Р Е Ш Е Н И Е № 260178
ПЛОВДИВ 09.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 638 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявен е иск от Д.А.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: **** – адв.Т.
и адв.Д. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Света София“ 7 с правна квалификация чл.432 КЗ.
Твърди се, че Д.С.
е майка на С.С.С., починал на 27.03.2019 г. На
27.03.2019 г. край ж.п. надлез за с.Скутаре, Пловдивска област е настъпило ПТП,
причинено от А.Х.О. при управление на автомобил
***, който е нарушил правилата за движение и е навлязъл в насрещната лента за
движение, при което е възникнал сблъсък с автомобил ***, управляван от М.Е.С.,
при който е причинена смъртта на С.С.С..
Ищцата и С.С. приживе изпитвали обич и взаимна подкрепа, имали добри и
хармонични отношения и след смъртта на сина си ищцата изпитвала болка, мъка,
тъга, изживяла шок и ужас от случилото се.
Към момента на
настъпване на ПТП от 27.03.2019 г. собственикът на лек автомобил *** е сключил
с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран
в Полица BG23/118002712998.
Иска се да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата от 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка и тъга от смъртта на сина и С.С., починал на 27.03.2019 г. при ПТП, причинено от А.Х.О.
при управление на автомобил ***, за който е сключен с ответника Договор по
риска „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, ведно с
обезщетение за забава от момента на изтичането на срока за застрахователя
заплащане на обезщетението след подаването на уведомлението за настъпило
застрахователно събитие до окончателното изплащане. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът дава становище за неоснователност на предявения иск,
като твърди, че:
-оспорва
изключителната вина на водача на лек автомобил лек автомобил ***А.О. с оглед
разпоредбата на чл.300 ГПК;
-оспорва механизма
на настъпване на ПТП, като поддържа становището, че протоколът за ПТП има доказателствена сила по отношение наличието на автомобили и
тяхното местоположение;
-прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия с
аргумента, че С. не е пътувал с поставен предпазен колан, както и че доброволно
се е съгласил да пътува в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол, като с
това не е положил дължимата грижа за здравето и живота си;
-поддържа се
становището, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на МПС, в което е пътувал
пострадалият С.; твърди се, че е управлявал автомобила с превишена скорост в
населеното място и на дълги светлини, с което е допринесъл за настъпването на
ПТП;
-оспорва се искът
по размер, като се твърди, че е завишен.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
От представения по
делото препис от Присъда от 10.02.2020 г., постановена по НОХД 2314/2019 г. по
описа на ОС Пловдив, влязла в сила на 23.06.2020 г., се установява, че А.Х.О. е
признат за виновен в това, че на 27.03.2019 г. при управление на лек автомобил
*** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.21
ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – М.С.М.,
М.Е.С., С.М.С. и С.С.С., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.Б
във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.373, ал.2 НПК
във връзка с чл.54 НК във връзка с чл.58а, ал.1 НК.
От представеното по
делото Удостоверение за родствени връзки от 01.04.2019 г., издадено от Кметство
***, се установява, че Д.А.С. е майка на С.С.С.,
починал на 27.03.2019 г.
Не се оспорва
обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП от 27.03.2019 г.
собственикът на лек автомобил *** е сключил с
Полица BG23/118002712998 Договор по риска „Гражданска отговорност“ с
ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
От заключението на
комплексната съдебна експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че най-вероятен от техническа гледна
точка е следният механизъм на настъпване на ПТП: водачът А.О. е управлявал лек автомобил *** по платното за
движение на източно обходен път на гр. Пловдив, посока юг-север. По същото
време водачът М.С. е управлявал лек автомобил *** по платното за движение на
същия път в посока север-юг, срещу лек автомобил ***. При преминаване пред ляв
завой на пътя водачът на лек автомобил *** е навлязъл в лявата лента на платното и така е настъпил неизбежен
удар в предната лява част на лек автомобил *** и в лявата част на лек автомобил
***. Скоростта на движение на лек автомобил *** в момента на удара е била около
109 км/ч, а на лек автомобил *** – 57 км/ч. Основна причина за настъпилото ПТП
е, че водачът на лек автомобил *** А.О. е навлязъл в лявата лента за платното
за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато там насрещно се е движил лек автомобил ***.
Смъртта на С.С. се дължи на остра кръвозагуба – 2600 мл кръв в гръдната
кухина вследствие на тотално разкъсване на аортата под дъгата й – увреждане,
несъвместимо с живота, като между смъртта на С. и претърпените от него при ПТП
травми е налице пряка причинна връзка. С. е бил пътник в задна дясна седалка на
лек автомобил *** и няма данни по делото дали С. е бил с поставен предпазен
колан.
