№ 11534
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110127578 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. Д.,
срещу ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 1094.98 лева
/главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева/, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по
застраховка „Каско+“ – по щета № 44011712213540 и 2/ сумата от 25.35 лева
– обезщетение за забава за периода от 11.03.2023 г. до 22.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
22.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2022 г. около 15.30 часа, в гр.
Русе, на кръстовището между ул. Рига и ул. Братислава л.а. марка „Дачия“,
модел „Лоджи“, с рег. № Р 2186 ВР, управляван от Н. Ж. П. предприел
маневра „ляв завой“ от път с предимство / ул. Рига/ към път без предимство
/ул. Братислава/. В същия момент на кръстовището л.а. марка „Форд“, модел
„Фиеста“, с рег. № Р 3838 ВМ, управляван от И. Д. Н. предприел маневра
„десен завой“ от път без предимство / ул. Братислава / към път с предимство /
ул. Рига/. При това водачът на л.а. марка „Форд“ нарушил предимството на
л.а. марка „Дачия“ като не пропуснал последния и реализирал ПТП с него.
В тази връзка и ПТП настъпило като л.а. марка „Форд“, ударил със
1
своята предна част лявата предна част на л.а. марка „Дачия“.
За станалото ПТП водачите съставили двустранен констативен
протокол /ДКП/, доколкото нямало пострадали лица – като водачът на л.а.
марка „Дачия“, модел „Лоджи“ се подписал като виновен за ПТП /участник А
– без допълнителни уточнения/.
Увреденият л.а. марка „Дачия“, модел „Лоджи“ бил собственост на
дружеството „Роан 90“ ЕООД и досежно същия била сключена застраховка
„Каско +“ при ищцовото дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД –
съгласно полица № 440121171008447 със срок на действие от 15.11.2021 г. до
14.11.2022 г. Поради това и след ПТП дружеството „Роан 90“ ЕООД се
обърнало към ищеца и била образувана щета под № 44011712213540.
Вследствие на удара л.а. марка „Дачия“ получил увреждания по предна броня,
ляв преден фар, предна лява врата и преден ляв калник и др., като
автомобилът бил отремонтиран в сервиз / „Пит стоп“ ЕООД/. Стойността на
ремонта възлизала на 1079.98 лева и била заплатена от ищеца директно на
сервиза.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „Форд“,
модел „Фиеста“, с рег. № Р 3838 ВМ имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество с период на
валидност от 21.05.2022 г. до 20.05.2023 г. Доколкото ищецът заплатил
стойността на щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова полза
възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата от
1079.98 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа се, че
ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният
така и не извършил плащане. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: регресна покана, заявление за
възстановяване на застрахователно обезщетение, уведомление за отказ от
плащане, полица „Каско +, специални условия“, проверка за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ДКП за ПТП, уведомление по
щета, опис заключение по щета, калкулация на претенция, възлагателно
писмо, приемопредавателен протокол, фактура, ликвидационен акт,
нареждане за плащане, снимков материал, свидетелство за управление на
МПС, контролен талон и документ на ГТП.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер. В тази връзка на първо място се признава, че
действително л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № Р 3838 ВМ имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на процесното ПТП.
Излагат се обаче подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че водачът на л.а. марка
„Форд“, модел „Фиеста“ не бил виновният водач за настъпване на ПТП.
Напротив виновен бил водачът на л.а. марка „Дачия“, който извършил
2
маневрата „ляв завой“ неправилно – като при същата навлязъл в лентата за
движение на л.а. „Форд“. Обръща се внимание, че не е изяснен механизмът на
ПТП, доколкото при правомерно поведение от двамата водачи, то и двамата
биха могли да извършат маневрите си правилно, доколкото траекториите им
на движение не биха имали съприкосновение.
Поддържа се, че водачът на л.а. марка „Форд“ не се бил признал за
виновният водач. В тази връзка се излагат подробни доводи за
неустановеност на механизма на ПТП, евентуално за липса на връзка между
претърпените вреди и посочения механизъм. Излагат се и подробни доводи,
че претендираната сума била в завишен размер, доколкото водачът на
пострадалия автомобил също имал вина за ПТП. Поддържа се и възражение
за съпричиняване.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
По делото са разпитани свидетелите: Н. Ж. П. /водач на л.а. марка
„Дачия“/ и И. Д. Н. /водач на л.а. марка „Форд“ /. Изслушана е съдебно
автотехническа експертиза /САТЕ/ с вх. № 100759/27.03.2024 г./.
В проведеното на 21.05.2024 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Представя списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище за отхвърляне на
исковете изцяло евентуално частично. Също претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 440121171008447/01.11.2021 г.
„Каско+“/ се установява, че относно л.а. марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с
рег. № Р 2186 ВР, собственост на „Роан 90“ ООД, е налице имуществена
застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на действие от
15.11.2021 г. до 14.11.2022 г. – за сумата от 9000 лева при премия от 496.80
лева, платима еднократно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от
своя страна л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № Р 3838 ВМ,
собственост на И. Д. Н., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответното дружество с период на валидност от
21.05.2022 г. до 20.05.2023 г.
Страните не спорят и че на 23.05.2022 г. около 15.30 часа, двата
автомобила се намирали в гр. Русе, на кръстовището между ул. Рига и ул.
Братислава, когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото ДКП от 23.05.2022 г. ПТП настъпило
около 15.30 минути като л.а. марка „Дачия“ предприел маневра „ляв завой“ от
главен път към второстепенна улица. В този момент л.а. марка „Форд“
предприемал маневра „десен завой“ от второстепенна улица към главен път с
предимство.
3
При това означеният като „виновен“ автомобил /видно от ДКП, вписан
под участник А/ л.а. марка „Дачия“ ударил със своята предна лява част лявата
предна част на л.а. марка „Форд“. При това били нанесени щети по предната
лява част на пострадалия л.а. марка „Дачия“. ДКП носи подписите и на
двамата водачи на участвалите в произшествието МПС.
На следващо място в показанията си свидетелят Н. Ж. П. твърди, че
помни за процесното ПТП, което настъпило в гр. Русе, на кръстовището
между ул. Рига и ул. Братислава, като управляваният от нея л.а. Дачия бил
служебен. Свидетелката твърди, че се движела по ул. Рига в дясната лента
като намалила скоростта, защото имала намерение да завие наляво по ул.
Братислава. Уточнява, че ул. Рига имала по една лента за движение във всяка
от двете посоки. Уточнява и че пътните условия били добри – светла част на
денонощието, суха настилка и добра видимост. Посочва, че ул. Рига била
пътят с предимство, а на ул. Братислава имало пешеходна пътека. В момента,
в който свидетелката предприела маневра „ляв завой“ обаче на пешеходната
пътека на ул. Братислава се изнесъл другият автомобил с цел да направи
маневра „десен завой“ от ул. Братислава към ул. Рига.
Свидетелката разяснява, че двата автомобила при маневрите си поначало
не би трябвало да имат допирна точка помежду си. Признава обаче че взела
„левия завой“ по начин, описан като „по-косо“, а другият автомобил от своя
страна се бил изнесъл „твърде напред“ в кръстовището на пешеходната
пътека. Именно на пътеката и настъпил ударът между двете МПС. Според
свидетелката и двата автомобила понесли щети в предна лява част.
От показанията на свидетелката И. Д. Н. се установява, че помни
процесното ПТП, което настъпило през 2022 г. в гр. Русе. Разяснява, че към
момента управлявала л.а. марка „Форд“. Помни, че ПТП настъпило като
свидетелката се движела по ул. Братислава като спряла на кръстовището с ул.
Рига, защото имало знак да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Тогава обаче от ул. Рига другият автомобил предприел маневра „ляв завой“
към ул. Братислава и така ударил автомобила на свидетелката. Свидетелката
уточнява, че ПТП настъпило тъй като тя се била изнесла по-напред в
кръстовището на пешеходната пътека, за да си осигури по-добра видимост.
От своя страна другият автомобил взел левият завой „по-косо“. Свидетелката
уточнява, че нейният автомобил бил в покой, когато настъпил ударът.
Допълва, че пътните условия били добри с добра видимост.
При преценка на показанията на двамата свидетели съдът констатира,
че същите кореспондират по между си относно механизма на настъпване на
ПТП като се различават основно досежно вината за настъпване на същото.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в частта как е
настъпило ПТП и къде е бил ударът. Относно вината съобразява различната
гледна точка на двамата водачи като в изводите си ще се основе на
доказателствения материал в неговата съвкупност.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Дачия“ по
делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
44011712213540.
4
Видно от опис заключение по щета от 25.05.2022 г. и калкулации при
автомобил марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № Р 2186 ВР са увредени:
предна лява врата, ляв фар, преден капак, предна броня, радиатор спукан и
преден ляв калник. За отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж
и демонтаж на детайли, подмяна и боядисване. Посочените операции като
труд и материали са извършени за сумата от общо 1079.98 лева с ДДС.
Ремонтът на увредения автомобил е извършен от доверен сервиз „Пит стоп“
ЕООД. Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от
общо 1079.98 лева е преведена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на
доверения сервиз „Пит стоп“ ЕООД на 15.12.2022 г. /въз основа на фактура и
ликвидационен акт/.
Предвид плащането дружеството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
сумата от 1094.98 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза.
.30
Видно от заключението по същата на 23.05.2022 г., около 15 часа, в гр.
Русе лек автомобил „Форд“ модел „Фиеста“ с рег. № Р3838ВМ се движел по
ул. „Братислава“, кьдето водачът, на кръстовището с ул. „Рига“, предприема
маневра за „десен завой“ и реализира ПТП с движещия се по ул. „Рига“ - път
е предимство, лек автомобил марка „Дачия“ модел „Лоджи“ е рег. №
Р2186ВР, водачът на който в този момент е предприел маневра за „ляв завой“
по ул. „Братислава“.
В резултат на ПТП видимите щети по л.а. „Дачия“ са: предна лява врата,
ляв фар, преден капак, предна броня, радиатор спукан и преден ляв калник
като според вещото лице щетите по лек автомобил „Дачия“ се намират в
пряка и непосредствена зависимост с настъпилото на 23.05.2022 г ПТП.
На следващо място според САТЕ претърпените от л.а. „Дачия“ вреди
възлизат към датата на ПТП на стойност – 1717.91 лева по средни пазарни
цени, а при ползване на алтернативни части 1716.68 лева.
Относно причината за настъпване на ПТП вещото лице сочи, че водачите
са имали видимост един към друг. ПТП е настъпило през светлата част на
денонощието и няма данни за препятствия, които да са ограничавали видимостта.
В тази връзка вещото лице предвид данните по делото дава две хипотези:
Водачът на лек автомобил „Форд“ модел Фиеста“ с per. №
Р3838ВМ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако е изчакал преди знак Б1, без да
навлиза върху пешеходната пътека.
Водачът на лек автомобил „Дачия“ модел Лоджи“ с per. № Р2186ВР
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
5
произшествието, ако е заобиколил, намиращия се върху пешеходната
пътека, лек автомобил „Форд“ модел „Фиеста“.
Вещото лице сочи и че поначало между двата автомобила не би следвало
да има конфликтна точка и такава не би имало ако водачът на л.а. „Форд“ не е
бил навлезнал върху пешеходната пътека, а е изчакал преминаването на
другото превозно средство. От своя страна конфликтна точка не би имало и
“
ако водачът на л.а. „Дачия е заобиколил лек автомобил „Форд“ без да
скъсява радиуса на завоя.
Според вещото лице съгласно представените по делото доказателства
ударът е настъпил на ул. „Рига“ в лентата за движение на лек автомобил
„Дачия“.
На последно място в САТЕ е посочено, че към датата на
застрахователното събитие – 23.05.2022 г., процесният автомобил „Дачия“ е
бил в експлоатация 5 години, 7 месеца и 15 дни от датата на първоначална
регистрация - 13.11.2014 г. т.е. най-вероятно е бил извън гаранционен срок.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско+“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско+“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Дачия“ е имал имуществена застраховка „Каско+“ при ищеца – към датата
на ПТП. Липсва спор и че л.а. „Форд“ е имал задължителна застраховка „Г.О.
на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата на ПТП. На
6
следващо място по делото липсва спор и относно датата на застрахователното
събитие – а именно 23.05.2022 г., както и относно мястото на настъпване на
същото – в гр. Русе, на кръстовището между улиците Рига и Братислава.
Липсва спор и че л.а. „Форд“ е ударил л.а. „Дачия“ в областта на предна
лява част, поради което и последният е претърпял щети. Претенцията за
възстановяването им е подадена своевременно, поради което и при ищеца е
образувана щета. От САТЕ и писмените доказателства по щетата се
установяват вида на щетите по л.а. марка „Дачия“ – предна лява врата, ляв
фар, преден капак, предна броня, радиатор спукан и преден ляв калник.
Установява се и че същите са отстранени след съответен ремонт като
стойността на щетите възлиза на общо 1716.68 лева, в която част САТЕ не е
оспорена от страните. На последно място по делото се установи и че ищецът е
заплатил сумата от 1079.98 лева – на трето лице /сервиз/ за ремонт на
пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото. По този въпрос съдът намира, че
следва да се основе на представения ДКП за ПТП, но и на свидетелските
показания и на САТЕ.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св. И.
Д. Н. като водач на МПС марка „Форд“. Това е така, доколкото същата е
нарушила чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Предвид горното в настоящия случай св. И. Н. е управлявала л.а. „Форд“
със скорост, която не й е позволила да спре при извършване на маневрата
„десен завой“ преди пешеходната пътека на ул. Братислава и да изчака
извършване на маневрата „ляв завой“ от движещия се по пътя с предимство
л.а. „Дачия“. Ето защо и св. Н. с управлявания л.а. „Форд“ действително е
станала непосредствена причина за ПТП.
В случая обаче наведеното възражение на ответника за липса на
изключителна вина на водача на л.а. „Форд“ за настъпване на ПТП
настоящият състав намира за основателно. Това е така, доколкото вина за
настъпване на ПТП има и водачът на л.а. „Дачия“ св. Н. П.. Последната също
е нарушила ЗДвП – доколкото макар автомобилът й да е бил на път с
предимство същата е нарушила траекторията на завоя като е навлезнала в
лентата на л.а. „Форд“ или по нейни собствени думи „взела е завоя по-косо“.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
7
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото се установиха конкретни действия на
водача на пострадалия автомобил – а именно, че същата е предприела
маневра „ляв завой“, нарушавайки радиуса на завоя без да се увери, че няма
да създаде опасност за движещите си по второстепенната улица Братислава.
Предвид това и съдът намира, че с поведението си св. П. като водач л.а.
марка „Дачия“ е съпричинила вредоносния резултат.
С оглед установената фактическа обстановка това съпричиняване съдът
намира, че възлиза на 50 % - доколкото предвид САТЕ, която разяснява, че и
двете свидетелки са имали видимост при извършване на съответните
„маневри“, то практически и двете са извършили маневрите си неправилно –
св. Н. се е изнесла по-напред в кръстовището при извършване на „десния
завой“, а свидетелката П. е скъсила радиуса на извършвания от нея „ляв
завой“ – като поведението на двете свидетелки и довело до пресичане на
траекториите им на движение съответно до настъпване на ПТП.
Поради това и исковата претенция е основателна до сумата от общо
554.99 лева вкл. ликвидационните разноски / 1079.98 лева /2 + 15 лева/ .
За разликата до пълния претендиран размер от 1094.98 лева или за
сумата от 539.99 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
Досежно искът за обезщетение за забава същият е основателен до
сумата от 12.85 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 25.35
лева или за сумата от 12.50 лева искът следва да бъде отхвърлен
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 961.39 лева, от които
491.39 лева адвокатско възнаграждение, 100 лева за държавна такса, 70 лева
депозит за в.л., 300 лева депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява,
че посочените суми са действително заплатени, като адвокатското
възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на делото с оглед
уважения размер на иска на ищеца се дължи сумата от 487.28 лева.
8
Ответната страна претендира разноски от 320 лева, от които 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, 70 лева депозит за свидетел и 150 лева
депозит за САТЕ, които разноски са действително извършени. С оглед изхода
на делото от тази сума му се дължат 157.81 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша 89Б, следните суми: 1/ сумата от 554.99 лева /главница, включваща
ликвидационни разноски от 15 лева/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице по застраховка
„Каско+“ – по щета № 44011712213540 и 2/ сумата от 12.85 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.03.2023 г. до 22.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
22.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска 1/ за сумата от 539.99 лева, представляваща разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 1094.98 лева и 2/ за сумата от 12.50
лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава
от 25.35 лева, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша 89Б сумата от общо 487.28 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, бул. Витоша 89Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 сумата от общо 157.81
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9