Определение по дело №1119/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260192
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20205220101119
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Пазарджик, 19.04.2021 г.

 

РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                        

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Росица Василева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1119 по описа на Районен съд съд-Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Решение № 260046/10.02.2021 г. по гр.д. № 1119/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е признато за установено, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ  вр. чл. 79 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко № 22 и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат, при условията на солидарност, на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“85, следната сума по  Договор за кредитна линия № 417/21.03.2014 г., Анекс № 1/26.02.2015 г., Анекс № 2/18.03.2016 г. и Анекс № 3/25.04.2016 г., а именно: сумата в размер на 22 165,67 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за такси за поддържане на разплащателна сметка в размер на 275,71 лв., за които суми е издадена Заповед № 428/07.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, допълнена с Определение № 68/09.01.2019 г. по ч.гр.д. № 824/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и Изпълнителен лист № 726/19.03.2019 г.

Ответниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. са осъдени да заплатят на „Инвестбанк“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1318.54 лв. - разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Ищецът Инвестбанк“ АД е осъден да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД сумата в общ размер на 12.14 лв. - разноски в заповедното производство, а на П.Д.Б. - сумата в общ размер на 30.57 лв. - разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Ищецът Инвестбанк“ АД е осъден да заплати на вещото лице М.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 77 от ГПК, сумата в общ размер на 50.00 лв. - неизплатен остатък от възнаграждение на вещото лице по изготвена и приета в настоящото исково производство съдебно-икономическа експертиза.

По делото е постъпила молба от Инвестбанк“ АД, чрез юрк. Райна Борисова, с искане да бъде изменено постановеното съдебно решение в частта за разноските, както следва: ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца определените от съда разноски за заповедното и исковото производство, при условията на солидарна отговорност; ответниците да бъдат осъдени да заплаят на ищеца съразмерно на уважената част от иска и сумата в размер на 50 лв. – допълнително заплатени от ищеца разноски за депозит за вещото лице М.М.Л.; да бъде извършено прихващане между разноските, присъдени на ответниците и разноските, присъдени на ищеца за заповедното и исковото производство, като разноските на ответниците се считат за изцяло погасени, а разноските присъдени в полза на ищеца – за погасени до размера на сумата от 42.71 лв. 

В предоставения едноседмичен срок ответниците „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД и П.Д.Б. не са депозирали писмен отговор.

Съдът, като съобрази, че молбата е подадена в срока, предвиден в закона и при наличие на представен списък по чл. 80 от ГПК от ищеца преди приключване на съдебното дирене, намира, че същата е допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението, а когато то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

В мотивите към решението, постановено по делото, съдът е приел, че отговорността за разноски на ответниците е разделна. Съдът намира, че не са налице основания да преразглежда становището си по този въпрос. Искането на ищеца ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разноските по делото, при условията на солидарност, е неоснователно.

 Съгласно нормата на чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Вземането за съдебни разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна, ги дължи в пълен размер. Източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса кои разноски са доказани и кой следва да ги понесе. Основанието за възникване на отговорността за съдебни разноски не включва като елемент договора. Отговорността за разноски като правна категория е различна от материалното правоотношение по иска и се обосновава от различни предпоставки, подробно регламентирани в чл. 78 и сл. от ГПК, чието наличие води до осъществяването й. При решаване на въпроса за кого възниква задължението да заплати разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 от ГПК. В случаите, когато страните, на които се възлага в тежест заплащането на съдебни разноски са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Щом липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарна отговорност на страните при заплащане на съдебните разноски и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото, отговорността за разноските към ищеца не е солидарна по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

На следващо място, основателно е искането на ищеца да бъде изменено съдебното решение в частта за разноските, с която банката-ищец е осъдена да заплати на вещото лице М.Л. сумата в размер на 50 лв., като вместо това бъде постановено ответниците да заплатят на банката сторените от нея разноски съразмерно на уважената част от исковете.

Видно от материалите по делото съдът е определил окончателно възнаграждение на вещото лице М.М.Л. за извършване на допуснатата, по искане на ищеца, съдебно-икономическа експертиза в размер на 300.00 лв. Ищецът е внесъл първоначално определен от съда депозит в размер на 250 лв. и е останал задължен за разноски за изготвената и приета експертиза в размер на 50 лв. На 28.01.2021 г. на ищеца е изпратено съобщение на хартиен носител за доплащане в едноседмичен срок на сумата от 50 лв. – за депозит за вещо лице. На 29.01.2021 г., по молба на ищеца от същата дата, постъпила по електронната поща на съда, съдът е изпратил на посочения от ищеца имейл – bpeev@iban***.bg препис от протокола от проведеното на 28.01.2021 г. съдебно заседание по делото, в което е обективирано съдебното определение за задължаване на ищеца да внесе в едноседмичен срок по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в размер на 50 лв. – възнаграждение за вещо лице, с предупреждението, че ако сумата не бъде внесена в посочения едноседмичен срок и не бъдат представени по делото доказателства за това, същата ще бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК. В електронното съобщение, с което е изпратен препис от протокола, също изрично е посочено за задължението на ищеца да довнесе 50 лв. – за вещо лице. В едноседмичен срок от 29.01.2021 г. не е постъпило по сметка на съда плащане на въпросната сума в размер на 50 лв. от страна на ищеца. Доколкото обаче ищецът не е върнал нарочно съобщение по електронен път до Районен съд – Пазарджик, в което изрично да сочи, че е получил изпратените му на 29.01.2021 г. по електронната поща (на имейл bpeev@iban***.bg) съобщение и препис от съдебния протокол, а съобщението на хартиен носител за доплащане на сумата от 50 лв. – за депозит за вещо лице е получил на 15.02.2021 г. (видно от върнатия  по делото отрязък от съобщението), като на 16.02.2021 г. е изпратил по пощата документ за извършеното плащане, постъпил в съда на 17.02.2021 г., съдът намира, че следва да бъде уважено искането за изменение на решението в частта относно осъждането на ищеца да заплати, на основание чл. 77 от ГПК, на  вещото лице сумата от 50 лв.

При това положение съразмерно на уважената част от исковете ответниците следва да бъдат осъдени да доплатят на ищеца сумата в размер на 29,22 лв. - разноски за вещо лице. Следователно общият размер на разноските, които ответниците дължат на ищеца се равнява на 1347,76 лв.

Предвид изрично направеното искане от ищеца, следва да бъде извършено и прихващане между направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор. Присъждането на разноски след извършване на компенсация е с цел улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота на страните. След извършване на компенсация (с дължимите от ищеца на ответниците общо 42,71 лв.) ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 1305,05 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Районен съд – Пазарджик

 

                                             О П Р Е Д Е Л И:

                                                           

ИЗМЕНЯ, на снование чл. 248, ал. 1 от ГПК, Решение № 260046/10.02.2021 г. по гр.д. № 1119/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските - в частта, в която страните са осъдени да заплатят една на друга сторените в производството разноски и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на вещото лице сумата в размер на 50 лв., както следва:

ОСЪЖДА „ЧЕПИНСКА КАРИЕРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко № 22 и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“85, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1305,05 лв. (хиляда триста и пет лева и пет стотинки) - разноски в заповедното производство и в исковото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262206/15.03.2021 г.  по чл. 248 от ГПК, депозирана от „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“85, чрез юрк. Райна Борисова, за изменение на Решение № 260046/10.02.2021 г. по гр.д. № 1119/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта, в която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съдебните разноски по делото, при условията на солидарна отговорност.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните (арг. чл. 248, ал. 3 от ГПК).

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: