О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.03.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На десети март 2020
година
В закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тихомир
Петков
Членове:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
в.
ч. гр.д.№ 61/2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 477 от
06.02.2020 година, постановено по ч.гр. дело № 152/2020 година на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил заявлението, подадено от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Ян Чечински и
Ярослав Кжищоф Чулак, действащи чрез пълномощник юрк. Радина Иванова Илиева,
против Д.К.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, в частта му за сумата от 480.40 лв., неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както и в частта, в която се иска
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до
пълния предявен размер от 150 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (ред. ДВ бр.8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
Срещу така постановеното разпореждане
е постъпила частна жалба от заявителя с искане за отмяна на разпореждането като
излага следните съображения:
Заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права. С чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят предоставя
правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за
това. Според заявителя, за обективиране на първата хипотеза, клаузата следва да
е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е
настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на горепосочената клауза, следва
да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи
извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че
дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Като тук заповедният
съд е длъжен да изследва не само представените доказателства, но и да ги
подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована
вероятност за неравноправна клауза, което, според заявителя, заповедният съд не
е сторил.
Отделно се излагат
съображения, че видно от начина на сключване на договора, разписан в Общите
условия към кредитния договор, още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително закупения пакет от допълнителни услуги. На няколко места както в
искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че
закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за сключване на договора
за кредит.
Твърди се, че допълнителните
услуги не представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита по
смисъла, вложен от законодателя в мотивите на Законопроекта за изменение и
допълнение на ЗПК /ДВ. бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г./. Това
е така, тъй като пакетът от допълнителни услуги предоставя на длъжника право да
ПОЛУЧИ УСЛУГИ, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата
сума и с неговото конкретно житейско положение - възникване на непредвидени от
него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план. Предвид естеството на допълнителните услуги,
дължимото по Споразумението, е напълно съвместимо и с нормите на обществения
морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в
облигационните отношения, още повече, че ответникът е ползвал същите.
Въз основа на всичко
гореизложено, частният жалбоподател моли съда да отмени Разпореждане,
постановено по ч.гр.д. № 152/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Търговище,
Гражданска колегия, в частта, в която се отхвърля заявлението на „П.К.Б.” ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.К.А.,
като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно
всички вземания на „П.К.Б.“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав
приема следното:
Не е спорно, че
претендираната от заявителя сума от 480.40 лв. се претендира като
възнаграждение за предоставени допълнителни услуги, които са предмет на
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата което
кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 660.55 лв. при отпуснат
кредит в размер на 600 лв.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл.
19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
В случая на 31.07.2018 година кредитополучателят
е сключил договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт за сумата от
600 лева със срок за погасяване на задължението – 11 месеца, при при ГПР 49.88%
и дължима сума по кредита общо в размер на 730.40 лева и месечна вноска в
размер на 66.40 лева, като в същото време е „избрал“ и пакет от допълнителни
услуги Бонус за сумата от 660.55 лева и месечна вноска от 60.05 лева, поради
което месечното му задължение е в размер на общо 126.45 лева. Ясно е, че по
този начин ГПР реално не е 49.88%, а двойно повече, при забрана да не надхвърля
50%.
Настоящият съдебен състав,
чрез справка в публичния регистър на КЗП, установи, че КЗП е била сезирана и се е произнесла
по практиката на заявителя да сключва договори за допълнителни услуги като със
Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП, се забранява на заявителя
да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с
чл.68г, ал.4, във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите,
изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит
заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги,
включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за
кредит, не могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с
още четири други услуги. Посочената заповед на председателя на КЗП е влязла в
сила, считано от 08.07.2019 година, когато с решение № 10606 от 08.07.2019
година на Върховния административен съд по адм. дело № 13144/2018 касационната
жалба на заявителя е приета за неоснователна. Прието е, че с въпросните пакети
за допълнителни услуги заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска
практика по смисъла на нормите на ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза,
при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от
предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет за
допълнителни услуги, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е
във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената
частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, включително и
в частта за присъдените разноски, доколкото заявлението не е уважено изцяло.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Светослав Николаев
Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Ян Чечински и Ярослав Кжищоф
Чулак, действащи чрез пълномощник юрк. Радина Иванова Илиева, частна жалба против
Разпореждане № 477 от 06.02.2020 година, постановено по ч.гр. дело № 152/2020
година на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.