№ 2
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20203000500309 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на И. С. В. от гр.Варна срещу решение № 543/5.05.2020 г. по
гр.д.№ 116/18 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените
от нея против Н. Р. Б., П. Ж. Я., Г. П. Б., В. И. Б., Х. М. М., К. Й. А., О. Л. Н.,
М.Г.Г., И. Л. В., Д. С. В., И. Н. и „Медилинк 2001“ ООД кумулативно
съединени искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, евентуално
съединени с иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи - в
размери, посочени в диспозитива на решението и са присъдени разноските по
делото, като решението е постановено при участието на третите лица-
помагачи Община Варна и ДНСК - София. Оплакванията са за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилност и
незаконосъобразност, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени изцяло.
Ответниците и третото лице-помагач ДНСК оспорват въззивната жалба
и изразяват становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД от И. С. В.
срещу Н. Р. Б., П. Ж. Я., Г. П. Б., В. И. Б., Х. М. М., И.С.А., К. Й. А., О. Л. Н.,
М.Г.Г., И. Л. В., Д. С. В., И. Н. и „Медиялинк 2001” ООД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 104000 лева - обезщетение за
имуществени вреди за периода от 22.03.2013 г. до 25.07.2017 г., настъпили от
незаконно поставяне на врата в автомобилния подход към сградата в гр.
Варна, ул.„Брегалница” № 28, което е попречило на ищцата да ползва
собственото си бистро, ведно със законна лихва и сумата от 10000 лева -
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в преживените от нея тревожност и безпокойство от невъзможността да
ползва бистрото по предназначение и да погасява кредитите си, да живее в
родината си и да се грижи за своята майка и син. При условията на
евентуалност на иска за имуществени вреди, претендира за присъждане на
същата сума като обезщетение за пропуснати ползи, от невъзможността да
отдаде под наем имота си и да реализира приход от вещта.
Предвид подадената от пълномощника на ищцата уточнителна молба
вх.№10820/11.04.2018 г. /л.124/, настоящата инстанция приема, че исковете са
предявени срещу дванадесет физически и едно юридичско лице, но не и
срещу етажната собственост на ул.“Брегалница“ № 28, поради което
производството по отношение на нея следва да бъде прекратено.
Оспорвайки исковете, ответниците твърдят, че бистрото не отговаря на
нормативните изисквания, за да функционира като заведение за обществено
хранене; наводняването му откъм вътрешния двор се дължи на
архитектурните решения на сградата и на денивелацията на терена, а не на
действия на ответниците; процесните врати били поставени на 21.05.2013 г. -
след решение на общото събрание и издадено разрешение за строеж, при
осигурен постоянен достъп за собственика или ползвателя на бистрото, респ.
неговите служители, доставчици, а в случай на евакуация - и клиенти;
твърдят липса на причинна връзка между поставянето на преграждащите
2
врати в автомобилния проход и претендираните вреди и на противоправно
поведение, както и на вредоносен резултат, причинен от деликт; възразяват
срещу твърдението на ищцата за наличие на СПН на влязлото в сила решение
по гр.дело по гр.дело № 6413/2014 г. на ВРС.
Безспорно е по делото, че ответниците са собственици на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Варна, ул.„Брегалница” №
28, а ищцата е собственик на недвижим имот – бистро /бар/, находящ се на
сутеренния етаж на горепосочената жилищна сграда, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2556.135.1.14 по КККР – гр.
Варна, със застроена площ 217.73 кв. м. от 26.06.2009 г.
С удостоверение № Н-414/13.07.2006 г. на Община Варна, Дирекция
„АГУП” се установява, че по време на строителството на сградата е
извършена промяна на предназначението на обекта от „ателие” в „бистро”,
въведено в експлоатация с удостоверение № 163/01.09.2006 г. Сградата е
въведена в експлоатация на 13.02.2006 г., а промяната на предназначението на
имота от „ателие“ в „бистро“ е извършена по-късно /удостоверение №
414/13.07.2006 г./.
На 05.02.2013 г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение да се
затвори с преходни врати автомобилния проход и е издадено Разрешение за
строеж № 37/21.03.2013 г., с което е разрешено монтиране на 2 бр. врати от
ПВЦ дограма с остъкляване, в двата края на автомобилния проход на
сградата.
Претенцията на ищцата, обхваща период от 22.03.2013 г. - датата на
която е издадено разрешение за строеж № 37/21.03.2013 г., до датата на
влизането в сила на решението по иска с правно основание чл.109 от ЗС -
25.07.2017 г.
Показанията на свид.И.С. установяват, че ищцата е установила
владение на бистрото през 2010 г., а на следващата година го отдала под наем
с договор за 5 години. След първата година – през 2012 г. наемателите се
отказали от договора поради възникнали спорове със собствениците на
жилищните обекти и след поставяне на 2 двукрили врати от ПВЦ, които се
заключвали. Вратите били поставени на „прагче“, което пречело на влизането
3
с автомобил. Свидетелката установява, че през 2011 г. е имало „други“ врати,
за кратко време, които били премахнати, а през 2013 г. били сложени
процесните врати.
Свидетелката С.К. установява, че е посещавала имота от 2006 г., когато
бистрото е функционирало при предишните собственици и тогава са
съществували врати, зад които бил обособен заден двор. Тротоарът пред тези
врати бил много висок, поради което влизането на автомобили било
невъзможно; при обилен валеж имотът се е наводнявал и трябвало да се
отводнява с помпи.
Свидетелят М.С. установява, че към имота на ул.“Брегалница“ има
висок бордюр, който е пречка за преминаване на автомобили от улицата към
двора; че при дъжд сградата се наводнява. Живял е в имота от 2006 до 2012 г.
и до тогава е имало врати на прохода. Спомня си вида на плочките в
заведението и сочи, че до момента не са подменяни.
Свидетелят М. Георгиева установява, че съществуващите през 2006 г.
врати на автомобилния проход са били премахнати през 2012 г. През 2013 г.
били поставени нови врати, демонтирани през 2017 г. До 2013 г. вратите не са
имали код за достъп, не са се заключвани. След това, достъпът е бил
ограничен само за собствениците, в това число и ищцата. Според
свидетелката, в задния двор не можело да се влиза с автомобил. Доставката на
стоки за фирмата-ответник е извършвана с транспортна количка през
прохода, а височината на прага е 20 см.
Свидетелят М.М. свидетелства, че височината на бордюра е 15 см., а
ширината на прохода 1.80 см., част от която ширина е заета от дърво на
тротоара. Според този свидетел процесното бистро се намира на партерен
етаж, до който се стига с външни стълби, но при валежи се наводнява. През
2017 г. е извършен ремонт на евакуационния изход на бистрото, повдигнат
бил пода, направена била рампа и обновен покрива на този евакуационен
вход. Няма наблюдения върху имота през 2016 г.
Свидетелят В.С. свидетелства, че като шофьор не би могъл да влезе с
автомобил през прохода, поради наличието на висок бордюр и на дърво в
ляво. В задния двор е направен ремонт на евакуационен изход на бистрото.
4
Преди ремонта изходът е бил на нивото на пода, без хидроизолация.
Свидетелят С.Г.С., свидетелства че достъпът с автомобил във
вътрешния двор е невъзможен поради наличието на бордюр.
Свидетелят И.И. установява дължина на прохода 16 метра и ширина
2.80 м., който е бил затворен с двукрила врата с контролиран достъп и едно
стъпало. Ширината на отвора за прохода била със светло сечение от 2 метра и
дърво, което според него не би било пречка за влизане на автомобил.
Назначената СТЕ установява, че вътрешният двор, който е таван на
бистрото е покрит с хидроизолация, а не с трайна твърда настилка; бистрото
не разполага с отделен изход за изнасяне на отпадъците и има кръстосване на
храна и отпадъци; вентилационният шкаф не е в съответствие с изискванията
за „ОВ“, тъй като не са налице два въздухотводни ръкава /за чист и мръсен
въздух/. Установява наличието тротоар с височина на бордюра 15 см., в
лявата част на който е разположено дърво, възпрепятстващо радиуса на
завиване. В двора на сградата вещото лице е констатирало наличието на един
сифон, а за да поеме водата от двора, броят на сифоните според експерта
следва да бъде два или три, което е причина за наводняването на сутерена. За
това допринася и наличието на открита стълба, неотговаряща на нормативите.
Вещите лица Д.Л. и Г.М. установяват, че по проект автомобилният
проход е предвиден да осигури достъп на автомобили до вътрешния двор на
сградата и служи като подход до втория вход/изход, който е предвидено да
служи като евакуационен изход на бистрото. Вратите не са отбелязани в
одобрения архитектурен проект на сградата. След взето решение от ОС на ЕС,
Район „Приморски" - Община Варна е издал Разрешение за строеж №
37/21.03.2013 г. за монтиране на 2 броя врати с размери 240/240 см в двата
края на автомобилния проход. Проходът не е бил затворен с врати през
периода от юли 2012 г., когато са били демонтирани предходните врати, до
май 2013 г., но през тези около 9 месеца бистрото не е функционирало по
предназначение.
Монтираната повторно външна врата откъм ул. „Брегалница" е била с
контролиран достъп - с ключ и персонален електронен код, с които е
разполагала и ищцата, а вратата откъм вътрешния двор не е имала ключалка.
5
По този начин на собственика и на ползвателите е осигурен постоянен достъп
до бистрото през монтирани врати и автомобилния проход.
Преградните врати са премахнати въз основа на влязло в сила съдебно
решение № 5254/23.12.2015 г. по гр.д.№ 6413/2014 г. на РС-Варна.
Преди промяната на собствеността, обектът е ползван от собствениците
му като търговски обект за обществено хранене, а зареждането и изнасянето
на отпадъците било извършвано през прохода, при наличие на врати. При
действието на договора за наем от 03.12.2010 г. на ищцата с „ВИП Груп БГ"
ЕООД, прекратен през януари 2012 г. предходно поставените врати в двата
края на автомобилния проход също са били налични.
Заключението установява, че бистрото не е разполагало с отделен вход
за зареждане със суровини/изход за изнасяне на отпадъци, различен от
входа/изхода за клиенти - в противоречие с изискванията на чл.8 от Наредба
№ 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или
търгуват с храни и към условията за производство и търговия с качествени и
безопасни храни; че пространственото разположение на бистрото в приземен
етаж противоречи на чл.5 от същата наредба. Тъй като сградата е
разположена на улица с голяма денивелация и при налична денивилация
между улицата и вътрешния двор, е налична предпоставка за наводняване,
което е риск за замърсяване на храните в заведението. Вещите лица са
установили липса на данни в проектната документация за организиране на
канализационната система за улавяне и заустване на дъждовните води от
вътрешния двор. Монтиран е дворов сифон, за който няма проект.
Вътрешният двор е част от тавана на бистрото, което също е предпоставка за
наводняване, влага, мухъл и замърсяване на храните.
Бистрото е разположено в сутерен и е предвидено за 48 места. Съгласно
изискванията на чл.153, ал.2, т,4 и ал.3 на Наредба № 2 ПСТН, по която е
извършена промяна предназначение на ателие в бистро, то трябва да има два
разсредоточени изхода. Изходът към вътрешния двор на сградата не отговаря
на изискванията на наредбата и не може да бъде приет за евакуационен.
Според вещите лица, пречка за функциониране на бистрото е
несъответствие на проекта с хигиенните изисквания и невъзможността да се
6
разработи технологична документация съгласно чл. 12 от Закона за храните;
наличието или отсъствието на монтираните въз основа на Разрешение за
строеж № 37/21,03.2013 г. врати на прохода няма отношение към тази
дейност.
При наличие на контролиран достъп с ключ и персонален електронен
код, с който ищцата е разполагала, достъпът за персонала или доставчиците
до бистрото през прохода е наличен; предвид височината на бордюра пред
сградата, достъпът на автомобили е бил невъзможен, но снабдяване с ръчна
количка е било възможно.
Процесното бистро не отговаря на изискванията на Закона за храните,
на Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които
произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и
търговия с качествени и безопасни храни и на Наредба № 5 от 25 май 2006 г.
за хигиената на храните. Бистрото не е разполагало с отделен вход за
зареждане със суровини/изход за изнасяне на отпадъци, различен от
входа/изхода за клиенти.
Деликтната отговорност на ответника по чл.45,ал.1 от ЗЗД се
предпоставя от наличието на фактически състав, включващ следните
елементи: противоправност на деянието /действие или бездействие/,
причинени вреди, причинна връзка между извършеното противоправно
деяние и претърпените от пострадалото лице вреди. Обективните елементи от
състава на деликта подлежат на доказване от страна на ищеца, докато
субективният елемент – вината, съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
Приложеното гр.д. № 6413/14 г. на ВРС установява, че с решение №
5254/23.12.2015 г., влязло в сила на 25.07.2017 г. етажната собственост на
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Брегалница“ № 28,
представлявана от управителя П. Ж. Я. е осъдена да преустанови действията,
засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на И. С. В. по
отношение на собственият й недвижим имот бистро/бар в сутеренния етаж на
същия адрес и да премахне монтираните 2 броя врати от PVC дограма, с
остъкляване , в двата края на автомобилния проход на същата сграда.
7
Действията по чл.109 от ЗС са противоправни, тъй като пречат на
собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Решението на съда е задължително за страните, от момента в който има
изпълнителна сила.
Настоящата инстанция приема за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че субективните предели на СПН на съдебното
решение по чл.109 от ЗС, обосноваващо противоправността на деянието, се
разпростират само по отношение на етажната собственост, но не и спрямо
собствениците на конкретни обекти в сградата– ответници в настоящия
процес. В диспозитива на решение № 1085/10.08.2016 г. по гр.д. № 390/16 г.
на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решението по иска с правно
основание чл.109 от ЗС изрично са вписани имената на тези ответници,
поради което те са обвързани изцяло от СПН на решението по чл.109 от ЗС.
Твърденията на ищцата са, че противоправните действия, предмет на
иска по чл.109 от ЗС са довели до прекратяване на съществуващия договор за
наем и до последваща невъзможност за реализиране на приходи от имота.
Тези твърдения не са доказани и се опровергават от гласните доказателства и
от заключенията на назначените СТЕ, включително и от заключението на
назначената от въззивната инстанция СТЕ. Установени са несъответствия
между техническите изисквания за ползване на обекта като бистро-бар и
наличните му недостатъци, заложени при строителството и неотстранени в
процедурата за промяна на предназначението. Бистрото не е разполага с
отделен вход за зареждане със суровини и за изнасяне на отпадъци, различен
от входа/изхода за клиенти - в противоречие с изискванията на чл.8 от
Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които
произвеждат или търгуват с храни и към условията за производство и
търговия с качествени и безопасни храни; разположението на бистрото в
приземен етаж противоречи на чл.5 от същата наредба. Разположението на
сградата на улица с голяма денивелация е предпоставка за наводняване и води
до риск за замърсяване на храните в заведението; Липсват данни за
организиране на канализационната система за улавяне и заустване на
дъждовните води от вътрешния двор, а тъй като вътрешният двор на сградата
е част от тавана на бистрото, съществува опасност от наводняване, влага и
мухъл; размерите на евакуационния изход към вътрешния двор на сградата не
8
съответстват на изискванията за пожарна безопасност. Тези многобройни
недостатъци на имота причина за нереализиране на прогнозираната печалба,
претендирана и като пропусната полза, поради което искът за присъждане на
обезщетения за вреди от невъзможността ищцата да си служи с имота по
предназначение е недоказан.
Не е доказана и претенцията за пропуснати ползи, обоснована с
прекратен на 05.01.2012 г. наемен договор и с показанията на един свидетел,
чиято достоверност е недостатъчна. Липват доказателства, че в периода след
прекратяване на договора за наем, до датата на влизане в законна сила на
решението по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, ищцата не е
могла да отдаде имота под наем поради наличието на врати в прохода, макар
че тези врати не са официалния вход на бистрото.
Правилно съдът е приел, че твърдяните имуществени вреди са вероятно
съществуващи, но не и доказани по реда на пълното и главно доказване.
Недоказана е и претенцията за неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност и безпокойство от невъзможността ищцата да ползва бистрото по
предназначение и да погасява кредитите си, да живее в родината си и да се
грижи за своята майка и син.
Вината като елемент от фактическия състав на претенцията се
предполага до доказване на противното, поради което оборването й е в тежест
на ответниците. Процесните врати от двете страни на автомобилния проход
са поставени след взето решение от ОС на ЕС и издадено разрешение за
строеж от компетентен административен орган, което обосновава извода на
съда за липса на виновно поведение от страна на ответниците.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски, съобразно представените списъци, поради което
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/5.05.2020 г. по гр.д.№ 116/18 г. на
Окръжен съд – Варна.
9
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Дружба“ № 22,
ет.6, ап.18, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Б.,на П. Ж. Я. и на Х. М. М. общо сумата
от 3810.00 лева – адвокатско възнаграждение и 57,85 лева – възнаграждение
за СТЕ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Дружба“ № 22,
ет.6, ап.18, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б., В. И. Б., О. Л. Н. и М. Г. Н. общо сумата
от 2000.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 77.15 лв. –
възнаграждение за СТЕ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Дружба“ № 22,
ет.6, ап.18, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. В. и на Д. С. В. сумата от 2000.00 лева –
адвокатско възнаграждение и 47.50 лева – възнаграждение за СТЕ; на К. Й. А.
и на „Медилинк - 2001“ сумата от 2000.00 лева – адвокатско възнаграждение
и сумата от 47.50 лв. – възнаграждение за СТЕ, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10