№ 9755
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110128572 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „............... АД, ЕИК
............. против Н. С. Д. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 410 ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД за сумата от 2924,69 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско на МПС",
застрахователна полица №.................. със срок на валидност от 11.09.2015 г. до
10.09.2016 г. за вреди по л.а. ............, вследствие на ПТП, настъпило на 31.05.2016 г., в
гр............... по вина на ответника. Поддържа, че ответникът управлявал л.а. .......... без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Моли съда да
уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
адв. Ц. И. от САК- особен представител, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва
твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като при условията на евентуалност поддържа
възражение за съпричиняване от водача на МПС, застраховано при ищеца. Оспорва
извършеното от ищцовото дружество плащане по заведената щета. Оспорва липсата на
сключена валидна застраховка гражданска отговорност спрямо водача на л.а. „........
При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване по делото следните обстоятелства: сключването от ищеца на
описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със
съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното
застрахователно събитие и неговия механизъм; причинените щети на застрахования
при ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие; размера на причинените щети; плащането на обезщетението
в полза на увреденото лице, вследствие на което за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже наведените
правоизключващи обстоятелства, както и плащане.
Между страните не се спори и от представените доказателства по делото се
установява, че на 31.05.2016 г. в гр. Варна е реализирано ПТП с участието на л.а.
............ и л.а. .........., като водачът на л.а. .......... е бил ответникът Н. Д.. Приети са
писмени доказателства – протокол за ПТП № 1644090/31.05.2016 г., изготвен от
длъжностно лице при ОД .........акто и административно-наказателна преписка по
АУАН №609668/31.05.2016 г., въз основа на който е издадено НП №16-0819-
003107/31.05.2016 г., влязло в сила на 07.11.2017 г., по силата на което на ответника Н.
С. Д. ЕГН ********** е наложена глоба за това, че на 31.05.2016 г. около 15,30 часа, в
гр............ на бул.“............ I“ като неправоспособен водач на л.а. .........., до спирка
„Акациите“, при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна
лента /от лява в дясна/ не пропуска и блъска от лявата страна л.а. ............, вследствие на
което причинява ПТП с материални щети. По отношение доказателствената стойност
на съставения протокол за ПТП трайна е практиката на ВКС, която приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по см. на чл. 179 ГПК, който се полза не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В протокола
изрично е отразено, че е бил съставен след извършено посещение на място от органите
на полицията. Като част от процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на виновно причинилия ПТП водач на
МПС, съществуването на отразените в протокола факти може да бъде оспорено чрез
възражения пред административно наказващия орган /чл. 44 ЗАНН/ или в рамките на
производството по глава III Раздел V от ЗАНН. По делото няма данни ответникът да е
възразил срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение, не
2
е обжалвал и издаденото наказателно постановление.
Представена е застрахователна полица № .................. по застраховка „Пълно
каско“ с период на валидност от 11.09.2015 г. до 10.09.2026 г., видно от която към
датата на ПТП по отношение на л.а. ............ е било налице валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Прието е заключение
по ССчЕ, видно от което с банков превод от 11.09.2015 г. собственикът на
застрахованото МПС е заплатил на ищцовото дружество дължимата застрахователна
премия в размер на 4243,97 лв., по процесната застрахователна полица, като плащането
е било осчетоводено редовно при ищцовото дружество. От заключението на вещото
лице се установява също така, че поради извършен ремонт на процесното МПС,
довереният на застрахователя сервиз „..............“ ООД е издал фактура от 10.08.2016 г. с
платец ЗАД „..............., на стойност 2924,69 лв., която е била заплатена от
застрахователя на 23.08.2016 г. по банков път.
Въз основа на кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на
САТЕ и представеният констативен протокол за ПТП се установява, че на 31.05.2016 г.,
около 15.30 ч., л.а. ............ се движи в гр............ по булевард „............ I“ в дясна лента.
По същото време л.а. .......... се движи в лявата лента в същата посока. Водачът на л.а.
.......... предприема маневра за преминаване в дясна лента, не пропуска движещия се в
дясна лента л.а. ............ и реализира ПТП, като с предна дясна част го удря в странична
задна лява част. Предвид това, се установява, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а. .......... –ответникът Н. Д., който не е
пропуснал преминаването на л.а. ............, след което да извърши маневрата. Това
поведение е протИ.правно и представлява нарушение на задължението на водача,
уредено в чл. 25 ал.2 ЗДвП, а именно - при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. От друга страна, по делото няма
данни водачът на л.а. "........ с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП.
По арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като тази презумция не бе опровергана
в настоящото производство чрез проведено обратно доказване от ответника.
Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на обсъденото
поведение на ответника са настъпили увреждания по имуществено застрахования при
ищеца автомобил „.......“, изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от
представители на ищеца в качеството му на застраховател. Вещото лице е категорично,
че при извършения анализ на механизма на местопроизшествието и съпоставка на
щетите от протокола и описа на застрахователя, от техническа гледна точка следва
изводът, че описаните щети по л.а. ............ са в зоната на удара и вследствие от
реализираното ПТП. Според посоченото от вещото лице, към датата на събитието л.а.
............ е бил на 1 година, 8 месеца и 20 дни след пускане в експлоатация. Съгласно
3
утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение, съизмеримо
с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция срещу причинителя възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка – чл. 410
вр. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на ремонта по
средни пазарни цени на доверен фирмен сервиз на марката възлиза на 2924,69 лв. С
оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи в пълния предявен
размер от 2924,68 лв. Върху присъдената главница ответникът дължи и законната
лихва, считано от предявяване на иска –21.05.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изложеното, следва да бъде съобразено релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. С оглед характера на вземанията за
застрахователно обезщетение, давността е петгодишна и същата започва да тече от
датата на изплащане на застрахователното обезщетение – 23.08.2016 г. и изтича на
23.08.2021 г. Исковата молба е депозирана от ищеца на 21.05.2021 г., следователно към
тази дата не е изтекла погасителната давност по отношение на вземанията за
застрахователно обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
претендирани и доказани разноски в общ размер от 1618,66 лв., за платена държавна
такса, за внесен депозит за експертиза и за особен представител на ответника, както и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1 т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД Н. С. Д. ЕГН
**********, съдебен адрес гр. ..............3, партер ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „............... ЕИК
............., със съдебен адрес гр..........., сумата от 2924,69 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
№ .............. за вредите, причинени на л.а. ............ при ПТП в гр..........., в резултат на
виновно протИ.правно поведение на Н. С. Д. ЕГН ********** като водач на л.а. ..........,
ведно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Д. ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „............... ЕИК ............., сумата от 1618,66 лева, представляваща
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5