РЕШЕНИЕ
№ 1384
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101542 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Хелм“ ЕООД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр. .......... представлявано от П..Д..К.., срещу Т.
Н. К., ЕГН ********** и Г. СТ. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ... за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца разделно сума в размер на общо 10121,66 лева по договор
за наем от 22.05.2020 г., от които 8551 лева сума за амортизационни разходи съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора, 288,94 лева неплатени консумативи за периода 07.08.2021 г. – 16.09.2021
г., 1281,72 лева дължима сума по чл. 8 от договора за отстраняване на липси и щети по
имота, както и сума в размер на 354,28 лева обезщетение за забава за периода 09.11.2021 г. –
13.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2022 г., до окончателното плащане на главниците.
Сочи се, че между ищеца и „Тонити“ ЕООД бил сключен на 22.05.2020
г. договор за наем на имот с площ 870 кв. м. в гр. .....ведно с построената в имота 4-етажна
сграда. Ответниците по делото се задължили по договора като лица, носещи отговорност за
чужд дълг. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора, ако „Тонити“ ЕООД изпадне в
неплатежоспособност или несъстоятелност и не е в състояние да заплаща в срок дължимите
по договора суми в срок, отговорността се поема от физическите лица. На 22.02.2022 г. с
решение на ОС – Х. е открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството.
Наемателят е напуснал имота преди края на срока на договора, като е
изпратил уведомление на управителя на ищеца. На основание чл. 3, ал. 3 от договора се
дължи сума за амортизационни разходи в размер на 8551 лева. Съгласно чл. 4 от договора
1
наемателят дължи заплащане на всички консумативи, като се дължи сумата 154,50 лева за
изразходена вода по издадени на 23.09.2021 г. и 22.10.2021 г. фактури и 134,44 лева за
ползвана ел. енергия по фактура от 30.09.2021 г. Ответниците дължат и сума в размер на
1281,72 лева на основание чл. 8 от договора за отстраняване на щети и липси в имота след
прекратяване на договора.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Ответниците са се възползвали от правото си на писмен отговор по
исковата молба, като са оспорили претенциите. Посочено е, че страни по договора са
дружествата, а физическите лица са се подписали под него, тъй като са били заставени от
управителя на ищеца, поради което и клаузата е неравноравна. Считат, че имат качеството
на потребители и се ползват от защитата на ЗЗП.
Молят съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот
„Хелм“ ЕООД и „Тонити“ ЕООД са в облигационна връзка от 22.05.2020 г. по повод наем
на имот в гр. ..... с площ 870 кв. м., ведно с построената в него четириетажна жилищна
сграда с разположени в нея 11 апартамента. Предвидено е, че срокът на действие на
договора е 22.05.2020 г. – 31.12.2021 г. В чл. 3 от договора е уговорено, че наемната цена е
63449 лева с ДДС, която се заплаща на вноски – до 21.06.2020 г. – 3500 лева, до 21.07.2020 г.
– 8433 лева, до 21.08.2020 г. – 8433 лева, до 21.09.2020 г. – 8433 лева, до 21.01.2021 г. –
11550 лева, до 21.02.2021 г. – 11550 лева и до 21.03.2021 г. – 11550 лева. Наемателят дължи
и амортизационни разходи за целия срок на договора в размер на 8551 лева. платими до
21.09.2021 г.
В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че в случай че наемателят
изпадне в неплатежоспособност и/или в процедура по ликвидация и несъстоятелност и не е
в състояние да заплаща дължимите суми, описани в договора, то отговорността за
изплащането им се поема от физическите лица Т. Н. К. и Г. СТ. С., които са се разписали
под договора.
В чл. 4 е уговорено, че наемателят заплаща всички консумативи,
свързани с използването на имота – ел. енергия, вода, телевизия, интернет, консумативи за
поддръжка на басейна и други. В чл. 8 е предвидено, че след изтичане на наемния период
наемателят е длъжен да предаде имота на наемодателя в състояние и вид съгласно
подписания приемо-предавателен протокол, като при констатиране на липси и щети
наемателят е длъжен да ги възстанови. Приложен е приемо-предавателен протокол към
договора. На 26.10.2021 г. е съставен опис на липсите и щетите в имота, като на 28.10.2021
г. е издадена проформа фактура за отстраняването им на стойност 1281,72 лева.
В чл. 13 от договора са предвидени хипотези на предсрочно
2
прекратяване.
Ищецът е посочил, че на 23.09.2021 г. е получил по електронна поща
писмо от „Тонити“ ЕООД чрез пълномощник, с който е прекратен сключеният между
страните договор.
Приложени са касови бонове за заплатена вода и ток, консумирани в
процесния имот.
С решение № 8/22.02.2022 г. на ОС – Х. по т. д. № 180/2021 г. е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност спрямо „Тонити“
ЕООД.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 101 ЗЗД.
Между страните не се спори обстоятелството, че „Хелм“ ЕООД и
„Тонити“ ЕООД са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод наем на
недвижим имот в гр. ...... Договорът е сключен за срок до 31.12.2021 г. Предвидено е, че
освен с изтичане на срока, договорът може да бъде прекратен и по взаимно съгласие на
страните или с едномесечно писмено предизвестие на някоя от страните, като в този случай
тя дължи на другата неустойка в размер на 50 % от оставащите за плащане суми по
договора. Предвидени са и други хипотези на прекратяване на договора от страна на
наемодателя, но в исковата молба не са изложени твърдения за осъществяването им. Съдът
намира, че „Тонити“ ЕООД е изразило воля за прекратяване на договора с уведомлението,
получено от управителя на ищцовото дружество на 23.09.2021 г., както самият ищец твърди
в исковата молба. В уведомлението е посочено, че наемателят прекратява договора, считано
от 21.09.2021 г., но в чл. 13, б. б от същия изрично е предвидено, че е необходимо
едномесечно предизвестие, за да породи уведомлението действие и договорът да се счита
прекратен. Ето защо и вземайки предвид уговорките между страните съдът намира, че
договорът е прекратен, считано от 23.10.2021 г., на основание едномесечно писмено
предизвестие от страна на наемателя.
В настоящото производство се претендира плащане на сумата 8551 лева
за амортизационни разходи съгласно чл. 3, ал. 3 от договора. Съдът намира, че сумата е
дължима на основание чл. 3, ал. 3 от договора, в който е предвидено дължимост на сумата,
без да е обвързана от някакви условия, като падежът за плащането й е 21.09.2021 г. Няма
данни по делото дружеството наемател да е заплатило същата, поради което и е дължима.
Доказани по основание и размер са и претенциите за заплащане на консумативи за ползвани
вода и ток в наетия имот. За да бъде уважен предявеният иск за главница за заплащане на
дължими суми за ел. енергия и вода, потребени от наемателя, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че задължение на „Тонити“ ЕООД е
било да заплаща дължимите консумативни разходи за имота, предмет на договора, както и
3
че дружеството – ищец е заплатило вместо наемателя дължимите суми. Задължението на
„Тонити“ ЕООД изхожда от разпоредбата на чл. 4 от договора за наем. Обстоятелството, че
„Хелм” ЕООД е заплатило на разпределителните дружества дължимите от наемателя суми
за потребена ел. енергия (по фактура от 30.09.2021 г.) и вода (по фактури от 23.09.2021 г. и
22.10.2021 г.), се установява от приложените касови бонове.
Съдът намира за доказан по основание и размер искът за заплащане на
обезщетение за вредите, причинени на имота при ползването му от страна на наемателя,
посредством представените писмени доказателства.
Относно отговорността на ответниците по делото за дълга на наемателя
„Тонити“ ЕООД и като съобрази направените от същите възражения в отговора на исковата
молба съдът намира следното
Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2014 г.,
ІV г. о. съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Задължението може да бъде и
бъдещо, като действието му в този случай се проявява, след като главната сделка породи
правни последици, няма пречка да се встъпи и в задължение, което все още не е изискуемо.
Съдът намира, че в случая ответниците валидно са се задължили, като са се подписали под
процесния договор за наем и са дали съгласие за встъпване в задълженията на наемателя по
договора.
Ответниците са направили възражение, че клаузата за встъпването им в
дълга е неравноравна, тъй като са били заставени от управителя на ищеца да подпишат
договора. Считат, че имат качеството на потребители и се ползват от защитата на ЗЗП.
Съдът намира възражението за неоснователно, като счита, че ответниците нямат качеството
на потребители по отношение на сключения договор за наем, по който са се задължили.
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. В случая
ответниците не придобиват стоки, нито пък използват услуги по силата на сключения между
търговци договор за наем, а са се задължили по същия, наред с главния длъжник –
юридическо лице. Ето защо и не могат да се ползват от закрилата на ЗЗП. Същите не са
установили основателността на възражението си да са подписали договора при наличие на
обстоятелства, водещи до неговата нищожност или унищожаемост в тази му част. Ето защо
и съдът намира, че договорът е породил действие спрямо тях.
Съдът намира, че ответниците са встъпили в дълга на „Тонити“ ЕООД
по силата на чл. 101 ЗЗД за бъдещи задължения, които в случая са възникнали, както бе
обсъдено по-горе. Встъпването в дълг води до поемането от страна на встъпващия на
задължение, идентично, доколкото не е уговорено друго, по своето естество, съдържание и
обем с това на първоначалния длъжник, при това в условията на солидарна отговорност.
4
Това следва изрично от правилото на чл. 101, изр. 3 ЗЗД. Ето защо и са неоснователни
възраженията им, направени в отговора, че ищецът е можел да получи плащане на
претендираните суми и от „Тонити“ ЕООД. Право на кредитора е да прецени към кой от
солидарните длъжници да насочи претенциите си.
Предвид основателността на главните искове, следва да се обсъди
основателността на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавеното им плащане.
Върху главницата за неплатени амортизационни разходи обезщетение за забава се начислява
от датата на падежа на задължението, предвидена в чл. 3, ал. 3 на договора на 21.09.2021 г.
до датата на подаване на исковата молба. Тъй като в договора за наем не е посочено изрично
на коя дата са дължими от наемателя консумативните разходи за ел. енергия и вода, както и
на разходите за отстраняване на щети, съдът намира, че сумите са станали изискуеми след
отправяне на покана от страна на кредитора до длъжника (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Видно от
приложената обратна разписка към поканата за плащане, изпратена от „Хелм“ ЕООД до
„Тонити“ ЕООД, в която са описани по пера и стойност задълженията на дружеството
наемател, същата е връчена на 01.11.2021 г., т. е. от тази дата се дължи и обезщетение за
забава върху останалите дължими от „Тонити“ ЕООД суми. Тъй като претенцията е за
сумата от 354,28 лева само за периода 09.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба,
до този размер следва да бъде уважена, тъй като същата съвпада с размера, който съдът сам
изчисли в calculator.bg.
На ищеца се дължат разноски в размер на 454,87 лева за заплатена
държавна такса.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН ********** и Г. СТ. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ....., да заплатят разделно на „Хелм“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., представлявано от П..Д..К.., сума в размер на общо 10121,66
лева (десет хиляди сто двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) по договор за
наем от 22.05.2020 г., от които 8551 лева сума за амортизационни разходи съгласно чл. 3, ал.
3 от договора, 288,94 лева неплатени консумативи за периода 07.08.2021 г. – 16.09.2021 г.,
1281,72 лева дължима сума по чл. 8 от договора за отстраняване на липси и щети по имота,
както и сума в размер на 354,28 лева (триста петдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода 09.11.2021 г. – 13.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2022 г., до
окончателното плащане на главниците.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН ********** и Г. СТ. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. ..., да заплатят на „Хелм“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., представлявано от П..Д..К.., сума в размер на 454,87 лева (четиристотин
петдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6