РЕШЕНИЕ
№ / 25.02. Година
2021 гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.02. 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията
СИМИТЧИЕВ
т.д. № 166 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производство по
реда на чл.365 и сл ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „Т.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.***, с която против Т.В.В., ЕГН **********, с адрес *** са предявени главен осъдителен иск с правна квалификация по чл.145 ТЗ за сумата от 262 149,12 лева (след допуснати увеличения на първоначалния размер на иска до пълния размер на вземането) обезщетение за причинени на ищцовото дружество вреди от ответника, като негов управител, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 127899,27 лв (също след допуснати увеличения на първоначалния размер на акцесорния иск до пълния размер на вземането) обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.12.2015 г., до датата на предявяване на иска в съда – 03.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 03.07.2020г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че ответникът
е бивш управител на дружеството-ищец. С договор за покупко- продажба на
дружествени дялове от 22.12.2015 г., Т.В.В. продал на „П.“ ООД, с ЕИК: ***,
притежаваните от него 8310 (осем хиляди триста десет) дяла всеки на стойност
100 (сто) лева. В Търговския регистър е вписана промяната в собствеността на
капитала, управителят на дружеството Т.В.В. е заличен, а на негово място е
вписан новия управител Д.Г.М..
При счетоводното
приключване на 2019г. относно ищцовото дружество, било извършено сравняване на
счетоводните записвания с годишните счетоводни отчети и годишните данъчни
декларации на дружеството за периода от 2010 г. до 2015 г., при което се
установили фрапиращи различия на вписванията, както по счетоводните статии,
така и обявените годишни финансови отчети (ГФО) и подадените в Национална
агенция по приходите (НАП) годишни данъчни декларации (ГДД). Ищецът поддържа,
че в нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, бившият управител Т.В.В.
е водил невярно счетоводство и е вписал неверни данни в ГФО за цитираните
години, с цел да заблуди приходните органи и най-вече да осигури на едноличния
собственик на капитала (самият той като физическо лице) привидна правна
възможност да разпредели дивидент. При счетоводните записвания, Т.В., умишлено,
в качеството си на управител на дружеството не е спазил разпоредбите на чл.16,
ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), който предвижда, че ръководителят на
предприятието: организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с
разпоредбите на този закон и отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч. В
нарушение на чл.3 от ЗСч не е осъществявал текущото счетоводно отчитане на
всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и
финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и собствения капитал,
в хронологичен ред. Бившият управител не е спазил чл.24 от ЗСч за това, че финансовите
отчети не представляват вярно и честно имущественото и финансовото състояние,
финансовите резултати от дейността и собствения капитал. Не е спазил също чл.26
от ЗСч, за това, че позициите, които се представят във финансовите отчети, се
признават и оценяват в съответствие с принципа на начисляване - предприятието
изготвя финансовите си отчети, на базата на принципа на начисляването - събития
се признават в момента на тяхното възникване и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят. Действията му не кореспондират и с
разпоредбите на СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ № 1 „Представяне на финансови отчети“.
Тези изводи се
налагат според ищеца от следните факти:
Счетоводният
баланс към 31.12.2014 г. е съставен въз основа на невярна информация от салдата
на счетоводните сметки. Ответникът, като управител, е извършил оповестяване на
приспадната загуба, с което е извършил нарушение на основен принцип в
счетоводната отчетност, предвиждащ вярно и честно представяне на имущественото
и финансовото състояние, отчетения финансов резултат и промените в собствения
капитал.
С решение от
01.12.2015 г., едноличният собственик на капитала на „Т.“ ЕООД, основавайки се
на манипулирания годишен финансов отчет за 2014 г., взема решение да бъде
разпределен дивидент в своя полза, в качеството си на едноличен собственик на
капитала, в размер на 508 000(петстотин и осем хиляди) лв.
Ищецът поддържа,
че бившият управител Т.В.В. е допуснал изплащане на дивидент в размер на 508
000 лв от банкова сметка *** „Т.“ ЕООД в личната си банкова сметка, ***дент в
този размер.
Според
извлечение от П. от сметка на Т. ЕООД с номер ***, сумата е преведена в полза
на ответника, както следва:
|
|
|||||
|
дата на превода |
преведена сума /
лева |
основание на
превода |
Получател |
сметка на
получателя |
банка на
получателя |
|
10.12.2015 |
103700.00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
10.12.2015 |
103700.00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
10.12.2015 |
103500.00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
11.12.2015 |
81600,00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
11.12.2015 |
590.00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
11.12.2015 |
89700,00 |
дивидент |
Т.В.В. |
*** |
П. |
|
20.01.2016 |
25410.00 |
данък дивидент |
ТД НАП П. ОФИС С.З. |
*** |
С./О. |
|
Общо |
508200.00 |
|
|
|
|
Ищецът посочва,
че ГФО за 2014 г. на „Т.“ ЕООД е публикуван в Търговския регистър с вписване №
20150828104433. В счетоводния баланс към 31.12.2014 г. в пасива, раздел V „Натрупана
печалба“ (загуба) от минали години и раздел VI текуща печалба (загуба) е, както
следва:
V. Натрупана печалба (загуба) от минали години (в
хил. лв)
Неразпределена печалба: 508
Непокрита загуба от минали години: - 234
Общо за група V: 274
VI. Текуща печалба (загуба) - 28
Общо групи V и VI 246
Според тези
данни е била налице неприспадната (непокрита) загуба от минали години в размер
на 234306.82 лева и 27842.30 лева от текущата година, поради което, съгласно
законовите разпоредби, неразпределената печалба към 31.12.2014 г. не е 508 200
лева, а 246 050,88 лева. Следователно,
според ищеца, е разпределен дивидент в по-голям размер от действителната сума,
която би могла да се разпредели като дивидент на основание ГФО за 2014 г.