Смъртта на С.С. се дължи на остра кръвозагуба – 2600 мл кръв в гръдната
кухина вследствие на тотално разкъсване на аортата под дъгата й – увреждане,
несъвместимо с живота, като травмата се получава при инерционно разкъсване на
аортата в резултат на ускоренията в
момента на удара, които превишават десетки пъти земното ускорение. В случая
функцията на предпазния колан би била незначителна. Няма характерни следи по
тялото на С. от поставен предпазен колан, което обаче не означава категорично,
че такъв не е бил поставен. В конкретния случай при сумарната скорост на двата
автомобила поставянето на предпазен колан на пострадалия не би предотвратило
травмата.
ПТП е настъпило на
равен участък от пътя в зоната на ляв завой при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове, като платното за
движение на мястото на произшествието е с асфалтова настилка, която по време на
произшествието е била суха.
От показанията на
свидетелите Х.С.С., М.М.С.
и А.С.Й., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната им заинтересованост
от изхода на делото предвид близката им родствена връзка с ищцата – свидетелят С.
е син на ищцата, свидетелят С. е снаха на ищцата, а свидетелят Й. е внучка на
ищцата – се установява, че приживе починалият С.С. е
живеел в ***, в едно домакинство с ищцата – негова майка. Свидетелят С. живее в
***, на около ** км от гр.Кърджали и ги е посещавал или всяка седмица, или на
не повече от петнадесет дни. Ищцата е възрастна и свидетелят също е полагал
грижи за нея. Ищцата имала 8 деца и взели решение всички да я гледат. С.
приживе е работил в сферата на строителството – първо е работил в Кърджали и е
пътувал сутрин и се е връщал вечер и след като са приключили обекта в гр.Кърджали,
е започнал работа в София. Приживе С.С. работил също
и в Германия и когато отсъствал, за ищцата се грижила съпругата на починалия С..
Докато работел в Германия, изпращал пари за издръжката на ищцата. Преди починалият
С. да започне работа в Германия той и съпругата му закупили къща в гр. Бурса,
Турция и той започнал работа в Германия, за да успяват да изплащат къщата. През
2019 г. се върнал да работи в България, защото майка му не се чувствала добре.
За времето, през което семейството на С.С. живеело в
Турция, 20-22 години, на всеки 3—4 месеца той и съпругата му идвали в България,
за да полагат грижи за ищцата за по 10 дни. Преди ПТП починалият С. идвал
по-често, за да се грижи за майка си, на всеки два месеца за по 15 дни –
пазарувал, водил я на лекар, приготвял й дърва, през цялото време С. е помагал
с пари, с храна.
След като ищцата
научила за ПТП и за смъртта на С.С., била съкрушена,
припаднала, плачела, дори изгубила способността да говори, не можела да спи, не
се храни.
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия
фактически състав - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като
последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Доколкото
не се спори, че към момента на настъпването на ПТП от 27.03.2019 г.
собственикът на лек автомобил *** е сключил с Полица BG23/118002712998 Договор
по риска „Гражданска отговорност“ с ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,
Съдът приема, че ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при
управлението на лекия автомобил ***, причинени от собственика на това МПС,
както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на тримесечния срок в полза на ищцата, като увредено лица, е
възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния
договор, обективиран в полица BG23/118002712998 - на 27.03.2019
г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност
на който е покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от
виновното поведение на застрахования при ответника водач е причинена смъртта на
С.С.С. и в резултат на неговата смърт ищцата търпи
неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на близкия човек,
поради което искът е основателен и следва да се уважи.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение следва да се разгледат направените от
ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД възражения за съпричиняване:
От заключението на
комплексната комплексна експертиза с в.л. Д-р С. и Инж. М., се установява, че не
може да се даде категоричен отговор дали пострадалият С.С.
е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като няма характерни следи по тялото
на С. от поставен предпазен колан, което обаче не означава категорично, че
такъв не е бил поставен, но смъртта на С.С. се дължи
на остра кръвозагуба – 2600 мл кръв в гръдната кухина вследствие на тотално
разкъсване на аортата под дъгата й – увреждане, несъвместимо с живота, като травмата
се получава при инерционно разкъсване на аортата в резултат на ускоренията в момента на удара, които превишават десетки
пъти земното ускорение и в този случай функцията на предпазния колан би била
незначителна. Предвид изложеното Съдът приема, че дори и да е пътувал без
предпазен колан С., то с оглед вида на травмата функцията на колана би била
незначителна, не би предотвратила настъпването на вредоносния резултат и поради
това счита възражението на ответника в тази част е неоснователно.
