Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 06.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия
Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 208 по описа за
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
Решение № 440 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 444 по описа за
Първоинстанционният
съд мотивирал уважаването на исковата претенция с действалите през процесния период
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от действалата преди тях Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща преобразуването на часовете нощен труд в
дневен с коефициент 0,143. Съдът възприел тази липса като празнота в уредбата,
обосноваваща прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна
жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
с която се обжалва горепосочения съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен в частта, с която съдът уважил претенцията на Б.. В тази
насока се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил нормата на чл. 179,
ал. 4 от ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите актове по
отношение на държавните служители в МВР. Твърди, че спрямо последните не се
прилага НСОРЗ, както и че липсата на норма в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., която да урежда трансформацията на нощен в дневен труд, не може
да се разглежда като празнота в нормативната уредба. На следващо място
релевира, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително
възнаграждение за нощен труд, поради което са неправилни и крайните му изводи.
Сочи, че от доказателствата по делото не се установява да е полаган труд от
служителя в повече от установеното за него работно време и такъв труд да е
останал незаплатен. Моли съдебният акт да се отмени в обжалваната част, като
претенцията се отхвърли и по отношение на уважената ѝ част. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият В.Б. не се е възползвал от правото
си да подаде отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР не изпраща представител. Представя писмени бележки.
Въззиваемият
не се явява и не изпраща представител. В деловодството на съда е получена
молба, с която адв. В.В., процесуален представител на Б., е оспорил жалбата и
направил искане да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.
От допуснатите по гр. дело № 444 по
описа за
С
оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен
съд-Троян е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност, и е допустимо в обжалваната част. Видно от
изложеното във въззивната жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради
което съдът е ограничен в проверката си за правилността му съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания (чл. 269, изр. второ от ГПК). След разглеждане
на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е НЕПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен
от В.Б. против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР иск за заплащане на сумата в размер на 1873,32 лв.,
претендирана като неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
от 233 часа, получени след трансформирането на положените от него нощни часове за
периода 27.05.2016 г.-31.03.2019 г. в дневни при коефициент 0,143, ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът обосновава основателността на претенцията си с
обстоятелството, че през процесния период е работил като служител на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР на смени от по 12 часа всяка, при сумирано изчисляване на
работното време. Акцентира, че в ЗМВР и съответните му подзаконови актове липсва изрична
норма, уреждаща преобразуването на нощния в дневен труд, поради което за
процесния случай субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, в
който се излагат подробни мотиви за неоснователността на претенцията.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и видно от приетите
актове за встъпване в длъжност и заповеди за преназначаване (Акт за встъпване в
длъжност от 01.03.1998 г., Протокол от 21.07.2016 г. и Заповед №1271/23.10.2014
г.), че между страните в периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което въззиваемият е заемал длъжността
„старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Ловеч, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – София към МВР
Между страните не е налице спор и че през процесния
период въззиваемият е работил на смени от по 24 часа всяка, от осем часа
сутринта на единия ден до осем часа на следващия ден при сумирано отчитане на
работното време. Всяка смяна включва осем часа нощен труд, полаган в периода от
22:00 до 6:00 часа. За периода въззиваемият е обработил часовете по норматив
/месечно и на тримесечие/, като за отработените часове над нормативно установеното
работно време му е начислявано и изплащано възнаграждение за извънреден труд /последното
е видно от представените по делото разпечатки на платежни бележки/. Положените
часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки
отработен нощен час, като това се подкрепя от представената заповед, намираща
се на л. 20 от делото.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза,
което и настоящата инстанция кредитира като обективно и обосновано, се
установява, че през процесния период – от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г.,
общият брой часове, положени от въззиваемия като нощен труд по графиците за
дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период, е 1609 часа. Вещото лице
е констатирало, че през процесния период не е правено преобразуване на нощен
към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време,
съответно на въззиваемия не е начислявано възнаграждение за извънреден труд в
заплатата и не му е заплатено такова. Вещото лице е посочило, че паричната
равностойност на така преизчислените часове извънреден труд след преобразуване
на нощния труд към дневен е 1544,03 лева.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като за уважаване на
претенцията ищецът в условията на пълно и главно доказване трябва да докаже следните
правнорелевантни факти: 1. валидно служебно
правоотношение по ЗМВР за периода 27.05.2016 г.-31.03.2019 г.; 2. че през процесния период е изпълнявал служебните си
задължения над предвиденото в ЗМВР работно време; и 3. че не е получил
дължимото му възнаграждение за това.
По делото по безспорен начин се
установи, че в периода 27.05.2016 г.-31.03.2019 г. между страните в
настоящото производство е било налице валидно служебно правоотношение, по силата
на което В.Б. е заемал длъжност като държавен служител в структурата на
МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а именно „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч. В
рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 24
часа, при сумирано отчитане на работното време на едномесечни и тримесечни
периоди. С оглед на продължителността на смените му през процесния период
Славчев е положил 1609 часа труд за времето от 22:00
до 06:00 часа.
Спорът между страните се ограничава само до въпроса
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на
МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Видно от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР
статутът на държавните служители в МВР се урежда с
отделен нормативен акт - ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидена възможност за държавните служители в МВР да се установи и работно
време на смени с продължителност от 8, 12 и 24 часа, като работното време се изчислява сумирано за тримесечен период. Съгласно същият текст
при работа на смени полагането на труд може да се извърши във времето между 22:00
и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. През процесния период редът за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите на МВР се
уреждат последователно от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./. В посочените два нормативни акт е предвидена разпоредба
идентична на чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР, а именно, че за служителите
в МВР е налице възможност за полагане на труд през нощта в периода между 22:00
и 06:00 часа, като ограничават продължителността на положения труд до 8 часа за
всеки 24 часа.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на служителите на МВР се състои от месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР т. 1-5 изрично са упоменати
хипотезите за начисляване на допълнително възнаграждение, като в т. 3 е
предвидено такова в случай на положен от служителите на МВР извънреден труд. Следва
да се посочи, че ЗМВР
прави изрично разграничение между
извънреден и нощен труд, както и следващите им се възнаграждения и редът за
изплащането им. Така
възнагражението за извънреден труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, а възнаграждението за нощен труд се определя
с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове – 0,25 лева през процесния период.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция не
приема възприетата от първоинстанционният съд теза, че в процесната хипотеза е
налице правна празнина, която следва да бъде преодоляна чрез правораздаване по
аналогия и субсидиарно прилагане на КТ и съответните му подзаконови актове и
по-конкретно /НОСРЗ/. ЗМВР и съответние му подзаконови актове се явяват специални
спрямо КТ и Закона за държавния служител и съответните им подзаконови актове касателно правата и задълженията на служителите, работещи
в системата на МВР. Посоченото е изводимо както от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, с
който законодателят е разделил служителите на МВР на три групи, чл. 142, ал. 4
от ЗМВР, в който приложението на ЗДСл. е ограничено само по отношение на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР,
където субсидиарното приложение на КТ е ограничено само до специалната закрила
по КТ и липсва обща препращаща норма, така и от характера на обществените
отношения, които урежда ЗМВР, а именно специфичните функции по охрана на реда и
общественото спокойствие. С оглед на това законодателят е приел, че нормална
продължителност за държавните служители в МВР е осем часа, независимо дали
същите изпълняват функциите си през деня или за времето от 22:00 до 06:00 часа.
В противовес на посоченото, видно от чл. 136, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от КТ, КТ
прави изрично разграничение между нормалната продължителност на дневния и
нощния труд, като приема, че нормалната продължителност на дневения труд
е до 40 часа на седмична база или до осем часа на дневна база, а за времето от 22:00 до 06:00 часа до 35 часа или съответно до
седем часа на дневна база. Така съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд според ЗМВР
е 1:1, а според КТ 8:7. Последното обосновава и нуждата при правоотношение,
възникнало по КТ, и упражняван нощен труд над нормативно предвиденото
ограничение от седем часа, същият да се преизчисли по реда на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, а именно чрез коефициент 1,143. По отношение на служителите на МВР
съотношението е 1, поради което и липсва нужда от извършване на подобна трансформация.
В тази насока е обяснима и липсата на сходна на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ норма в подзаконовата
нормативна база към ЗМВР, а именно действалите през процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Ред за
преизчисляване на положения от работещите служители на МВР нощен труд към
дневен със съответен коефициент – 0,143 е предвиждал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), но посочената
наредба е неотносима, доколкото същата е била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. Липсата на подобна норма в
последващите я подзаконови нормативни актове не може да се разглежда като
празнота, а като решение на изпълнителния орган и същото не може да бъде
преодоляно по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, а само по нормативен път с каквато
власт съдът не разполага. Изложеното намира потвърждение и в практиката на ВКС, като в Решение № 55
от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и Решение № 197 от
07.10.2019 г., по гр.д. № 786/2019 г., IV г.о., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, върховният
съд е постановил, че при работа на
смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален
ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд,
положен през нощта, в дневни часове.
Съдебният състав не
споделя и становището на контролирана съдебна инстанция, че с отмяната на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. по реда на съдебния контрол за процесното
правоотношение приложение следва да намери Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(отм.). Действително Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., а Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. с Решение
№ 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за
По делото не се установи въззиваемият да е
положил извънреден труд извън нормативно определените осем часа дневно за претендирания от него период. Отделно, дори да
се допусне превръщане
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143, това не води до
полагането на извънреден труд, тъй като извънредният труд е труд, полаган извън
нормалната продължителност на работното време – в процесния случай осем часа. Видно от наличните по делото писмени доказателства на въззивника е било
начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,25 лева
за всеки час нощен труд, тоест не е
налице дължимо, но незаплатено допълнително възнаграждение по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР. С оглед на изложеното искът
се явява неоснователен, а решението, с което е частично уважен – неправилно, поради което същото
следва да бъде отменено в уважената
част и вместо него постановено друго, с което частично уваженият иск за сумата
от 1544,03
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащането, бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С
оглед основателността на въззивната жалба, неоснователността на иска и осъщественото
процесуално представителство на въззивника от юрисконсулт, претендираното от
последния пред двете инстанции възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК се явява
основателно. Съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от ЗАдв. във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес от
Закона за правната помощ и предвид
материалния интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая,
настоящата инстанция счита, че същото следва да се уважи в минимален размер –
100 лв. за всяка инстанция или общо 200 лв. за двете инстанции, както следва да се уважи и искането
за присъждане на сумата в размер на 31 лв.-държавна такса за водене на делото
пред въззивната инстанция.
Дължимата държавна такса за разглеждане на делото пред
първата инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на
бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен служител в МВР, а образуваното
гражданско дело е свързано с неговото служебно правоотношение (ТР 6-12-ОСГТК,
т. 23).
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 440 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 444 по описа за
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Л.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР с адрес: **** иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за сумата в размер на 1544,03 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането
ОСЪЖДА В.Л.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, с адрес: ***, сумата в размер на 200 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за двете
инстанции, и сумата в размер на 31 лв., представляваща държавна такса за водене на делото
пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..