
необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна
или ремонт на стоката.
Според дефиницията по § 13 т.31 от
ДР на ЗЗП - "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител
за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи
стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали
потребителят решава да предприеме действие или не.
От посочените разпоредби е видно, че
нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл.68д ал.1
предложение 1 ЗЗП е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки:
1).наличие на търговска практика, свързана с предлагане на
стоки и услуги; 2).тази практика, предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства да съдържа заблуждаваща, невярна информация и
следователно подвеждаща; 3).като
резултат, респективно възможен такъв, да е взето търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на търговската практика.
В процесния случай от страна на
жалбоподателя е осъществена именно визираната в закона нелоялна заблуждаваща
търговска практика, доколкото е установено, че има разминаване между
публикуваната на сайта му информация "Получавате
отговор за заявката си за заем до минути“ и „При одобрение превеждаме по
банкова сметка ***“", която представлява рекламно съдържание, с реалните
условия, съгласно собствените му Общи условия/приложени по делото на диск и
публикувани в сайта/, съгласно които получаването на парите от клиентите е
обвързано с работното време на банките, което означава, че не винаги могат да
бъдат получени „на момента“.Освен това разглеждането на документите и
предоставянето на становище на кандидата за отпускане на кредита също е
обвързано с работното време на финансиращата институция, с оглед на което така
формулирани твърденията могат да въведат в заблуждение потребителя, че ако в
неработни дни или в извън работно време има нужда от пари ще може да ги получи
незабавно, сключвайки договор именно с точно този кредитор.Предоставена и
формулирана по този начин, информацията досежно обработката на искането за кредит
и предоставянето на средствата по него може да заблуди средния потребител и да
го мотивира да вземе решение, което не би взел без прилагането на тази
практика.В този смисъл, тази практика обосновава недобросъвестност от страна на
търговеца. Последният предлага услуга, като предоставя невярна и подвеждаща
информация на сайта за обработка на заявките за отпускане на кредит и
предоставяне на средствата по кредита при одобрение „до минути“, което е
заблуждаващо за потребителя и е пречка за вземането на информирано търговско решение
от негова страна.
Съдът не споделя становището на
оспорващия, че цитираните от административния орган заблуждаваща информация , публикувана
на сайта на дружеството не е невярна, както и че за средният потребител било ясно и можел сам да прецени, че
обработката на подадената от него заявка
и превода на парите по кредита се извършва единствено в рамките на
работното време на търговеца, за което сам жалбоподателят в жалбата си сочи, че
същото е фиксирано , както следва: Понеделник-Петък от 9.00-20.00ч. и Събота и
Неделя-9.00-17.00ч..Съдът не споделя е релевирания от жалбоподателя довод, че
от събраните в хода на административното производство доказателства не се установява
наличието на елементите от фактическия състав на чл.68д ал.1 от ЗЗП.
В случая, безспорно са налице
и трите елемента от фактическия състав на нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68д ал.1 предл.първо от ЗЗП.
Досежно наличието на първия
елемент-да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и
услуги, към момента на извършената от експерти на КЗП проверка на интернет
страницата на оспорващото дружество, резултатите от която са обективирани в
съставения КП№К-0001448/25.01.2023год., ведно с разпечатката на съдържанието на
сайта е установено не само изричното предложение от страна на „С.К.“АД към неограничен кръг потребители за сключване на
договор за потребителски кредит, но и информацията, че „до минути“ потребителят ще бъде уведомен за
резултата от заявката си за заем, както и че превеждането на сумата по кредита
при одобрение ще се извърши също „до минути“.
Отправеното от страна на дружеството
търговско съобщение има за предмет качеството на предоставяната услуга, като
изрично се изтъква нейното преимущество, а именно: бързи а и оперативност при
кандидатстване във всеки времеви период от денонощието.
Нещо повече, съдържанието на
отправеното търговско съобщение е в състояние да мотивира средния потребител да
вземе търговско решение за сделка именно поради предлаганите ексклузивни
условия- отговор на заявка за заем до минути, усвояване на отпуснатата сума до
минути при одобрение. От друга страна, в жалбата се
съдържа признание от страна на дружеството кредитор, че всъщност описаните в
съобщението действия се извършват в рамките на изрично посоченото работно
време. Поради това, посочената невярна и следователно подвеждаща информация е в
състояние да доведе до заблуждение потребителите, когато съпоставят наличните
пазарни предложения и правят своя икономически обоснован избор дали да сключат
договора с оглед изтъкнатите преимущества на предлаганата услуга.В този смисъл,
е налице и втората предпоставка от фактическия състав на имплементираната в чл.
68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП заблуждаваща нелоялна търговска практика:
практиката да съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно
подвеждаща.
Осъществен е и третият елемент от
фактическия състав на разглежданата заблуждаваща търговска практика, тъй като прилаганата
от „С-К" АД търговска практика води или може да доведе да вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
тази търговска практика, тъй като променя или е в състояние да промени
съществено неговото поведение. Така направеното представяне в търговското
съобщение е в състояние да заблуди потребителите да посетят именно сайта на
дружеството, очаквайки, че ще получат не само най-добрите условия при онлайн
кредитирането, но и сключването на договора във всеки един момент, независимо
от работното време на кредитната институция, което решение те не биха взели при
други обстоятелства. В този смисъл, посланието съдържа невярна и подвеждаща
информация, вследствие на което търсещият най-доброто и изгодно решение за себе
си потребител би взел решение за сделка под въздействие на нелоялната търговска
практика.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството
жалбоподател е действало недобросъвестно и непрофесионално, като е публикувало
невярна информация на сайта си.
Оспорваният административен акт
съответства на целта на закона, формулирана в чл.68б ал.1, във връзка с чл.1
ал.2 т.3 от ЗЗП- осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни
търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от
търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или
предоставяне на услуги. Целта на наложената мярка с настоящата заповед е, освен
да преустанови нарушението, още и да действа превантивно, т. е. за в бъдеще да
не се използва нелоялна търговска практика.
В заключение, съдът приема, че Заповед № 231/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите е законосъобразен административен акт и поради липсата
на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да бъде потвърдена.
При този изход на спора искането на
представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено,
като се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съобразно чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да се определи на 100. 00 /сто/ лева.
Водим от горното, Административен
съд Шумен, на основание чл.172 ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище №13Б, представлявано от изпълнителния
директор С.Н.Т.против Заповед № 231/02.03.2023г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „С-К“АД-
гр.Шумен, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище
№13Б, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т.да заплати на Комисия за
защита на потребителите с адрес: гр.С. ул.Врабча/Янко Забунов№1 ,ет.3,4,5 сумата
от 100. 00 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: