Решение по дело №126/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 199
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Дановска
Дело: 20225100500126
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. К., 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение № 91/23.03.2022 г. по гр. д. № 935/2021 г. по описа на
Районен съд – К., „Р.Р.И. 1“ ООД, е осъдено да заплати на Община К., сумата
в размер на 4 987.45 лева с ДДС, представляваща стойността на фактурирани
с фактура № **********/04.07.2017 г. СМР по доставка и полагане на
баластра за направа на път, валиране и превоз на баластра, които работи не са
извършени, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на иска - 24.06.2021г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски от 100.00 лева - платена държавна такса,
720.00 лева - адвокатско възнаграждение и 350.00 лева - внесен депозит за
вещо. С решението „Р.Р.И. 1“ООД е осъдено да заплати по сметка на Районен
съд - К. сумата от 99.50 лева за държавна такса.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Р.Р.И. 1“
ООД, който чрез пълномощника си го обжалва изцяло като неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приел, че приложеният
констативен протокол от 02.12.2019 г. на АДФИ – С. не бил оспорен от
ответника, като в т. 4 от същия било отразено, че при извършена проверка на
място е установено неизпълнение на описаните в процесната фактура СМР.
Сочи се, че в протокола били посочени номер на фактура и дата на издаване,
1
като липсвал доставчик и получател, както и общата сума без ДДС се
различавала от фактурата, издадена от „Р.Р.И. 1“ООД, както и сумата за
валидиране. Сочи се, че финансовата инспекция била възложена на 18.03.2020
г. със Заповед № ФК-10-407/18.03.2020 г. на директора на АДФИ, а
констативният протокол бил съставен на 02.12.2019 г., от чието съдържание
не се установявало неизпълнение на СМР. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил гласните и писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и неправилно е приел, че заключението на приетата
СТЕ потвърдило констатациите в процесния протокол. Иска се отмяна на
решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли
предявения иск. Претендира се за разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Община К. не е подаден.
В откритото съдебно заседание въззивникът „Р.Р.И. 1“ ООД се
представлява от адв. Н. Н. от АК - П., която поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна Община К. се
представлява от адв. Е. П. от АК - К.. Въззивната жалба се счита за
неоснователна. Претендират се деловодни разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Поради това следва да бъде
преценена правилността на решението по наведените в жалбата оплаквания.
2
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от
Община К. искова молба, с предявен иск против „Р.Р.И. 1“ООД, за заплащане
на сумата в размер на 4 987.45 лева с ДДС, представляваща стойността на
фактурирани с фактура № **********/04.07.2017 г. доставка и полагане на
баластра за направа на път за Г., валиране и превоз на баластра, неизвършени
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, от деня
на завеждане на иска – 24.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
От фактическа страна по делото се установява, че Община К. е
първостепенен разпоредител с бюджет, а определени кметства в състава й, в
това число кметство с. Ч. са второстепенни разпоредители с бюджет. Същият
е необходим за текуща дейност, издръжка и благоустройствена дейност и се
превежда от Община К. ежемесечно. Кметствата самостоятелно определяли
за какви благоустройствени дейности да се разходват предоставените им
средства.
В рамките на преведения през 2017 г. от Община К. бюджет, между
страните - кметство с. Ч., общ. К. и ответното дружество „Р.Р.И. 1“ ООД бил
сключен договор за извършване на следните строително монтажни работи :
доставка и полагане на баластра за направа на път за Г., валиране и превоз на
баластра. За планираните СМР била изготвена Количествено-стойностна
сметка, в която били описани СМР и които следвало да се извършат от
ответното дружество, по вид, количество и стойност, а именно: 239 куб.м
доставка и полагане на баластра за направа на път, с единична цена 1.50 лв. и
обща стойност 2 509.50 лв.; 239 куб.м валиране, с единична цена 6.89 лв. и
обща стойност 1 646.71 лв.; 239 куб.м превоз на баластра, с единична цена
7.80 лв. и обща стойност 1 864.20 лв.
Ответното дружество фактурирало на кметство с. Ч., община К.,
горепосочените СМР на обща стойност 4 987.45 лв. с фактура
№**********/04.07.2017 г. Сумата била преведена от кметство с. Ч., община
К. на ответното дружество с платежно нареждане от 10.07.2017г.
По делото е приет Констативен протокол за отчет на СМР от 04.07.2017
г. Същият е подписан от кмета на с.Ч., общ. К., а не от оторизираното от
Община К. лице - Н.В., Началник отдел „Инвеститорски контрол и
строителство“ при Община К..
На 02.12.2019 г. комисия в състав: Д.А.М. - държавен финансов
3
инспектор при АДФИ-С. и Н.Н.В. - началник отдел „Инвеститорски контрол и
строителство“ при Община К., в присъствието на кмета на с.Ч., община К.
Н.И.А., констатирали, че описаните и фактурирани СМР на обща стойност 4
987.45 лв., касаещи доставка и полагане на баластра за направа на път за Г.,
валиране и превоз на баластра не били извършени от ответното дружество.
Във връзка с това бил съставен констативен протокол от същата дата /л.8 от
първоинстанционното производство/, както и Доклад № ДИД5-КЖ-
6/22.07.2020г. на Агенция за държавна финансова инспекция за извършена
финансова инспекция на кметство Ч., с.Ч., община К. /л.29 – 39 от
първоинстанционното производство/. В т.4 от констативния протокол е
посочено, че по процесната фактура е фактурирана доставка и полагане на
239 куб.м. баластра, за 2 509,50лв.; валиране на 239 куб.м. за 1 646, 71лв., на
обща стойност 4 155,70лв. без ДДС, с приложена КСС без дата и
наименование на обект, подписана от кмета и изпълнителя, като проверката
на място на фактурираните и заплатени работи установила, че същите видимо
не са извършени. Тук следва изрично да се посочи, че протоколът е бил
съставен и подписан в присъствието на кмета на кметство Ч..
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че към
12.11.2021г., когато вещото лице е извършило оглед на обекта, по трасето на
пътя е положена баластра /без да е установено кога/, с малка дебелина /до 10
см/, в габарит до 1,50 м, като в резултат на ползването на пътя баластрата е
набита в земната основа, а на площадката до чешмата баластрата е скоро
положена - трудно се върви по нея, защото не е направено валиране.
Експертизата заключава, че „по трасето на полски път в местността „Г.” в
землището на с.Ч., в участъка от 200 м от разклона от пътя за с.Горна крепост
до площадката над чешмата, след 2019 г. е доставена и насипана баластра по
пътя с дебелина на пласта до 10 см. и доставеното количество е до 80 куб м.
Във фактура №**********/04.07.2017 г., издадена от „Р.Р.И.” ООД, няма
посочен размер на положената баластра, а само стойност за извършена услуга
съгласно предварително изготвената КСС. Положената баластра не е
валирана и за период от 3 години в голямата си част е потънала в земната
основа и е разпиляна по трасето на пътя. Състоянието на пътя към момента на
огледа е лошо и трудно проходим от коловози и дупки.“.
От повторното изслушване на вещото лице пред въззивната инстанция
4
се установява, че на процесния път е положена баластра – но речна, а не
специфичната такава за път; че на пътя не е положена баластра с постоянна
дебелина, а са се образували коловози, което се е случило тъй като баластрата
не е била валирана; че по пътя е била положена баластра, която е била
подравнена с греблото на валяка, но през изминалото време част от
баластрата е промита от дъждовете, друга част е закопана в пръстта. Вещото
лице посочва още, че ако е било направено валиране както трябва, баластрата
е щяла да се запази, но на този вид баластра /има предвид намерената на
обекта/ - не може да се направи валиране. Счита, че на този полски път е
сложена баластра, колкото да минават коли и са запушени коловозите по
него.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
настоящата съдебна инстанция намира, че сключеният през 2017 г.
неформален договор представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258
от ЗЗД, по силата на който кметство с. Ч., като второстепенен разпоредител с
бюджет, необходим за дейност по текуща поддръжка и благоустройство на
кметството /които средства се заплащат от Община К. в качеството на
първостепенен разпоредител на бюджет/ и съобразно делегираните му
правомощия, възложил като поръчващ, а ответникът „Р.Р.И. 1“ ООД, като
изпълнител приел да извърши следните строително-монтажни работи:
доставка и полагане на баластра за направа на път за „Г.“, валиране и превоз
на баластра. За планираните СМР била изготвена количествено-стойностна
сметка по вид, количество и стойност СМР, възлизащи общо на сумата от 4
987.45 лева, включваща: 239 куб.м. доставка и полагане на баластра за
направа на път с единична цена от 1.50 лв. на обща стойност 2 509.50 лева;
239 куб.м. валиране, с единична цена 6.89 лева и обща стойност 1 646.71 лева;
293 куб.м. превоз на баластра с единична цена 7.80 лева и обща стойност 1
864.20 лева.
По делото не се спори, че описаните СМР били фактурирани с фактура
№ **********/04.07.2017г., както че общата сума в размер на 4 987.45 лева
била преведена на ответното дружество от кмета на с. Ч., общ. К. с платежно
нареждане от 10.07.2017г.
Спори се относно обстоятелството дали договорените строително-
монтажни работи са изпълнени.
5
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред районния съд доказателства и след
повторното изслушване на вещото лице пред настоящата инстанция, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и правилно по основните
въпроси.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения
материал. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно анализирани
и оценени и не следва да преповтаря техния анализ, като напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, подробно описани в атакуваното
решение за това, че предявеният иск е основателен и доказан в предявения му
размер, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на решението.
С оглед релевираните с въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното: тежестта на доказване, че задължението на изпълнителя е
неизпълнено или е изпълнено лошо, е върху възложителя, чието е
възражението, че не дължи плащане (Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д.
№ 588/2009 г. на ВКС, Т.О.). Всяка страна в процеса трябва да установи чрез
пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. В случая ищецът доказа, че на ответника са били
фактурирани и заплатени средства в размер на 4 987,45лв. с ДДС за
извършени СМР по доставка и полагане на 239 куб. м. баластра за направа на
път за Г., както и за превоз и балиране на същата, но това не е било сторено в
пълен обем от изпълнителя. Не може да се приеме и, че възложителят е приел
извършената работа без възражение, тъй като се установи, че това е сторил с
констативен протокол за отчет на СМР кмета а с. Ч., вместо оторизираното за
това лице от община К..
Или, в обобщение, предявеният иск се явява основателен и доказан, и
като такъв следва да се уважи. Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се
потвърди.
При този изход на спора, на въззиваемия се следват деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на 360лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/23.03.2022 г., постановено по гр. д. №
935/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Р.Р.И. 1“ ООД, с ЕИК*, със седалище и адрес на
управление гр.К., ж.к. район „О.п.“, З.*, ет.*, да заплати на Община К., с
ЕИК*, гр.К., бул.“Б.“ №*, деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 360лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7