№ 34618
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110103004 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от ГПК
Образувано е по искова молба на И. Ц. П., с ЕГН: ********** срещу
„Б.Т.“ ООД, с ЕИК: ***, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно
уволнението на И. Ц. П., извършено със заповед № *** г., връчена на
30.11.2023 г. /лично/, и същото да бъде отменено; 2/ И. Ц. П. да бъде
възстановена на заеманата длъжност „помощник супервайзър магазин“ с код
по НКПД *** при „Б.Т.“ ООД при условията от преди уволнението и 3/ да
бъде осъден „Б.Т.“ ООД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му
без работа в периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. /или до момента на
постъпване на друга работа респ. постановяване на решението/ в размер на 11
160 лева / 6 месеца по 1860 лева/. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № *** г.
като заемал длъжността „касиер“, с място на работа гр. София и код по НКПД
*** – при срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Впоследствие обаче между страните било сключено допълнително
споразумение към трудовия договор от 20.10.2023 г. като ищцата била
преназначена на длъжността „помощник супервайзър магазин“ и бил
уговорен нов срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № *** г. – без мотиви в срока за изпитване – връчена същия ден.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че предходната длъжност и новата длъжност,
уговорена с допълнително споразумение към трудовия договор от 20.10.2023
г. били почти идентични и уговарянето на нов срок за изпитване
представлявало заобикаляне на закона. Така ответното дружество искало да
се ползва от възможността да прекрати ТПО без мотиви в срока за изпитване
и без да спази правилото, че ищцата се ползвала от предварителна закрила от
уволнение – поради онкологично заболяване, установено с ЕР на ТЕЛК.
1
Ищцата излага подробни доводи, че сключването на поредни трудови
договори за еднакви или силно сходни трудови функции с едно и също лице с
цел уговаряне на нови срокове на изпитване и така накърняване
стабилизирането на ТПО били незаконосъбразно и представлявало
злоупотреба с право. Такава практика обаче била налице при ответника.
Ищцата от своя страна била служител с 15 години стаж при ответника като
страдала от заболяване, поради което и счита, че ответникът е взел решение
да я уволни, но с преназначаването и новия срок на изпитване е решил да
стори това без да й даде възможност да се ползва от предварителната закрила
при уволнение.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Иска се
допускане на двама свидетели при довеждане.
Представени са писмени доказателства: трудов договор № *** г.,
допълнително споразумение към трудовия договор от 20.10.2023 г., заповед
№ *** г. и ЕР на ТЕЛК.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Б.Т.“ ООД, чрез адв. А. П., е
депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват. Посочва
се, че действително между страните бил сключен трудов договор № *** г.
като по силата на същия ищцата заемала длъжността „касиер“ – при срок на
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Внася се уточнение, че
впоследствие с ищцата било сключено допълнително споразумение от
30.11.2011 г., по силата на което същата била преназначена на длъжност
„касиер, продавач консултант“ с код по НКПД ** /това споразумение било
сключено поради промени в номенклатурите, наложени от МТСП/. При
сключването на това споразумение била връчена нова длъжностна
характеристика на лицето.
На следващо място не се оспорва, че действително с ищцата било
сключено и второ допълнително споразумение към трудовия договор от
20.10.2023 г. – като ищцата била преназначена на длъжността „помощник
супервайзър магазин“ с код по НКПД ***. В тази връзка и била връчена нова
длъжностна характеристика, било променено трудовото възнаграждение,
били възложени нови трудови функции, задължения и отговорности поради
което и бил уговорен нов срок на изпитване в полза на работодателя от 6
месеца. Доколкото трудовото правоотношение било прекратено в хода на
същия, то било извършено законосъобразно и никаква предварителна закрила
при уволнение не била приложима.
На следващо място се излагат подробни доводи, че длъжностите
„касиер, продавач консултант“ и „помощник супервайзър магазин“ били
съвършено различни – обхващали различни трудови функции, задължения и
отговорности – което било видно от съответните длъжностни
характеристики. Била налице разлика дори в режима на вътрешна
организация в дейността на предприятието на ответника като длъжността
„помощник супервайзър магазин“ била подчинена на друго лице от
длъжността „касиер, продавач консултант“ съответно имала друго
предназначение. Поради това ответникът поддържа, че със сключеното
2
допълнително споразумение не е нарушен КТ, нито е налице заобикаляне на
закона.
Излагат се доводи, че трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно в срока за изпитване.
Оспорват се и другите два иска заявени от ищцата като не се оспорват
като размер претенциите по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
Иска се допускане на двама свидетели като се възразява срещу
допускане на свидетелите на ищеца.
С отговора са представени писмени доказателства: заповед № РД-01-
931/27.12.2010 г., длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „касиер“ от
14.04.2011 г., допълнително споразумение към ТД от 30.11.2011 г. и
длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „продавач консултант“ от
14.04.2011 г., допълнително споразумение към ТД от 20.10.2023 г. и
длъжностна характеристика /ДЛ/ за длъжност „помощник супервайзър
магазин“ от 18.10.2023 г. и организационна схема.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Не следва да се допуска съдебно счетоводна експертиза, доколкото
страните нямат спор по размера на последното трудово възнаграждение на
ищеца.
Следва обаче да се задължи ищецът да представи трудовата си книжка –
изцяло оригинал и копие – за констатация пред съда.
Следва да се даде възможност на всяка от страните да ангажира гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 311 във вр. с чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания на
основание чл. 312 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 140 от ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
Отговорът на исковата молба е докладван на съдията докладчик едва
на 06.01.2024 г., предвид организацията на работа в съда, поради което и
делото се насрочва на 06.01.2024 г., но при спазване на триседмичния срок.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от трудово правоотношение
между него и ответника, прекратено съгласно твърденията в исковата молба
със заповед № *** г., връчена на 30.11.2023 г. лично. Ищецът претендира
признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповедта, както и
3
възстановяването му на предишната заемана длъжност. Предвид оставането
си без работа ищецът претендира и заплащане на обезщетение за този период
– с максималната продължителност от шест месеца.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е бил нает по трудово
правоотношение при ответника в обект в гр. София, на длъжност „касиер,
продавач консултант“ с трудов договор и допълнително споразумение от
30.11.2011 г. като впоследствие ищцата била преназначена на длъжност
„помощник супервайзър магазин“ с допълнително споразумение от 20.10.2023
г., която заемала и към датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение с издаването на заповед № *** г., връчена на 30.11.2023 г.
лично. Не се спори и относно размера на последното трудово възнаграждение
от 1860 лева.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото. Ищецът
следва да докаже и че в периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. е останал без
работа, както и размера на трудовото си възнаграждение преди прекратяване
на договора с ответника съответно размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че действително е налице
съответното основание по чл. 71 от КТ, спазване на процедурата по
уволнението, обстоятелството, че издадената заповед отговаря на
нормативните изисквания. Ответникът следва да докаже и че е налице
съществена разлика в трудовите задължения и функции между длъжностите
„касиер, продавач консултант“ и „помощник супервайзър магазин“.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за оставането си без работа и размера на обезщетението по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ;
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи: копие от трудовата си книжка в цялост и същата в оригинал /за
констатация от съда/, като го предупреждава, че в противен случай съдът
може да цени поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани
обстоятелствата, пред установяване на които страната е създала пречки пред
доказването.
4
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да ангажира гласни
доказателства чрез разпит на по ЕДИН свидетел при режим на довеждане
като указва на всяка страна да води свидетеля в първото по делото съдебно
заседание като го предупреждава, че в противен случай съдът може да цени
поведението му по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата,
пред установяване на които страната е създала пречки пред доказването.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да посочат
три имена на свидетелите, които искат да им бъдат допуснати и
обстоятелствата, които ще доказват с тях.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.03.2024 г. от
10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
! Страните да се уведомят за датата и часа на съдебното заседание и
/отделно от изпращането на призовка/ по телефон, доколкото
производството е „бързо производство“ по смисъла на ГПК, за което по
делото да се състави протокол.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето разпореждане.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на посочените указания в
срок, съгласно чл. 313 от ГПК те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5