Излагат се
съображения, че съгласно легалната законова дефиниция на понятието "Дивидент",
дадена в § 1, т.4 от ДР на ЗКПО, това е разпределението в полза на лице,
произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което
намалява собственият капитал на последното, включително:а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от
неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент
разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при
разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито
разпределение на печалбата. Понятието
„дивидент“ е разгледано и в ТЗ. Съгласно закона „дивидент“ е имуществено право
и е част, която собственикът на капитал получава от печалбата за изминал
период. При осъществяване на стопанската дейност, за предприятията съществува
обективна и законоустановена цикличност, която се простира в рамките на
календарна година. Тази дейност се финализира с приемането на ГФО и евентуално
разпределение на дивидент. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ТЗ, всеки
съдружник има право да участва в разпределението печалбата.
В настоящия
случай, според ищеца, финансовите резултати на „Т.“ЕООД сочат, че през 2015 г.
е налице възможност за разпределение на печалба само в размер на 246 050,88
лева, тъй като:
От ГФО за 2010
г. се установява, че към 31.12.2010 г., дружеството е приключило със счетоводна
загуба в размер на 234 306,13 лева;
От ГФО за 2011
г. се установява, че към 31.12.2011 г., дружеството е приключило със счетоводна
печалба в размер на 215 399,13 лева;
От ГФО за 2012
г. се установява, че към 31.12.2012 г., дружеството е приключило със счетоводна
печалба в размер на 182829,24 лева;
От ГФО за 2013
г. се установява, че към 31.12.2013 г., дружеството е приключило със счетоводна
печалба в размер на 149275,53 лева;
От ГФО за 2014
г. се установява, че към 31.12.2014 г. дружеството е приключило със счетоводна
загуба в размер на 27 842,30 лева;
От ГФО за 2015
г. се установява, че към 31.12.2015 г. дружеството е приключило със счетоводна
печалба в размер на 23 470,90 лева;
Реализираната
загуба през 2010 г. в размер на 234 306,13 лева обаче е приспадната от
печалбата в размер на 215 399,13 лева само в годишната данъчна декларация (с
цел да се внесат данъци в по-малък размер), като в счетоводните записвания по
сч.сметки 121 и 123, това приспадане не е намерило отражение. Същото е
положението през 2012 г. - с ГДД за 2012 г. е напълно приспадната загубата от
предходни години (2010г.) с част 18907,69 лева) от печалбата, отчетена през
годината — 182829,24 лева, но в счетоводните записвания това приспадане на
загубата не е намерило отражение. Отчетената счетоводна загуба през 2014 г., в
размер на 27 998,12 лева, е приспадната през 2015 г.
Годишния
финансов отчет за 2015 г. на „Т.“ ЕООД е публикуван в Търговския регистър с
вписване 20171020164403. В счетоводния баланс към 31.12.2015 г. в пасива,
раздел V Натрупана печалба (загуба) от минали години и раздел VI текуща печалба
(загуба) е, както следва:
ПАСИВ на
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС към 31.12.2015 г. (сума
хил. лв)
А. Собствен
капитал
V. Натрупана
печалба (загуба) от минали години
Неразпределена
печалба 0
Непокрита загуба
от минали години -262
Общо за група V - 262
VI. Текуща печалба
(загуба) 23
Непокрита
загубата от минали години в размер на 262 149,12 лв е посочена като приспадната
единствено и само в Годишните данъчни декларациите по чл.92 от ЗКПО за дължимия
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Ищецът поддържа,
че към 01.01.2015 г., дивидентът, който е можел да получи едноличния собственик
на капитала е в размер на 246 050,88 лв (80 600,82 лв печалба към 01.01.2012г.
— 90 000,00 лв платен дивидент през 2013 г, + 148 756,67 лв остатък от печалба
от 2012 г. + 134 535,69 лв печалба от 2013 г.), поради което, решението на
едноличния собственик на капитала от 01.12.2015 г. за плащане на дивидент в
размер на 508 200,00 лв е незаконосъобразно и не е следвало да се изпълнява от
ответника, като управител на „Т.“ ЕООД, тъй като дружеството ще бъде ощетено с
по-големия размер на изплатен дивидент.
