№ 499
гр. В., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202303 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба от „Шкорпиловци Инвест“ против НП № 03-2200157 от 16.03.2022 г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. В., с което на въззивното
дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на
чл. 142, ал. 6 от КТ.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. В с. з. при редовност на
призоваването, възз. дружество се представлява от адв. В., надлежно
упълномощена и приета от съда.
Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния
закон и излага аргументи в подкрепа на искането си.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, във фазата по
същество, изразява становище за безспорна доказаност на нарушението, за
1
което е наложена санкция, по отношение на датата на нарушението. Счита, че
е допусната техническа грешка, аргументира справедливост на наложеното
административно наказание и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокантско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2022 г. служители на „ДИТ"-В., сред които и св. Г.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в старчески
дом стопанисван от възз.дружество. В деня на проверката служителите на
ДИТ-В. посетили два пъти обекта, в който полагали труд работниците – в
08.00 часа и в 21.10 часа. На място сутринта било установено, че обектът
функционира и че в обекта работна сила престира Н.Н., работеща като
„организатор“ в старческия дом. На Н. била предоставена за попълване
декларация, в която в 08.00ч. на 03.02.2022 г. тя собственоръчно отразила, че
работи за санкционираното дружество, при наличие на сключен трудов
договор, на длъжност "валутен касиер", при работно време от 07: 00ч. на
03.02.2022г. до 07:00ч. на 04.02.2022г. – 24-часова смяна. Посочила и
останалите данни, касаещи трудовото и правоотношение – работна заплата,
почивни дни и почивки в рамките на работния ден. Вечерта на същата дата,
около 21: 10ч., св. Г. и колега извършили повторна проверка в обекта, при
която св. Н. отново била установена на работното си място, престирайки
работна сила в обекта стопанисван от възз.дружество. Отново на Н. била
предоставена за попълване декларация, в която тя отново отразила, че е в ТПО
с въззивното дружество, че работи като организатор и отново посочила
работно време - 07: 00ч. на 03.02.2022г. до 07:00ч. на 4.02.2022г. – 24-часова
смяна. Тази декларация била попълнена в 21:10ч. на 03.02.2022 г.
Предвид горното св. Г. преценила, че е налице извършено нарушение
на трудовото законодателство и на 03.02.2022 г. съставила срещу въззивното
дружество АУАН, в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на
чл. 142, ал. 6 от КТ, тъй като работодател е допуснало Н. на длъжност
"организатор" да полага труд в работна смяна с продължителност над 12 часа.
2
Актът бил предявен и връчен на упълномощено от представляващия
въззивното дружество, което го подписало без възражения. В срока по чл. 44
от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта приел е, че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от
същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
В съдебно заседание като свидетел показания даде
актосъставителката, която в показанията си пред съда възпроизведе
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с
нужната конкретика.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни съдът кредитира изцяло като взаимнодопълващи се и
не водещи на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от лице
имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна
проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при
спазване изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци,
касаещи неговата валидност и редовност. Описаното нарушение съдържа
обстоятелствата на същото в достатъчна степен, щото на жалбоподателя е
станало ясно в какво точно е обвинен - съдържа време, място, начин на
извършване и обстоятелствата на извършването му. АУАН също отговаря на
формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание. И двата акта са
съставени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия,
при спазване на съответните ред и срокове.
Съдът напълно кредитира показанията на свид.Г. като обективно дадени.
3
В разпита си тя сочи, че при извършените две проверки на место в дома за
стари хора стопанисван от възз.дружество е установила работника Н. да
полага труд в полза на възз.дружество. При втората проверка на работа е била
само Н., която посрещнала проверяващите и пред тях устно е декларирала, че
полага труд.
Идентични показания дава и свид.Б.. В разпита си пред съда тя сочи, че
при втората проверка Н. е била на работа, отворила е на проверяващите
вратата на обекта, тъй като режима на достъп бил ограничен. Пред нея
работника е декларирала, че работи на смяна от 24 часа.
Съдът частично кредитира показанията на работника Н., която към
настоящият момент работи за второто дружество участващо в управлението
на същия дом за стари хора. При проведения разпит пред съда тя не можа да
обясни защо е декларирала, че работи на 24-часови смени за възз.дружество.
Този факт е посочен от нея и в двете попълнени декларации. Посочва, че
просто е оставала да пренощува в обекта, без да полата труд, като не можа да
посочи и защо е посочил полагащите и се 24 - часа почивка след 24-часовата
смяна.
