№ 162767
гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110149675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К. К. С. за следните суми:
43 745,95 лева – главница, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до
изплащане на вземането; 2242,26 лева – възнаградителна лихва за периода от
14.12.2022 г. до 03.08.2023 г.; 60 лева – разходи за връчване на съобщения;
25,52 лева – такси за месечно обслужване на разплащателна сметка за
периода от 26.01.2023 г. до 28.08.2023 г.; и 915,90 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 14.01.2023 г. до 04.09.2023 г.
– задължения по договор за потребителски кредит № 8163-2029/07.11.2019 г.,
сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит.
Така в т. 7.2.1 от договора за кредит (на лист 8 от делото) е предвидено,
че поради ползване от длъжника на пакетна услуга „Инвест оптима +“
лихвеният процент по договора е намален от променливия EURIBOR-12M и
надбавка от 4,99 процентни пункта с 0,40 процентни пункта (т.е. приложима
лихва EURIBOR-12M и надбавка от 4,59 процентни пункта), а в т. 7.2.4. е
предвидено, че ако в срока на действие на договора длъжникът престане да
внася работната си заплата в сметката, от която кредитът се погасява,
лихвеният процент се повишава с два пункта и става EURIBOR-12M и
надбавка от 6,99 процентни пункта. Установява се освен това, че е представен
1
изменен погасителен план по кредита от 14.05.2023 г. (на лист 14 – 15 от
делото), т.е. е налице лихвена промяна, като с молба от 31.10.2023 г.
заявителят е заявил изрично, че промяната се основава на позоваване на т.
7.2.4. от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че подобни клаузи създават
съмнение за неравноправност, тъй като предвиждат задължение длъжникът да
се разпорежда с трудовото си възнаграждение по определен начин в полза на
банката, като скрепват неизпълнението на подобно задължение със санкция за
потребителя (сериозно повишаване на лихвения процент), без последният да
може да се откаже от договора (чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП), като така е възможно
сериозно да се засегнат трудовите права на длъжника, а няма никакво разумно
обяснение защо се изисква превод на заплата точно в същата банка, при
положение, че в т. 12.1. от договора същата задължава длъжника да учреди
залог върху това свое вземане. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд – Решение № 50253/22.12.2022 г. по гр. дело № 393/2022 г., III
ГО, предвиждането на увеличаване на лихви поради неизпълнение на
промоционални условия, когато потребителят няма възможност да се откаже
от договора си за кредит, води до извод за евентуална неравноправност, стига
да са налице другите предпоставки (клаузата да не е уговорена
индивидуално). Освен това начинът на определяне на лихвата по този начин –
не като намален размер спрямо първоначалния (както е по т. 7.2.1 от
договора), а като увеличаващ се процент (по т. 7.2.4), създава заблуждение
относно действителния годишен процент на разходите по кредита, като
същият е даден в намален размер, а не като увеличен такъв, който намалява
поради изпълнение на специфичните изисквания, което въвежда потребителя
в заблуждение, а разходите за поддържане на банкова сметка не са включени
при изчисляването на процента, поради което и на това основание е налице
сериозно съмнение за неравноправност на механизма за увеличаване на
лихвата поради невнасяне на заплатата на длъжника при заявителя.
Съмнението за такава неравноправност е достатъчно за настоящия съд да
откаже да приеме, че е налице основание за издаване на заповед за
изпълнение за засегнатите вземания съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 53 от Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19
Банка ДСК и Фронтекс интернешънъл., и т. 31 от Решение от 30.06.2022 г. по
дело C-170/21 Профи кредит България ЕООД. Следва да се има предвид и
това, че съдът допуска още с издаването на заповед по чл. 417 ГПК незабавно
изпълнение срещу длъжника, поради което трябва да подхожда с особено
внимание към допускане на изпълнение на вземания, основани на евентуално
неравноправни клаузи, тъй като иначе би нарушил задълженията си да
осигури ефективна защита на потребителя съгласно чл. 7 от Директива
93/13/ЕИО – така т. 32 – 33 от Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21
Ти би ай банк ЕАД.
Обстоятелството дали претендираното вземане евентуално се основава
на неравноправни клаузи в договор с потребител се следи и в заповедното
производство (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК), поради което, доколкото в случая не
може да се отграничи каква част от претенциите за главница и зависимата от
2
последната претенция за договорна лихва (която е функция на главницата по
договора), се основават на клаузата за изменение на лихвата по т. 7.2.4. от
договора, исканията следва да се отхвърлят.
На същото основание, тъй като в молбата си от 31.10.2023 г. заявителят
е посочил, че по договора за кредит е имало плащания, и не е ясно към
момента, без експертиза, дали същите са погасили задълженията в размерите
по първоначалния план, то съдът е в невъзможност и да прецени дали са
погасени в срок задълженията и дали въобще се дължи лихва за забава.
Не следва да бъде издавана и заповед за разходи на заявителя за
извънсъдебно събиране на вземането, тъй като клаузата за начисляването им е
в пряко нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, който предвижда, че потребителят,
изтеглил кредит, при забава не следва да заплаща нещо различно от лихва. В
случая се претендира неустойка за забава в размер на 60 лева, за която
заявлението следва да се отхвърли поради противоречие с императивна
правна норма.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 25,52 лева от общо
46 989,63 лева, или за 0,05 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 939,79 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 0,51 лева
държавна такса и 1,01 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 149799/30.05.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„Инвестбанк“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул.
„България“ № 85, иска осъждане на К. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: С.,
ул. „М. Д. С.“ бл. **, ет. *, ап. **, да плати на заявителя сумите в размер
43 745,95 лева (четиридесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева
и 95 ст.) – главница, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до изплащане
на вземането; 2242,26 лева (две хиляди двеста четиридесет и два лева и 26
ст.) – възнаградителна лихва за периода от 14.12.2022 г. до 03.08.2023 г.; 60
лева (шестдесет лева) – разходи за връчване на съобщения, и 915,90 лева
(деветстотин и петнадесет лева и 90 ст.) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 14.01.2023 г. до 04.09.2023 г. – задължения по
договор за потребителски кредит № 8163-2029/07.11.2019 г., сключен между
страните по делото, като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК заявителя „Инвестбанк“
АД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила, като запази платената
държавна такса в размер на 939,28 лева, и доплати държавна такса в размер
на още 939,28 лева.
3
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Инвестбанк“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4