Сумата в размер
на 262 149,12 лв представлява загуба от 2010 г. в размер на 234 306,82 лв и
загубата от 2014 г, в размер на 27 842,30 лв (234 306,82 лв + 27 842,30 лв).
Сумата, която към 01.12.2015 г. би могла да бъде разпределена като дивидент е в
размер на 246 050,88 лева. На практика, управителят на дружеството си е превел
по лична банкова сметка *** с ГДД загуба.
Ищецът поддържа,
че за взетото решение на 01.12.2015 г. за изплащане на дивидент в размер на 508
000 лв, управителя следва да носи имуществена отговорност по смисъла на чл.145
от ТЗ за извършено недобросъвестно плащане от имуществото на дружеството,
представляващо дивидент в размер на 262 149.12 лв. Счита, че плащането на
дивидент следва се извършва до размера на неразпределената печалбата, намалена с непокритата загуба. Посочва, че при
разпределението на печалбата, първо се покрива загубата от минали години и след
това се изплаща дивидент, за да се избегне декапитализацията на дружеството.
Ако управителят
не бил допуснал вписване на неверни данни в счетоводните регистри, което да е в
съответствие с ГДД, то в ОПР за 2014 г. нямало да фигурира неразпределена
печалба в размер на 508238,58 лева, а само в размер на 246 050,88 лева, т.е.
това е сумата, която би могла да бъде разпределена като печалба през 2015 г. От
това, според ищеца, следва, че не е била налице правна възможност за
разпределение на дивидент при реална липса на натрупана печалба от предходни
години в размер на 508 200 лева.
В Им се твърди
също, че преди нотариалното удостоверяване на договора за продажба на дяловете
от капитала на дружеството, извършено на 22.12.2015 г., между Т.В.В., в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „Т.“ ЕООД и Д.Г.М., в
качеството му управител на „П.“ ООД били водени продължителни преговори, били
подписани няколко предварителни документа, в това число предварителен договор
от 31.07.2015 г., което сочи, че всичките действия на управителя-ответник в
настоящето производство, извършени след подписване на предварителния договор,
са били насочени към ощетяване на дружеството преди продажбата на капитала на „П.“ООД.
Още повече, че преди покупката на дружествените дялове чрез кредит, предоставен
от Райфайзенбанк България, от банката и от купувача на дяловете бил извършен
цялостен финансов анализ на дружеството „Т.” ЕООД. Ако в документите на
финансовия анализ съществувала такава информация, че е разпределен дивидент в
размер, по-голям от законово възможния, то най-вероятно не би се случила
сделката по покупката на дяловете от капитала.
Ето защо, ищецът
счита, че управителят Т.В.В., в нарушение на своите задължения, произтичащи от
разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ да организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона, е допуснал извършването на неверни счетоводни
записвания и е допуснал в полза на собственика на капитала (същото физическо лице)
да бъде изплатен дивидент в размер на 508200 лева, вместо законово възможния
размер на дивидент - 246 050,88 лева, с което е ощетил дружеството със сумата
от 262149,12 лева.
Въз основа на
изложените факти, ищецът счита, че е налице виновно, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията на управителя Т.В.В. по осъществяване на
управлението на търговското дружество, настъпили са вреди за дружеството и
пряка причинна връзка между неизпълнението на задължения и претърпените вреди. С
решение от 19.06.2020 г., едноличния собственик на капитала взел решение за
предявяване на иск по реда на чл.145 от ТЗ срещу бившия управител на дружеството
— настоящия ответник - Т.В.В. за сумата от 262149,12 (двеста шестдесет два и
сто четиридесет и девет и 0,12) лева, като първоначално бъде предявен частичен
иск.
От ответника е
подаден отговор на ИМ след изтичане на законния срок по чл367 ГПК. След
проведено по негова молба производство по чл.64 ГПК, молбата му за
възстановявяне на срок за отговор на ИМ е оставена от съда без уважение с
влязло в сила определение. Ето защо, подаденият отговор, както и направените
със същия твърдения, възражение и представени доказателства, не са приети и не
следва да се обсъждат, на основание чл.370 ГПК, тъй като подаване на отговора
след изтичане на законоустановения срок е равносилно на липса на такъв, респ.
на направени насрещни твърдения, възражение и доказателствени искания.
В първото по
делото заседание, ответникът, чрез пълномощника си заявява, че
оспорва иска и основанието, на което се основава. Оспорва се твърдението, че
ответникът, в качеството му на управител, умишлено не е спазил разпоредбите на
Закона за счетоводството, твърдението, че е манипулирал ГФО за 2015г.,
твърдението, че като е разпределил печалба в размер на 508 хил. лв. е нанесъл
вреда на дружеството, както и твърдението, че решението му за разпределение на
тази печалба е незаконосъобразно. Счита, че ответника не следва да носи
имуществена отговорност по чл.145 ТЗ. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответника е нанесъл вреда, като е получил разпределената печалба, тъй като той
не е получил действително тази печалба. Оспорва и претенцията за заплащане на
лихва.
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, в съвкупност с наведените
правнорелевантни факти и допустими възражения, прие за установено следното:
Предмет на
предявения главен иск по чл.145 ТЗ е осъждане на ответника Т.В. да заплати на
ищцовото дружество обезщетение за причинени му от ответника, като негов
управител, имуществени вреди в размер на 262149,12 лв, настъпили поради плащане
в полза на едноличния собственик на капитала (също Т.В.) на дивидент в размер на
508200 лева, вместо законово възможния размер на дивидент - 246 050,88 лева, с
което ответникът е ощетил дружеството със сумата от 262149,12 лева. В тази връзка, в
Им са изложени твърдения, че ответникът, като управител на ищцовото дружество,
е извършил посочените в ИМ нарушения на ТЗ и ЗСч, свързани с воденето на
счетоводството на дружеството, което е довело до невярно отразяване на данните
в него относно възможната за разпределение печалба, както и че впоследствие
това е допуснал на изплащане на дивидент в повече, отколкото са били налице
основания. Фактическият състав на гражданската отговорност, уредена в чл.145 ТЗ
обхваща виновното неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение
възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на
договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като
орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н.
"управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и
в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил
дружеството, в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на
иска срещу управителя.
Съдът намира,
че, както главният иск по чл.145 ТЗ, така и съединеният с него акцесорен иск по
чл.86 ЗЗД са допустими. Ищецът е представил доказателства за спазването на
изискването на чл.137, ал. 1, т.8 ТЗ, за което сочи взетото решение от
едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за завеждане на искове
по чл.145 ТЗ срещу ответника, като бивш управител, във връзка с причинената от същия на
дружеството щета в размер на 262149,12 (двеста шестдесет два и сто четиридесет
и девет и 0,12) лева.
Според съда, не
се явява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на главния иск
фактът, че във взетото от едноличния собственик на капитала (ЕСК) на ищеца
решение от 19.06.2020г. за предприемане
на необходимите процесуални действия за защита на дружеството от неправомерните
действия на бившия управител Т.В. е посочено, че първоначално ще бъде предявен
частичен иск за сумата от 60000 лв, част от общия размер на щетата от 262149,12
лв. Видно е, че първоначално, искът е предявен именно като частичен - за 60000
лв от общия размер на вземането от 262149,12 лв. Освен това, с последващите
искания за увеличение размера на иска не се излиза извън рамките на изразената
от ЕСК на ищеца с решението от 19.06.2020г. воля да се предприемат на необходимите
процесуални действия чрез завеждане на иск за защита на дружеството от
неправомерните действия на бившия управител Т.В., причинили щета на дружеството
в размер на 262149,12 лв. С допуснатото по искане на ищеца увеличение на иска
не се надхвърля общия размер на причинената от ответника щета, за която се
отнася взетото от едноличния собственик на ищеца решение за завеждане на искове
срещу бившия му управител. Освен това, е било спазено решението на ЕСК,
първоначално, при подаването на ИМ, искът да се предяви като частичен, което
очевидно е въпрос на процесуална тактика и не рефлектира върху есенцията на
решението на ЕСК на ищеца да се заведе иск срещу бившия управител Т.В. за причинена
щета на дружеството в размер на 262149,12 лв.
По отношение
допустимостта на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, а също и на искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ в
съда, до окончателното изплащане, характерът на същите е несамостоятелен,
доколкото възникването на правото на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД е
обусловено изцяло от съществуването на паричното притезание по главния иск,
който, както се посочи, е допустим и предявен при спазване на изискването на
чл.137, ал. 1, т.8 ТЗ. Само по себе си, обезщетението за забава от датата на
деликта, до датата на подаване на ИМ, както и след нея, до окончателното
изплащане на задължението, е с един и същ характер и основание, като разликата
между претенцията по чл.86 ЗЗД от датата на деликта, до датата на подаване на Им
в съда и искането за присъждането на законната лихва до окончателното
изплащане, е само в определяемостта на първата като период и съответно като
размер, което обуславя и предявяването й под формата на иск, върху размера на
който е внесена и държавна такса.. Съответно, след като искането за законна
лихва би могло да бъде направено за първи път дори в хода на устните състезания
по делото, а в теорията и практиката се приема, че не се касае за иск, а за
последица от уважаване главния иск, то се налага извод, че за него не се
изисква изрично решение на ЕСК на търговеца. Следователно, двете еднакви по
характер и основание претенции по чл.86 ЗЗД не би следвало се третират различно
само защото са за различни периоди, поради което и с оглед акцесорния им
характер, за същите не е необходимо изрично решение по чл.137, ал. 1, т.8 ТЗ,
при положение че такова е взето за главното вземане. Да се приеме противното би
било израз на краен формализъм и несъобразяване със смисъла и целта на закона.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за недопустимост на предявените искове поради липса на взето от ЕСК
на ищеца решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
По
делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че
ответникът Т.В.В., ЕГН **********, е бил едноличен собственик на капитала (ЕСК)
и управител на „Т.” ЕООД, с ЕИК *** в периода от
10.07.2008г. до 30.12.2015г., на която дата са вписани промени в собствеността
на капитала на дружеството (като нов собственик е вписано „П.“ООД,
на основание договор за прехвърляне на дружествени дялове от 22.12.2015г.) и
управителя му (Д.Г.М. е вписан като управител на мястото на Т.В.В.).