Съдът не може да приеме това обстоятелство, тъй като вида на работа
предполага 24-часова грижа за пребиваващите в дома лица, а при втората
проверка там е била само Н.. Доколкото организацията и естеството на работа
предполага активни грижи за възрастните през деня, то вечерта е необходимо
да има само присъствие на представител на дружеството стопанисващо
обекта, в случая е бил работника Н.. Към момента тя продължава да полага
труд не за възз.дружество, а за другото дружество стопанисващо обекта. Към
момента на проверката дома за стари хора се е стопанисвал от същите две
търговски дружества. Доколкото свидетелката не можа да даде логично
обяснение за разликата в декларираните от нея обстоятелства и посоченото от
нея в съдебна зала, то съда не може да кредитира показанията и. В
попълнената от нея декларация Н. освен 24-часовата смяна е посочила, че
работния и ден започва на 03.02 и приключва на 04.02.2022г., с което още
веднъж се потвърждава, че работната и смяна е от 24-часа.
С НП въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 142
ал. 6 от КТ. Посочената правна норма предвижда минималната
продължителност на работната смяна да бъде до 12 ч., с което изискване
4
работодателят безспорно не се е съобразил.
Съдът следва да посочи, че АНО не е длъжен в настоящата хипотеза
да съобрази продължителността на почивките, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КТ почивките не се включват в работното
време. Разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от КТ не регламентира продължителност
на работното време, а продължителност на работната смяна, която включва
освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 от КТ - в този
смисъл дефинициите в чл. 2, пар. 1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., относно някои
аспекти на организацията на работното време. В случаят работника е
установен на работното си място в 08. 00 часа и в 21. 10 часа според
попълнените от него декларации, което води до извод, че е изпълнявал
трудовите си задължения повече от 12 часа на 03.02.2022 г..
От приложения правилник за вътрешния трудов ред се установява, че
работната смяна е с продължителност от 08.00 часа до 22.00 ч. или с
продължителност от 14 часа, което е в нарушение на нормата на чл.142 ал.6 от
КТ. Тук отново следва да се посочи, че се касае за работна смяна, а не за
продължителност на полагания труд.
Наред с работното време законодателят регламентира и правото на
почивка. При определяне на почивките законът не прави разлика между
сумираното и подневното отчитане на работното време, поради което съдът
намира, че на общо основание чл. 151, ал.2 следва да се приложи и по
отношение сумираното изчисляване на работното време. В същия смисъл е и
§1, т.11, според който почивката не следва да е част от работното време, тъй
като по време на почивка работникът няма задължението за извършва
работата, за която е нает. В чл.151, ал.3 е предвидено осигуряване на време за
хранене, вместо почивки, но това не променя горния извод. Когато
производството е непрекъснато и няма възможност за почивки, работодателят
е длъжен да осигури време за хранене. В този случай действително смяната по
график не може да бъде с продължителност повече от 12 часа, тъй като не са
осигурени почивки по см. чл. 151, ал.1 от КТ. В конкретния случай обаче, тази
норма не е приложима, тъй като не става въпрос за непрекъснатост на
процеса. Видно от Правилника за вътрешния трудов ред и Приложение № 4
към него, в същите са били регламентирани почивки при 12 часова дневна
5
смяна, като на работниците са били осигурени една обедна почивка с
продължителност 2 часа, 2 регламентирани почивки от по 30 минути. От
работното време следва да се изключат само регламентираните почивки, но в
конкретния случай не се установи същите да са ползвани така, както е
регламентирано във вътрешните правила на предприятието.
От друга страна, в хода на процеса се установи от показанията на
двамата свидетели и приложените декларации, че работната смяна по
отношение на работника Н. е била повече от 12 часа, поради което от
обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение.
Обстоятелството, че е спазена продължителността на работната седмица не
изключва съставомерността на нарушението.
Законодателят в чл.142 ал.6 от КТ е използвал понятието
продължителност на работната смяна, а не на работното време. Предвид
горното съдът счита, че в максималната продължителност на работния ден,
който не може да е повече от 12 часа, са включени и почивките, което правило
в настоящият случай е било нарушено от жалбоподателя, поради което
правилно е била ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 142 ал.4 от
КТ.
Нарушение на закона е налице и то не е маловажно, тъй като не се
отличава със степен на обществена опасност по-малка в сравнение с
останалите подобни нарушения. Напротив сочените от самия работник в
декларациите начални часове на работната смяна сочат дори на едно по-
продължително завишаване на работното време, поради което очевидно
работодателят се е съгласил и е допуснал извършването на процесното
нарушение на трудовото законодателство, като изрично от гласните
доказателства по делото се установи, че работникът и при двете проверки е
престирал работна сила и това е отразено в АУАН и НП.
От процесуалния представител на възз. дружество е направено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но предвид изхода
на спора и предпоставки за отмяна на НН, това искане следва да бъде
оставено без уважение.
От процесуалният представител на въззиваемата страна също е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед изхода на спора следва да бъде уважено.
6
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено законосъобразно, поради което:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2200157 от
16.03.2022 г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. В., с което
на "Шкорпиловци Инвест " ЕООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ.
Осъжда на "Шкорпиловци Инвест " ЕООД, ЕИК ********* за заплати
на Дирекция "Инспекция по труда"-В. сумата от 80 лева, явяваща се разноски
за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7