№ 8215
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110128884 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д.Т.“ ЕООД, срещу „Т.С
ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр.
чл.372, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR) за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата в размер на 3615,36 лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут България –
Германия по заявка – договор от 05.11.2020 г. и фактура № 50 от 11.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумите, както и иск с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за признаване на установено
спрямо ответника, че му дължи сумата от 18,20 лева, представляваща мораторна лихва
върху пълния размер на главницата по издадената фактура за периода от 27.11.2020 г. до
10.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на заявка – договор от 05.11.2020 г. ищецът
извършил превоз на товар (алуминиеви остъклени прозорци), с направление от България до
Германия и Белгия, с товарен автомобил с рег. № СВ0214ВМ и ремарке с рег. № СВ4201ЕА,
като товарът бил предназначен за Република Германия и получател “Linder fassaden” DmBH.
Поддържа, че на 06.11.2020 г. стоката била натоварена и подредена в ремаркето от
служителите на дружеството изпращач и ответник в настоящото производство, като на
10.11.2020 г. същата била разтоварена на адрес в гр. Арнсторф, Германия. Излага
твърдения, че при извършване на разтоварването на стоките, едно от палетата, след
разтоварването му и поставянето му на плаца паднало, в присъствието на шофьора, който
бил помолен да изчака в кабината за оформяне на документите. След извършване на
проверка от страна на получателя, в товарителницата било записано, че има повредени
стоки, като не е конкретизирано в какво се изразяват повредите. След получаване на
документите, шофьорът напуснал адреса, а ищцовото дружество издало фактура
№50/11.11.2020 г. На 21.11.2020 г. ответникът информирал превозвача по имейл, че е
получено уведомление за щета от изпращача на стоките – „Линдер Билдинг Енвелъп
Инжинеринг“ ЕООД, а няколко дни по-късно ответникът в качеството си на възложител по
договора за превоз е отправил претенция към превозвача за щети по товара в размер на
2032,45 евро. Ищецът заявява, че след многократно проведени разговори, на 16.01.2020 г.
1
ищцовото дружество получило от ответника изявление за прихващане, съгласно което е
направило прихващане на негово вземане в размер на 1615,26 лева, като е определил същото
като „неустойка с обезщетителен характер по договор за транспорт“ с вземането на ищеца за
навло по процесния договор за превоз, до размера на по-малката сума, а сумата над 3615
лева до пълния размер на вземането на ищеца по издадената фактура, а именно в размер на
1064,74 лева била заплатена по банков път на 15.12.2020 г. Твърди се, че незабавно след
получаване на уведомлението, ищцовото дружество е отправило възражение до ответника, с
оглед на това, че не е налице неизпъление на задълженията му по договора за превоз. Счита
изявлението за прихващане за недействително. Моли за уважаване на предявените искове,
както и присъждане на направените разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Т.С ЕООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че настъпилите вреди на товара
са по вина на ищеца, поради което е налице лошо изпълнение на поетите задължения по
договора за превоз. Твърди, че претендираният остатък от навлото не бил дължим, тъй като
бил погасен в пълен размер чрез извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане
на ответника по Протокол за неустойка № 223/15.12.2020 г. Разликата в размер на 1064,74
лева била заплатена от ответника на 11.11.2020 г., като в преводното нареждане било
отбелязано и извършеното прихващане. Изрично изявление в този смисъл било изпратено
на ищеца и по имейл на 15.12.2020 г. В условията на евентуалност прави възражение за
съдебно прихващане на вземането на ищеца за навло за сумата от 4680 лева със сумата в
размер на 3615,26 лева, дължима по протокол за неустойка № 223/ 15.12.2020 г. Поддържа,
че размерът на вземането му, обективирано в протокола за неустойка е съответен на
претендираното от „Линдер Билдинг Енвелъп Инжинеринг“ ЕООД обезщетение. Сочи, че
дори да не се приеме този размер, обезщетението, дължимо от превозвача, следва да се
изчисли по правилата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от CMR Конвенцията и същото е в размер на
5440,18 лева. Твърди, че претендираната главница е недължима. Сочи, че поради
неоснователност на главния иск следвало да бъде отхвърлен и искът за мораторна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за превоз на стоки по заявка –
договор от 05.11.2020 г. и фактура № 50 от 11.11.2020 г., за което е било договорено
възнаграждение (навло) в размер на 4 680 лева, което е частично заплатено от ответника – в
размер на 1064,74 лева.
Съдът констатира, че предявените установителни искове са допустими, поради
което и на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК съставя следния проект за доклад
по делото:
При така заявените от ищците обстоятелства съдът намира, че е сезиран с
установителни искове с правно основание чл.422 ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR).
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване – 1) валидно сключен с ищеца заявка –
договор от 05.11.2020 г. за извършване на международен транспорт на стоки; 2) че е
изпълнил задълженията си по договора; 3) настъпване на изискуемостта на процесното
вземане (получаване на фактурата и товарителницата – CMR от ответника); 4) размера на
дължимата за исковия период мораторна лихва; 5) всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже извършеното извънсъдебно прихващане със своето
2
насрещно вземане за претърпените вреди от неизпълнението на заявка – договор от
05.11.2020 г. и достигането на това изявление до ищеца.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ответника доказателствени
искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022 г. от
10.00 часа, за която дата да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 219 ГПК като трето лице помагач на ответника „Линдер
Билдинг Енвелъп Инжинеринг“ ЕООД с посочен в отговора на исковата молба адрес на
управление.
ОТДЕЛЯ ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения от „Т.С ЕООД против „Линдер
Билдинг Енвелъп Инжинеринг“ ЕООД обратен иск с искова молба с вх. в самостоятелно
производство, като исковата молба /обратен иск/, заедно с приложенията и препис от
настоящото разпореждане, се докладват на Ръководителя на Първо гражданско отделение за
образуване на ново производство.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 62119/2020 г. по описа на СРС, 24 с-в.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза за първото по делото о.с.з., след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази връзка
указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на спора. Към Софийския
районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към който страните могат да се обърнат за
разрешаване на спора извънсъдебно, в който случай на ищеца ще му бъде възстановена
половината внесена държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на
разноски при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ №
54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете
и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4