РЕШЕНИЕ
№260290
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6115 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване
на делбата.
С влязло в сила Решение № 3536/13.10.2017
г., постановено по гр. д. № 6115/2017 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато
извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с. идентификатор ******, находящ се в гр.******, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № ******. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр. *******, ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда ***** разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с
площ по документ 57 кв.м., с прилежащи части: изба № **** при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******, под обекта: ******над
обекта: ******, която да се извърши между: Ж.П.Г., ЕГН ********** и
Р.Н.С., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост: 7/12 ид. част – за
Ж.П.Г., и 5/12 ид. част – за Р.Н.С..
В преклузивните срокове, а именно до края
на първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което
е допусната делбата на процесния имот, Ж.П.Г. е направил искане имотът да му
бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а също така е заявил и претенция
по сметки. Същият на основание чл. 30, ал. 3 ЗС иска Р.Н.С. да му заплати
сумата от общо 2191,93 лв., съразмерно на нейната част от съсобствеността и
представляваща стойността на извършените от Ж.Г. през първата половина на 2013
г. подобрения в имота, изразяващи се в СМР в кухнята и банята, подмяна на
входната и интериорните врати и смяна на прозорците. Ответницата Р.С. не е
направила възлагателна претенция или заявила претенции по сметки.
Районен
съд Пловдив, VI гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото е допусната СТЕ /л. 60-66 от
делото/ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до
съдебна делба апартамент. Според заключението на вещото лице имотът е
неподеляем, като справедливата му пазарна стойност е 74 500 лв., от които и
съобразно квотите им в съсобствеността за Ж.Г. – 43 458 лв., а за Р.С. –
31 042 лв.
Относно способа за извършване на делбата:
Способите за извършване на делба са
законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират
съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез
възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК,
чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове
и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК,
а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо
е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за
ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Ищецът Ж.Г. е направил възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата. За уважаване на тази
претенция същият следваше да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че
съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че той е
живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго
жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на
претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е налице и смесена
съсобственост.
Безспорно е между страните и е видно от
заключението на СТЕ, че процесният имот е апартамент, обслужващ жилищни нужди,
и е неподеляем. От представената декларация за гражданско и имотно състояние
/л. 69 от делото/ се установява, че Ж.Г. няма друго жилище на територията на Р.
Б.. По делото обаче не се установява съсобствеността между страните да е
възникнала по силата на наследствено правоприемство от общ наследодател, като
съдът намира, че е налице смесена съсобственост, породена от наличието на
повече от едно придобивно основание и различни юридически факти. За ищеца Г.
това са наследяването от неговия баща и прекратяването на семейната общност
след развода, възникнала в резултат на възмездна транслативна сделка, сключена
по време на брака му с ответницата. Последната пък няма качеството на наследник
и е станала собственик на 5/12 ид.ч. от имота на основание чл. 28 СК след
прекратяването на семейната общност между нея и ищеца. За отбелязване е, че в случая не е налице някоя
от хипотезите, изведени от съдебната практика във връзка с приетото в т. 8 от
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, и предвиждащи липса на смесена съсобственост,
дори и при прехвърляне чрез сделка на идеална част от имота – решение №148 от
07.04.2010г. по гр.д.№437/2009г. на І ГО на ВКС, решение №86 от 09.03.2012г. по
гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС, решение №239 от 06.08.2012г. по
гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС и решение №143 от 08.02.2017г. по
гр.д.№1693/2016г. на II ГО на ВКС. Нямаше да е налице комбинирана съсобственост
и ако възникналата между Ж.Г. и Р.С. семейна имуществена общност не бе
прекратена и в делото участваше друг сънаследник, в който случай титулярят на
правото на собственост върху всяка идеална част щеше да има и качеството
наследник и щеше да се спази разума на приетото с тълкувателното решение, а
именно наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците (за
идеалната част в режим на СИО, същата бидейки бездялова съсобственост, щеше да
се допусне до делба при общ дял за съпрузите, единият от които е наследник).
Такава хипотеза е разгледана в Решение №18 от 27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г.
на І ГО на ВКС. В настоящия случай обаче съделители са само бивши съпрузи,
съсобствеността между който е възникнала поради разтрогването на брачната
връзка между тях и прекратяването на имуществената общност. Наследяването като
придобивно основание се отнася само за един от съделителите и то само за част
от неговите права. За по-голямата част от правото си на собственост Ж.Г. черпи
права от транлативната сделка, на която пък единствено се позовава Р.С..
Следователно не се установява сочената предпоставка за уважаване на
възлагателната претенция, а именно собствеността върху имота да е възникнала по
наследяване и да не е налице комбинирана съсобственост между страните.
За пълнота следва да се посочи, че не се
установява и друга предпоставка, необходима за да се възложи имотът в дял на
Ж.Г., а именно той да е живял в апартамента, заедно с наследодателя, към
момента на смъртта на последния. За установяване на посоченото обстоятелство е
разпитан свидетелят И. Х., който обаче твърди да познава ищеца от 6-7 години, а
смъртта на бащата на Ж.Г. е настъпила още през 1991 г., т.е. свидетелят няма
преки впечатления относно ползването имота към релевантния за уважаването на
претенцията момент, а излага твърдения, споделени му от страната. Следователно
при доказателствена тежест за съделителя с възлагателна претенция същият не
установи при условията на пълно и главно доказване, че е живял в делбеното
жилище заедно с наследодателя към момента на смъртта на последния. При
разглеждането на възлагателната претенция съдът не ползвал показанията на
свидетелката Н. П. – сестра на ответницата, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК
и доколкото са налице противоречия на част от изложеното от нея със събрани по
делото доказателства, в частност относно годината на смъртта на майката на
ищеца Г.. Независимо от това свидетелката не е изложила показания, подкрепящи
възлагателната претенция на Ж.Г., поради което дори съдът да бе кредитирал
нейните твърдения, то изводът за неоснователност на искането по чл. 349, ал. 2 ГПК нямаше да се промени.
С оглед на гореизложеното няма да се уважи
претенцията на Ж.Г. за възлагане на процесния имот в негов дял, като ще следва
да се определи друг способ за извършване на делбата.
Съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК в случая се явява невъзможно, тъй като
допуснатия до делба имот е един и е неподеляем, поради което не могат да се
формира брой на дяловете, съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и
т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.),
които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353
ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки
съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения
имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на
делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален
дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването
на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно, отново по
съображенията, изложени по-горе, и предвид това, че е невъзможно всеки
съделител да получи реален дял от имота.
Предвид гореизложеното и тъй като делбата
на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият
съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на
имотите на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена
между съделителите съобразно делбените им права.
Относно претенциите по сметки:
По делото не се установи, а и не се твърди
извършването на претендираните от ответника СМР да са били необходими за
запазване на вещта от погиване или повреда, нито да е била налице обективна
наложителност за извършването им. Следователно същите следва да се определят
като полезни разноски. Безспорно е и че към момента на тяхното осъществяване
през 2013 г. страните са били в брак, т.е. следва да се приеме, че ответницата
Станчев е знаела за тяхната направа, като липсват данни тя да се е
противопоставяла на или да е възразила срещу извършването им. Освен това за
квалификацията на претенциите следва да се вземе предвид и момента на тяхното
извършване. За отбелязване е, че съгласно съдебната практика съдът постановява
решението си, в частта относно претенциите по сметки, не по заявеното, а по
действително осъщественото правно основание /Решение № 160/5.12.2019 г. по
гр.д. № 948/2019 г., I г.о./
Предвид горното заявената по реда на чл.
346 ГПК претенция по сметки от страна на Ж.Г. следва да се квалифицира по чл.
30, ал. 3 ЗС. За нейното уважаване ищецът следваше да установи, че е извършил
твърдените полезни разноски, през времето, за което твърди да са извършени.
Следваше да докаже и претенцията си по размер. Предвид това, че са безспорни
обстоятелствата, че апартаментът е съсобствен и че ответницата е знаела и не се
е противопоставяла на извършените СМР, то те не подлежат на доказване. С оглед
установяването на посочените предпоставки за уважаване на претенцията по
сметки, по делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната СТЕ /л.
78-84 от делото/ относно стойността на подобренията в имота към момента на
извършването им и понастоящем, както и увеличената стойността на имота в
резултат на тези СМР. Разпитан е по инициатива на ищеца и свидетелят И.П.,
участвал в извършването на ремонта, а по инициатива на ответницата е разпитана
свидетелката А.Г., която е предоставяла материали за част от строителните
работи и монтажа на входната врата.
Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС обаче имат
облигационен характер и се основава на принципа за неоснователното обогатяване.
Същата следва да се предяви в петгодишен срок от извършването на подобренията,
предвид липсата на специален давностен срок, като в противен случай тя се
погасява по давност. По делото е релевирано от страна на ответницата възражение
за изтекла погасителна давност, което се явява основателно, поради което
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС ще се отхвърли. В тази насока съдът съобрази,
че доколкото се твърди подобренията да са направени по време на брака между
страните, то и давността в случая, на основание чл. 115, б. В ЗЗД, е започнала
да тече от момента на прекратяването на брака между страните на дата 07.08.2015
г. По делото липсват данни същата да е била спирана или прекъсвана до
изтичането на петгодишния срок на дата 07.08.2020 г. Следва да се отбележи, че
завеждането на исковата молба за делба само по себе си не прекъсва
погасителната давност, течаща за облигационните претенции по сметки, тъй като
на основание чл. 116, б. Б ЗЗД тя се прекъсва с подаването на иска за самото
вземане. Това в случая е сторено на дата 08.09.2021 г. в първото по делото
открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, т.е. след изтичането на срока на погасителната давност. Следователно
безпредметно се явява обсъждането на събраните доказателства във връзка с
претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като същата е
погасена по давност.
Относно разноските:
Съгласно
чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а
по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78. В тази насока Ж.П.Г. следва да заплати държавна такса в размера на
1738,32 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела му, и 87,68 лв. –
държавна такса за претенцията по сметки. Р.Н.С. следва да заплати държавна
такса в размера на 1241,68 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела й.
Ответницата не е направила искане относно сторените разноски във връзка с
претенциите по сметки, поради което и такива няма й бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ж.П.Г., ЕГН **********, по
чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******, находящ се в гр.*******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № *******. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота гр. ***** ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № *****, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с
площ по документ 57 кв.м., с прилежащи части: изба № *****, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *******, под обекта: *********,
над обекта: ********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен
на публична продан допуснатия до съдебна делба имота, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ се в гр.П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
********. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. ****** ***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № *******, разположена в поземлен
имот с идентификатор ********, с предназначение на обекта: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, целият с площ по документ 57 кв.м., с прилежащи части:
изба № 2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**********, под обекта: *******, над обекта: **********, с
пазарна стойност от 74 500 лв. (седемдесет и четири хиляди и петстотин лева), като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права в имота, както следва: 7/12 ид. част за Ж.П.Г., ЕГН
**********, и 5/12 ид. част за Р.Н.С., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ж.П.Г., ЕГН **********,
срещу Р.Н.С., ЕГН **********, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за осъждане
на Р.Н.С. да заплати на Ж.П.Г. сумата от общо 2 191,93 лв., съразмерно с частта на Р.С. от съсобствеността й
върху делбения имот, и представляваща стойността на извършените от Ж.Г. през
първата половина на 2013 г. подобрения в имота, изразяващи се в СМР в кухнята и
банята, подмяна на входната и интериорните врати и смяна на прозорците.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Ж.П.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 738,32 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му, както и държавна
такса в размер на 87,68 лв. дължима за
отхвърлената претенция по сметки.
ОСЪЖДА
на основание чл. 355 ГПК Р.Н.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 241,68 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела й.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Костадин Иванов
Вярно с оригинала.
Н. Н.