№ 1319
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110110138 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр.
чл.228 ЗЗД от П. П. ВЛ. срещу А.П. Ф. за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №1786/19.05.2021г., издадена по
ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС в полза на ищеца за следните суми
:сумата от 1892.58 лева, представляваща сбор от неплатена наемна цена за
месец март и месец април 2021г. по Договор за наем от 01.10.2020г., с който е
отдадено под наем Жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“*“№90 с площ от
100 кв.м., представляващо обединени по архитектурен проект апартамент
№26 и ателие №5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда 18.05.2021г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди,че по силата на сключен между страните
Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2021г., ищецът предоставил на
ответника за временно възмездно ползване жилище находящо се в гр.Варна,
ул. „*“ №90, с площ от 100 кв.м., представляващо обединени по архитектурен
проект апартамент №26 и ателие №5, със срок до 14.01.2021г. при наемна
цена 650 евро месечна, която следвало да бъде заплащана в брой срещу
разписка или по посочена в договора банковата сметка на името на П. П. ВЛ.
в банка ДСК. Твърди се, че по силата на §4, т.3 от договора, същия е
продължен за срок от една година, предвид обстоятелството, че никоя от
страните не е уведомила другата, че ще счита договора за прекратен с
изтичане на срока.
1
Наемните вноски били заплатени от наемателя, за периода от
15.01.2021г. до 31.01.2031г. и за месец февруари 2021г.
За месец март и месец април 2021г. ответникът не платил дължимият
месечен наем в общ размер на 2542.58 лева. На 29.03.2021г. били преведени
650 лева, с които била покрита частично наемната вноска за месец март 2021г.
Претендират се направени деловодни разноски в настоящето
производство и в заповедното производство, както и заплащането на
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че 29.03.2021г. е превел на ищеца сумата от 650 лева и
изрично е упоменал, че това е последен наем до 15.03.2021г. Твърди, че имал
устна уговорка със собственика на имота, че при невъзможност да плаща
месечния наем, може да плати за периода, в който е пребивавал и да освободи
имота. Излага, че бил наясно, че при освобождаването депозитът платен при
сключване на договора, който платил, оставал в полза на наемодателя.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, на*а следното :
Съгласно представения по делото Договор за наем от 01.10.2020г. П. П.
ВЛ. е отдал под наем за временно и възмездно ползване на АНТ. П. ФР.
апартамент 26 на ет.6 и ателие №5 на ет. 6, находящи в гр.Варна, ул.“*“ №90
срещу месечен наем в размер на 650 евро, платими в левовата им
равностойност по курса на БНБ към датата на плащане, дължими до 5-то
число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл.3 договорът е със срок до
14.01.2021г., като в случай че до един месец преди датата на изтичане на
срока на договора никоя от страните не уведоми другата за прекратяването
му, срокът на договора продължава с още една година.
Представено е извлечение от сметката на ответника в Банка ДСК ЕАД ,
съгласно което на 29.03.2021г. същият е превел на П.В. сумата от 650 лева с
посочено основание „ последен наем до 15-ти“.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника
и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Не е спорно по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните са били валидно обвързани от
2
облигационно правоотношение по сключен договор за наем от 01.10.2020г.
на апартамент, при задължение на наемателя да заплаща наемна цена в
размер на 650 евро.
Ответникът оспорва дължимостта на наемните вноски с твърдението, че
имал устна договорка с наемодателя, че при невъзжност да плаща месечния
наем, може да плати за периода, в който е прибивавал в имота и да го
освободи.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена.
Представеният договор установява твърденията на ищеца, че имотът е
бил предоставен за ползване на ответника, който от своя страна не установи
твърденията си за налична устна уговорка за прекратяването му. Договорът е
бил продължен в хипотезата на §4,т.3 и действащ към процесния период. В
§11 са посочени хипотезите на прекратяване на договора и форма за това не е
наличие на устна договорка, която дори и не се установява да е била
налице.посочването в представеното платежно нареждане основание за
превод на сумата от 650 лева на 23.03.2021г. „ последен наем до 15-ти“ не
представлява волеизявление за прекратяване на договора, а по скоро
конкретизира периода, за който се плаща.
При това положение с оглед наличието на облигационно
правоотношение между страните за ответника е възникнала отговорността за
заплащане на месечен наем, съобразно договореното.
На изложените съображения съдът на*а исковата претенция за
доказана и основателна в цялост, поради и което следва да бъде уважена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са
налице доказателства да са извършени, както следва : разноски в заповедното
производство: в размер на 37.85 лева за дължима д.т. и 237.45 за адвокатско
възнаграждение; 37.85 лева – дължима д.т.; 363 лева за адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адв.П.В., на основание
чл.38,ал.2 ЗАдв.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. ВЛ., ЕГН:
3
********** с адрес гр.София, ул.“**“ №24, вх.Б, ет.12, ап.61, че АНТ. П. ФР.,
ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А, общ.Русе ДЪЛЖИ
ЗАПЛАЩАНЕТО на присъдените със Заповед за изпълнение
№1786/19.05.2021г., издадена по ч.гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС в полза
на ищеца за следните суми : сумата от 1892.58 /хиляда осемстотин
деветдесет и два лева и петдесет и осем ст./лева, представляваща сбор от
неплатена наемна цена за месец март и месец април 2021г. по Договор за наем
от 01.10.2020г., с който е отдадено под наем Жилище, находящо се в
гр.Варна, ул.“*“№90 с площ от 100 кв.м., представляващо обединени по
архитектурен проект апартамент №26 и ателие №5, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
18.05.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА АНТ. П. ФР., ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А,
общ.Русе да заплати на П. П. ВЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.София,
ул.“**“ №24, вх.Б, ет.12, ап.61 сумата от 75.70/седемдесет и пет лева и
седемдесет ст./ лева, представляваща разноски за заповедното производство
и разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АНТ. П. ФР., ЕГН: ********** с адрес с.Н,, ул.“*“ №2А,
общ.Русе да заплати на адвокат П. П. ВЛ., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“*“ №13, ет.2, ап.2 сумата от 600.45/шестстотин лева и
четиридесет и пет ст./ лева, представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4