По делото не се
установява употребата на алкохол от водача на лек автомобил *** М.Е.С., в който
автомобил е пътувал пострадалият С.С., поради което
липсва принос на С.С. за настъпването на вредоносния
резултат, което обосновава неоснователност на възражение на ответника.
От показанията на
св.М.С.Я., които Съдът кредитира като непосредствени, се установява, че
свидетелят Я. е пътувал на 27.03.2019 г. в лек автомобил ***, управляван от А.Я..
При управлението на автомобила А.Я. казал: „Беля правим“ и след това последвал
удар, като свидетелят Я. не е видял другия автомобил, с който е настъпил
ударът, но заявява, че другият автомобил се е движел с включени „дълги
светлини“. Дори и да се приеме, че водачът на лек автомобил *** се е движел с
включени „дълги светлини“, не се установява това обстоятелство дали е
допринесло за настъпването на ПТП, как се е отразило на реакцията на водача на лек
автомобил ***, тъй като в заключението на комплексната съдебна експертиза се
посочва, че от техническа гледна точка причина за настъпилото на 27.03.2019 г.
ПТП е, че водачът на лек автомобил *** А.О. е навлязъл в лявата лента за
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. когато там насрещно се е движил лек автомобил ***, като не се
отчита това поведение на А.О. да е провокирано от водача на лек автомобил ***.
Предвид изложеното Съдът приема направеното от ответника възражение за
неоснователно.
От заключението на
комплексната съдебна експертиза се установява, че скоростта на движение на лек
автомобил *** в момента на удара е била около 109 км/ч, а на лек автомобил ***
– 57 км/ч. Доколкото ПТП настъпва на източно обходен път на гр.Пловдив, в който
участък по силата на чл.21, ал1 ЗДвП /ДВ 47/2012 г./ максимално разрешената
скорост е 90 км/ч, като не се ангажират доказателства от ответника на мястото
на произшествието скоростта да е ограничена със знак или поради наличието на
други условия. Предвид изложеното Съдът намира това възражение на ответника за
неоснователно.
При определяне
размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите
вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на С.С.
– син на ищцата Д.С., изразяващи се в скръб, мъка от загубата на детето и;
установява се, че приживе ищцата и починалият С. са имали отношения на
разбирателство, С. се е грижел за ищцата както като е полагал натурални грижи,
така и с парични средства. Обстоятелството, че починалият не е живеел постоянно
с ищцата, живеел е в гр.Бурса – Република Турция, работил е в Германия, по
никакъв начин не рефлектира върху създадените между ищцата и починалия С.С. отношения на загриженост, разбирателство, както и не
рефлектира върху степента на търпените от ищцата емоционални болки от смъртта
на сина си С.С..
С оглед изложеното
Съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за търпените неимуществени
вреди в размер на 200 000 лв.
Претендира се
заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 25.04.2019 г. Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1,
т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, т.е. задължението на застрахователя да заплати обезщетение възниква
от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1,
т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. От представеното с исковата молба
Искане до ЗАД“ОЗК – Застраховане“ АД
вх.№ 15-480/02.04.2019 г. се установява, че ищцата е сезирала
застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина и С.С. при ПТП от 27.03.2019 г. Като начален момент на
претенцията за заплащане на обезщетение се посочва 25.04.2019 г., т.е. с
изтичане на 15 дни от уведомяването до окончателното плащане с оглед
разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, от който момент на ищцата се дължи
обезщетение за забава до окончателното изплащане.
При този изход на спора
и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса
за производството в размер на 8 000 лв, както и
606.33 лв разноски за експертиза.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 6636 лв с
включен ДДС, определено по реда на чл.7, ал.2,т.5 Наредба № 1/2004 г.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Света София“ 7 да заплати на Д.А.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: **** – адв.Т.
и адв.Д. сумата 200 000 лв
/двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина и С.С.С., настъпила при ПТП от 27.03.2019 г., причинено от А.Х.О.
при управление на автомобил ***, чийто собственик е сключил със ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение
за забава от 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане
Осъжда ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Света София“ 7 да заплати на
адвокат Н.Н.Д.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 6636 лв
/шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева/ с включен ДДС
Осъжда ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Света София“ 7 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата
8 000 лв /осем хиляди лева/, представляваща
дължимата държавна такса за производството и сумата 606.33 лв
/шестстотин и шест лева и 33 ст/, представляваща
заплатено възнаграждение за вещи лица
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: