РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Пловдив, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300500388 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„*********“ ЕАД, против решение № 4789 от 02.12.2024 г., постановено по
гр. дело № 12731/2024 г. по описа на ПдРС, І гр. състав, с което е осъдено на
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД „**********” ЕАД да заплати на Т. Т.
А. сумата от 742.72 лв. (приета след допуснато с определение от 25.11.2024 г.
изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия
размер), представляваща недължимо платена сума по недействителен договор
за потребителски кредит № ********** от 13.10.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.07.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата; осъдено е „********” ЕАД да заплати на
Т. Т. А., на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. №12731/2024 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I граждански състав, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв.
Г. Г. М. от АК - П. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 12731/2024 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
немотивираност на съдебния акт, като се иска същият да бъде отменен и да се
постанови ново решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
1
Излагат се съображения, че съгласно §1, точка 1 от допълнителните
разпоредби на ЗПК, застрахователната премия, като цена на допълнителната
застрахователна услуга, е част от общите разходи по кредита, само ако
сключването на застраховката е условие за получаване на кредита, като се
излагат съображения в тази насока. Твърди се, че съдът не е направил анализ
на доказателствата по делото. Претендират се разноски. Ако се приеме, че е
доказано извършването на разноски от ищеца и същите са в размер над
минималния адвокатски хонорар, се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и
молят съдът да намали същия до размер, под нормативно установения.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Т. Т. А..
В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата адв. Г. М.
излага съображения за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения
съдебен акт, следва да се отбележи следното:
Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба, подадена от Т. Т. А. срещу „*******” ЕАД, като се претендира
2
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 50 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за
кредит № **********, сключен между страните на 13.10.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от депозирането на исковата молба в съда –
22.07.2024 г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание на 25.11.2024 г. е допуснато изменение –
увеличение на предявения иск от 50 лв. на 742.72 лв.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за
потребителски кредит №********** от 13.10.2020 г., по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1550 лева. Сочи се,
че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради
противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10.
Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира
ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по
договора застрахователна премия в общ размер на 383.48 лева не била
включена в ГПР, въпреки че представлявала разход за потребителя и била
включена в погасителния план. Счита, че процесния договор за потребителски
кредит е изцяло недействителен. Претендира ответникът да бъде осъден да
заплати исковата сума като платена при изначална липса на основание, както
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника
със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в
договора ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които
следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна
вноска. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за
потребителски кредит с размер на кредита от 1550 лв., общ размер на
застрахователна премия от 383.48 лева за застраховка, общ размер на кредита
1933.48 лева, с фиксиран лихвен процент 40.93% за целия срок на договора
(чл. 9, т. 1 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) в размер
49.09% за целия срок на договора (чл. 10 от договора).
Прието е, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като в случая се касае за вземане
по договор за потребителски кредит, по който на ищцата е била предоставена
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Към момента на
сключване на договора за кредит е действал Закона за потребителския кредит,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради
което и всички негови предписания го обвързват.
Прието е, че за изискванията към съдържанието на договора за
3
кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10-12 и чл. 23 ЗПК.
От приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че на
ищцата е отпусната само сумата от 1550 лева, като разходите за
застрахователна премия са включени в главницата по кредита от 1933.48 лева.
Вещото лице е установило, че посоченият ГПР от 49.09% е изчислен при
включен разход единствено и само на възнаградителната лихва, без да се
включва разхода за застрахователни премии. Ако последният разход се включи
в изчисляването на ГПР, същият възлиза на 90.37%, който резултат надвишава
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определен с Постановление на МС на Република България.
Съдът е приел, че застрахователните премии неправилно са
включени към общия размер на отпуснатия кредит, вместо към размера на
разходите. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС по този въпрос - в
решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което приема, че „Член 3, буква
л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение
I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които
заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит
разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.”
Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита,
както е сторено, води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при
изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита, а
оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в договора.
Застрахователните премии от 383.48 лева следва да се приемат за разход по
кредита и като такива следва да се включат в общия размер на ГПР. Налага се
извода, че след като в договора за кредит не е обявен действителния размер на
ГПР, е нарушен член 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като съгласно член 22 от ЗПК
целият договор е недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Ето защо искът по
член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на неоснователно платената сума над
чистата стойност на кредита в размер на 742.72 лева, след допуснатото
увеличение на иска е основателен и е уважен.
Изводите са правилни и законосъобразни и напълно се възприемат
от настоящата инстанция. С оглед доводите, наведени с въззивната жалба,
следва да се отбележи и следното:
Жалбоподателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции и
операции по финансиране на продажби на кредит, респективно - може да
отпуска заеми. Ищецът в първоинстанционното производство е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и
4
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от
ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали са спазени всички
изисквания относно съдържанието на договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Не се възприемат доводите на въззивника, че застраховката е
сключена по желание на въззиваемата, не представлява условие за отпускане
на кредита и не следва да се включва в ГПР. Видно от самия договор за
потребителски кредит (л.8 от първоинстанционното дело), в него е включена
застрахователна премия в размер на 383.48 лв., посочен е общ размер на
кредита – 1933.48 лв., като в тази сума е включена и застрахователната
премия, а вноските по застраховката се заплащат заедно с вноската по кредита
и са включени в размера на погасителните плащания.
В случая, макар и формално да са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
5
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е
посочена методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти са включени в него и как се формира в посочения размер от
49.09%/. Потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От
заключението на ССЕ се установява, че застраховката по кредита не е
включена в размера на ГПР, а при включване ГПР е в размер на 90.37%.
Застраховката обаче е пряко свързана с отпускането на кредита и е включена в
размера на същия и погасителния план. Твърди се, че е налице самостоятелно
правоотношение на кредитополучателя със застрахователя. Същевременно
обаче в договора за кредит застраховката е посочена в общата сума, която
следва да се заплати, а и изрично е отбелязано в погасителния план как се
заплаща. В договора за кредит е отбелязано, че договорът за застраховка е
свързан с договора за кредит (чл.7.2.2). Нещо повече - сумата на
застрахователната премия е включена в договора за потребителски кредит,
въпреки липсата на изрично предвидено задължение за сключване на такава, и
независимо от твърдението на въззивника, че не е била задължителна за
сключване. Ето защо не се възприемат доводите на жалбоподателя в тази
насока.
По изложените съображения настоящият състав също счита, че
застрахователната премия е следвало да намери отражение в ГПР, което не е
направено. Според мотивите на решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-
714/22 г., с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
6
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Ето защо не се
възприемат доводите на жалбоподателя, че разходите за застраховка не следва
да се включват в ГПР. Договорът за кредит е недействителен на основание
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е.
само главницата. Безспорно по делото е установено, че въззиваемата страна е
заплатила на въззивника освен главницата по посочения договор, и
допълнително суми в размер на 742.72 лв. Тази сума съгласно цитирания по –
горе текст се явява недължимо платена и подлежи на връщане. Искът
правилно е уважен изцяло съобразно допуснатото изменение. Решението е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят само
на въззиваемата страна. Ето защо на адв. М. следва да се заплати от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4789 от 02.12.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 12731/2024 г. по описа на Пловдивски
районен съд, І граждански състав.
ОСЪЖДА „************, да заплати на адв. Г. Г. М. от АК
*******, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8