РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 06.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4216 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Т.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю.В.Г., чрез
процесуалния представител адв. З.М., срещу К. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 1066,66 лева, представляваща дължима
главница по Договор за кредит, договорна лихва в размер на 219,00 лева за
периода от 20.09.2016 г. до 03.05.2017 г, сума в размер на 35,00 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 03.05.2017 г. с
688,00 лева, представляваща дължима по договора неустойка, както и законна
лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ищецът
и ответникът са се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за
потребителски кредит № ПЛ 1366/20.06.2016 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 1200,00 лева, който е бил усвоен от
С. на 20.06.2016 г. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договора, както и, че същата е канена многократно да изпълнява същите, но
въпреки това е спряно погасяването. Излага се, че към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК ответницата е дължала процесните суми. Навеждат се доводи, че
вследствие на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата,
същата е изпаднала в просрочие за дължимите към дружеството погасителни вноски,
съгласно погасителния план. Поради изложеното се отправя искане до съда да се
уважи предявения иск и да му се присъдят разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца отправя
искане до съда да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявения
иск и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
депозираното по делото възражение оспорва претендираните суми. Сочи и в кои
банкови институции има кредити.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 06.10.2017 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договор за потребителски
кредит № ПЛ1366/20.06.2016 г., по силата на който ищецът
е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 1200,00 лв и е изправна страна по сключения договор. Съобразно
договореното между страните за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 17 месечни вноски – всяка по 66,67 лв. и
последна изравнителна вноска н размер на 66,61 лева, като лихвата по кредита се
погасява на 20 число на месеца, съобразно погасителен план неразделна част от
договора. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, въпреки че е бил
канен многократно. На длъжника е изпратена и покана – уведомление, с която се дава срок на същия да погаси задължението
си. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 10628/26.06.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 3250/24.08.2017 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 400,17 лева за разноски сторени в заповедното производство.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 604,56 лв., от
които 159,83 лв. заплатени държавни такси и 444,73 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.В.Г., следните
суми, а именно: сума в размер на 1066,66 лева, представляваща дължима главница по
Договор за кредит; договорна лихва в размер на 219,00 лева за периода от
20.09.2016 г. до 03.05.2017 г.; сума в размер на 35,00 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 03.05.2017 г. както и сума в размер на 688,00 лева,
представляваща дължима по договора неустойка, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати „Т.К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.В.Г., сумата
от 400.17 лв. /четиристотин лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 3182 по описа за 2017г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Ю.В.Г., сумата от 604,56 лв. /шестстотин и четири лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: