№ 1341
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 56246/05.03.2019г. по гр.д. № 58637 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 41-ви състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД , че И. Е. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* и
съдебен адрес: адв.В.Д., гр. София, ул.”******* ******* дължи на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. „*******”
№ 23 Б заплащане на сумите, както следва: сумата от 1001,05 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 07.12.2017г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент №
154 в гр.София,ж.к. „******* ******* за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г.; сумата от 43,40лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 07.12.2017г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 154 в гр.София,ж.к.
„******* ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 85803/2017г. на СРС,
като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 1001,05лв. до
1001,11лв. , както и исковете за обезщетение за забава за плащането на
главниците както следва: сумата от 133,66лв. лихва върху главница от
неплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г.;
сумата от 7,10лв., лихва върху главница за дялово разпределение за периода
от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., като И. П. е осъдена да заплати на
1
Топлофикация София”ЕАД съдебни разноски от 462,63лв. по исково дело и
66,09лв. по заповедно дело
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5052267/26.03.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете за лихва са
отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди не е
нужно да е писмен, той е при Общи условия, които влизат в сила в срок от 1
месец от публикуването им и не е нужно приемането им от потребителя.
Съгласно тези ОУ от 2008г. падеж на задължение е 30-то число на месеца
следващ този, през който е потребявана енергията и изводите на районния съд
в обратния смисъл са неправилни. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – И. Е. П., ЕГН ********** не е
изразила становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Н.И.”ООД
не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2024784/04.09.2018г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу И.
Е. П., ЕГН ********** с която е поискало от съда да на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите,
както следва: сумата от 1001,11 лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 07.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент № 154 в гр.София,ж.к. „*******
******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 43,40лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 07.12.2017г. до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната
енергия в апартамент № 154 в гр.София,ж.к. „******* ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., обезщетение за забава за плащането на
главниците както следва: сумата от 133,66лв. лихва върху главница от
неплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г.;
сумата от 7,10лв., лихва върху главница за дялово разпределение за периода
от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 85803/2017г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело
е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергията в имота и по договор при Общи условия дължал и
възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането
на главниците.
Ответникът И. Е. П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорила исковете. Посочила е, че за периода била изключила парното, не
2
потребила такива количества енергия, не дължала цена за дялово й
разпределение.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Н.И.”ООД е посочило, че
изравнителни сметки съответстват на правилата за дяловото разпределение.
По делото е приложено заповедно дело № 85803/2017г. по описа на СРС,
43-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3093734/07.12.2017г.
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И. Е. П., ЕГН
********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
сумата от 1001,11 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 07.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 154 в гр.София,ж.к. „******* ******* за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 43,40лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 07.12.2017г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в
апартамент № 154 в гр.София,ж.к. „******* ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г., обезщетение за забава за плащането на
главниците както следва: сумата от 133,66лв. лихва върху главница от
неплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 24.11.2017г.;
сумата от 7,10лв., лихва върху главница за дялово разпределение за периода
от 16.09.2015г. до 24.11.2017г., съдебни разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 05.02.2018г., на 27.02.2018г. е подал
възражение срещу заповедта, на 06.08.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и на 04.09.2018г. е представил
доказателства за същото.
По делото са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02.2014г. съгласно чл. 33 и чл. 32 от които суми по месечните фактури
следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-
страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и
обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
С приетото по делото заключение комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, вещите лицса са посочили, че реално потребена
енергия в имота за периода е 1001,05лв. /сбор на посочените от вещото лице
суми от 894,68лв. и 106,37лв. в таблиците, а не тези изведени на отделен ред,
при които вместо 894,68лв. е посочено 984,68 поради техническа грешка/,
няма данни за плащането им, начислена стойност на дялово разпределение е
43,40лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
3
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение
за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване
от 2007г., че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение
на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
Решението на СРС в частта, с която исковете за главници за стойност на
потребена енергия и за възнаграждение за дялово разпределение е влязло в
сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо за съществуването на
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия
в имота, че съществува и вземане на ищеца към ответника за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на същата.
Предмет на въззивното производство и спорен въпрос по делото е дали
ищецът е изпаднал в забава на плащането на главницата за топлинна енергия
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от
2014г. Това е така, защото тези ОУ са одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.,
периодът през който е възникнало вземането на главницата за топлинна
енергия е от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. , не се твърди и не са представени
доказателства по делото през процесния период да са одобрени други Общи
условия, а в тежест на ищеца е било да го направи. Неоснователни са
твърденията на ищеца че приложими били общите условия от 2008г. същите
са уреждали отношения между страните за периода до влизане в сила на ОУ
от 2014г. , а процесния период следва влизането в сила на ОУ от 2014г. Така
съдът приема, че забавата на заплащането на главниците за целия период
следва да се определи съобразно правилата на ОУ от 2014г. Задължения ,
възникнали при действието на ОУ от 2014г. е уговорено да се плащат след
публикуване на фактура на интернет-страницата на ищеца. Съдът
приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
4
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника
при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не е установено ищецът да е провел поведение , което да
обоснове извод за настъпване изискуемостта на вземанията, възникнали след
февруари 2014г., поради което и съдът приема, че не е установено
ответникът да е изпаднал в забава на плащане на процесните главници.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски и
такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56246/05.03.2019г. по гр.д. № 58637 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 41-ви състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„„Н.И.”ООД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5