В тази връзка,
не може да бъде споделено правното възражение на ответника в писмената защита,
че в качеството му на ЕСК, който е и управител на ЕООД, Т.В.В. не носи
отговорност към дружеството по реда на чл.145 ТЗ. Така поддържаната теза е
аргументирана с несъществуването на мандатно правоотношение между ответника и
дружеството, а оттам и на липса на
неизпълнение на задължения, поети от Т.В. към дружеството. Самият ищец
обаче не е и твърдял наличието на договор за управление с ответника, който последният
да е нарушил, като искът по чл.145 ТЗ е основан на твърдения за ангажиране на
отговорността на бившия управител, като орган на дружеството, респ, за
неизпълнение и нарушения на функциите му като такъв, установени в ТЗ и ЗСч., от
които са настъпили имуществени вреди в патримониума на дружеството. Освен това,
предвид правно-организационната форма и членствения състав на ищцовото
дружество в периода до 30.12.2015г., ответникът като ЕСК, е изпълнявал на
основание чл.147, ал.1, пр.1 ТЗ и функциите на управител на дружеството, т.е. е
имал качеството на орган на дружеството по смисъла на чл.135, ал.1 ТЗ,
отговарящ за управлението и представителството му (чл.141 ТЗ), не въз основа на
сключен договор за управление, а по силата на учредителния акт на ЕООД, с които
ЕСК е посочен и като негов управител (чл.115, т.6 ТЗ).
В практиката си,
ВКС приема, че предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на
управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение
между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични
предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на
управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди
за дружеството. Ето защо, не би могла да се приеме за обоснована тезата, че
законодателят не е предвидил ЕСК в ЕООД, действащ като негов управител по
силата на чл.147, ал.1, пр.1 ТЗ, да носи отговорност за вреди към дружеството, на
основание чл.145 ТЗ, а такава да носи само управителя, определен от ЕСК (при
ЕООД) или от ОС на дружеството (при ООД), с който има сключен договор за
управление. Освен че се касае за отговорността на един и същ орган на
дружеството с ограничена отговорност, която законодателят в чл.145 ТЗ не е
диференцирал, тази теза не държи сметка за самостоятелното битие на ООД/ЕООД от
органите и членовете му, което предполага приложното поле на отговорността на
управителя по чл.145 ТЗ, дори неговите функции да се упражняват от ЕСК на
дружеството по силата на чл.147, ал.1, пр.1 ТЗ.
По
делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че с
решение от 01.12.2015 г., ЕСК на „Т.“ ЕООД към този момент – ответникът Т.В., е
взел решение натрупаната и неразпределена печалба до 2014г. да бъде разпределена
като дивидент в негова полза, в размер на 508 000 (петстотин и осем
хиляди) лв. Според представеното извлечение от банкова сметка *** (***), по лична банкова сметка *** Т.В. (***) са преведени
общо 482790 лв, с основание дивидент, както следва:
|
Дата |
Сума /лв |
Основание, получател, банкова сметка *** |
|
10.12.2015 |
103700,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка; ***, BIC: *** |
|
10.12.2015 |
103700,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка: ***, BIC: *** |
|
10.12.2015 |
103500,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка: ***, BIC: *** |
|
11.12.2015 |
1600,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка: ***, BIC: *** |
|
11.12.2015 |
590,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка: ***I BIC: *** |
|
11.12.2015 |
89700,00 |
ДИВИДЕНТ; Получател: Т.В.В.; Сметка: ***! BIC: *** |
На
20.06.2016г., от сметката на ищцовото дружество е платен в полза
на НАП-П., офис С.З. данък дивидент за 2015г. в размер на 25410 лв върху
размера на разпределения дивидент съгласно решението от 01.12.2015 г.
на ЕСК на „Т.“ ЕООД към този момент –Т.В..
Гореизложените
факти се потвърждават и от заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Общият извод на база същите е, че
имущественият патримониум на ищцовото дружество е намалял със сумата от общо
508000 лв, разпределена като дивидент в полза на ЕСК на „Т.“ ЕООД към
този момент –Т.В., действал и като управител на дружеството до заличаването му
на 30.12.2005г.
В тази връзка,
основната теза на ищцовото дружество е, че към 01.01.2015 г., както и към
датата на вземане на решението за разпределение на печалба от ответника,
дивидентът, който е можел да получи той, в качеството му на едноличен собственик
на капитала, е в размер на 246 050,88 лв, а не 508000 лв, тъй като плащането на
дивидент следва се извършва до размера на неразпределената печалбата, намалена
с непокритата загуба. В случая, сумата в размер на 262 149,12 лв, формирана от
загуба от 2010 г. в размер на 234 306,82 лв и загуба от 2014 г, в размер на 27
842,30 лв, не била приспадната от натрупаната до 2014г. печалба от общо 508000
лв, въпреки че била приспадната в подаваните от дружеството в периода
2011-2014г. годишни данъчни декларации от реализираните през този период
печалби.
Спорен в случая
се явява въпросът дали с оглед финансовото състояние и резултати на ищцовото
дружество към момента на разпределянето на дивидента, са били налице
предпоставките (нормативни и според дружествения договор) за изплащането му в
посочения размер и по-конкретно дали е следвало, преди разпределяне на
печалбата, да се приспаднат загубите от минали години. Следва да се отговори и
дали ответникът, като управител на ищцовото дружество, е извършил посочените в
ИМ нарушения на ТЗ и ЗСч, свързани с воденето на счетоводството и допускането
на изплащане на дивидента.
Съгласно
заключението на приетата по делото ССЕ, в съставения за 2015г. счетоводен
баланс е видно, че към 31.12.2015 г. има непокрита загуба от м.г. в размер на
262 хил. лв, докато в Годишните данъчни декларациите по чл. 92 от ЗКПО на
дружеството за дължимия финансов резултат и дължимия корпоративен данък,
загубата в размер на 262 149,12 лв. е приспадната, както следва:
- през 2011 г. - 215399,13 лв. по ГДД по
чл.92 от ЗКПО с вх. № 2400И0021977/23.03.2012 г. в НАП;
- през 2012 г. - 18907,69 лв. по по ГДД
по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2400И0040209/13.03.2013 г. в НАП;
- през 2015 г. - 27842,30 лв. по ГДД по
чл.92 от ЗКПО с вх. № 0200И0234273/29.03.2016 г. в НАП
Експертизата не
е установила счетоводни записвания по търговските книги на ищцовото дружество
за приспадане на горепосочените загуби, декларирани с ГДД по чл.92 от ЗКПО. От
Оборотните ведомости на „Т.“ ЕООД с ЕИК *** за периодите от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г., от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и Счетоводна сметка 121 -
Загуба от минали години за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за приспадането на загубата не са взети
съответните счетоводни записвания.
За 2015г.,
експертизата е установила разлики между ГФО (балансите и ОПР) и ГДД по чл. 92
от ЗКПО за дължимия финансов резултат и дължимия корпоративен данък, в частта
за финансовия резултат (печалба/загуба), изразяващи се в това, че приспаднатата
през 2011 г. загуба от 2010 г. в размер на 215399,13 лв и от 18907,69 лв. през
2012 г. не е намерила счетоводно отражение в баланса в раздел А „Собствен
капитал“ на „Т.“ ЕООД за 2015г.
Според ССЕ, към
31.12.2014 г., неразпределената печалба от минали години, от която може да се
изплаща дивидент е в размер на 246 хил. лв. (274 хил. лв. - 28 хил. лв.), като
през 2015 г. е начислен и изплатен в повече дивидент в размер на 262 хил. лв.
(508 хил. лв. - 246 хил. лв.), т.е. максималната сума, която е могла да се
разпредели за дивидент е 246 хил. лв., а е разпределен дивидент в размер на 508
хил. лв.
При изслушване
на ССЕ, вещото лице пояснило, че приспадането на загуби от минали години влияе
върху собствения капитал, който намира отражение в пасива на баланса, както и
че след като в ГДД е посочено, че се приспадат загуби от минали години, трябва
собствения капитал да се преведе в съответствие с приспаднатото в ГДД, т.е.
трябва приспаднатите загуби от минали години да намерят счетоводно отражение в
счетоводните регистри на дружеството. ВЛ посочва, че приспадането на тази
загуба е промяна на собствения капитал на дружеството, а сумата на собствения
капитал трябва да съответства на действителното финансово състояние на
дружеството, т.е. щом има приспадната загуба, тя трябва да намери счетоводно
отражение в собствения капитал, т.е. той да се намали. Според ССЕ, по данни
счетоводни данни на ищеца, това не е било направено в процесния случай.
Съдът кредитира
заключението като компетентно и обосновано. От същото може да се направи извод,
че в периода 2010-2015г., при воденето на счетоводството на ищцовото дружество
бившият управител Т.В.В. не е изпълнил задълженията си по чл.141 ТЗ да организира и
ръководи дейността на дружеството съобразно закона. Конкретно, с оглед
неотразяването на приспаднатите с ГДД загуби от минали години в счетоводните
книги на дружеството, бившият управител е нарушил чл.24 от ЗСч за това, че
финасовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и
финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и собствения капитал
на дружеството. Не е спазил също чл.26 от ЗСч, за това, че позициите, които се
представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с
принципа на начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, на
базата на принципа на начисляването - събития се признават в момента на тяхното
възникване и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
Както посочи заключението, непокритите загуби от минали години са приспадани
само за целите на данъчното облагане, без да се приспадат от печалбите през
следващите години в счетоводството на дружеството. Така, към 31.12.2014г., в
счетоводството некоректно е фигурирала неразпределена печалба от минали години
в размер на 508000 лв, вместо в действителния размер 246 хил. лв., вследствие
на което е изплатен с 262 хил. лева дивидент в повече.
В правната
теория, правото на част от печалбата се определя като основно имуществено право
на съдружника в ООД и често е наричано право на дивидент. Независимо че
дивидентът е характерен за АД, в основата им обаче се касае до тъждествени
права, поради което правото на част от печалбата при ООД също може да се означи
като право на дивидент. Това по същество е правото да се получи част от чистата
печалба на ООД. А чиста е печалбата, която се получава като от брутния приход
на дружеството се извадят всички задължения към кредиторите. ООД обаче не
следва да разпределя дивидент, дори при налична печалба през изтеклата година,
ако през предходната години е регистрирана загуба, която накърнява капиталовото
покритие на дружеството. („Коментар на търговския закон“, кн.2, проф. Огнян
Герджиков).
В тази връзка, с
оглед заключението на ССЕ, именно това е направено по решение на ответника, в
качеството му на ЕСК на капитала от 01.12.2015г., с което е решено изплащане на
дивидент от 508000 лв, без от така натрупаната печалба от текущата и от минали
години, да се приспаднат загубите от минали години в общ размер на 262 149,12
лв.
От законова
гледна точка, за разлика от уредбата в ТЗ относно АД, където е налице отделен
Раздел X „ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЕЧАЛБАТА“, в гл.13, посветена
на ООД, няма подобни специални норми, уреждащи начинът на разпределение на
печалбата. Според чл.133 ТЗ, касаещ ООД, съдружниците имат право само на част
от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Съгласно чл.137 ТЗ, решение за разпределяне на печалбата и за нейното изплащане се взема от
Общото събрание. Следва
да се отбележи, по делото липсват твърдения и доказателства, в учредителния акт
на ищцовото дружество да е уговорено начин на разпределение на печалбата, като
видно от учредителния акт при регистрирането на дружеството, достъпен по
партидата му в ТР, действително не се съдържат предвиждания относно начинът на
разпределение на печалбата.
Съгласно чл.247а ТЗ, който вещото лице посочи,
че е взело предвид при изготвяне на заключението на ССЕ и който е част от
уредбата относно АД, „Дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 се изплащат само
ако според проверения и приет съгласно раздел ХI финансов отчет за съответната
година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите,
подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството,
фонд "Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да
образува по закон или устав. По смисъла на ал. 1 чистата стойност на
имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на
дружеството съгласно баланса му. Според ал.3, „Плащанията по ал. 1 се извършват до размера на печалбата за
съответната година, неразпределената печалба от минали години, частта от фонд
"Резервен" и другите фондове на дружеството, надхвърляща определения
от закона или устава минимум, намален с
непокритите загуби от предходни години, и отчисленията за фонд
"Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува
по закон или устав.“
В
действителност, в нормативната уредба на ТЗ за ООД няма препращаща норма към
уредбата за АД, обуславяща пряка приложимост на чл.247а ТЗ при разпределение на
печалба от ООД, но това не означава, че при разпределение на печалба при ООД е
допустимо да не се приспаднат непокритите загуби от минали години, както е
сторено в случая. Съдът намира, че се касае за принципно положение, основано на
идеята за защита на капитала на ООД в случаите на разпределение на печалба,
аналогично на изрично уредената такава при АД. Да се приеме за допустимо при
разпределение на печалба в ООД да не се приспадат загубите от минали години,
означава, че законът допуска чрез решение ОС или на ЕСК на ООД за разпределение
на печалба да се стигне фактически до декапитализация и свръхзадълженост на
ООД, което е възможно, ако в продължение на години се трупат загуби от минали
години, без да се приспадат от реализирани през следващи периоди печалби.
Подобна практика, според съда, се явява в нарушение на нормите на чл.24 и 26
ЗСч.
В настоящия
случай, ако бившият управител Т.В. не бе допуснал вписване на неверни данни в
счетоводните регистри, което да е в съответствие с ГДД, то в ОПР за 2014 г. е
нямало да фигурира неразпределена печалба в размер на 508238,58 лева, а само в
размер на 246 050,88 лева, която би могла да бъде разпределена като печалба
през 2015 г. Според съда, бившият управител, съвместявайки и положението на ЕСК
на ищцовото дружество, не е бил в класическо положение на зависимост от
решенията на върховния орган на ЕООД, поради което и очевидно съзнавайки
наличието на непокрити загуби от минали години, както и предстоящата смяна в
собствеността и управлението на дружеството, съзнателно като управител е
допуснал увреждане на интересите на дружеството и му е причинил щета,
произтичаща от начинът, по който е водено счетоводството на дружеството,
вследствие на което е изплатена неразпределена печалба в размер на 508238,58
лева, вместо само в размер на 246 050,88 лева.
