Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Габрово, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Радина
Церовска и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното
от председателя к.н.а.д. № 46 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок
жалба от Дирекция „Инспекция по труда” -
Габрово против Решение № 6 от 29.01.2021 година на Районен съд – Дряново,
постановено по АНД № 112 по описа за 2020 година. С обжалваното съдебно решение
съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ № 07-001262 от 6.08.2020 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на „*** с ЕИК ********* за нарушение на чл. 63,
ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.4, ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 година
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ
/Наредба № 5/, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на разпоредбите на
материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От доказателствата по
делото се обосновавал извода, че от страна на „*** като работодател е осъществено административно нарушение по чл. 63, ал.
2 от КТ във вр. с ал. 4, ал. 3
от Наредба № 5. Изводите на съда за това, че не бил налице сключен трудов
договор към момента на проверката противоречали на събраните по делото писмени
доказателства от които се установявало, че по време на проверката бил
представен Трудов договор №74/24.06.2020г., като в него било отбелязано, че
работника е постъпил на работа на 24.06.2020г. Договорът не бил оспорен което
водело до извод, че към момента на проверката било настъпило валидно трудово
правоотношение. В тази насока били и показанията на св. ***, който потвърдил че
въпросния трудов договор бил съставен на датата на проверката, сутринта. Прави
се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател Дирекция
Инспекция по труда Габрово, редовно призован се представлява се от надлежно
упълномощен пр. представител- юрисконсулт. Претендира присъждане на разноски, в
условията на алтернативност възразява за размера на насрещно претендираните
разноски от страна на санкционираното дружество.
Ответната страна „***,
редовно призовани, не се представлява в открито съдебно заседание. В
представено по делото Писмено становище, изготвено от упълномощения адв. И.
оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, поради което решението
на районния съд следвало да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима,
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна.
С процесното НП на дружеството касатор е наложена имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ за това, че на 24.06.2020 година в 11.45 часа в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснало на
работа като „кофражист” посочено в НП физическо лице преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено в ТД на НАП. Нарушението
е квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ и чл. 4, ал. 3 от Наредба №
5. От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата е
извършена проверка в строителен обект, осъществяван от дружеството-касатор,
като в диапазона 11.45 – 12.35 часа са установени 4 лица да осъществяват
трудова дейност като „кофражисти”. Видно от саморъчно попълнена декларация,
лицето е посочило, че няма сключен трудов договор. Като част от
административнонаказателната преписка е представен трудов договор между
дружеството – касатор и посоченото в НП лице, който е от 24.06.2020 година,
като е предвидено работникът да постъпи на работа на същата дата. След
подписите на страните по договора е посочено, че екземпляр от договора, копие
от уведомление от ТП на НОИ и длъжностна характеристика са връчени на работника
на 24.06.2020, както и че работникът е постъпил на работа на 24.06.2020 година,
които отбелязвания са удостоверени с подпис на работника. Представена е и
справка от НАП, според която трудовият договор между дружеството – касатор и
посоченото в НП лице е регистриран в ТД на НАП
на 24.06.2020 година в 16.17 часа. Настоящият състав намира, че при така
установените факти поведението на дружеството – касатор е несъставомерно по чл.
63, ал.2, във връзка със задължението по ал.1 в частта чу относно изискването
да бъде представено на работника опие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. В случая не е налице достоверен
час на сключване на договора. Вярно е че съществуват твърдения че същият е
изготвен сутринта на 24.06.2020г., но това че е изготвен на хартия не означава
че сутринта на този ден същият е бил подписан от двете страни по него. Факта,
че към момента на проверката не е съществувал подписан от страните договор се потвърждава
от декларацията на работника, който недвусмислено заявява че трудов договор не
е сключван. От посоченото следва, че към момента на проверката лицето, посочено
в НП, е допуснато до работа без правоотношението да е оформено по надлежния
ред, което е нарушение по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Нарушението
би било съставомерно по посочения в НП текст ако към момента на проверката е имало
сключен трудов договор, работникът е постъпил на работа на уговорената дата, но
работодателят не му е предоставил един или всички от посочените в чл. 63, ал. 1
от КТ документи. Наличието на сключен трудов договор е conditio sine qua non по отношение на задължението да бъде предоставено на работника заверено в ТД на НАП
уведомление. Трудов договор към момента на проверката не е имало.
Предвид гореизложеното настоящият
състав на Административен съд – гр. Габрово намира обжалваното решение на
Районен съд – Дряново за валидно, допустимо и правилно и като такова не следва
да бъде касирано.
При този изход на делото и предвид
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат
присъдени в полза на „***, обл. В. Търново. Претендираните разноски
представляват възнаграждение за адвокат, като размера на същите следва да бъде
редуциран с оглед размера на наложената санкция по оспореното НП и своевременно
заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
представителя на Д ИТ Габрово. Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ гр.
София следва да заплати на „*** сума в размер на 370 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 29.01.2021 година на Районен съд –
Дряново, постановено по АНД № 112 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Инспекция по труда“ гр. София да заплати на „*** ЕИК ********* сумата
370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото -
възнаграждение за адвокат, като отхвърля в останалата част до пълно заявения
размер от 400 лева искането за присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.