Ето защо, съдът
намира, че управителят Т.В.В., е нарушил своите задължения, произтичащи от
разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ да организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона, като е допуснал извършването на неверни
счетоводни записвания и изплащане в своя полза, като собственик на капитала, на
дивидент в размер на 508200 лева, вместо законово възможния размер на дивидент
- 246 050,88 лева, с което е ощетил дружеството със сумата от 262149,12 лева.
Въз основа на
безспорно установените по делото факти, коментирани по-горе, съдът приема, че е
осъществено твърдяното от ищцовото дружество виновно, противоправно и
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя Т.В.В. по осъществяване
на управлението на търговското дружество, вследствие на което са настъпили вреди за дружеството в размер на 262149,12
лева, в пряка причинна връзка между неизпълнението на задължения и претърпените
вреди. Вината му, в случая, освен че се предполага, бе доказана и по безспорен
начин.
Вредите в имуществената сфера на ищцовото дружество са настъпили с
намаляване на имуществото му, вследствие изплащане на дивидента в полза на ЕСК Т.В.
в по-голям размер (с 262149,12 лева), отколкото е било възможно, без да се
уврежда имуществената сфера на дружеството. Това, от своя страна, обуславя
извод за основателност на предявения иск по чл.145 ТЗ в предявения размер от 262149,12
лева. Доколкото плащанията, с които е настъпила щетата, са извършени на 10-ти и
11-ти декември 2015г., считано от 12.12.2015г., ответникът се счита в забава и
без покана, съгласно чл.84, ал.2, вр. чл.86 ЗЗД. Съгласно заключението на ССЕ,
размерът на обезщетението за забава върху сумата от 262149,12 лева, за периода
от 12.12.2015г. до 02.07.2020г. вкл., е 121270,60 лв, до който размер се явява
основателен предявения иск по чл.86 ЗЗД.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което Т.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** ще бъде осъден да заплати на „Т.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.Б., ул.***, сумата от 262 149,12 лева обезщетение за вреди, причинени
в качеството му на управител на „Т.” ЕООД вследствие изплащане в своя полза, като собственик на капитала, на дивидент в размер
на 508200 лева, вместо в законово възможния размер от 246 050,88 лева, както и
сумата 121270,60 лв обезщетение за забава върху главницата, считано от
12.12.2015г. до 02.07.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на Им в съда – 03.07.2020г., до окончателното изплащане,
като ще се отхвърли иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 121270,60 лв до
пълния предявен размер от 127899,27 лв, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищеца има право разноските по делото
съразмерно с уважената част от иска. По делото са представени доказателства са
извършени разноски, както следва: 15336,79 лв за държавна такса, 1000 лв за
експертиза и 8425 лв за адвокатски хонорар. По съразмерност, на ищеца се
следват, с оглед уважената част от исковете, 15077 лв за държавна такса, 983 лв
за експертиза и 8281 лва за адв. хонорар.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие доказателства за уговорен и платен адвокатски хонорар от 4900 лв. В
последното заседание, в което от ответника е представен списък на разноските за
извършените такива за адвокатско възнаграждение от общо 9500 лв, ищцовата
страна е заявила, че не оспорва плащането на тези суми от ответника, поради
което, следва да се приеме, че общия размер на разноските на ответника са в
този размер. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника се следват по
съразмерност 190 лв разноски за адв. хонорар.
Ето защо, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото съразмерно с уважената част от иска, както следва: 15077 лв за държавна
такса, 983 лв за експертиза и 8091 лв за адвокатски хонорар, след компенсация с
дължимите на ответника по съразмерност разноски от 190 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.” ЕООД, с
ЕИК:***, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.***, сумата
от 262149,12 лева обезщетение за вреди, причинени на дружеството от
ответника, в качеството му на управител на „Т.” ЕООД, вследствие изплащане в
своя полза, като собственик на капитала на същото, на дивидент в размер на
508200 лева, вместо в законово възможния размер от 246050,88 лева, както и
сумата 121270,60 лв обезщетение за забава върху главницата, считано от
12.12.2015г. до 02.07.2020г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на Им в съда – 03.07.2020г., до окончателното изплащане,
както и разноските по делото по съразмерност от 15077 лв за държавна
такса, 983 лв за експертиза и 8091 лв за адвокатски хонорар, след компенсация с
дължимите на ответника разноски от 190 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за
разликата над сумата от 121270,60 лв до пълния предявен размер от 127899,27 лв,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: